О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 37/02.02.2021 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Веска Райчева
Членове: Зоя Атанасова
Геника Михайлова

разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3214 по описа за 2020 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2855/ 07.05.2020 г. по гр.д. № 3178/ 2018 г. в частта, с която Софийски градски съд, изменяйки решение № 166 834/ 07.07.2017 г. по гр.д. № 26 685/ 2016 г. на Софийски районен съд за прекратяване поради развод на брака, сключен на 17.12.2008 г. между В. М. Н. и М. М. Н.:
· е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца В. В. Н. ЕГН [ЕГН] и М. В. Н. ЕГН [ЕГН] на тяхната майка М. М. Н.;
· е определил режим на лични отношения между децата и техния баща В. М. Н. при условията на чл. 59, ал. 8, вр. чл. 124, ал. 2 СК, както следва:
- първите шест месеца, считано от привеждане на решението в изпълнение относно родителските права и местоживеенето на децата, бащата няма право да вижда и взема децата, да ги посещава или общува с тях по какъвто и да е начин;
- следващите този период шест месеца – с право на бащата да вижда децата всяка първа и трета събота от месеца за времето от 13.00 до 16.00 ч., като контактите се осъществяват под контрола на социален работник от компетентната ДСП по местоживеенето на децата или на определено от същата социална служба място в общината, където може да се извършва наблюдение на контактите на децата с техния баща от съответни специалисти (социални работници, педагози, педагози и/ или психолози, включително чрез предоставяне на съответна социална услуга на страните и децата);
- след изтичане на така определения едногодишен период на защитни мерки и осъществяване на не по-малко от 12 наблюдавани контакти между децата и техния баща, същият да има право да вижда и взема децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 10.00 ч. в събота до 18 часа в неделя, с преспиване, всяка четна година от 10.00 ч. на 24 декември до 18.00 ч. на 26 декември, както и за времето от 10.00 ч. на Р. петък до 18.00 ч. на Светлия понеделник, а всяка нечетна година за времето от 10.00 ч. на 30 декември до 18.00 ч. на 1 януари на следващата година, както и за 20 дни през лятото ежегодно по време, което не съвпада с годишния платен отпуск на майката и
· е осъдил В. М. Н. да заплаща на децата чрез тяхната майка и законен представител месечна издръжка в размер на по 200 лв. за всяко от децата, считано привеждане в изпълнение на решението относно родителските права и местоживеенето на децата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума.
Решението се обжалва от В. М. Н. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните правни въпроси (първите два – материално-правни, а третия – процесуално-правен): В случаите, когато по иска за развод има ненавършили пълнолетие деца, а съдът е длъжен служебно да реши въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, дали принципът за осигуряване най-добрия интерес на децата (на висшия интерес на децата) допуска съдът: 1) да лиши родителят, при когото децата няма да живеят, от всеки контакт и начин на общуване с тях за период от шест месеца; 2) да игнорира категоричното желание на децата да живеят с родителя, към когото са изцяло привързани и отдадени, с когото живеят постоянно и който полага всички необходими грижи за тях и 3)да не отчете особеностите на конкретния случай и да реши тези въпроси, без да извърши съвкупна преценка на всички релевантни обстоятелства и да обсъди всички относими доказателства? Касаторът счита повдигнатите въпроси включени в предмета на обжалване, а допълнителните основания (предпоставки) по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК извежда с доводи, че въззивният съд ги е решил в противоречие с извършваното през годините нормативно и каузално тълкуване от Върховния съд и от Върховния касационен съд, съответно – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Оплакването по същество е, че решението е неправилно като постановено в нарушение на чл. 59, ал. 2 СК (касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК).
Ответникът по касация М. М. Н. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението в обжалваните части е правилно.
