Р Е Ш Е Н И Е № 116 София 05.04.2012 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми март, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 605/2011 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], клон В., подадена от пълномощника му адвокат А. М., срещу въззивно решение №26 от 08.02.2011 г. на Видинския окръжен съд по гр.д. №10/2011 г., с което е потвърдено решение №49 от 10.12.2010 г. по гр. дело №1259/2010 г. на Видинския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Г. Р. Й. срещу [фирма], клон В., искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца поради намаляване обема на работа е незаконно, защото работодателят не е извършил подбора по законовите критерии. Това е така, защото комисията по подбора не е подкрепила извода си за квалификацията на двамата работници с конкретни цифри и данни, нито е изложила мотиви как преценява нивото на изпълнение на възложената работа. Направеният извод, че ищецът има по-малко отговорно отношение към повереното му имущество е обусловен от допуснато ПТП с нанесени щети на служебния автомобил и запор на заплатата за глоби, наложени за нарушения на ЗДП, без да е изследван въпросът дали има виновно поведение. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че уволнението е незаконно поради това, че подборът не е извършен по законовите критерии. Ответникът по жалбата Г. Р. Й., [населено място], оспорва жалбата. С определение №1565 от 13.12.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №26 от 08.02.2011 г. на Видинския окръжен съд по гр.д. №10/2011 г. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по правните въпроси за това дали подлежи на съдебен контрол извършената от комисията на работодателя фактическа преценка на работата на включените в подбора работници или служители; дали по-високата квалификация трябва да бъде установявана само с писмени доказателства, както и дали извършването на подбора може да се доказва и с други доказателствени средства освен с протокола на комисията. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че по първия въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане по същество, има вече постановено ТР №3 от 16.01.2012 г. по тълк. дело №3/2011 г. С него е уеднаквена съдебната практика за това, докъде се простира съдебният контрол на преценката на работодателя при подбора по чл.329 КТ. Според това тълкувателно решение преценката на работодателя по чл.329 КТ - кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Извършената от работодателя злоупотреба с правото на подбор при преценка, кой работи по-добре, не е критерий за упражняване на съдебен контрол по отношение на извършения подбор. По останалите повдигнати въпроси следва да се приеме, че след като липсва законово изискване за някаква форма на подбора, извършването му може да се доказва с всички доказателствени средства. Работодателят може да възложи извършването на подготовката за извършване на подбора на специално назначена от него комисия. Но тази комисия е само негов помощен орган. Титуляр на правото на подбор и в тези случаи си остава работодателят, който взема окончателното и юридически валидното решение за неговото упражняване. Негова е и тежестта за доказване, че подбор е извършен съобразно изискванията н закона. Подборът и неговата законност се доказва не само с писмени, но и с всички останали доказателствени средства – свидетелски показания, заключения на вещи лица и други. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Съобразно изложеното по-горе неправилно въззивният съд е приел, че подборът не е извършен по законовите критерии. Работодателят в случая е извършил подбор между двамата работници, заемащи длъжността „автомонтьор – пътна помощ” по законовите критерии: квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Работодателят е назначил специална тричленна комисия, която въз основа на тях е предложила за уволнение ищеца, защото е с по-малък професионален опит. Освен това има по-малко отговорно отношение към повереното му имущество – допуснал е ПТП с нанесени щети на поверения му автомобил и има наложени глоби за нарушаване на ЗДП. От свидетелските показания на един от членовете на комисията се установява, че са били съобразявани професионалния стаж, образование, квалификация, качество на изпълнение на служебните задължения, трудова и технологична дисциплина. По този начин работодателят е доказал по-лошото изпълнение на работата от ищеца в сравнение с останалия на работа. Ето защо следва да се приеме, че работодателят е упражнил законно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 2024.50 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №26 от 08.02.2011 г. на Видинския окръжен съд по гр.д. №10/2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Р. Й., [населено място], срещу [фирма], клон В., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед №2/18.05.2010 г. за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ поради намаляване обема на работата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „автомонтьор – пътна помощ” и за присъждане обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 1 944.12 лв., като неоснователни. ОСЪЖДА Г. Р. Й., [населено място], да заплати на [фирма], клон В., 2024.50 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.