Р Е Ш Е Н И Е
№35
Гр. София,08.03.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в открито заседание на тридесети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
З. ХАЙДУКОВА
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия З. Хайдукова т.д. № 1352 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 856 от 23.10.2023г. по т.д. 1352/2023г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, е допуснато касационно обжалване на решение № 211 от 30.03.2023г. по т.д. № 208/2022г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 39 от 14.12.2021г. по т. д. № 53/2021г. по описа на Окръжен съд – Перник, в частта, с която съдът е постановил прекратяване дейността на „Медиком“ ООД, и е потвърдено решението в останалата му част, с която съдът е обявил неплатежоспособността на „Медиком“ ООД; определил е за начална нейна дата 31.08.2021г.; открил е производството по несъстоятелност на дружеството; назначил е временен синдик; постановил е обща възбрана и запор върху имуществото му и е свикал първо общо събрание на кредиторите.
Касаторите, Н. И. Д. и Р. Г. Д., поддържат, че обжалваното решение е нищожно, защото страда от сериозен порок, изразяващ се в липса на същински мотиви. При условията на евентуалност излагат, че решението е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и с оглед неговата необоснованост. Сочат, че в нарушение на чл. 608 ТЗ въззивният съд е приел, че установените техни вземания са такива, произтичащи от търговска сделка, както и че презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ е самостоятелна материалноправна предпоставка за обявяване на неплатежоспособност. Поддържат, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд се е отклонил от сезиралото го искане, като не е отчел, че волята по сезиралата го молба е да бъде открито производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност/ свръхзадълженост при алтернативност на основанията, а не, както е счел, при евентуалност. Излагат, че последното е довело до необсъждане от съда на свръхзадължеността на „Медиком“ ООД, която твърдят, че е настъпила по-рано от неплатежоспособността. Оспорват като необосновано въззивното решение и в частта за определена начална дата на неплатежоспособността, като сочат, че в мотивите на съдебния акт е възприета една дата, а е потвърдено първоинстанционното решение с посочена друга начална дата, като липсват мотиви и за двете дати. Поддържат постановяване на решението и при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неизпълнение на законово вменените задължения на съда по несъстоятелността с нормата на чл. 621а, ал. 1 ТЗ; в необсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност; в кредитиране на оспорени от насрещната страна частни документи; в неизпълнение на задължението за излагане на собствени мотиви и за обсъждане на възраженията и доводите на страните. Считат, че въззивното решение е неправилно и в частта му, с която частично е отменен първоинстанционният акт, тъй като не е съобразено със сезиралото съда искане, както и със служебните задължения на съда по несъстоятелността. По тези доводи молят обжалваното решение да бъде прогласено за нищожно, евентуално да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
Ответникът по касация, „Медиком“ ООД – в несъстоятелност, оспорва касационните жалби като неоснователни. Поддържа, че въззивното решение е правилно по подробно изложените към същото мотиви. Моли решението да бъде потвърдено.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „1. Задължението за уреждане на имуществените последици при прекратено участие на съдружник в ООД по чл. 125, ал. 3 ТЗ представлява ли парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ?“ и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: „2. Презумпцията по чл. 630, ал. 3 ТЗ представлява ли самостоятелно основание за обявяване на търговец в неплатежоспособност, или същата само размества доказателствената тежест при установяване на неплатежоспособността като обективно състояние?; 3. Относно дължимото от съда произнасяне при заявено искане за откриване на производство по несъстоятелност на двете основания: неплатежоспособност /свръхзадълженост? и 4. Следва ли състоянието на неплатежоспособност/ свръхзадълженост и съответната начална дата да се определят чрез анализ на цялостното икономическо състояние на търговеца въз основа на всички събрани по делото доказателства?“
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че съгласно константната съдебна практика неплатежоспособността и свръхзадължеността като основания за откриване на производство по несъстоятелност са самостоятелни и могат да бъдат предявени в условията на кумулативност или евентуалност. В тази насока се е позовал на съдебната практика по постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 201 от 11.12.2014г. по т. д. № 659/2014г. по описа на ВКС, ТК, I ТО. Приел е, че с молбата за откриване на производството по несъстоятелност спрямо „Медиком“ ООД законният представител на същото дружество е поискал това да бъде сторено поради установило се състояние на неплатежоспособност, а в условията на евентуалност – поради настъпила свръхзадълженост, поради което е изследвал предпоставките за настъпила неплатежоспособност. Посочил е, че безспорно „Медиком“ ООД е търговец, а вземанията на напусналия съдружник Н. Д. в лично качество и като наследник на починалия такъв, както и това на въззивника Р. Д., които законният представител на „Медиком“ ООД твърди, че не могат да бъдат удовлетворени, имат търговски характер, доколкото са свързани с дейността на предприятието, макар да не са абсолютна търговска сделка по чл. 1 ТЗ. Допълнил е, че дори да се приеме обратното, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ, въвеждаща оборимата презумпция, че длъжникът е неплатежоспособен, ако е спрял плащанията.
