Р Е Ш Е Н И Е № 30 гр. София, 14.05.2018 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: Бисер Троянов Петя Шишкова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Б. Джамбазов, като изслуша докладваното от съдия Шишкова КНОХД № 1306/17г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по повод на постъпили протест и жалби срещу присъда № 335 от 23.10.2017г., постановена по ВНОХД № 235/2017г. по описа на Великотърновски апелативен съд. Наказателното производство е срещу подсъдимите В. Ф. А., З. Ф. Р. и И. В. Р. за осъществени на 01.06.2015г. в [населено място], обл.П., престъпления по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3, и т.9, вр. чл.20, ал.2 от НК по отношение на М. М. М., и по чл.170, ал.2, пр.1 и 3, вр. ал.1 от НК. Плевенският окръжен съд ги е признал за виновни по така повдигнатите обвинения и е определил наказания лишаване от свобода за срок от двадесет години на В. А. и З. Р. и петнадесет години на И. Р. по първия пункт, и по пет години лишаване от свобода на всеки един от тях по втория пункт. След приложение на чл.23, ал.1 от НК на В. А. и З. Р. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години, а на И. Р. лишаване от свобода за срок от петнадесет години. И за тримата е определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Осъдени са да заплатят солидарно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 100 000лв. на М. А. М., Г. М. М., родители на убития, и на малолетните му деца А., Р. и Р. М. чрез майка им и законна представителка И. Ш. А., в едно със законната лихва. При второто поред разглеждане на делото от въззивния съд е постановена нова присъда, с която И. Р. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3, и т.9, вр. чл.20, ал.2 от НК. Подсъдимите З. Р. и В. А. са оправдани по обвинението при осъществяване на убийството, да са действали в съучастие с И. Р., а наложеното на З. Р. наказание е намалено на седемнадесет години лишаване от свобода. Изцяло са отхвърлени като неоснователни предявените граждански искове срещу И. Р.. Недоволна от въззивната присъда е останала Великотърновската апелативна прокуратура, която протестира с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Изложени са съображения за непълен анализ и неправилна оценка на събраните доказателства, касаещи вината на оправдания подсъдим. Възразява се срещу пропуска на съда да обсъди евентуалното наличие на друга форма на съучастие, след като е приел, че И. не е извършител на убийството. С подадената касационна жалба от името на подсъдимия В. А. алтернативно се иска оправдаване на подсъдимия поради това, че е действал при условията на неизбежна отбрана, или връщане на делото за ново разглеждане, тъй като въззивната присъда е постановена при непълнота на доказателствата. Постъпила е жалба и от подсъдимия И. Р. срещу частта, в която е признат за виновен и осъден по обвинението за престъпление по чл.170, ал.2, вр. ал.1 от НК. Иска се оправдаването му или намаляване на наложеното наказание. В жалбата от подсъдимия З. Р. се навеждат доводи за липса на по-тежко квалифициращите убийството признаци, както и за наличието на неотчетени смекчаващи обстоятелства. Иска не оправдаването му или преквалифициране на деянието, намаляване на наказанието и размера на присъдените обезщетения. Гражданският ищец и частен обвинител И. Ш. желае И. Р. да бъде наказан, заявява, че доказателствата за участието му в убийството са достатъчно. В съдебно заседание защитникът на В. А. поддържа доводите в жалбата. Изтъква, че не са съобразени в достатъчна степен противоречията в свидетелските показания и самопризнанията, както и че неправилно е отхвърлено искането му за назначаване на техническа експертиза за проверка на възможността вилата да бъде ползвана по посочения от обвинението начин в тясното помещение, където се е намирал пострадалият М.. Защитникът на И. Р. поддържа доводите си за касационни основания по т.1 и .3 на чл.348, ал.1 от НПК. Намира, че авторството на противозаконното влизане в чуждо жилище не е доказано по несъмнен начин поради наличието на противоречия в свидетелските показания, както и че наказанието в максимален размер е явно несправедливо за млад човек с три деца. Адвокатът, ангажиран от З. Р. счита, че основанията за оправдаване на И. Р. се отнасят и до неговия подзащитен, поради което и той следва да бъде признат за невиновен. Алтернативно, пледира за преквалификация на убийството по основния състав и намаляване на наказанието. Повереникът на Г. М. моли жалбите на подсъдимите да се отхвърлят, а протестът да бъде уважен. Останалите граждански ищци и частни обвинители не се явяват в съдебно заседание, не изпращат представители и не взимат становище. Представителят на ВКП поддържа протеста и намира, че жалбите на подсъдимите са неоснователни. Според него по делото са събрани достатъчно доказателства за участие и на тримата подсъдими в двете престъпления, а наложените наказания са справедливи. Подсъдимият В. А. желае да бъде оправдан. Подсъдимият И. Р. заявява, че не е извършил престъплението, за което е наказан и също моли да бъде оправдан. Подсъдимият З. Р. поддържа, че е действал при условията на неизбежна отбрана. Иска да бъде оправдан по обвинението по чл.170, ал.2 от НК, а наказанието му за убийството да бъде намалено. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Поради връзката с минали събития, със създадени през годините антагонистични отношения, мотивирали към действие извършителите на престъпленията, поради множеството участници в инцидента, повечето от които с предварително известни пристрастия към някое от двете семейства и с различна степен на родство помежду си, както и поради факта, че конкретният конфликт се е развил на различни места в селото и е ескалирал в продължение на няколко часа, делото се отличава със значителна фактическа сложност. Въпреки това, не се установява доказателствен дефицит, събрани са всички установени относими доказателства и доказателствени средства, подложени са на обстоен и всестранен анализ, и въз основа на тях са приети фактически изводи, обосноваващи съставомерността и авторството на деянията. Оплакванията на прокурора и частните обвинители във връзка с постановената по отношение на И. Р. оправдателна присъда са неоснователни. Съдът не е пропуснал да констатира наличието на съществени противоречия в доказателствените средства, имащи отношение към неговото участие. Подробно са описани различията в показанията, както между тези на отделните свидетели, така и между депозираните в досъдебната и съдебната фаза. Отделени са тези от тях, които би следвало да са с най-значима информационна стойност, предвид на това, че изхождат от очевидци или от лица, пред които са споделили възприятията си непосредствено след случилото се. В съответствие с формалната логика съдът е приел, че най-добре е видяла случилото се И. А., защото освен пострадалия и извършителите, в стаята са се намирали само тя, сестра й и малолетните деца. Тя е била по-близо до М. М., освен това не е била ангажирана с децата, за разлика от А. А.. В мотивите на въззивната присъда конкретно и обстойно /дори с ненужно дословно цитиране на показанията/ е посочено в какво се изразяват противоречията в показанията на тази свидетелка в различните й разпити. Първоначално е заявила, че нараняванията на М. са причинени само от В. и З., а И. дори не е влизал в стаята, а по-късно е твърдяла, че и той бил там, въоръжен с вила с четири рога, и намушкал пострадалия. Съдебният състав е дал вяра на съобщеното от нея в хода на досъдебното производство, като не го е сторил произволно, а обстойно е мотивирал решението си. Позовал се е на първо място на времето на провеждане на разпита – в ранните часове на 02.06.2015г., като е заключил, че само няколко часа след случилото се спомените й са били съвсем ясни. Съпоставил е показанията й с тези на свидетелите Ц. М., П. М. и М. М. от досъдебното производство и е констатирал, че и на тях тя не е казала, И. да е участвал в убийството. Съдът е обсъдил и посочената от И. А. причина за наличието на противоречие, като адекватно е преценил, че уплахата би могла да провокира толкова значителен пропуск – не става въпрос за детайли, а за това кой е намушкал мъжа й. Показанията на И. А. са съпоставени и с обективните находки, респективно с липсата на такива. По тялото на М. М. не са открити наранявания от вила, различни от причинените с двата удара, нанесени от В. А. и З. Р.. Не са констатирани наранявания, които може да са били причинени с дръжката на вила или с друг подобен предмет. По този повод в мотивите към присъдата съдът е изследвал заключението на допълнителната съдебно-медицинска експертиза и медицинската документация и аргументирано е отговорил на възраженията на прокурора. Преценката, че изтъкнатата от експертите възможност да са съществували повърхностни наранявания, които са заздравели по време на двуседмичния болничен престой, не е достатъчна за да се направи извод, че и третия подсъдим е удрял пострадалия, е правилна. Касае се за предположение и позоваването на него би нарушило забраната по чл.303, ал.1 от НПК. Допълнително съображение, изтъкнато от съда е, че при претърсванията не е открита вилата, която според променените показания на А. е ползвана от И. Р.. Така направеният извод за неучастие на оправдания подсъдим в убийството, не може да бъде разколебан от показанията на св.А. А., какъвто аргумент се съдържа в допълнението към протеста. На тази свидетелка съдът е отделил по-малко внимание, отколкото на сестра й, тъй като показанията й не са така информативни. Тя съобщава, че И. Р. е присъствал на местопроизшествието, но е последователна в това, че не е възприела нанесен от него удар на пострадалия. Алтернативното искане, съдържащо се в допълнението към протеста, за приложение на разпоредбите на чл.20, ал.4 или на 117, ал.1 от НК, също следва да бъде оставено без уважение. То се основава на твърдението, че И. Р. е участвал в набавянето на средства, намирането на съучастници, в сломяване на съпротивата на родствениците на убития и е улеснил влизането на другите двама подсъдими в помещението. Искането подсъдимият И. Р. да бъде признат за виновен в приготовление към убийство, следва да бъде отхвърлено като несъвместимо с материалния закон. В теорията отдавна е изяснено, че приготовлението има самостоятелно значение, само когато не е последвала фазата на изпълнението. В конкретния случай убийството е осъществено. Доколкото обективната страна на приготовлението включва конкретни действия, с които се създават предпоставки за извършване на намисленото, когато такива се установят, но престъпната дейност е преминала в следваща фаза, поведението на субекта е възможно да се квалифицира като съучастие под формата на помагачество, но не и като приготовление. В случая И. Р. не е и съучастник в убийството. Това заключение може да се изведе, както от субективната, така и от обективната страна на инкриминираното деяние. Обичайна особеност на психическото отношение на извършителите към настъпилия резултат при случаите на телесни повреди и убийства по време на колективни нападения над група хора е неконкретизираното предвиждане на последиците. Именно такъв е и настоящият случай. Съобразно приетата фактическа обстановка се установява, че подсъдимите са се насочили към дома на М. с желанието за физическа саморазправа. Тази обща представа е обхващала причиняването и на телесни повреди и дори смърт, както на М. М., така и на останалите членове на семейството му, намиращи се в къщата или срещнати по пътя до там. Този вид умисълът се определя като пряк неопределен алтернативен. Обективиран е, освен в убийството на М. М., и в причиняването на телесни повреди на родителите му Г. и М., на братята му П. и Р., на приятеля на племенницата му М.. Всеки от извършителите отговаря за причинения със собствените му действия престъпен резултат /или за опит към по-тежкия/, а за причиненото от останалите – само ако съзнателно обективно е допринесъл. Хронологичният преглед на установеното от инстанциите по фактите не дава основание за предложеното от прокурора служебно изменение на обвинението към такова за същото наказуемо престъпление. Поведението на И. Р. е в причинна връзка с нарушаването на неприкосновеността на жилището на М. М. и на телесната неприкосновеност на лицата, които е удрял в коридора, но няма отношение към причинената от В. А. и З. Р. смърт на М. М.. Съгласно приетата фактическа обстановка, още когато решили да се насочат към къщата на М., нападателите – тримата подсъдими и останалите от тяхното семейство, се въоръжили с подръчни средства. В. А. е носел двурога вила, а З. Р. четирирога, които са средствата за осъществяване на престъплението. Няма никакви данни тези вили да са осигурени от подсъдимия И. Р., или да са негови. По-късно вили, отговарящи на описанието на носените от В. А. и З. Р. със следи от кръв по тях са открити в дома на Р. А., брат на другите двама подсъдими. Средството, с което е бил въоръжен И. Р. е послужило за извършеното от него престъпление, а не за това, осъществено от братовчедите му. Ударите, които е нанасял на близките на починалия, са били насочени към увреждане на тях самите, а не са целели отстраняване на спънки пред другите двама подсъдими. Не е имало и обективна необходимост от помощта му в тази насока, тъй като по времето, когато е проникнал в коридора пред кухнята, извършителите на убийството вече са били вътре. Възражението в жалбата на В. А., че е действал при условията на неизбежна отбрана, е свързано с възприетото от съдилищата място на разразилия се бой между представителите на двете фамилии. Този подсъдим е признал, че е пробол пострадалия с вила, но твърди, че това е станало на улицата, когато е помагал на ранения си дядо Р. /Р./ и е бил нападнат от М. М.. С оглед пределите на касационната проверка, настоящият състав намери, че съдът не е допуснал процесуални нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствата, въз основа на които е извел различни фактически изводи. Обстоятелството, че М. М. е пострадал в стаята, където е вечерял, а не на улицата, е установено от многобройни гласни доказателствени средства. Въззивният съд е констатирал, че по този въпрос няма нито промяна, нито противоречие в показанията на лицата, намирали се вътре в къщата. Съобразил е, че тези свидетели са близки на пострадалия и са в лоши отношения с подсъдимите, затова е проявил повишена критичност и е съпоставил показанията им с тези на свидетелите, които могат да се определят като безпристрастни. Такива са полицейските служители М., П. и Г., поемното лице и съседите Р. М. и Б. В.. Макар и да не са очевидци на убийството, съобщената от тях информация е ценна с това, че от нея може да се направи извод коя от двете групи в конфликта е била в ситуация на отбрана и коя на нападение. Обстойно е изследвано съдържанието на разговорите с оператора на тел.112, най-вече обаждането в 22.59ч., когато самият пострадал е търсил помощ. Анализирани са отразените в протокола за оглед следи, от които се установява, че нападателите са влезли в къщата – камъни, счупени прозорци, разбита врата, петна от кръв, респективно липсата на такива на улицата. Съдържанието на протокола за оглед на дома на Р. А., и по-специално откритите окървавени вили, за които П. А. е вписала, че са техни, правилно е оценено като опровергаващо тезата на подсъдимия, че М. М. го е атакувал с вила, а той я изтръгнал от ръцете му и го намушкал. Допълнителен аргумент е изведен и от намерените следи от кръвта на майка му, тъй като пострадалият не е имал конфликт с нея. Същевременно, установено е, че свидетелските показания, подкрепящи версията на В. А., изхождат само от членове на неговото семейство. Отделено е внимание на констатираното охлузване на пострадалия, като възможността да е получено при влачене от улицата до стаята е обосновано отхвърлена с оглед установеното от вещите лица. Оплакването, че изводът за мястото на престъплението е изграден при непълнота на доказателства е неоснователно. Касационната инстанция споделя становището за липса на необходимост от техническа експертиза, както по повод несъответствието между броя на прободните наранявания и този на остриетата на вилата, така и на възможността за боравене с нея в помещението. Размерите му са изяснени с помощта на други доказателствени средства /подробно изброени на стр.40 от мотивите/. При това не са необходими специални знания, за да се направи извод, че пробождането е било възможно, както и че не е необходимо да е било предхождано от замахване. С оглед изложеното се установява, че съдът е изпълнил задълженията си за осигуряване пълнота на доказателствата, всестранното им и внимателно изследване при извеждане на фактите относно насилственото проникване в дома на М., и относно осъщественото от В. А. и З. Р. намушкване на пострадалия в кухнята, докато И. Р. е удрял брат му П.. Законосъобразно възприетата обстановка изключва възможността, както за приложение на института на неизбежната отбрана, така и за оправдаване на подсъдимите по обвинението за престъпление по чл.170, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон е частично основателно. Преценката на въззивния съд е правилна по отношение на квалифициращите признаци предумисъл и особена жестокост, но присъдата следва да бъде коригирана в частта, с която В. А. и З. Р. са признати за виновни в осъществяването на убийство по начин, особено мъчителен за пострадалия. Приложимостта на последния квалифициращ признак следва да бъде преценена с оглед установения начин на причиняване смъртта на убития. Относими към този въпрос са показанията на свидетелите, възприели нанасянето на ударите и състоянието на пострадалия непосредствено след това, както и заключенията на СМЕ. По правило, всяко физическо нараняване, което е от естество да умъртви човек, е болезнено, при това в по-голяма степен от нараняванията, причиняващи телесни повреди, а осъзнаването на настъпването на смъртта логично провокира ужас. Тези изживявания, които могат да бъдат обобщени с употребения от експертите израз „значителни болки и страдания“, са характерни за общия случай и не дават основание за по-тежка квалификация на убийството. За да е налице признакът по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК, е необходима изключителност на причинените физически и морални страдания на жертвата, те трябва значително да превишават тези, съпътстващи обичайните начини на убийство. Изключителността би могла да е свързана с използваното средство, с броя на нараняванията, с времетраенето на причиняването им, с продължителността на предсмъртната агония. В конкретния случай М. М. е намушкан в гърдите и в гърба с острие на вила. Нанесени са му два бързи удара, причинили три прободни наранявания, две от които проникващи. Броят на ударите не е значителен. Интервалът от време между двата удара е бил съвсем кратък. Времето, през което е изпитвал силни болки, пъшкал, превивал се, е между 5 и 10 минути, след което е настъпила мозъчна смърт. Периодът на тежки предсмъртни мъки не би могъл да се определи като продължителен. По отношение на другите два признака „особена жестокост“ и „предумишлено“ материалният закон е приложен правилно. Яростта и ожесточението в поведението на В. А. и З. Р. са обективирани в промушването на пострадалия веднага след като са влезли в помещението, без да са предизвикани от него и без да проявят ни най-малко колебание. Показателен е и фактът, че преди да достигнат до него, те вече са причинили други увреждания на хора и имущество, но агресията им не е отслабнала. Напълно правилна е преценката на въззивния съд, че от решаващо значение за приложението на чл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК е извършването на убийството на М. пред погледите на трите му малолетни деца и бременната му съпруга. Проявеното коравосърдечие разкрива особености от характерите на извършителите, които ги определят като жестоки. Доводите в подкрепа на тезата за липса на предумисъл, изложени в жалбата от защитника на подсъдимия З. Р., че умисълът за убийство е възникнал внезапно, когато от кръчмата в центъра на селото членове на фамилията на Ф. Р. видели преминаващия покрай тях Р. А., не могат да бъдат споделени. Действително, видно от възприетата в мотивите на съдебните инстанции фактическа обстановка, идеята да нападнат дома на М. се е зародила именно тогава, но това не означава, че умисълът е внезапен. От този момент до непосредственото насочване към осъществяване на изпълнителното деяние е изминал достатъчно дълъг период от време, през който извършителите са напуснали кръчмата, върнали са се по домовете си, за да се въоръжат, групирали са се и са изминали разстоянието до местопрестъплението, крещейки закани. Предумисълът изисква решението да е взето предварително, като въпросът за времевата му отдалеченост от изпълнението е фактически. Необходимо е единствено периодът да е бил достатъчен за обмисляне на възникналото намерение и достигане до решение. Конкретният случай е именно такъв. Предвид обстоятелството, че докато са напускали заведението, снабдявали са се с подходящи за нападение инструменти и са достигнали до къщата, около тях не е имало представители на другата фамилия, които да провокират емоции, надделяващи над разума, правилно съдът е приел, че решението е взето хладнокръвно в спокойна обстановка, след обсъждане на мотивите “за” и “против”. Съображенията за внезапен умисъл са били изложени и пред въззивния съд, който ги е отхвърлил аргументирано, позовавайки се на доказателства, че поведението на групата е изразявало формирано решение още преди да срещнат пострадалия – като такива са оценени заплашителните викове, закани и жестове, заради които още 22.56ч. на тел.112 е подаден сигнал, че е възможно да стане убийство. Настоящият съдебен състав не констатира наличие на касационното основание по чл.348, ал.1 т.3 от НПК. Наложените на В. А. и З. Р. наказания лишаване от свобода за срок от седемнадесет години са от най-лекия вид между алтернативно предвидените в санкционната част на нормата на чл.116, ал.1 от НК, и са в размер, малко под средния. Индивидуализацията на наказанията кореспондира на превес на смекчаващи обстоятелства, а в конкретния случай е установено обратното, че преобладават отегчаващите. Констатацията за липса на един от по-тежко квалифициращите признаци на престъплението убийство, не променя тази констатация. Смекчаващи обстоятелства са чистото съдебно минало на З. Р. и частичното признание на вината от страна на В. А.. Отегчаващите обстоятелства са значително повече – осъществяването на две отделни престъпления при условията на реална съвкупност, всяко едно от които е с по два по-тежко квалифициращи го признака, лошите характеристични данни, нанасянето на побой и на много други лица, липсата на трудова ангажираност, обремененото съдебно минало на В. А.. Инстанциите са проявили достатъчно снизхождение към подсъдимите, поради което не се налага допълнително намаляване на срока на лишаването от свобода. Наказанието за престъплението по чл.170, ал.2 от НК, наложено на всеки един от тримата подсъдими е в максимален размер, който е адекватен на обществената опасност на деянието и извършителите. Единственото смекчаващо обстоятелство се отнася до З. Р., който е неосъждан, относителната му тежест спрямо отегчаващите обстоятелства е незначителна. Всички споменати вече отегчаващи обстоятелства се отнасят и до това престъпление, а с изключение на реалната съвкупност с убийство, и до подсъдимия И. Р.. Наред с тях съществуват и допълнителни такива: Деянието е съпроводено с тропане, викове и закани, които поради късния час са смутили и обезпокоили живущите в съседство; Силата, използвана за проникване в чуждото жилище е прераснала в унищожаване и повреждане на вратите и прозорците на къщата; Извършителите, макар и да не са били въоръжени, са носели стопански инструменти, които също както оръжията са годни да накърнят физическата цялост на човек; Нахлуването е в дом, в който в този момент са се намирали три малолетни деца и жена в напреднала бременност, и това е било известно на подсъдимите. В къщата на М. насилствено са влезли освен тримата подсъдими и други техни роднини, което, тъй като надхвърля изискуемото за по-тежката квалификация наличие на двама извършители, следва да бъде отчетено също като отегчаващо обстоятелство. По отношение на И. Р. са постановени две предходни присъди. С оглед изложеното, преценката на инстанциите, че целите по чл.36, ал.1 от НК биха били успешно постигнати с налагане на максималното наказание, е правилна. Първоинстанционният съд е допуснал грешка при приложение на разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, която въззивният съд е пропуснал да поправи. Длъжникът дължи лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на паричното задължение, като при непозволено увреждане изпада в забава от датата на деликта. Основанието на гражданския иск е причинената вреда, от която М. М., Г. М. и малолетните Р. М., А. М. и Р. М. търпят болки и страдания. В случая това е смъртта на М. М.. Тя е настъпила на 16.06.2015г. и законна лихва върху присъденото обезщетение се дължи именно от тогава, независимо че увреждането, което я е причинило е нанесено по-рано - на 01.06.2015г. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 и ал.2, т.2 и 5 от НПК, ВКС, ІІ наказателно отделение Р Е Ш И : Изменя присъда № 335 от 23.10.2017г., постановена по ВНОХД № 235/2017г. по описа на Великотърновски апелативен съд, като признава подсъдимите В. А. и З. Р. за невиновни в това да са осъществили убийството на М. М. по особено мъчителен начин за убития и ги оправдава по обвинението за по-тежко квалифициращия деянието признак по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК. Изменя присъдата в гражданско-осъдителната част, като периодът, за който подсъдимите В. А. и З. Р. дължат заплащане на законна лихва върху присъдените на гражданските ищци обезщетения започва да тече от 16.06.2015г., вместо от 01.06.2015г. Оставя в сила присъдата в останалите й части. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.