Р Е Ш Е Н И Е № 850 София, 22.12. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и десета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1150/2009 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 1257 от 11.11.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 88 от 23.04.2009 г. по в. гр. д. № 84/09 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение № 83 от 03.06.2008 г. по гр. д. № 67/07 г. на Свиленградския районен съд, е уважен иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на реална част от УПИ IV и УПИ XI от кв. 159 по действащия план на [населено място] от 1993 г. с площ от 1 184 кв. м., индивидуализирана на скица към заключение на техническа експертиза. Касаторът Общината [населено място] иска обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, съответно отменено като неправилно, а предявеният иск да бъде отхвърлен. Ответниците по касация С. П. Т. и П. С. П. считат, че жалбата е неоснователна, Д. С. П., А. Б. Юрукова, В. П. Сл., П. В. П., З. Х. Н., А. Х. М., М. В. У. и М. Б. Г. - Т. не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: За да уважи иска по чл. 108 ЗС, въззивният съд е изложил съображения, че отнемането на имота от собственицата М. М. Ш., без да е проведено отчуждително производство по съответния ред, е достатъчно за основателност на ревандикационната претенция, предявена от наследниците й. Фактическите и правни промени относно имота след 1992 г., когато е заявена претенция за възстановяване по административен ред, съдът приел за правноирелевантни за изхода на спора. Но дори условно да се приеме обратното, то от заключението на тричленната техническа експертиза се установява, че мероприятието “озеленяване и трафопост”, за което спорният имот е отреден по плана от 1993 г., и то след заявена през 1992 г. претенция за възстановяване, не е изпълнено, както не са изпълнени и предходните мероприятия: “детски ясли” по плана от 1954 г. и “кооперативен пазар” по плана от 1977 г. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за предпоставките за възстановяване и за релевантния момент, към който се преценява тяхното наличие, в случай на спор за собственост, произхождаща от реституция по чл. 2, ал. 2 З., въведена с изменението на З. с пар. 1, т. 1 от ПЗР на ЗОСОИ - Обн., ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г., в сила от 22.11.1997 г. С пар. 1, т. 1 от ПЗР на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти /ЗОСОИ/ се разшири обхватът на нормативните актове, по които се предвиди възстановяване собствеността на одържавените въз основа на тях имоти, като се уреди и хипотеза на връщане на имоти, които са били отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и от народните съвети в периода от 9.09.1944 г. до 1989 г. По причина противоречива практика по въпроса: към кой момент ще се преценява наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността в хипотезата на чл. 2, ал. 2 З., с т. 3 на ТР № 6 от 10.05.2006 г. на ОСГК на Върховния касационен съд е прието, че това е 22.11.1997 г., когато влиза в сила ЗОСОИ. Решаващият извод на Хасковския окръжен съд, че ищците са материалноправно легитимирани по иска за собственост, предявен срещу Общината [населено място], е в противоречие с тази задължителна практика на Върховния касационен съд. Затова и обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено при наличие на касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. На следващо място като е приел да обсъди и данните във връзка с реализиране на предвидените за имота мероприятия, въззивният съд е достигнал до необосновани фактически и правни изводи. По делото са приети заключения на еднолична и на тричленна техническа експертизи, допълнени с устни изявления на вещите лица. Изяснено е, че спорният имот, който е ограден с ниска метална ограда, е зает от трафопост, изграден през 1985 г., от паркови алеи и базалтови плочници, има посадени две иглолистни и две широколистни дървета на възраст около 20 години и храстови насаждения. От показанията на св. Д. Т., която е работила в СП “БКС” като технически ръководител “озеленяване”, се установява, че имотът е квартална градинка от 1972 г. и понастоящем, макар и в занемарен и запустял вид; има собствен водоизточник, преди е имало две детски площадки. Съобразно така събраните доказателства за състоянието на имота на място следва да се приеме, че той не съществува реално до размерите, в които е незаконно отнет, а това от своя страна е пречка за възстановяването му на ищците. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от Върховния касационен съд, като искът за ревандикация бъде отхвърлен. Доводът на касатора за недопустимост на предявения иск, основан на разпоредбата на пар. 16 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Обн. ДВ, бр. 17 от 2009 г./, според който неприключилите до влизането в сила на този закон производства по възстановяване на собствеността върху имоти - публична държавна собственост, и имоти - публична общинска собственост, се прекратяват, е неоснователен. Нормата е неприложима в случаите на заявен за разрешаване по общия исков ред спор за собственост, произхождаща от реституция по З.. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на касатора следва да се присъдят разноските за водене на делото във всички инстанции в размер на 322.13 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 88 от 23.04.2009 г. по в. гр. д. № 84/2009 г. на Хасковския окръжен съд в частта по уважения иск по чл. 108 ЗС и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от С. П. Т., П. С. П., Д. С. П., А. Б. Ю., В. П. Сл., П. В. П., З. Х. Н., А. Х. М., М. В. У. и М. Б. Г. - Т. срещу Общината [населено място] иск за ревандикация на недвижим имот, съставляващ реална част от УПИ IV и УПИ XI от кв. 159 по действащия план на [населено място] от 1993 г. с площ от 1 184 кв. м., очертана със сини и червени линии и т.т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 1, на скица № 4 на л. 70 по гр. д. № 67/2007 г. на Свиленградския районен съд, на основание реституция по чл. 2, ал. 2 З.. ОСЪЖДА С. П. Т., П. С. П., Д. С. П., А. Б. Ю., В. П. Сл., П. В. П., З. Х. Н., А. Х. М., М. В. У. и М. Б. Г. - Т. да заплатят на Общината [населено място] разноски за водене на делото във всички инстанции в размер на 322.13 /триста двадесет и два лв. и 13 ст./ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: