Ключови фрази
обезщетение за неизползван годишен отпуск * незаконно уволнение * възстановяване на работа * Иск за обезщетение при неизползван годишен отпуск * трудов стаж

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

948

 

София, 21.12. 2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 9 декември две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Капка Юстиниянова

  ЧЛЕНОВЕ:   Любка Богданова

                            Светла Димитрова

 

 

                   

при участието  на секретаря Райна Стоименова

и в присъствието  на прокурора

изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова

гр. д. № 3128/2008 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника М на отбраната - У. б. „Христо Ботев” гр. П. и по касационна жалба на ищеца Г. И. С. против въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 286 от 09.05.2008 год. по гр. д. № 223/2008 год., с което е оставено в сила решение № 30 от 18.02.2008 год. по гр. д. № 2938/2007 год. на Плевенския районен съд, с което на основание чл. 224, ал. 1 КТ Министерството на отбраната - У. б. „Христо Ботев” е осъдено да заплати на Г. И. С. сумата 1195,60 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 2003 год. - 2006 год. със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 12.09.2007 год. и отхвърлил иска на Г. И. С. с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 1617,78 лв. претендирано обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 03.06.2003 год. до 03.12.2003 год., като погасен по давност.

Министерството на отбраната У. б. „Христо Ботев” гр. П. обжалва решението в частта, с която е уважен иска на Г. И. С. по чл. 224 КТ за сумата 1195,60 лв., с искане за неговата отмяна и отхвърляне на иска.

Г. И. С. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска му по чл. 225, ал. 1 КТ, като погасен по давност, с искане за неговата отмяна и уважаване на иска.

Страните излагат доводи за неправилност на решението в обжалваните му части, като постановено в нарушение на закона и като необосновано.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадените касационни жалби и като провери правилността на въззивното решение в обжалваните му части, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:

С определение № 17 от 14.01.2009 год. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решение № 286 от 09.05.2008 год. по гр. д. № 223/2008 год. на Плевенския окръжен съд в частта му, с която е оставено в сила решение № 30 от 18.02.2008 год. по гр. д. № 2938/2007 год. на Плевенския районен съд, с което е уважен иска по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 1195,60 лв. представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето 2003 год. - 2006 год. и в частта за разноските за 63,49 лв. Със същото определение касационната жалба на Г. И. С. е оставена без разглеждане, като подадена след изтичането на срока за обжалване по чл. 283 ГПК. Определението не е обжалвано и в тази част е влязло в сила.

Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпроса - дължи ли се обезщетение на работника за неизползван платен годишен отпуск за времето от уволнението до възстановяването му на работа, който се зачита за трудов стаж, тъй като въпроса се решава противоречиво от съдилищата.

Едното виждане се основава на разбирането, че с възстановяването на работника на заеманата длъжност се възстановява трудовото правоотношение в пълния му обем, със съдържанието на всички права и задължения по него, включително и правото на платен годишен отпуск, а другото виждане се основава на разбирането, че за периода от уволнението до отмяната му по съдебен ред, като незаконно, и възстановяването на работника на заеманата преди това длъжност, макар времето, през което не е съществувало трудово правоотношение да се зачита за трудов стаж, не възниква право на платен годишен отпуск и на работника не се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, тъй като през този период не е полаган труд.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о., приема за правилно второто виждане. Правото на работника за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ се поражда при прекратяване на трудовото правоотношение, ако работникът или служителят не е ползвал полагаемият му се платен годишен отпуск. При отмяна на заповедта за уволнение и възстановяване на незаконно уволнения работник на заемана длъжност, изплатеното за неизползван отпуск обезщетение не се връща. Периода от уволнението до отмяната му по съдебен ред и възстановяването на работника на предишната му работа се признава за трудов стаж, макар да не е съществувало трудово правоотношение - законова фикция създадена с разпоредбата на чл. 354, ал. 1 КТ. През този период работникът реално не престира труд и поради това за него не възниква право на платен годишен отпуск и не му се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Това е така, тъй като правото на платен годишен отпуск е последица от работа по трудово правоотношение, то е в зависимост от характера и тежестта на работата и има за цел възстановяване на работната сила. При възстановяване на работника на заеманата преди уволнението работа, платеният годишен отпуск се определя отново, с оглед на реално положения труд занапред.

В решението на въззивния съд, с което претенцията за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ е уважена, е застъпено виждането, че с възстановяването на работника (служителя) на предишната работа трудовото правоотношение се възстановява със съдържанието, което е имало преди уволнението, в пълен обем, включително и с правото на платен годишен отпуск.

Решението е неправилно.

В периода 2003-2006 год., за който съдът е присъдил обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 1195,60 лв., ищецът реално не е полагал труд, за него не се е породило право на платен годишен отпуск, респ. право на заместимата престация - плащането по чл. 224, ал. 1 КТ.

Предвид гореизложеното, решението в тази част се явява постановено в нарушение на материалния закона, поради което ще следва да се отмени и вместо това по реда на чл. 293 ГПК иска следва да се отхвърли.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯВА решение № 286 от 09.05.2008 год. по гр. д. № 223/2008 год. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е уважен иска по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 1195,60 лв., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 2003-2006 год. и в частта за разноските в размер на 63,49 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ иска на Г. И. С., ЕГН ********** против Министерство на отбраната - У. б. „Христо Ботев”, под. 14460, гр. П. за сумата 1195,60 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за период 2003-2006 год. на основание чл. 224, ал. 1 КТ.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

ЧЛЕНОВЕ