Настоящият състав намира касационната жалба с допустим предмет (арг. от чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК), при надлежна процесуална легитимация (касатор е родителят, на когото не е предоставено упражняването на родителските права и е определен режим на лични отношения с ненавършилите пълнолетие деца и издръжка), спазен е срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, а решението следва да се допусне до касационно обжалване, макар и само по първия повдигнат въпрос. Съображенията са следните:
При преценка на всички релевантни факти и обстоятелства и след обсъждане на всички относими обстоятелства с цел осигуряване най-добрия интерес (висшия интерес) на двете малолетни деца от брака на страните - на 10-годишния В. и на 7-годишния М. за решаването на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК въззивният съд е намерил, че: 1) бащата не изпълнява своите задължения да осигурява пълноценен контакт на децата с майката, произтичащи от взетите привременни мерки по иска за развод; 2) вследствие на неговото поведение след м. октомври 2016 г., откогато децата живеят и са отглеждат от бащата, те са развивали синдром на родителско отчуждение (СРО) към майката, проявен в тежката си степен; 3) това поведение на бащата е съзнателно и системно, а създава сериозен риск и предпоставки за проявените значителни нарушения и сериозни отклонения в емоционалното развитие и в психическото здраве на децата – при бащата емпатията е на критично ниско ниво, а той не усеща и не разпознава страданието, което причинява на малолетните свои синове, те са станали емоционално безчувствени („кастрирани“), а липсва нормална сепарация между личностите на двете деца и те не се разграничават от чувствата и преживяванията на бащата към тяхната майка, възприемайки ги огледално като свои; 4) децата трайно са потиснали всички спомени за съвместния живот с майката преди раздялата на родителите и й противопоставят обвиненията, подробно развити от бащата като нейни брачни нарушения; 5) децата са загубили собственото си мислене, а възприемат изцяло внушенията на бащата и той поощрява това им поведение; 6) 10-годишният В. възприема като предателство спрямо себе си и брат си поведението на майката при потърсената от нея защита след упражнено насилие от бащата, когато през 2018 г. всичките са били на море, а разбирането на 10-годишният В. е, че за да участва в грижите за тях майката е длъжна да живее с баща им и да им се подчинява; 7) при последния техен контакт децата са й отправили различни обвинения, а в заключение са заявили, че тя е изгубила правото да се грижи за тях, а то принадлежи на Г. (новата съпруга на бащата след сключен брак през 2019 г.). При всички тези обективно проявени обстоятелства, които въззивният съд е възприел за доказани, той е заключил, че двете малолетни деца родителстват на баща си, осигурявайки му защита и емоционална подкрепа, а демонстрират загуба на собствена идентичност и деформирани разбирания за разпределението на ролите родители – деца. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е отчел, че всичко това е проявление на развития в тежка степен СРО на децата от майката и е съобразил препоръките на назначеното по делото вещо лице-психолог, че за преодоляването на СРО са необходими спешни мерки, включващи извеждане на децата от семейната среда на бащата, предоставянето им на майката, от която са отчуждени, терапия на всички засегнати – на децата и на родителите, както и определяне на достатъчно дълъг период, в който бащата да няма контакти с децата, а след това – достатъчен период на контакти в контролирана среда, за да се избегне регрес в СРО.
При тези мотиви на въззивния съд касационния състав намира, че първият повдигнат материално-правен въпрос обуславя решението, а по него не му е известно да има практика на Върховния касационен съд. Другите два повдигнати въпроси също са обуславящи, но даденото от въззивния съд разрешение по тях не противоречи, а съответства на създадената по тях константна практика на Върховния касационен съд. Следователно касационното обжалване следва да се допусне при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (обща и допълнителна) по въпроса: В случаите, когато има ненавършили пълнолетие деца, а по иска за развод съдът е длъжен да реши въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, дали принципът за осигуряване на най-добрия интерес на детето по смисъла на чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето (на висшия интерес на детето по смисъла на чл. 3 от Конвенцията за правата на детето) допуска съдът да лиши родителят, при когото децата няма да живеят, от всеки контакт и начин на общуване с тях за период от шест месеца?
Касационният състав намира също, че за преценката за правилността на решението в обжалваната част е необходимо да изслуша двамата родители. На основания чл. 59, ал. 6, изр. 1, вр. чл. 15, ал. 1 ЗЗД следва да изслуша и детето В., към момента навършил 11-годишна възраст, тъй като това съответства на неговите интереси, а на основание чл. 59, ал. 6, изр. 1, вр. чл. 15, ал. 2 ЗЗД следва да изслуша и детето М., навършил 8-годишна възраст, тъй като степента на неговото развитие го предполага. Причината за изслушването на родителите и на децата е в необходимостта касационният състав да придобие лична преценка за конкретните отношения на родителите към децата и на децата към родителите, включително за начина, по който чрез решаването на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК ще бъде защитен най-добрия (висшия интерес) на двете малолетни деца. При изслушването и консултирането на децата по чл. 15, ал. 3 ЗЗД следва да участват социален работник при ДСП „Красно село“ и клиничния психолог Г. Г. (вещото лице, дало заключението пред първата инстанция), но не и родителите. Събраните по делото доказателства категорично установяват обострените до краен предел отношения между родителите при всяка тяхна среща в присъствие на децата. Следователно изслушването на децата в присъствието на родителите не отговаря на техните интереси.
При тези мотиви, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2855/ 07.05.2020 г. по гр.д. № 3178/ 2018 г. на Софийски градски съд в частта по въпросите по чл. 59, ал. 2 СК.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесени 12.50 лв. - държавна такса по сметка на Върховния касационен съд.
ОПРЕДЕЛЯ депозит по явяването на вещото лице Г. Г. за изслушване и консултиране на децата в размер на 200.00 лв., платими от касатора в същия срок.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 09.03.2021 г. от 11.00 ч., за когато да се призоват страните с преписи от определението.
При условие, че касаторът не представи платежните документи в дадения срок, делото да се докладва за прекратяване на касационното производство.
Вещото лице и социалният работник при ДСП „Красно село“ да се уведомят за откритото съдебно заседание след представяне на платежните документи.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.