6 Р Е Ш Е Н И Е № 313 София, 07.10.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 15/2010 година Производството е по чл.303 ал.1 т.4, т.5 и т.6 от ГПК. Образувано е по молба на Й. И. Т. за отмяна на влязлото в сила решение № 612 от 08.07.2008 г.на ВКС, постановено по гр. дело № 1714/2007 г.,с което е оставено в сила въззивно решение от 27.07.2005г. на СГС, постановено по гр.д.№2882/01г., с което е обезсилено решение от 04.12.2000г. на СРС, постановено по гр.д.№2316/95г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. А. Л., Е. Георгиева А.,Г. В. А. и А. В. А. против С. о., Р. Б. Л., К. К. Л. и Б. К. Л. /като наследници на К. К. Л./, Й. И. Т., Е. Г. П., И. Г. Н., С. К. Н. и М. К. Н. иск по чл.97 от ГПК/отм/ и е прекратено производството в частта на този иск; отменено е решение от 04.12.2000г. на СРС, постановено по гр.д.№2316/95г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Н. Б. и Л. Н. К. против С. о., Р. Б. Л., К. К. Л. и Б. К. Л. /като наследници на К. К. Л./, Й. И. Т., Е. Г. П., И. Г. Н., С. К. Н. и М. К. Н. иск по чл.97 от ГПК/отм/ и В. Н. Б. и Л. Н. К. са осъдени да заплатят на К. К. Л. разноски на основание чл.64 ал.2 от ГПК/отм./ и е постановено ново, с което :1/ е уважен предявеният от В. Н. Б. и Л. Н. К. против С. о., Р. Б. Л., К. К. Л. и Б. К. Л. /като наследници на К. К. Л./, Й. И. Т., Е. Г. П., И. Г. Н., С. К. Н. и М. К. Н. иск по чл.108 от ЗС като е признато за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на ½ ид.част от недвижим имот, представляващ дворно място – имот пл.№ 274 от кв.6 по плана на [населено място], заедно с построените в него сгради- триетажна мелнична сграда, жилище на един етаж с шест стаи, къща на един етаж и клозети , и ответницата Й. И. Т. е осъдена да предаде на ищците владението на дворното място и сградите ; 2/ е отхвърлен предявеният от В. Н. Б. и Л. Н. К. против С. о., Р. Б. Л., К. К. Л. и Б. К. Л. /като наследници на К. К. Л./, Й. И. Т., Е. Г. П., И. Г. Н., С. К. Н. и М. К. Н. иск по чл.108 от ЗС по отношение на машинно отделение на един етаж, стопанска сграда на един етаж и беседка и по отношение на искането владението върху описаните дворно място и сгради да им бъде предадено от Столична община, Р. Б. Л., К. К. Л. и Б. К. Л. /като наследници на К. К. Л./, Е. Г. П., И. Г. Н., С. К. Н. и М. К. Н.; 3/ ответниците са осъдени да заплатят на ищците разноски на основание чл.64 от ГПК/отм./. Поддържаните основания за отмяна са три: 1. по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК – противоречие на решението с друго влязло в сила решение, постановено в делбено производство, без да е конкретизирано последното; 2. по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предвид невъзможността на молителката да участва в производството пред ВКС; 3. по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК поради това, че не е била представлявана от лице по чл.29 от ГПК. Ответницата по молбата за отмяна – Л. К., е депозирала отговор по смисъла на чл.306 ал.3 ГПК,с който счита молбата за отмяна за недопустима като подадена след изтичане на тримесечния преклузивен срок от постановяване на решението и моли да бъде оставена без разглеждане,а при условията на евентуалност оспорва молбата за отмяна и моли да бъде оставена без уважение,като неоснователна. Останалите ответници по молбата за отмяна не вземат становище. Настоящият състав на ВКС, първо отделение, гражданска колегия, като взе предвид доводите на страната, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 307 и сл. ГПК, намира: Молбата за отмяна, постъпила в канцеларията на СРС на 17.10.2008 год., предвид липсата на категорични данни по делото за момента на узнаване от молителя за решението, чиято отмяна иска, следва да се приеме за подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 и т.6 ГПК. Горното, наред с обстоятелството, че същата е заявена от надлежно конституирана страна в процеса, имаща правен интерес от предприето процесуално действие обосновават правен извод за процесуалната й допустимост. Разгледана по същество молбата за отмяна е основателна. Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. В случая касаторката се позовава на нарушено право на участие, което се свързва с основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5. ГПК отмяна може да се допусне, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Другата хипотеза, при която може да се иска отмяна поради нарушение на правото на участие в процеса е тази по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК - когато страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК. Разпоредбата, към която препраща чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК установява случаите на особено процесуално представителство по отношение на безизвестно изчезналите, процесуално недееспособните лица за нетърпящи отлагане процесуални действия, лица с неизвестни постоянен или настоящ адрес, както и при противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител. С оглед конкретните данни по делото следва да се приеме, че не е нарушено правилото на чл. 29ГПК, защото по делото не се установява нито една от хипотезите на цитираната норма. Не е налице и хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, защото не е допуснато нарушение на правилата за призоваване в производството и пред трите съдебни инстанции. След като посоченият от страната съдебен адрес служи за кореспонденция на лицето с държавните и съдебни учреждения, то съдът няма задължение да издирва и други адреси, а освен това по делото липсват данни, не се представят такива доказателства и с молбата за отмяна, че по време на процеса молителката е сезирала съда с искане за връчване на съдебни книжа на нов адрес, различен от този, на който вече е била редовно призована . В конкретния случай молителката твърди, че е била лишена от възможността да участва в производството пред ВКС, образувано по нейна касационна жалба против решението на въззивната инстанция. Видно от данните по делото същата е упълномощила адв.А. Т. да изготви и подаде от нейно име касационната жалба. За проведеното на 14.04.2008г. съдебно заседание в касационната инстанция същата е била редовно призована, но не се е явила и не е изпратила представител без да посочи уважителни причини за това. Процесуалното й бездействие не може да бъде възприето като основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт, тъй като фактическият състав на разпоредбата визира основания за отмяна, които могат да се заявят от страна в производството, по което е постановено атакуваното решение, т.е.от конституирана страна, но лишена от участие в производството, поради нарушаване на съдопроизводствените правила, които обезпечават това участие. В случая липсва нарушаване на съдопроизводствени правила, които да обосноват приложимост на нормите на чл.303 т.5 и т.6 от ГПК. По основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. То е обосновано с твърдение за противоречие на изводите в атакуваното решение с приетото в решение, постановено по делбено производство. Следва да се уточни, че визираната хипотеза на отмяна на влязло в сила решение изисква между същите страни за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което да противоречи на атакуваното. В конкретния случай в молбата си за отмяна касаторката не е обосновала доводите си за наличие на основанието по чл.303 т.4 от ГПК – не е посочила индивидуализиращи белези на решението, за което твърди да е в противоречие с решението, предмет на настоящото производство. По делото липсват доказателства, а такива не се представят и с молбата за отмяна за наличие на такова делбено производство, за страните, между които е водено евентуално, за предмета му и за наличието и съответно съдържанието на влязъл в сила съдебен акт по това производство. Предвид това не може да се приеме, че е налице такъв съдебен акт, който да отговаря на поставените критерии за обективно и субективно тъждество с делото, разрешаващо гражданскоправен спор. Останалите изложени в молбата съображения, са такива, касаещи правилността на влязлото в сила решение, и не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. С оглед на изложеното молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й. И. Т. с правно основание чл.303 т.4,т.5 и т.6 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 612 от 08.07.2008 г.на ВКС, постановено по гр. дело № 1714/2007 г.,с което е оставено в сила въззивно решение от 27.07.2005г. на СГС, постановено по гр.д.№2882/01г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: