Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  565   София, 27 януари  2010 година   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и девета година, в състав:               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                                                                                                                                                                                               ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                                                  ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА         при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 634/2009 година.   Настоящото производство е образувано по саморъчна молба /по същество искане/ от осъдения Н. И. Н. за възобновяване на внохд № 566/2009г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и отмяна /изменяване/ на въззивното решение от 02.10.2009 год., с което е потвърдена присъда № 280 от 07.07.2009 год. по нохд № 1349/2009 год. на Пазарджишкия районен съд. От искането могат да се извлекат основанията за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 3 НПК. Допуснато е нарушение на закона, защото случаят е „маловажен” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, което съдът не е съобразил и поради това неправилно е квалифицирал извършеното от осъдения деяние по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 НК. В подкрепа на оплакването си осъденият сочи практика на Върховния касационен съд-Решение № 667/28.11.2003 год. по н.д. № 525/2003 год.,І н.о. Явната несправедливост на наложеното наказание е последица от неправилното приложение на закона. Прави се искане въззивното решение да се измени по реда на възобновяването, като на осъдения се наложи наказание „глоба”. Пред Върховния касационен съд защитникът на осъдения поддържа искането му по изложените в него основания. Прокурорът даде заключение, че не са налице сочените в искането основания за възобновяване на наказателното дело, поради което следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено от него на основание чл. 420, ал. 2 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила, подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество е неоснователно. Съдебното производство по нохд № 1349/2009 год. по описа на Пазарджишкия районен съд е образувано по обвинителен акт срещу Н. И. Н. за извършено от него 03.07.09 год. в гр. П. престъпление по чл. 196, ал. 1,т. 2, във. вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, във. вр. чл. 194, ал. 1, във. вр. чл. 29, ал. 1,б. «а» и б. «б» НК. В съдебната фаза пред първата инстанция производството се е развило по правилата на съкратеното съдебно следствие-глава ХХVІІ, чл. 370-чл. 374 НПК. Съдът е разяснил правата на подсъдимия Н по чл. 371 НПК и го уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл. 371, т. 2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. След като последвало съгласие на подсъдимия производството да протече по съкратената процедура, съдът е приел, че направените от него самопризнания в досъдебната фаза на процеса се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК е обявил, че ще се ползва от тях при постановяване на присъдата. На основание чл. 373, ал. 2 и ал. 3 НПК съдът е постановил осъдителна присъда, като в мотивите към нея са приети за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а именно, че на 03.07.2009 год. в гр. П., чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, е отнел чужди вещи на обща стойност двеста и осем лева от владението на Георги И. И. , без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив. Наказанието на подсъдимия по повдигнатото и прието за доказано от съда престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във. вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, във. вр. чл. 29, ал. 1, б. «а» и «б», е определено при задължителните при тази процедура условия на чл. 55, ал. 1, т. 1 НПК, в размер на две години и единадесет месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е определен първоначален «Строг» режим за изтърпяване на наказанието. С решение № 173/02.10.2009 год. по внохд № 566/2009 год. на Пазарджишкия окръжен съд присъдата е потвърдена. Нарушение на закона двете решаващи по фактите съдилища не са допуснали. Соченото от осъдения Решение № 667/28.11.2003 год. по н.д. № 525/2003 год.,І н.о., е неотносимо към конкретния случай. Стойността на предмета на посегателство в размер на двеста и осем лева не е единственият критерий за определяне на случая като маловажен. Подсъдимият е осъждан десет пъти за престъпления от общ характер с налагане на наказания лишаване от свобода. По девет от влезлите в сила присъди той е санкциониран за престъпления против собствеността. Деянието, което Н. извършил на 03.09.2009 год. е само два месеца и седем дни след поредното му освобождаване от затвора, което сочи за пълното му пренебрежение към установения в обществото ред и законност. Извършеното престъпление не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Предишните осъждания на Н. , вън от тези, квалифициращи деянието като опасен рецидив по чл. 29, ал. 1,б. «а» и «б» НК са довели предишните две съдилища да направят извода за високата степен не само на деянието, но и на дееца. Оказаната наказателна репресия до този момент не е постигнала целите си за поправяне и превъзпитание на осъдения към спазването на закона. Изложеното е съобразено от съдилищата при определяне размера на наказанието, което подсъдимият следва да изтърпи, като нарушение по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК не е допуснато. о което подсъдимият следва да изтърпиелите на наказанието е случаи на престъпление от същия Ето защо, искането на осъдения за възобновяване на внохд № 566/2009 год. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и отмяна /изменяване/ на постановеното въззивно решение от 02.10.2009 год. е неоснователно и следва да се остави без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.   Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. И. Н. за възобновяване на внохд № 566/2009г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и отмяна /изменяване/ на въззивното решение постановено на 02.10.2009 год. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: