Р Е Ш Е Н И Е № 7 гр. София, 14.02.2019 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ПЕТЯ ШИШКОВА при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор АНТОНИ ЛАКОВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 1226/2018 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл.423 ал.1 от НПК по искане на осъдения Н. К. Ч. за възобновяване на НОХД № 584/2016 г. по описа на Варненския ОС (ВнОС), отмяна на постановената по него присъда № 98 от 08.11.2016 година, изменена с решение № 261 от 25.10.2017 г. по ВНОХД № 52/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд (ВнАС), което е потвърдено с решение № 8 от 04.04.2018 г. по описа на ВКС, НК, ІІІ НО и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, когато е започнало задочното производство. В искането на осъденото лице за възобновяване на наказателното производство, депозирано чрез упълномощения му защитник адв.И., са изложени доводи за това, че разследването срещу искателя е протекло при условията на чл.206 вр.чл.269 ал.1 т.1, т.2 и т.4 б.”а” от НПК, като в рамките на досъдебното производство същият бил разпитан единствено като свидетел, без да е бил привлечен в качеството на обвиняем и без да са му предявявани материалите от разследването, поради което в протеклото „задочно производство” е било нарушено основното му право на защита, гарантирано от закона въпреки участието на назначения му служебен защитник. По същия ред е протекла и съдебната фаза на процеса. В резултат на това атакуваните присъда на първата инстанция и решения на въззивния и касационния съд са постановени в негово отсъствие, без да е бил известен за воденото срещу него наказателно производство, по време на което вече се е намирал във Великобритания. Към ВКС е отправено искане за отмяна на осъдителната присъда, на въззивното решение, с което същата е изменена, както и на решението на касационната инстанция, с кое последното било оставено в сила и връщане делото за ново разглеждане с участието на искателя. В съдебното заседание пред касационната инстанция адв.И. поддържа искането по изложените в него съображения. Излага доводи за това, че осъденият Ч. е узнал за своето осъждане едва при задържането му във Великобритания на 25.09.2018 г., където пребивавал от средата на 2015 г. и където продължава да живее семейството му. В рамките на настоящото наказателно производство е разпитван единствено като свидетел в хода на досъдебното производство – на 14.05.2015 г., след което е напуснал пределите на страната. Ч. не е бил привличан в качеството на обвиняем и не е бил разпитван в това качество, като по този начин не е могъл да упражни правото си на лично участие в процеса, с което съществено е нарушено правото му на защита. Въз основа на това защитникът отправя искане към ВКС за отмяна на осъдителната присъда, на въззивното решение, с което същата е изменена и на касационното решение, оставило в сила въззивния съдебен акт, и връщане делото за ново разглеждане с участието на искателя, което се поддържа и от осъдения Ч.. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като съдът е взел необходимите мерки за издирване на искателя, въпреки които същият не е бил открит. Тъй като процедурата по разглеждане на делото по реда на „задочното производство” е била спазена, прокурорът предлага искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С присъда № 98 от 08.11.2016 г. по НОХД № 584/2016 г. ОС – гр. Варна е признал подсъдимия Н. К. Ч. за виновен в това, че на 05.01.2015 г. в [населено място], обл.В., като подбудител и помагач, в съучастие с В. Д. Й., С. М. Т. и С. К. С. – тримата като извършители, умишлено склонил и подпомогнал Й., Т. и С. да отнемат чужди движими вещи в големи размери – сумата от 15 240 евро с левова равностойност на 29 806,39 лв. от владението на Я. А. И., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребят за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.1 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.3 и ал.4, и чл.54 от НК го осъдил на 5 /пет/ години „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим за изтърпяване в затвор. С присъдата си ВнОС осъдил искателя Ч. и съучастниците му В. Й., С. Т. и С. С. (също признати за виновни и осъдени по обвинението им за престъпление по чл.199 ал.1 т.1 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК) да заплатят солидарно на гражданския ищец Я. А. И. сумата от 28 945,84 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на престъплението грабеж, както и сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 05.01.2015 г. до окончателното им изплащане. ВнОС се произнесъл също по веществените доказателства и разноските по делото, включително тези, направени от частния обвинител и граждански ищец И., които възложил в тежест на подсъдимите. По жалби от подсъдимия В. Й. чрез защитника му адв.Я., от адв.М. – служебно назначен защитник на подсъдимия на Н. Ч. и от гражданския ищец и частен обвинител Я. И. чрез повереника му – адв.Я. било образувано ВНОХД № 52/2017 г. по описа на ВнАС, който с решение № 261 от 25.10.2017 г. изменил присъдата на Варненския окръжен съд, като я отменил в частта относно определяне типа на затворническо заведение, в което да бъде изтърпяно наказанието „лишаване от свобода” и я потвърдил в останалата й част. По жаби от защитниците на подсъдимите В. Й. и Н. Ч. – адвокати К. и М. било образувано НД № 1249/2017 г. по описа на ВКС, НК, ІІІ НО, като с решение № 8 от 04.04.2018 г. въззивният съдебен акт на ВнАС по ВНОХД № 52/2017 г. бил оставено в сила и считано от същата дата присъдата на ВнОС влязла в законна сила. На 25.09.2018 г. осъденият Н. Ч. бил установен във Великобритания във връзка с обявеното му международно издирване и считано от тази дата бил задържан от британските власти до 07.10.2018 г. за целите на предаването му на органите на РБългария в изпълнение на издадена европейска заповед за арест. На 08.10.2018 г. Ч. бил предаден на българските власти и приведен в Затвора Варна за изтърпяване на наложеното му с присъда № 98 от 08.11.2016 г. по НОХД № 584/2016 година по описа на ОС – гр. Варна наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 години при първоначален „строг” режим. В искането за възобновяване, с което е сезиран ВКС, молителят е изтъкнал, че е узнал за влязлата в сила присъда на СРС, когато се явил в полицейското подразделение във Великобритания на 25.09.2018 г., където бил задържан. Молбата на осъдения Ч. за възобновяване на първоинстанционното наказателно дело по реда на Глава тридесет и трета от НПК е подадена на 04.12.2018 г., видно от положения щемпел на ВнОС. При тези данни настоящият съдебен състав намери, че искането на молителя е допустимо на основание чл.423 ал.1 от НПК, по реда на която процедура е и образувано настоящото производство, тъй като молбата е постъпила в законоустановения шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда. По същество искането на осъдения Н. Ч. за възобновяване на наказателното дело е основателно. Молителят оправдано твърди, че не е бил информиран за воденото срещу него наказателно производство. От материалите по делото се установява, че инкриминираното деяние е било извършено на 05.01.2015 г. Досъдебното производство (ДП № 2004/2015 г. по описа на УП Вълчи дол към РУ Девня при ОД на МВР Варна) било образувано срещу Неизвестен извършител по реда на чл.212 ал.2 от НПК с първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие за престъпление по чл.198 ал.1 от НК. Видно от материалите по досъдебното производство, през целия период на разследването от осъдения Ч. били снети обяснения без процесуална стойност (наложили се поради близките му отношения с пострадалия) на 06.01.2015 г. и на 18.03.2015 г., като в последствие бил разпитан еднократно и в качеството на свидетел на 14.05.2015 г. От този момент, до приключване на досъдебното производство, което се характеризира с усложнено процесуално развитие поради: отделяне на материалите, относими единствено към осъдения Й. и внасянето им в съда с обвинителен акт, при продължаващо разследване по ДП № 429/15 г. по описа на ОД на МВР – Варна срещу неизвестни извършители; последвало прекратяване на съдебното производство и връщане на делото от съда на органите на досъдебното производство; постановено отново обединяване на материалите по двете досъдебни производства срещу всички извършители, приключило като ДП № 2004/15 г. по описа на УП Вълчи дол към РУ Девня при ОД на МВР Варна на 21.04.2016 г. с мнение за предаване на съд на четиримата осъдени, искателят Ч. не бил открит. Проведено било щателно издирване на територията на цялата страна, като същият бил обявен за общодържавно издирване най-напред с телеграма № 9259/05.03.2015 г. на ГДНП по ДП № 429/2015 г. по описа на ОД на МВР – Варна, като на 07.07.2016 г. бил снет от издирване. В последствие с телеграма на № 35468/02.09.2016 г. на ГДНП отново бил обявен за общодържавно издирване за нуждите по НОХД № 584/2016 г. по описа на ОС – гр. Варна. Във връзка с издирването на Ч. била получена информация, че същият е напуснал пределите на Република България с регистрирано пътуване на 03.09.2014 г. при напускане страната през ГКПП Дунав мост – Русе, без данни за завръщането му. С оглед на това с постановление на разследващия полицай от 01.03.2016 г., на основание чл.94 ал.1 т.8 от НПК на Н. Ч. бил назначен служебен защитник, определен от АК - Варна – адвокат К. М., в присъствието на която на искателя било повдигнато обвинение по реда на чл.206 вр.чл.269 ал.3 т.4 б.”а” от НПК и в последствие предявено разследването. На 04.05.2016 г. делото било внесено в ОС – гр. Варна с обвинителен акт срещу четирима обвиняеми, включително и срещу Н. Ч. за престъпление по чл.199 ал.1 т.1 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 от НК и било образувано НОХД № 584/2016 г. В процеса на издирване на Ч. за призоваването му пред ВнОС било установено, че на 07.07.2016 г. същият бил снет от издирване въз основа на писмо на водещия разследването по ДП № 429/2015 г. по описа на ОД на МВР – Варна. С оглед на това с телеграма на № 35468/02.09.2016 г. на ГДНП отново бил обявен за общодържавно издирване за нуждите по НОХД № 584/2016 г. по описа на ОС – гр. Варна, но до приключване на първоинстанционното производство с постановяване на присъда № 98 от 08.11.2016 г. не бил открит, поради което същото протекло отново по реда на чл.269 ал.3 т.4 б.”а” от НПК в присъствието на служебния защитник на Ч. – адв.М.. В хода на образуваното ВНОХД № 52/2017 г. по описа на ВнАС по жалби, включително от служебно назначения на искателя защитник – адв.М., на 31.03.2017 била издадена Европейска заповед за арест за предаване на българския гражданин Н. К. Ч. за наказателно преследване по въззивното производство пред Варненския апелативен съд. Независимо от предприетото международно издирване на Ч. и обявяването му в Шенгенската информационна система, до приключване на производството по ВНОХД № 52/2017 г. същият отново не бил открит и въззивната инстанция разгледала делото по правилата на чл.269 ал.3 т.4 б.”а” от НПК. В отсъствие на искателя протекло и касационното производство с участието на служебно назначеният му защитник. Така проследеното процесуално развитие на делото сочи на основателност на искането на осъдения Ч. за възобновяване на наказателното дело поради наличието на предпоставките по чл.423 ал.1 от НПК. Съгласно тази разпоредба искането на задочно осъдения за възобновяване се уважава, освен в случаите, когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл.247б ал.1 от НПК не е могла да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В разглеждания казус неприсъственото осъждане на искателя не се дължи на неговото недобросъвестно поведение, насочено към съзнателно отклонение от наказателно преследване, нито може да се заключи, че той е демонстрирал отказ от лично участие в наказателния процес. Действията му след момента на извършване на деянието – заминаването му в чужбина, не могат да бъдат интерпретирани като „укриване” от надлежните органи и осуетяване на наказателното преследване, тъй като той е напуснал територията на страната преди да бъде привлечен като обвиняем, респ. преди да бъде надлежно информиран въобще за воденото срещу него наказателно производство. Получена е била информация, че същият е заминал в чужбина, поради което привличането му като обвиняем, както и предявяването на разследването са били проведени в негово отсъствие при участие на служебен защитник. С оглед изложените доводи ВКС прие, че искането на осъдения Н. К. Ч. за възобновяване на наказателното дело на основание чл.423 ал.1 от НПК е основателно, като първоинстанционното наказателно дело следва да бъде възобновено, постановената по него присъда (изменена от ВнАС, решението на който е оставено в сила от ВКС) – отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане на досъдебната фаза, когато е започнало задочното производство. В изпълнение на задълженията си по чл.423 ал.4 от НПК настоящият съдебен състав намери, че следва да потвърди взетата по отношение на осъдения Ч. с определение от 31.03.2017 г. мярка за неотклонение „задържане под стража”. Приобщените по делото доказателствени материали установяват продължителното му местопребиваване на неустановен адрес в чужбина, което обуславя наличието на опасност от укриване. По изложените съображения и на основание чл.425 ал.2 вр.ал.1 т.1 и чл.423 ал.1 и ал.4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 584/2016 г. по описа на Варненски окръжен съд. ОТМЕНЯ присъда № 98 от 08.11.2016 г., постановена по НОХД № 584/2016 г. по описа на ОС–гр. Варна, изменена с решение № 261 от 25.10.2017 г. на Варненски АС по ВНОХД № 52/2017 г., оставено в сила с решение № 8 от 04.04.2018 г. по НД № 1249/2017 г. по описа на ВКС, НК, ІІІ НО. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора. ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо искателя Н. К. Ч. мярка за неотклонение „задържане под стража”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. 1 Р Е Ш Е Н И Е към решение № 7 от 14.02.2019 г., по н.д. № 1226/2018 г., ІІ-ро НО, ВКС гр. София, 24.04.2019 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ПЕТЯ ШИШКОВА при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор АТАНАС ГЕБРЕВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 1226/2018 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е по реда на чл.414 ал.1 т.1 от НПК. Образувано е по искане на прокурор от Окръжна прокуратура–гр. Варна за тълкуване на решение № 7 от 14.02.2019 г., постановено по н.д. № 1226/2018 г. по описа на ВКС, НК, второ наказателно отделение, с оглед отстраняване на всички съмнения, свързани с изпълнението му относно възобновяването на НОХД № 584/2016 г. по описа на Варненски окръжен съд. Твърди се в искането, че независимо от съдържащите се в мотивите към Решение № 7 от 14.02.2019 г. на ВКС, ІІ-ро НО съображения относно нарушените права в процеса единствено и само на осъдения Н. К. Ч. поради протичането му в негово отсъствие, в диспозитивната част на решението е постановено възобновяване на НОХД № 584/2016 г. по описа на Варненски ОС, отмяна на присада № 98 от 08.11.2016 г., постановена по същото дело, изменена с решение № 261 от 25.10.2017 г. на Варненски АС по ВНОХД № 52/2017 г., оставено в сила с решение № 8 от 04.04.2018 г. по н.д. № 1249/2017 г. по описа на ВКС, НК, ІІІ-то НО и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора. При така формулирания диспозитив на решение № 7 от 14.02.2019 г. на ВКС, ІІ-ро НО не ставало ясно дали наказателното производство е възобновено само по отношение на задочно осъдения Н. К. Ч. или по отношение на всички осъдени лица. В съдебното заседание пред ВКС, представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа искането на ОП–гр. Варна за тълкуване на постановеното по н.д. № 1226/2018 г. на ВКС, ІІ-ро НО решение № 7 от 14.02.2019 г., като изразява становище за възобновяване на производството единствено спрямо осъденият Н. К. Ч.. Осъденият Ч., редовно призован, се явява лично и със защитниците си – адвокати И. и В.. Тримата изразяват становище за възобновяване на делото единствено спрямо искателя Ч.. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и съобрази предпоставките по чл.414 ал.1 т.1 от НПК, намери за установено следното: Производството по н.д. № 1226/2018 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение е било образувано на основание чл.423 ал.1 от НПК по искане на осъдения Н. К. Ч. за възобновяване на НОХД № 584/2016 г. по описа на Варненския ОС, отмяна на постановената по него присъда № 98 от 08.11.2016 година, изменена с решение № 261 от 25.10.2017 г. по ВНОХД № 52/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд, което е потвърдено с решение № 8 от 04.04.2018 г. по описа на ВКС, НК, ІІІ НО и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, когато е започнало задочното производство. Върховният касационен съд в съответствие с правомощията си е разгледал делото в открито съдебно заседание и е обективирал волята си в постановения от него съдебен акт, предмет на тълкуване в настоящото производство. От цялото съдържание на решение № 7 от 14.02.2019 г. е видно, че ВКС, ІІ-ро НО е обсъждал наличието на основания за възобновяване на наказателното производство единствено по отношение на осъдения Н. К. Ч., като е проследил всеки един от етапите на процеса и възможностите на последния да участва в него, както и опитите на органите на досъдебното производство и съдебните инстанции да установят местонахождението му с оглед призоваването му за участие в процесуално-следствените действия. Въз основа на анализа си относно процесуалното развитие на делото, върховната съдебна инстанция е стигнала до извода за наличие на предпоставките по чл.423 ал.1 от НПК за възобновяване на делото по отношение на осъдения Н. К. Ч., като не е обсъждала изобщо необходимостта от отмяна на постановената и влязла в сила присъда по НОХД № 584/2016 г. на ОС – гр. Варна по отношение на останалите осъдени по делото лица. В същото време начинът на формулиране на диспозитива на решение № 7 от 14.02.2019 г. по н.д. № 1226/2019 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение създава неяснота по въпроса спрямо кого следва да бъде възобновено наказателното производство по НОХД № 584/2016 г. на Варненски ОС и по отношение на кои от осъдените лица се отменя постановената по него присъда № 98 от 08.11.2016 г., изменена с решение № 261 от 25.10.2017 г. на АС – гр. Варна по ВНОХД № 52/2017 г., оставено в сила с решение № 8 от 04.04.2018 г. по н.д. № 1249/2017 г. на ВКС, ІІІ-то НО. За отстраняване на всички затруднения и съмнения при изпълнението на обсъждания съдебен акт и на основание чл.414 ал.1 т.4 от НПК, Ввърховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ДОПУСКА ТЪЛКУВАНЕ на Решение № 7 от 14.02.2019 г. по н.д. № 1226/2018 г. по описа на ВКС, НК, ІІ-ро НО, като ДИСПОЗИТИВЪТ ДА СЕ ЧЕТЕ: „ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 584/2016 г. по описа на Варненски окръжен съд по отношение на осъдения Н. К. Ч.. ОТМЕНЯ присъда № 98 от 08.11.2016 г., постановена по НОХД № 584/2016 г. по описа на ОС – гр. Варна, изменена с решение № 261 от 25.10.2017 г. на Варненски АС по ВНОХД № 52/2017 г., оставено в сила с решение № 8 от 04.04.2018 г. по НД № 1249/2017 г. по описа на ВКС, НК, ІІІ НО в частта, с която Н. К. Ч. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.1 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.3 и ал.4 от НК, като му е наложено наказание пет години „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим, както и в частта, с която е осъден да заплати солидарно с останалите осъдени лица обезщетение за нанесени имуществени и неимуществени вреди в резултат на престъплението на гражданския ищец Я. А. И.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане по отношение на Н. К. Ч. на прокурора.” Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.