Р Е Ш Е Н И Е № 50074 София, 27.10.2023 година В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА При участието на секретаря: А. Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1098/2022 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Г. А. И., Ж. А. М., В. А. И. и А. Ю. И., в качеството им на правоприемници на А. Г. И. са подали касационна жалба против решение № 259 от 20.12.2021 г. по гр.д. № 440/2021 г. на Пловдивски апелативен съд. Касаторите, чрез пълномощника си – адв. П. К. са поддържали оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно са изложени подробни съображения, за това, че направеното увеличение на иска е в рамките на законосъобразно предприети действия по изменението му само досежно размера. Ответникът по касация – ЗК „ Лев инс“АД [населено място], чрез пълномощника си – юрк Ч. е на становище, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение правилно е отчело недопустимостта на осъщественото увеличаване на иска. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение №50261 от 18.04.2023г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С решението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е обезсилил решение №260028 от 12.03.2021г. по т.д. №134/19г. на Хасковски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. Г. против ЗК „Лев инс“ иск с правно основание чл.432 КЗ за разликата над 60 000лв. до пълният предявен размер от 300 000лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 31.01.2018г.и в същата част въззивната жалба е оставена без разглеждане, като е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат, възивният съд е приел, че първоначално предявеният от А. Г. И. иск по чл.432 ГПК е бил заявен като частичен за сумата 25 500лв. Пред първата инстанция е направено искане за изменение на иска, като същият е увеличен до размер на 300 000лв., но не е било направено уточнение дали иска се предявява като частичен. В последното по делото заседание първостепенният съд допуснал увеличението.При така установената фактическа обстановка, съставът е приел, че тъй като спорът е търговски, изменение на иска е могло да бъде направено най –късно до подаването на допълнителната искова молба, като чл.372,ал.2 ГПК бил специален и съответно приложим в случая спрямо общото правило на чл.214,ал.1 ГПК.Така е достигнат изводът, че увеличението на иска е допуснато в нарушение на закона и съответно е недопустимо, поради което и решението в частта над 60 000лв. / поради липса на жалба в тази част/, следвало да бъде обезсилено, а жалбата като недопустима следвало да се остави без разглеждане. За релевантен, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК е приет въпроса - “ При търговски спор, увеличението на размера на иска, попада ли сред действията, изчерпателно изброени в чл.372,ал.2 ГПК, които следва да се извършат в ограничения преклузивен срок или се прилага общата разпоредба на чл.214 ГПК“. Този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с разрешението му, обективирано с решение № 146/17г. по т.д.61210/16г. на ІV г.о., с което при мотивиране отговора на поставения въпрос изрично е прието, че преклузията на чл.372,ал.2 ГПК не се отнася до искане за изменение единствено на размера на иска, а търговецът би бил ограничен със сроковете по чл.372,ал.2 ГПК само при промяна на основанието или петитума на иска, тъй като увеличението на размера не предполага защита, различна от предприетата от ответника, в което е и правния смисъл на посоченото законово ограничение. Тази практика изцяло се споделя от настоящия състав. С оглед изложеното се налага извод, че въззивният съд е постановил неправилно решение. Този извод произтича от единствения мотив на състава довел до постановения правен резултат –а именно недопустимост на осъщественото увеличаване на иска, въпреки, че то е било валидно процесуално въведено от ищеца, чрез неговия пълномощник. Така с определението от 08.02.2021г. първостепенният съд, противно на изразеното разбиране от решаващия състав, не е осъществил процесуално нарушение, нито е постановил недопустим съдебен акт като е отхвърлил иска до пълният му предявен размер от 300 000лв., тъй като законосъобразно е отчел направеното увеличение на цената на иска и се е произнесъл съобразно него. Постановеният в този смисъл съдебен акт е валидно съдебно решение, поради което, като го е обезсилил въззивният съд е допуснал нарушение на закона. Той е дължал произнасяне по въззивната жалба по същество. Доколкото същият е счел недопустимо решението в обжалваната част и го е обезсилил без да се произнесе по оплакванията във въззивната жалба решението му следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав, който да осъществи тези процесуални действия. С оглед изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на Пловдивски апелативен съд, за ново разглеждане като въззивният съд следва да се произнесе по постъпилата въззивна жалба. При новото разглеждане на делото ще бъдат присъдени и направените в това производство разноски –арг. чл.294,ал.2 ГПК. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 259 от 20.12.2021 г. по гр.д. № 440/2021 г. на Пловдивски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Пловдивски апелативен съд при друг съдебен състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: