1 Р Е Ш Е Н И Е № 161 София, 04 април 2011 година Върховният касационен съд на Република. България., трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ФИДАНКА ПЕНЕВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1013/2011 година. Производството е образувано по реда на гл. ХХХІІІ НПК по искане от осъдения И. К. И. за възобновяване на нохд № 2978/2009год. по описа на Районен съд-Пловдив, отмяна на постановената по него присъда № 80 от 18.02.2010 год. и на решение № 336 от 07.12.2010 год. по внохд № 1573/2010 год. на Пловдивския окръжен съд. В изготвеното от осъдения искане се излагат съображения за допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон - основания за възобновяване и отмяна по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК, като по същество се прави и оплакване за явна несправедливост на наказанието. Навежда се доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при оценката на доказателствените средства, което е довело до ограничаване правото на защита на осъдения. Въззивният съд не е отговорил обстойно на възраженията на осъдения срещу постановената присъда, както изисква чл. 339, ал. 2 от НПК. Констатациите на същата инстанция по същество, относими към предмета на доказване, не са основани на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото така, както го задължават разпоредбите на чл. 14 и чл. 107 от НПК и това се е отразило в изграждане на неправилното вътрешно убеждение за виновността на осъдения, а от там и до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт. Пред настоящия съдебен състав осъденият и защитникът му поддържат искането по изложените в него съображения. В подкрепа на доводите си за допуснато нарушение по чл. 303 от НПК и за едностранен подход на съда към доказателствената съвкупност, в допълнението защитата прави собствен анализ на събраните по делото доказателства с изводи за невиновността на осъдения. Доводът за нарушение на чл. 13 от НПК е обоснован с твърдението, в пледоарията на защитника пред касационния състав, че съдът не е направил необходимото за разкриване на обективната истина, като не е разпитал възлови свидетели-М. и Т., които подкрепят тезата за невиновността на подсъдимия в инкриминираното деяние. В мотивите на решението си въззивната инстанция не е анализирала противоречията между членовете на графологическата експертиза в заключението й, и защо не възприема това заключение. Въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като не са изложени съображения, защо наказанието на осъдения следва да се индивидуализира в съответствие с обстоятелствата по чл. 54 от НК, а не така, както е определено от първоинстанционния съд по реда на чл. 55 от НК. Представителят на ВКП изразява мнение, че искането на осъдения за възобновяване на делото е неоснователно и не следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 80 от 18.02.2010 год. по нохд № 2978/2009 год. на Пловдивския районен съд подсъдимият И. К. И. е признат за виновен в това, че при условията на опасен рецидив, на 24.06.2008 год. в[населено място] и[населено място], с цел да набави за себе си и за Е. М. Б. и М. Е. Б. В хода на воденото дознание № 467/2008 год. на ІІІ-то РУ-Пловдив/пр.пр. 6556/2008 год. на РП-Пловдив/ М. Б. предприел укриване. Това наложило обявяването му за издирване с постановление на разследващия орган от 18.12.2008 год., но въпреки това местонахождението на уличеното лице не било установено. С постановление от 15.05.2009 год. на прокурор при П. районна прокуратура досъдебното производство било разделено, като материалите касаещи съучастническата дейност на М. Б. в престъплението по чл. 211 от НК били отделени в друго производство, което било спряно до издирването му. имотна облага е възбудил у Е. Г. Т., В. М. С. заблуждение и до 25.06.2008 год. в[населено място],[населено място] и[населено място] е поддържал у същите лица и у Р. И. П. заблуждение, с което е причинил имотна вреда в размер на 48 610.65лв. на [фирма]-гр. П., като измамата е извършена от повече от две лица, а именно от И. К. И., Е. М. Б. и М. Е. Б., сговорили се предварително за нейното извършване, като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 211, пр. 1 и пр. 2, във вр. чл. 210, ал. 1,т. 2, във вр. чл. 209, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1,б.”а” и „б” и чл. 55, ал. 1,т. 1 от НК е осъден на една година и седем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален „Строг” режим за изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от „закрит”тип. На основание чл. 59 от НК съдът е приспаднал от наказанието времето, през което И. е бил с мярка за неотклонение”Задържане под стража”, считано от 17.12.2008 год. до влизане на присъдата в сила. По протест на прокурора с основание-явна несправедливост на наказанията на подсъдимите и искане за увеличаване чрез определянето им по реда на чл. 54 от НК, както и по жалби на И. И. и Е. Б., с доводи за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата е образувано внохд № 1573/2010 год. по описа на Пловдивския окръжен съд. С решение № 336 от 07.12.2010 год. Пловдивският окръжен съд е изменил присъдата като е увеличил наказанието на И. К. И. от една година и седем месеца на три години лишаване от свобода, индивидуализирайки го при обстоятелствата по чл. 54 от НК. В останалата част присъдата е потвърдена. Искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество е неоснователно. В него се съдържа довод за незаконосъобразност, изтъкнат и пред въззивната инстанция, на който по реда на чл. 339, ал. 2 НПК, е отговорено с подробни съображения, които се споделят от касационния състав. При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал правилно е прието, че вината на дееца е установена по категоричен и несъмнен начин. След пълно, всестранно и обективно изследване на фактите и обстоятелствата, включени в кръга, очертан от разпоредбата на чл. 102 НПК, въззивният съд е извел верни правни изводи. Обясненията на осъдения са разгледани в контекста на останалия доказателствен материал и не са кредитирани като противоречащи му. Пловдивският районен и Пловдивският окръжен съд са изградили вътрешното си убеждение по фактите от предмета на доказване въз основа на цялостен анализ на доказателствените източници, чието съдържание е ценено при спазване правилата на формалната логика. Не са допуснати нарушения по чл. 14 и чл. 107 НПК, като законът е приложен правилно. Двете решаващи по фактите съдилища мотивирано са посочили на кои доказателства основават констатациите си, кои от тях не кредитират като недостоверни. Неоснователни са упреците към съда, че не е подложил на анализ заключенията на назначените по делото графологически експертизи. Напротив, тези заключения са обсъдили, както първоинстанционният, така и въззивният съд /стр. 14 от решението/, като са посочили защо те са неотносими по оспорения от защитата факт за авторството на И. по предявеното му обвинение. В съответствие с изискванията на чл. 313 и чл. 314 НПК въззивният съд е направил цялостна проверка на обжалваната пред него присъда и след като е обсъдил защитните доводи на осъдения, съобразно разпоредбата на чл. 339, ал. 2 НПК, ги е отхвърлил като неоснователни. Установените от въззивния съд фактически положения за авторството на И. в деянието предмет на обвинението са аналогични на констатациите на първата инстанция и са основани на обективен, всестранен и пълен анализ на обстоятелствата по делото. С проверяваното решение е даден отговор на всички възражения и доводи във въззивната жалба на И., както и в устната пледоария на назначения на същия подсъдим служебен защитник-адв. Р. Х. И. от АК-Пловдив по отношение незаконосъобразността на присъдата на първата инстанция. Доказателствата са били обсъдени и подложени на задълбочена и внимателна проверка с оглед установяване на достоверността им. Съдът аргументирано е посочил, защо не възприема възраженията по оспореното от осъдения авторство на деянията, както и твърдението за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Твърдението, че въззивният съд не е уважил искането на защитата за повторен разпит на свидетелите М. и Т. не само е неоснователно, но и невярно. Първо, лице с фамилия Т. изобщо не фигурира в списъка на лицата за призоваване към обвинителния акт, нито пък е сочено от страна на защитата пред двете съдилища, за да бъде преценена основателността на искането за допускането и призоваването му в качеството на свидетел. На второ място, свидетелят С. Ц. М. е бил разпитван и е дал показания, както пред първоинстанционния съд, така и в проведеното от въззивния съд съдебно следствие/стр. 3-5 от протокола на съдебното заседание от 16.09.2010год. /, но неговите показания не обслужват тезата на защитата, досежно граденото алиби, че на 25.06.2008 год. И. се е намирал в[населено място] и обективно не е могъл да бъде и в[населено място], когато въведената в заблуждение служителка от фирма [фирма]-свидетелката Р. П., се разпоредила пристигналият там товарен автомобил-влекач „Скания” с ремарке, да бъде натоварен с металните профили на обща стойност 48610.65лв., с целта те да бъдат доставени на фирма [фирма]-П., което осчетоводила и оформила документално. Натоварените профили не пристигнали на крайната си дестинация, а били отклонени в склад на фирма [фирма]-С. в кв.”Б.” по договорка между собственика на тази фирма-свидетелят Р. Ч. и М. Е., който заявил, че те са негови и че за тази стока притежава фактура, която ще представи, но фактически, не сторил това. По-късно част от профилите били открити в склада от собственика на фирма [фирма]-П.-свид. С. Л.. Съдът аргументирано е посочил, защо не възприема становището по оспореното авторство на осъдения срещу обвинението на базата на събраните и проверени обилни доказателства и доказателствени средства, а именно: от показанията на последователните и непротиворечиви показания на свидетеля Д. П.-мотокарист към фирма[фирма], който товарил на „Скания”-та металните профили и провел кратък разговор с шофьора, както и на свидетеля Н. Ш., който също работил във фирмата като механик и на свой ред визуално възприел и си създал впечатления за водача на камиона, а именно, осъденият И., когото свидетелите разпознали в хода на разследването. Показанията на тези двама свидетели не са в противоречие, а са в хармония с останалите писмени и гласни доказателства, опровергаващи твърдението на И., че не е автор на престъплението. Важна улика от тях, подкрепяща обвинението е и обстоятелството, че номерът на мобилен телефон [ЕГН], който е бил даден от представило се лице като собственик на фирма [фирма], с който свидетелката Е. Т. от спедиторската фирма „В. Т.”-гр. Б., следвало да контактува по повод поетия ангажимент, същата тази фирма да осигури транспорт по доставката на профилите от фирмите [фирма] до [фирма] и с който телефонен номер е разговарял свидетелят В. С. от [фирма] по повод организацията на превоза, е абонатният номер на лице представило се като”Н.” - той и шофьор на влекача, който следвало да пристигне в базата на фирма [фирма], а по думите на П. и Ш. - това е разпознатия от тях осъден И. И.. Така направените от съдилищата фактически и правни изводи, че в резултат на задружните усилия на сговорилите се предварително И. К. И. и Е. М. Б. с цел да набавят за себе си и за М. Е. имотна облага, било възбудено и поддържано заблуждение у Е. Г. Т., В. М. С. и Р. И. П., с което причинили имотна вреда в размер на 48610.65лв. на фирма [фирма]-гр. П., са правилни и законосъобразни. По довода за явна несправедливост на наказанието. Пред настоящата инстанция не се изтъкват конкретни основания за намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Във връзка със съдебното минало на осъдения/вън от предходните осъждания на И., обуславящи правната квалификация на деянието като извършено при условията на опасен рецидив/, въззивният съд е отчел и сложната престъпна схема, включваща създаването на заблуждение у повече от едно лица за постигане на престъпния резултат, както и предварителната подготовка за извършване на престъплението, която е вън от обективните му признаци. Затова, въззивната инстанция е уважила протеста и е утежнила наказателноправното положение на осъдения, като е изменила присъдата и е увеличила наказанието му, определяйки го в съответствие с обстоятелствата по чл. 54 от НК. В тази оценъчна дейност като смекчаващо отговорността обстоятелство е съобразен продължилият срок на разследване и разглеждане на делото от извършване на деянието до ангажиране наказателната отговорност на осъдения. Този срок, в случая, не се явява относим към приложението на чл. 55 от НК. Наличните смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни и никое от тях не е изключително, за да са налице предпоставките на чл. 55 НК.Затова, определеното от въззивния съд наказание на осъдения в предвидения от наказателния състав минимум от три години лишаване от свобода, не е явно несправедливо. С него, с оглед обществената опасност на деянието и на дееца могат да бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл. 36 НК Ето защо, не са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 от НПК за възобновяване на внохд № 1573/2010 год. на Пловдивския окръжен съд. При тези съображения и на основание чл. 425 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. К. И. за възобновяване на внохд № 1573/2010 год. на Пловдивския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: