3 Р Е Ш Е Н И Е № 231 София, 24.03.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на девети декември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря КЛАВДИЯ ДАЛИ.......................…..……. и с участието на прокурора……………………………................., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 3377 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е извънинстанционно - по реда на чл. 307, ал. 2, изр. 1-во ГПК – вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С определение № 312/25.Х.2013 г., постановено по делото, е била допусната до разглеждане по същество молбата на софийското [фирма] за отмяна – на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – на влязлото в сила решение № 138 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ХХ-и с-в, от 17.VІІ.2012 г. по т. д. № 544/2012 г. В откритото съдебно заседание по настоящето дело, проведено на 9.ХІІ.2013 г., търговецът молител е заявил чрез своя процесуален представител по пълномощие, че поддържа молбата си за отмяна, докато ответното по молбата [фирма]-гр. Пловдив, редовно призовано, не е било представлявано. Приети са били по делото приложените към молбата за отмяна /пунктове 1-4/ писмени доказателства, а именно: 1/ Докладна записка от гл. счетоводител на [фирма] до неговия управител; 2/ Споразумение от 20.ХІІ.2007 г., подписано между страните по спора, разрешен с влязлото в сила въззивно решение чиято отмяна се претендира; 3/ Референция на [община] с изх. № 26-00-753/28.ХІ.2008 г. в полза на търговеца молител – „за цялостно и качествено изпълнение по договор за обществена поръчка от 2007 г. за направата на битова и дъждовна канализация на кв. В. в [населено място], вкл. главен колектор ІІІ на стойност 1 028 719 лв.”; 4/ „Молба за потвърждение” с изх. № П014/21.01.2008 г. на [фирма] до ответното по молбата му за отмяна д-во относно потвърждаване на салдото по с/ка за вземанията към датата 31.ХІІ.2007 г. и съответно потвърждение от страна на [фирма]. Приети по делото са и представените в откритото съдебно заседание пред ВКС общо шест писма, представляващи отговори на подадени от управителя на [фирма] /Н. Ив. Б./ сигнали до различни държавни органи: администрация на Президента на Републиката, Висш съдебен съвет и Инспекторат към същия, Инспекторат при м-во на правосъдието, Върховна касационна прокуратура и Омбудсман. Като разгледа подадената от [фирма] молба за отмяна по същество, съобразявайки и наведените в писмения отговор на ответното по нея търговско д-во доводи за оставянето й без уважение, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, първо отделение, намира следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Тезата на д-вото молител е, че посочените като приложения към молбата му доказателства с пор. №№ 2, 3 и 4, които са приети в настоящето извънинстанционно пр-во, били такива „от съществено значение за спорното право”, съществували са към датата на приключване на устните състезания пред въззивния съд: като „част от запазен, но по-късно разкрит архив (в това число счетоводен), който вследствие на спукана водопроводна тръба и последвало наводняване бил идентифициран – като запазен и съществуващ – едва в един по-късен за правилното решаване на делото момент”. Наличието на обстоятелствата, квалифицирани от молителя като „форсмажорни”, които възпрепятствали своевременното представяне на горепосочените три писмени доказателства по делото, се доказвало от докладната записка на гл. счетоводител на [фирма] С. К. В. до неговия управител от 8 април 2013 г., изготвена в изпълнение разпореждане на последния за оглед на недвижими имоти, собственост на дружеството. Въпросната докладна записка, изхождаща от лице в трудовоправни отношения с търговското д-во молител има естеството на декларация относно съществуването на факти, опровергаващи неполагането на дължима грижа за доброто водене на делото. Но съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ППВС № 2/1977 г., които не са изгубили значението си и при сега действащия ГПК, в сила от 1 март 2008 г., писмените декларации не са новооткрити доказателства по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ - респ. по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, защото по смисъла на закона новият документ следва да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели, които могат да бъдат разпитани и затова отмяна на влязло в сила съдебно решение не може да се допусне въз основа на очаквани бъдещи свидетелски показания. Наред с това извършването на описания в докладната записка оглед управителят на ЕООД молител е могъл да разпореди и преди приключване на устните състезания по делото в първостепенния съд. Меродавно в случая е, че за съществуването на доказателства с пор. №№ 2, 3 и 4 търговецът молител със сигурност е знаел и затова е могъл своевременно да ги представи по делото при полагане на дължимата грижа за това. Аргумент за това са разпоредбите на чл. 190 и чл. 192 ГПК: първата, отнасяща се до споразумението от 20.ХІІ.2007 г. и до молбата за потвърждаване на вземания, а втората- съответно до референцията на [община]. Отделно от това въпросната адресирана до ответното [фирма] молба за потвърждение на вземания не представлява доказателство, което да може да се преценява като такова от съществено значение за решаването на делото. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената с вх. № 19066/3.VІІ.2013 г. от [фирма]-гр. София /ЕИК[ЕИК]/ МОЛБА с правно основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК ЗА ОТМЯНА на влязлото в сила решение № 138 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ХХ-и с-в, от 17.VІІ.2012 г., постановено по т. д. № 544/2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2