Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                            №362   гр.София, 27 октомври 2009 г.   В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ : Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ : Фиданка Пенева                                                                                      Севдалин Мавров   с участието на прокурора Димитър Генчев и при секретаря Иванка Илиева, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 208/09  година. Производството е образувано по жалбата на подсъдимия М. Л. К. против решение № 25 от 19.02.2009 год. по внохд № 313/2008 год. на Великотърновски апелативен съд. В саморъчно изготвената от подсъдимия М касационна жалба се оспорва авторството на деянието. Твърди се, че не са събрани доказателства по делото, които категорично да го правят съпричастен към убийството. Не е доказано, че ножа приложен към делото е средството на престъплението. Свидетелката П. К. , не е потвърдила показанията на А. К. Направените от него самопризнания на досъдебното производство, са следствие на физическо и психическо насилие. Прави се искане за оправдаването му по повдигнатото обвинение, поради липса на доказателства, да е извършил убийството. В съдебно заседание защитата и касаторът К. поддържат жалбата. Последният представя и писмени бележки, в които сочи за разпит нови свидетели, които можели да установят истинските убийци. Прави се и искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. Прокурорът даде заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 261 от 29.04.2008 год. по нохд № 661/2007 год., Плевенски окръжен съд е признал подсъдимия М. Л. К. за виновен в това, че на 30.01.2006 год. В гр. Ч. бряг обл. Плевен, умишлено умъртвил Б. Н. К. , поради което и на основание чл.115 и чл.54 НК е осъден на петнадесет години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Присъдата по жалба на подсъдимия М е проверена повторно от въззивната инстанция, след отменително решение на ВКС, за допуснати съществени процесуални нарушения при решаване на делото от друг състав на съда. При новото разглеждане е проведено съдебно следствие, при което са допълнени доказателствата събрани на първоинстанционното производство, в изпълнение на задължителните указания в отменителното решение на ВКС. На базата на надлежно приобщените доказателства, изследвани всестранно, пълно и съобразно действителното им съдържание, при спазване правилата на формалната логика, въззивната инстанция е установила фактическите констатации и са изведени законосъобразни изводи от тях. Оплакванията в касационната жалба, с подкрепящите ги доводи са правени и пред въззивната инстанция, която в мотивите на атакувания съден акт, след обективен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, за да ги отхвърли като несъстоятелни, в изпълнение на задълженията си по чл.339 ал.2 НПК, са изложени подробни и убедителни съображения. Правилно са приети за достоверни самопризнанията на подсъдимия К. дадени пред съдия на досъдебното производство /приобщени към доказателствата по делото/, като последователни и логични, със съдържание и факти относно обстоятелства изложени във въззивното решение. Те са подкрепени и кореспондират със обективно установеното от гласните и писмени доказателства, за мястото, времето и начина на извършване на убийството и последващото му поведение.Пострадалия не е носил дърва и чувал, както е заявил в разпита си и подсъдимия. Трасологичната експертиза установява, че ножа иззет като веществено доказателство съответства на нанесеното смъртоносно нараняване.. и прорязването на връхната дреха. Подсъдимият е посочил мястото от където го взел, след като е оставен там от св. В. К. , следобед в деня на убийството. Обяснил е начина на укриването му, след извършване на деянието. Впоследствие е намерен от св. К. Н. и предаден в полицията. Св. А. К. е чул разговор между подсъдимия и св. В. К. , която упрекнал, че не е хвърлила ножа някъде за да не го бъде намерен от полицията. В подробните си обяснения, при изрично изразена доброволност на разказа по морални съображения и съжаление за извършеното, засяга личните взаимоотношения между живеещите в къщата и възникналите епизодични скандали. Описва своите действия в деня на убийството и спрямо пострадалия, мястото на срещата им, и нанесения удар в гръдния кош, в момент когато пострадалият се обърнал полуналяво и към него за да му покаже посоката от която идва.Такива подробности не могат да бъдат внушени от друго лице, а могат да бъдат възпроизведени само от извършителя, или очевидец на престъплението, какъвто не е имало. Относно оръдието на престъплението, въззивната инстанция подробно е обсъдила и прорязването на плата от дрехата на пострадалия и лекото нараняване в горната част на тялото и причинилото смъртта /предмет на три експертни заключения/. Според параметрите и конфигурацията на ножа, могат да бъдат причинени с него. Намирането и предаването му, свидетелските показания по делото изключват възможността да е действано с друг от ножовете, които са се намирали в къщата, където е живял подсъдимия. На конкретно зададен въпрос при разпита му /на стр.4/ е категоричен, че именно това е ножът, веществено доказателство по делото. Първостепенният съд в мотивите си /на стр.6-8/, в десет пункта е направил пространен логически анализ на фактите от самопризнанието, съпоставени с останалите установени обективни дадености, за време и място на намиране на трупа, възможността подсъдимият да се е намирал там, към момента на настъпване на смъртта, свидетелските показания за оставянето на ножа зад дивана, действията на подсъдимия след деянието и неговото укриване, намирането на ножа и пр. В съдебните актове на инстанциите по същество са изложени съображения защо не е дадена вяра изцяло, или отчасти на свидетелски показания, в съответствие с изискванията на чл.305 ал.3 НПК. Изследвана е и установена формата на вината и мотива за престъплението от въззивната инстанция /на л.20-22 абз.1/, които разсъждения и изводи се споделят от ВКС, и не се налага да бъдат повтаряни. Не е нарушен чл.116 ал.1 НПК, тъй като изводите за обективната и субективна съставомерност на престъплението по чл.115 НК, за което е осъден подсъдимият К не са направени единствено на неговите самопризнания от разпита му пред съдия на досъдебното производство. Тези обяснения несъмнено съставляват пряко доказателство за осъщественото престъпно посегателство и съзнателното участие на подсъдимия в него. Те обаче не са изолирани, а са в пълен синхрон и се подкрепят от посочените доказателства по делото, които са изследвани от въззивната инстанция, обективно, всестранно и пълно, така както се изиска от чл.14 ал.1 НПК. При събирането, проверката и оценката на доказателствената съвкупност са спазени процесуалните правила, а от приетите фактически положения материалния закон е приложен правилно. В писмената си защита представена в съдебно заседание, подсъдимият прави искане за разпит нови свидетели, които да знаели извършителя на убийството. Непълнотата на доказателствата е извън касационните основания за проверка на решението, изчерпателно изброени в чл.348 ал.1, т.1-3 НПК. В изпълнение указанията на ВКС в отменителното решение, въззивната инстанция е провела съдебно следствие с призоваване за разпит на свидетели, и изслушване на комплексна тройна комбинирана съдебно-медицинска и трасологична експертиза. Преди даване ход на делото и по време на съдебното следствие, не са правени доказателствени искания от подсъдимия и защитата, за да бъдат подложени на преценка от съда, относно тяхното значение за правилно решаване на делото. Това е инстанцията по фактите и последната, пред която могат да се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в НПК ред. По делото са събрани, проверени и правилно оценени достатъчно по обем гласни, писмени и веществени доказателства, относими към предмета на доказване, които в своята последователност и взаимовръзка категорично сочат като извършител на деянието подсъдимия К изключват всеки друг извод. Поради липса на други оплаквания и доводи в жалбата, които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. По изложени съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, с състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25 от 19.02.2009 год.постановено по внохд № 313 по описа за 2008 год. на Великотърновски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: