Р Е Ш Е Н И Е № 362 София, 04.11. 2014 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 4953/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Т. Ф. А. – У. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение от 15.01.2013 г., постановено от Софийски градски съд, гражданско отделение, ІVб въззивен състав, по гр.д. № 11824/2011 г., с което тя е осъдена да заплати на С. К. Д. и на Д. А. Д. обезщетения по чл. 45, ал. 1 ЗЗД и съдебноделоводни разноски, както и по сметка на Софийски градски съд – дължимата държавна такса, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК. В молбата се твърди, че правото й на участие по делото било нарушено - живее постоянно в Швейцария, не е била уведомена за делото; исковата молба й била връчена чрез М. П. П., който е неин пълнолетен син, но не е от кръга на домашните й, нито живее на адреса, на който му било връчено съобщението. По-късно, в хода на първоинстанционното и въззивно производство, спрямо Т. Ф. било неправилно приложена разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ГПК. Ответниците по молбата С. К. Д. и Д. А. Д. са отговорили, че молбата е неоснователна. М. П. П. не е страна в производството по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – само Т. А. твърди, че е било нарушено правото й на участие по делото, а М. П. П., макар и в същото процесуално качество на ответник по иска, не е неин необходим другар. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска с оглед изложените отменителни основания – чл. 303, ал. 1 т. 5 ГПК. Молбата е процесуално допустима, но неоснователна. Не е налице хипотезата, на които се основава молителя за отмяна на влязлото в сила решение. С. К. Д. и Д. А. Д. са предявили против Т. Ф. А. и М. П. П. искове за заплащане на обезщетения за причинени им имуществени и неимуществени вреди вследствие повреди на собствения им апартамент от течове от имот, собственост на Т. А.. Въззивният съд частично уважил исковете спрямо А. и изцяло отхвърлил тези срещу П.. Препис от исковата молба, ведно с разпореждане на районния съд от 16.10.2008 г., с указания до ответниците, е връчено но Т. Ф. А. на 28.10.2008 г. , чрез М. П. – пълнолетен син и ответник, с когото А. няма противоречиви интереси. М. П. не е върнал съобщението в съда, нито е уведомил, че не го е предал на майка си, съответно, че тя не е в България. Подал е отговор на исковата молба , депозирана в съда на 17.11.2008 г. Софийският районен съд се е произнесъл в закрито заседание по доказателствените искания на страните и е изготвил проектодоклад по делото, като го е насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.06.2009 г. Препис от определението на съда не е връчено на ответниците, като длъжностното лице по призоваването, на 16.05.2009 г. е записало в призовката до М. П., че адресатът е заминал преди седмица на работа в Турция – по сведение на съсед Е. П. от ап. 5. По сведение на същия съсед е отбелязано в призовката до Т. А., че тя живее в Швейцария за постоянно и се връща епизодично, по един път в година. Съдът е установил от удостоверение, издадено от С. дирекция на вътрешните работи, Сектор „Б. документи за самоличност”, че ответниците Т. А. и М. П. са с постоянен и настоящ адрес, този по исковата молба, на който са им били връчени и първите съобщения по делото. Съдът е приел, че ответниците са редовно уведомени за първото съдебно заседание, на осн. 40, ал. 2 ГПК. За съдебното заседание, проведено на 01.03.2010 г., М. П. е получил лично призовката на адреса по исковата молба и е отказал да получи тази, адресирана до майка му Т. А. поради това, че тя живее в Швейцария. Съдът приел, че А. е призована редовно за съдебно заседание на осн. чл. 40, ал. 2 ГПК. За следващите открити съдебни заседания съдът е приел, че страната е била уведомена по силата на чл. 56, ал. 2 ГПК. Препис от първоинстанционното решение е връчен на Т. А. на 15.01.2011 г., чрез сина М. П.. Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло исковете. Въззивни жалби са подали ищците и те са връчени на Т. А. по реда на чл. 40, ал. 2 ГПК; по същия начин е извършено уведомяването й за съдебни заседания във въззивна инстанция. На 04.03.2013 г. Т. А. е подала касационна жалба, чрез адв. В. Б. И., в която се твърди, че на 04.02.2013 г. адвокат С. от адвокатско дружество „Б., Г. и С.”, което е представлявало сина М. П., се запознала с решението и „установила връзка” с А., като за първи път я уведомила за съдебното производство. Не е ясно по какъв начин и къде - в страната или в чужбина е станало уведомяването. Представено е пълномощно, дадено от Т. Ф., за представителство в касационното производство, на адв. Д. Е. С., адв. В. Б. И. и адв. М. Д. Г.. Пълномощното е от 12.02.2013 г., изготвено е върху бланка на адвокатското дружество, с адрес в [населено място] и лично е подписано от упълномощителя А.. Касационната жалба е образувана в касационно гр.д. № 7214/2013 г. и с определение № 99/13.03.2014 г. състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, е оставил без разглеждане касационната жалба на Т. А. против въззивното решение в частта по иска за заплащане на обезщетение на имуществени вреди и цена под 5000 лв. Не е допуснал до разглеждане касационната жалба в останалата й част. С молбата за отмяна са представени писмени доказателства, от които се установява, че Т. А. има разрешение за пребиваване на територията на Швейцария до 27.01.2015 г., с дата на влизане 27.06.2008 г. Тези доказателства не могат да удостоверят дали, съответно кога и за колко време А. е напускала Швейцария, съответно че не е пребивавала в България в периода 27.06.2008 – 17.01.2015 г. При тези данни и установеното по-горе, настоящият състав не може да приеме за доказано твърдението на молителя, че на 28.10.2008 г. не е била в България, съответно на адреса, посочен от нея като постоянен и настоящ. Правилно, районният съд е приел за редовно по чл. 46, ал. 2 ГПК, връчването на исковата молба чрез сина й М. П.. Твърдението, че П. не живеел на адреса, на който е извършено връчването, не отговаря на данните по делото – и двамата са с настоящ и постоянен адрес в страната този, посочен в исковата молба; на същия адрес П. фактически е пребивавал и, когато връчителите са му връчвали призовки и съобщения по делото. Обстоятелството, че П. е пълнолетен и има свое семейство, различно от това на майка му, е без значение, защото връчването на друго лице е редовно във всички случаи, когато то фактически пребивава на адреса – живее там (чл. 46, ал. 2 ГПК), независимо дали е и член на домакинството на адресата. Освен всичко изложено, когато връчването е извършено чрез друго лице, дори когато адресатът е отсъствал от адреса, от значение е още дали той е могъл да узнае своевременно за връчването, успял ли е получателят да изпълни задължението си да предаде съобщението/призовката на адресата – арг. чл. 46, ал. 4 ГПК. В случая, от датата на връчване на исковата молба до устните състезания във въззивното производство, са изминали четири години; лицето, на което е връчено съобщението е син на адресата, а също и ответник по делото; А. се е прибирала поне веднъж годишно в България, а жилището й е това, в което пребивава и синът М. П.. Той, от своя страна, е поел задължение по чл. 46, ал. 2, изр. 2 ГПК да предаде на адресата призовките и съобщенията, като никога не е съобщавал на съда, че не е успял да уведоми майка си за тези съобщения, които е получил вместо нея. В заключение, съставът на Върховния касационен съд намира, че Т. Ф. А. – У. е била редовно уведомявана и призовавана по делото, като не била лишена от възможност да участва в делото лично или чрез повереник, така че не е налице . хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молбата е неоснователна и следва да се отхвърли. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, петчленен състав на гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на Т. Ф. А. – У. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение от 15.01.2013 г., постановено от Софийски градски съд, гражданско отделение, ІVб въззивен състав, по гр.д. № 11824/2011 г., с което тя е осъдена да заплати на С. К. Д. и на Д. А. Д. обезщетения по чл. 45, ал. 1 ЗЗД и съдебноделоводни разноски, както и по сметка на Софийски градски съд – дължимата държавна такса, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: