3 Р Е Ш Е Н И Е № 396 гр. София, 28 декември 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретаря……...….Марияна Петрова.…......……и в присъствието на прокурора….....…............Тома КОМОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 961 по описа за 2015 г. Производството е образувано по касационен протест на прокурор от окръжна прокуратура гр. Пазарджик срещу въззивна присъда от 11.05.2015 г., постановена по внохд № 130/14г. на окръжен съд гр. Пазарджик. В протеста се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че анализът на събрания доказателствен материал е извършен неправилно, което е довело до незаконосъобразен извод за невинност на подсъдимия. Настоява се за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Пред настоящата инстанция прокурорът от ВКП не поддържа протеста по съображения, че престъплението не е осъществено от обективна и субективна страна, поради което намира постановената оправдателна присъда за законосъобразна. Защитникът на подсъдимия - адв. Е. К. пледира за потвърждаване на присъдата. От същия е постъпило и писмено възражение срещу протеста. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 8 от 25.02.2015г., постановена по нохд № 479/14г., на Велинградски районен съд, подсъдимият М. Ф. Е. Н.бил признат за виновен по чл.183, ал.1 от НК, за което му било наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от четири месеца, като бил оправдан за пет месечни вноски в общ размер от 700 лв. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието “лишаване от свобода” било отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на направените разноски по делото. По жалба на подсъдимия Е. Н. било образувано внохд № 130/15г. на окръжен съд гр. Пазарджик. С присъда № 15 от 11.05.2015 г. въззивният съд отменил първоинстанционната присъда и постановил нова, с която : - признал подсъдимия М. Ф. Е. Н. за невинен в това, че след като е осъден да издържа свои низходящи - децата си А. М. Е. Н. и У. М. Е. Н. съзнателно да не е изпълнил задълженията си в размер на повече от две месечни вноски на обща сума от 980 лв., поради което го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК; - отменил присъдата в частта относно заплащането на разноски. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Протестът е неоснователен. Фактическите обстоятелства по делото са били установени при разглеждането на делото пред първоинстанционния съд. В мотивите си въззивният съд е взел предвид и депозираните от св. Сейдева показания при въззивното съдебно следствие. Твърдението в протеста за допуснати съществени нарушения на процесуални правила не е подкрепено с конкретни аргументи, а се явява и неоснователно, доколкото двете инстанционни съдилища са приели една и съща фактическа обстановка. По делото е безспорно установено, че дължимата от подсъдимия месечна издръжка за двете деца в размер на общо 140 лв. е била превеждана по банков път от банка в Б. по сметка на св. Сейдева, открита в банка Д.. Тази сметка по сведения на И. Сейдева е служела единствено за превеждане издръжката на децата, а не и за други плащания между бившите съпрузи. От заключението на назначената по делото икономическа експертиза е установено, че за периода от 02.01.2013г. до 14.08.2014г. по посочената сметка подсъдимият е превел сума в евро, равняваща се на 3426.97 лв., докато дължимата от него издръжка за същия период е възлизала на 3360лв. От разпита на св. С. е установено, че подсъдимият не е имал неплатени суми за издръжка преди 2013г. Основателно въззивният съд не е приел изразеното от същата свидетелка предположение, че плащаните в повече суми са били по повод рождени дни на децата, тъй като от една страна плащането на по - големи суми не съвпада с рождените им дати, а от друга в извлечението от банковата сметка на Ел Н. в Б. банк [населено място] като основание за преводите е посочена издръжка или са вписани имената на двете деца. Според показанията на св. Л., плащането на по - големи суми за издръжка от подсъдимия се е дължало на липса на постоянен доход, което пораждало у последния опасения да не изпадне в обективна невъзможност за изпълнение на задължението си. Така установените обстоятелства са били правилно преценени от страна на въззивния съд, който е направил законосъобразен извод за липса на престъпление от обективна страна, предвид плащането на дължимата от Ел Нассар издръжка за инкриминирания период. Тезата в протеста, че плащането следва да е ежемесечно с оглед текущите нужди на издържаните деца е принципно вярна, но не води до различен извод от правна страна за съставомерност на деянието. Превежданите от подсъдимия парични средства за издръжка на децата са постъпвали в банкова сметка, от която майката е могла и е следвало да тегли сума в рамките на присъдения от съда месечен размер. С оглед изложеното касационният състав счита, че законът е приложен правилно. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 15 от 11.05.2015 г., постановена по внохд № 130/14г. на окръжен съд гр. Пазарджик. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: