Ключови фрази
Делба * определяне на квоти * свидетелски показания * трансформация * принос * придобиване по време на брака * съсобственост

Р Е Ш Е Н И Е

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  

           

                                                           №  66

 

                                            София   04.03.2010г.

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                          

             Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести януари  през две хиляди и десета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ:   МАРИЯ ИВАНОВА

     ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

 

при участието на секретаря Анжела Богданова

в присъствието на прокурора,

като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 2902 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

            Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба,подадена от М. А. И. от гр. А., чрез процесуалния си представител-а. Стоянова против въззивно решение № 629 от 18.04.2008г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2007г.на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 20 от 12.03.2007г.по гр.д. № 450/2006г. в обжалваната част на Районен съд Асеновград. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество,като бъде допусната делба за процесния имот при квоти 5/6 ид.ч.за касаторката и 1/6ид.ч.за бившия й съпруг или-ако съдът прецени,че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила- да върне делото за ново разглеждане,със задължителни указания,на въззивния съд.

С определение № 151 от 19.02.2009г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса – може ли да се приеме за недоказано едно твърдение на страна,ако за установяването му-същата е поискала повече свидетели,а съдът е допуснал само един и след разпита на допуснатия не е предоставил възможност на страната да ангажира и останалите поискани гласни доказателства.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. С отговора на подадената касационна жалба ответникът е направил искане за присъждане на разноски.

Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:

Делото е за делба-първа фаза. С постановеното въззивно решение е потвърдено решение на районния съд,в частта, в която е допусната делба между М. А. И. и Х. Д. С. по отношение на апартамент №4 с площ от 68.81 кв.м.,находящ се на втори жилищен етаж в сграда № 3,построена в поземлен имот № 0* с адрес:гр. Асеновград ул.”Цар Иван Асен ІІ” № 99,ведно с избено помещение № 21 с площ от 4 кв.м.и 2.61%ид.ч.от съответните ид.ч.от общите части на сградата,при квоти- по ½ ид.ч.за всяка една от страните.

За да постанови решението си –въззивният съд е приел, че купеният по време на брака апартамент е резултат на съвместен принос,поради което го е допуснал до делба при равни дялове. Относно направеното възражение на ответницата за по-голям дял пред вид частична трансформация на лични средства в съпружеската имуществена общност по чл.21 ал.2 от СК/отм./-в размер на 2/3 от сумата,необходима за закупуване на имота,в резултат на лично дарение от нейните родители,сестра й и брат й,съдът - е приел същото за неоснователно. Счел е,че не е възможно оборване на презумцията по чл.19 ал.3 от СК с показанията само на един свидетел,без писмени доказателства и при положение,че така събраните гласни доказателства са в пълно противоречие с показанията на свидетеля на противната страна. Съдът изрично е посочил,че за да е основателно направеното възражение за трансформация-трябва по безспорен и недвусмислен начин да се установи,че отчасти средствата са дадени от трети лица и при това са дарени -лично, в полза само на претендиращия.

Съгласно чл.290 ал.2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания.

В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди,че с поведението си /като е оставил без уважение искането за допускане на повече от един свидетели до разпит/-съдът е допусна нарушение на чл.129 от ГПК/отм./ и именно неговото поведение е станало причина за невъзможността на страната да докаже направеното възражение за частично преобразуване на лични средства в придобитото през време на брака жилище. Отделно твърди,че в нарушение на материалния закон,съдът е приел за недоказано възражението по чл.21 ал.2 от СК/отм./Мотивира се с това,че съдът не е взел пред вид противоречието в показанията на свидетелката А/която твърди,че тя е предоставила 25 000лв.на брат си/ и обясненията на ищеца/според когото –той е платил цялата сума от 66 000лв./, относно това с чии средства е платена стойността на апартамента и относно твърдението на свидетелката А,че ответницата не е теглила заем за закупуването му,което се опровергава от съдържанието на предствената служебна бележка от „Асеновград БТ”АД.

Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 т.3 от ГПК във връзка с поставения въпрос по прилагането на чл.129 ал.2 от ГПК/отм./,понастоящем чл.159 ал.2 от ГПК.

Въззивният съд –след като ответната страна е направила искане за изслушване на двама свидетели,а ищцовата е направила възражение,че също желае да й се предостави възможност за двама свидетели,освен ако съдът –при условията на реципрочност не определи по един- съдът със свое определение от 1.10.2007г.е допуснал по един свидетел –и за ответната, и за ищцовата страна-съответно за доказване и за оборване на направеното възражение за трансформация.

Последвали са две поредни заседания/на 21.11.2007г.,на 30.01.2008г./,на които страните не са водили допуснатите им свидетели. Същите са разпитани –на третото по ред /след допускането им/ заседание-на 13.03.3008г. След изслушването на свидетелката А,чийто показанията са в пълна противоположност на говорилия преди нея свидетел- Г. никоя от страните /включително и ответницата,която е била надлежно представлявана,поради което съдът счита,че трябва да й е било ясно,че призованият не е установил спорния факт за плащането на средствата за закупуване на процесния апартамент/, не е направила искане за събиране на други гласни доказателства. Точно обратното-всяка една от страните-чрез процесуалните си представители- е заявила,че няма доказателствени искания,поради което и съдът е приключил събирането на доказателствата по делото.

При така изложените факти,тезата на касатора,че направеното възражение е останало недоказано,поради недопускане от съда на достатъчно гласни доказателства, не може да бъде споделена. Липсата на процесуална активност на страната не може да бъде вменявана във вина на съда. При наличието на взаимоизключващи се гласни доказателства и липса на каквито и да е писмени - правилен е извода на въззивния съд, че възражението на ответната страна/сега касатор/,че 2/3 от стойността на придобития по време на брака имот е изплатена с нейни лични средства,получени в резултат на лично предоставено й дарение от най-близките й роднини/родители,брат и сестра/ е недоказано. Касае се за показания,дадени от сестра на ищеца и майка на ответника, които съгласно чл.136 от ГПК/отм./-сега чл.172 от ГПК,могат да бъдат преценявани от съда-само с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. При липса на други данни по делото, подкрепящи тезата на едната или другата страна-правилно въззвният съд е преценил,че не може да се позове на тях. Налице е непълнотата на доказателства. Когато тя дължи на процесуално бездействие на страната-същата не може да е касационно основание за отмяна. В този смисъл- наличието на противоречие между обясненията на ищеца и показанията на неговия свидетел,на което се позовава касаторката е ирелевантно.

Неоснователен е и вторият наведен довод за това, че ответницата е собственик на по-голямата част от апартамента,защото с лични средства е изплатила изтегления от нея през месец март 1992г. заем за закупуване на жилище в размер на 15 000лв.

Дори и да се приеме,че погасяването на задължението по отпуснатия по време на брака жилищен заем –е станало от ответницата и то -с нейни лични,несемейни средства,то това обстоятелство няма вещноправни последици. За задълженията, възникнали по време на брака за задоволяване нуждите на семейството, съпрузите носят солидарна отговорност /чл. 15, ал. 2 от СК-отм./. Изплащането на вноските по договора за заем с лични средства на единия съпруг не е свързано с придобиване на собственост, а с възможността му да търси от другия съпруг съответна част от изразходваното.

С оглед на изложеното,настоящият състав приема,че като е приел,че не е оборена презумцията по чл.19 ал.3 от СК/отм./ и е допуснал делбата при равни квоти - въззивният съд е постановил правилен акт,който следва да бъде потвърден.

С оглед направеното-с представения отговор на касационната жалба-искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция,с оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК-в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 100лв.,представляваща стойността на платеното от него адвокатско възнаграждение /което се установява от приложения договор за правна помощ от 10.07.2008г./

 

Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 629 от 18.04.2008г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2007г.на Пловдивски окръжен съд.

ОСЪЖДА М. А. И.-със съдебен адрес: гр. А. ул.”Цар Иван Асен ІІ” № 22 да заплати на Х. Д. С. от гр. А. ул.”Пирин” № 4 направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 /сто /лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

2.