Заключил е, че твърдението на молителя за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 ТЗ се явява доказано от приетите по делото ССчЕ. Посочил е, че видно от заключенията на вещите лица, в случай, че задълженията към въззивниците бъдат осчетоводени като дългосрочни такива – с падеж над 1 година, то коефициентът за обща ликвидност е спаднал под приетия за норматив размер от единица за първи път към датата на изготвяне на междинния финансов отчет – 31.08.2021г. Изложил е, че изследването на спомагателните коефициенти на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност е безпредметно, тъй като, видно от заключенията на вещите лица, основани единствено на обявените годишни финансови отчети, дружеството разполага само с краткотрайни активи под формата на вземания и парични средства. Отчел е, че към същата дата дружеството е имало задължения в размер на общо 76 248,69 лв. и вземания от 2 000 лв., както и че след 31.12.2017г. относителният дял на паричните средства намалява за сметка на вземанията, които представляват 100% от активите към 30.11.2021г., а считано от 2017г. дружеството е с отрицателна стойност на капитала, която тенденция се задълбочава с всеки следващ изследван период, с което е обосновал извода си, че „Медиком“ ООД е неплатежоспособен, считано от 30.11.2021г.
Предвид доказаността на твърдяната неплатежоспособност, е приел, че не дължи произнасяне по евентуално твърдяната свръхзадълженост на въззиваемото дружество.
Въззивният съд е счел за неправилно обжалваното първоинстанционно решение в частта, с която съдът е постановил прекратяване дейността на „Медиком“ ООД. Изтъкнал е, че нито длъжникът, нито кредитор са направили искане по чл. 630, ал. 2 ТЗ, поради което неправилно първоинстанционният съд е постановил, че прекратява дейността на търговеца едновременно с решението за откриване на производство по несъстоятелност.
По тези мотиви е отменил обжалваното решение, в частта, с която съдът е постановил прекратяване дейността на „Медиком“ ООД, и потвърдил решението в останалата му част, с която съдът е обявил неплатежоспособността на „Медиком“ ООД; определил е за начална нейна дата 31.08.2021г.; открил е производството по несъстоятелност на дружеството; назначил е временен синдик; постановил е обща възбрана и запор върху имуществото му и е свикал първо общо събрание на кредиторите.
По релевирания първи въпрос:
Съобразно нормата на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ.
Съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ задължението на дружеството за изплащане на равностойността на дружествения дял е имуществена последица от настъпилото прекратяване на участието на съдружника в дружеството. Предвид ал. 1 и ал. 2 на същата законова разпоредба участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност се прекратява при: смърт или поставяне под запрещение; при изключване; при прекратяване с ликвидация; при обявяване в несъстоятелност и по писмено предизвестие от съдружника, направено най-малко три месеца преди датата на прекратяването.
Участието в дружество с ограничена отговорност възниква въз основа на два фактически състава: участие на лицето като учредител в учредяването на дружеството – чл. 113 ТЗ, или приемането му като нов съдружник по негова писмена молба и въз основа на решение на общото събрание на съдружниците – чл. 122 ТЗ. Никоя от хипотезите не се основава на сключена сделка от дружеството, като при съобразяване даденото задължително тълкуване с Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. по тълк.д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, решенията на общото събрание не могат да се разглеждат като сделки по ЗЗД между членовете на търговското дружество, тъй като, за разлика от сделките /едностранни, двустранни и многостранни/ по ЗЗД, са резултат от волята на мнозинството на членовете, като субективните предели на задължителната им сила обхващат и тези членове на дружеството, които са участвали при тяхното приемане, но изрично са изразили несъгласие, както и членовете, които не са участвали в общото събрание, на което е прието решението. Дружеството не е страна и по сключения от учредителите дружествен договор, като съобразно приетото с горецитирания тълкувателен акт правата и задълженията на участниците в търговското дружество, регламентирани с учредителния акт, не са насрещни, а са спрямо учреденото юридическо лице за постигане на общата цел, за която то е създадено.
Дори в частната хипотеза, в която нов съдружник е приет в дружество с ограничена отговорност по негова молба въз основа на сключен договор за прехвърляне на дружествен дял – чл. 129 ТЗ, то отново не е налице сключена от дружеството търговска сделка, а сделката по прехвърляне на дружествения дял е между съдружника и приобретателя, като последната съобразно константната практика на ВКС не е търговска – решение № 49 от 30.07.2017г. по т.д. 603/2016г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение № 25 от 10.06.2016г. по т.д. 3113/2014г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и др.
По тези мотиви на поставения правен въпрос следва да бъде отговорено, че задължението за уреждане на имуществените последици при прекратено участие на съдружник в ООД по чл. 125, ал. 3 ТЗ не е парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
По втория въпрос е налице непротиворечива практика на ВКС, включително по решение № 96 от 06.07.2022г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение № 46 от 20.04.2021г. по т.д. 1267/2020г. по описва на ВКС, II TO, решение № 139 от 29.11.2019г. по т.д. 653/2019г. по описва на ВКС, II TO, и цитираните с тях решения, с която се приема, че с разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ /ред. след изм. - ДВ бр. 105/2016г./ е въведена оборима презумпция за неплатежоспособност в случаите, когато търговецът-длъжник е спрял плащанията, включително, когато е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Счетено е, че презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ размества доказателствената тежест относно състоянието на неплатежоспособност и възлага на длъжника да докаже, че е способен да погасява задълженията си към кредиторите. Спирането на плащанията е прието за правнорелевантно за несъстоятелността, само ако е последица от трайната обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си. По аргумент на противното, когато спирането на плащанията се дължи на съзнателни, волеви действия и/или бездействия на търговеца, а не на невъзможност да обслужва задълженията си, институтът на несъстоятелността е неприложим. Според решение № 54/08.09.2014 г. по т. д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, в основата на състоянието на неплатежоспособност стои обективната невъзможност за плащане на дълга, която е извън волята на длъжника и е различна от съзнателното му фактическо бездействие да изпълни конкретно парично задължение към кредитора. С решение № 348 от 19.02.2019г. по т.д. 1022/2018г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, е споделена цитираната в съдебния акт практика, че спирането на плащанията не е самостоятелно основание за откриване на производство по несъстоятелност.
По третия въпрос е налице уеднаквена практика на ВКС, включително по постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 201 от 11.12.2014г. по т.д. 659/2014г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, с която се приема, че неплатежоспособността и свръхзадължеността са две самостоятелни основания за откриване на производството по несъстоятелност. Те могат да бъдат предявени в условията на кумулативност или евентуалност. Възможно е откриване на производство по несъстоятелност и на двете основания, ако съвпада началната дата. Ако свръхзадължеността предхожда момента на настъпване на неплатежоспособността, от значение е дали състоянието на свръхзадълженост продължава да съществува и към момента на постановяване на решението. При наличието на предпоставките и на двете, ще бъде съобразена по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на постановяване на решението.
По поставения четвърти въпрос: „Следва ли състоянието на неплатежоспособност/ свръхзадълженост и съответната начална дата да се определят чрез анализ на цялостното икономическо състояние на търговеца въз основа на всички събрани по делото доказателства?“, е налице константна практика на ВКС по решение № 225 от 8.12.2016г. на ВКС по т. д. № 2572/2015г., I ТО, ТК, решение № 33/07.09.2010г. по т.д. № 915/2009г. на ВКС, II ТО, решение № 115/25.06.2010г. по т.д. № 169/2010г. на ВКС, II ТО, решение № 90/20.07.2012г. по т.д. № 1152/2011г. на ВКС, I ТО, решение № 44/04.07.2012г. по т.д. № 983/2011г. на ВКС, I ТО, решение № 202/10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 80/08.10.2015г., т.д. № 1565/2014г., I ТО, и решение № 96 от 6.07.2022г. на ВКС по т. д. № 2738/2019г., I ТО, ТК. С последната се приема, че съдът по несъстоятелността трябва да установи икономическото състояние на търговското дружество и състоянието му на неплатежоспособност/ свръхзадълженост към момента на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. Неплатежоспособността се определя въз основа на преценката на цялостното икономическо състояние на търговското дружество - длъжник, посредством коефициентите на ликвидност и финансова автономност/задлъжнялост, чрез които се установява обективната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни /текущи/ задължения с краткотрайните /текущи/ активи. При преценката за неплатежоспособност трябва да бъдат взети предвид всички конкретни факти, относими към икономическото състояние на длъжника, към датата на приключване на съдебното дирене и да бъде извършен цялостен анализ на посочените от вещото лице коефициенти за ликвидност и автономност. С решение № 152/13.07.2018г. по т.д. 2205/2017г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, е прието, че свръхзадължеността, аналогично на неплатежоспособността, е обективно икономическо състояние, но за разлика от същата е налице при невъзможност на търговеца да покрие паричните си /не само изискуемите/ задължения с наличното си /не само краткотрайни активи/ имущество. Състоянието на свръхзадълженост, като основание за откриване на производство по несъстоятелност е самостоятелно, спрямо неплатежоспособността, и цели да изпревари /освен когато съвпадне с него/ неминуемо следващото от същото състояние на неплатежоспособност, като осигури на един по-ранен етап и поради това обективно по-благоприятна възможност за справедливо удовлетворяване на всички кредитори или оздравяване на търговеца. То се санкционира не предвид невъзможността на търговеца да покрива изискуемите си парични задължения, а поради невъзможността му да компенсира загуби с печалба от дейността си, обусловено от съдържанието, структурата и ликвидността на активите му. Затова от значение за обективирането на състоянието свръхзадълженост, макар и не само, е показателят "собствен капитал", участващ в коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост. Стойностите на същите следва да се съобразят, както и промяната им в рамките на целия изследван период, в аспект на обосноваването или отричането на възможността за изпадане в неплатежоспособност в бъдещ момент, тъй като зависимостта от привлечения, за сметка на собствения капитал, би могло да се окаже обременително и рисково за търговеца именно в дългосрочен план. От значение е обективното, реално икономическо състояние на търговеца, при съпоставянето на активи, спрямо парични задължения.
Дадените отговори с горецитираната практика на ВКС на релевираните втори, трети и четвърти въпроси се споделят изцяло от настоящия състав на съда.
По основателността на касационната жалба:
Въззивното решение е валидно, противно на поддържаните с касационната жалба оплаквания за неговата нищожност. Законодателят не е посочил конкретните пороци, водещи до нищожност на съдебното решение, но те са изяснени от правната теория и от съдебната практика, напр. т. 8 на ППВС № 1/1985г., мотивите към Тълкувателно решение № 1/10.02.2012г. по тьлк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, както и в решения на различни съдебни състави на ВС и ВКС. Съгласно константната практика, обективирана в множество решения на ВКС /напр. решение № 1188/19.11.2008г. по гр. д. № 4694/2007г. на ВКС, ГК, I ГО, решение № 123/04.04.2012г. по гр. д. № 777/2011г. на ВКС, ГК, I ГО, решение № 114/13.10.2014г. по гр. д. № 1954/2014г. на ВКС, ГК, II ГО, решение № 63/30.11.2016г. по т. д. № 1512/2014г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 355/03.10.2012г. по гр. д. № 35/2012г. на ВКС, ГК, I ГО, решение № 73/18.05.2015г. по гр. д. № 5113/2014г. на ВКС, ГК, III ГО, решение № 318/29.11.2013г. по гр. д. № 2009/2013г. на ВКС, ГК, III ГО, решение № 15/26.01.2015г. по гр. д. № 3298/2014г. на ВКС, ГК, I ГО, решение № 60138/26.01.2022г. по гр. д. № 723/2021г. на ВКС, ГК, I ГО и други/, нищожно по смисъла на чл. 270 ГПК е това решение, което не дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се изведе дори при тълкуване. Обжалваният въззивен съдебен акт е подписан от членовете на съдебния състав и волята на съда е ясна и разбираема, поради което решението е валидно.
Решението е допустимо, но неправилно.
Въззивната инстанция се е отклонила от дадения отговор на всички въпроси, по които е допуснато касационно обжалване.
В противоречие с дадения отговор от настоящия състав на съда по първия въпрос въззивният съд е приел, че задължението на „Медиком“ ООД за уреждане на имуществените последици по чл. 125, ал. 3 ТЗ към жалбоподателите Н. Д. и Р. Д. – основани на прекратено участие на Н. Д. поради напускане на дружеството и прекратено участие поради смърт на починалия съдружник И. Д., представляват парични задължения, породени от или отнасящи се до търговска сделка, по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
В отклонение от дадения отговор с утвърдената и цитирана с настоящото решение практика на ВКС по втория въпрос въззивният съд е приел, че дори да се приеме, че задълженията на „Медиком“ ЕООД към Н. Д. и Р. Д. не отговарят на дефиницията на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, то това ще е без значение, доколкото приложение ще намери уредената с нормата на чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция, че длъжникът е неплатежоспособен, когато е спрял плащанията, респективно е придал на презумпцията значение на самостоятелно основание за откриване на производство по несъстоятелност.
Въззивният съд се е отклонил и от горецитираната практика, даваща отговор на четвъртия допуснат до касация въпрос, като не е обсъдил въз основа на събраните по делото доказателства всички релевантни обстоятелства досежно твърдяното състояние на неплатежоспособност, включително дали е налице задължение на „Медиком“ ООД, отговарящо на очертаните в чл. 608, ал. 1 ТЗ хипотези: задължение към други кредитори, различни от жалбоподателите, породено или отнасящо се до търговска сделка; публично задължение и т.н.
Не е извършен от въззивния съд и цялостен анализ на икономическото състояние на търговското дружество, основан на конкретните данни по делото, включително в частта за начална дата на състоянието на неплатежоспособност като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични задължения към кредиторите, като съдът е посочил необосновано, че дружеството е неплатежоспособно от 30.11.2021г., но е потвърдил като правилно първоинстанционното решение, с което е приета за начална дата на неплатежоспособността датата 31.08.2021г.
Неправилно, макар формално да се е позовал на съдебната практика по решение № 201 от 11.12.2014г. по т.д. 659/2014г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, въззивният съд е приел, че заявеното с исковата молба искане „да постановите решение, с което да обявите неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на търговско дружество „Медиком“ ООД“ представлява заявяване на двете основания при условията на евентуалност. С цитираната съдебна практика именно при така формулирано искане – да бъде обявено дружеството за „свръхзадължено, съответно за неплатежоспособно“, е прието, че е възможно откриване на производство по несъстоятелност и на двете основания, ако съвпада началната дата. Ако свръхзадължеността предхожда момента на настъпване на неплатежоспособността, от значение е дали състоянието на свръхзадълженост продължава да съществува и към момента на постановяване на решението. При наличието на предпоставките и на двете, ще бъде съобразена по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на постановяване на решението. Като е приел обратното – че искането е отделните основания да бъдат разгледани при условията на евентуалност, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, като не е разгледал, не преценил и изложил никакви мотиви досежно твърдяна с молбата по чл. 625 ТЗ свръхзадълженост на длъжника.
Решението е неправилно и в частта, с която въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, в частта, с която съдът е постановил прекратяване на дейността на длъжника „Медиком“ ООД, с доводи, че съдът не е сезиран с искане по чл. 630, ал. 2 ТЗ. Основателни са възраженията по касационната жалба, че такова ясно формулирано искане се съдържа в петитума на молбата по чл. 625 ТЗ, инициирала настоящото производство, поради което съдът е надлежно сезиран и дължи произнасяне по искането. Като е приел обратното въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт в тази му част.
По горните мотиви обжалваното въззивно решение е неправилно във всичките му части и следва да бъде изцяло отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК.
Доколкото въззивният съд не е изпълнил задълженията си да обсъди всички искания и доводи на страните, включително не е изложил никакви мотиви относно въведеното при условията на кумулативност самостоятелно основание за откриване на производство по несъстоятелност – твърдяната свръхзадълженост; по твърдяната неплатежоспособност не е изложил мотиви за наличието на задължение от очертаните в чл. 608, ал. 1 ТЗ, като е обсъдил само задълженията към Н. Д. и Р. Д., които по изложените доводи от настоящата инстанция не отговарят на дефиницията на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ; не е извършил изискуемия анализ на цялостното икономическо състояние на длъжника, както и не се е произнесъл по изричното искане за постановяване на решение на основание чл. 630, ал. 2 ТЗ, то за спазване правото на защита на страните и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд, като при новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да обсъди всички гореочертани искания и доводи на страните, по които е недопустимо да се произнася за първи път касационната инстанция.
Разноски не следва да се присъждат за настоящата инстанция, като същите следва да се определят на основание чл. 294, ал. 2 ГПК от въззивния съд при новото разглеждане на делото с оглед изхода на същото.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 211 от 30.03.2023г. по т.д. № 208/2022г. по описа на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |