Р Е Ш Е Н И Е   № 2   гр.София, 04 февруари   2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети януари  две хиляди и десета година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:  БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                                       ПАВЛИНА ПАНОВА                                                                                                                                                                                                                   със секретар       Ив.ИЛИЕВА и с участието на прокурора   изслуша   докладваното  от    председателя     (съдията)    САША РАДАНОВА наказателно дело под № 660/2009 год.   Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Г. С. С. против решение № 98 от 23. Х.2009 год. по внохд № 99/2009 год. на Военно-апелативния съд. В жалбата, допълнена по реда на чл. 351, ал.3 НПК, се правят оплаквания на всички касационни основания с искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание С. и защитникът му поддържат жалбата. Заключението на прокурора е за оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи:     С присъда № 44 от 16.VІІ.2009 год. по нохд № 44/2009 год. на Плевенския военен съд, подсъдимият Г. С. С. е признат за виновен в това, че използвайки за образец издаден на името на К. К. С. официален документ-удостоверение за владеене на чужд език /STANAG 6001/, издадено от дирекция „Кадрова политика” към Министерството на отбраната – съставил, чрез използване на компютър, скенер и мастилено-струнен принтер… неистински официален документ” като променил серийния номер на истинския документ, датата на издаването му и датата на решението на изпитната комисия, вписал за притежател на удостоверението своето име вместо това на С. и своите лични данни – рождена дата, месторождение и ЕГН – вместо тези на С. , след което използвал така съставения документ за доказване истинността на вписаните в него обстоятелства. За това деяние и на основание чл.308, ал.2 НК С. е осъден на 6 месеца лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 3 години. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Подадената касационна жалба е неоснователна. За да поддържа оплакване за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК, подалият жалбата з. твърди, че извършеното от подсъдимия деяние е несъставомерно поради липсата на предмет, тъй като изготвеното и ползвано от него удостоверение представлявало „компютърно изображение” и нито това „изображение”, нито „отпечатаното на принтер” негово „копие” представлявали „документ по смисъла на наказателното право”. Според защитникът, съставянето на неистински документ се изразявало в „непосредствено материализиране” на нечие „конкретно писмено изявление”, което материализиране трябвало да носи и „положен… подпис”, и тъй като подсъдимият не се бил разписвал на инкриминираното удостоверение, не можел да бъде държан отговорен за вмененото му престъпление. „По смисъла на наказателното право” документът представлява конкретно изявление с правно значение, материализирано с писмени знаци върху траен носител и носещо подписа на направилия изявлението. За характеризирането на изявлението като документ нямат значение нито авторът на материализиране на изявлението, нито ползваните за това материализиране начин и средства, затова и материализираното посредством компютърна техника, респ. размножено посредством същата или друга техника изявление е документ толкова, колкото е изготвеният ръчно или чрез използването на каквото и да било техническо средство текст. В конкретния случай подсъдимият, използвайки възможностите на компютърната техника, е сканирал даденото му от свидетеля К. К. С. удостоверение, след което чрез текстово обработваща програма променил част от съдържанието му и така съставил инкриминирания документ-неистински по смисъла на чл.93, т. 6 НК, защото съдържа изявление-за владеене на английски език от притежателя на удостоверението Г. С. С.-каквото неговите автори не са правили. Не е основателно и второто оплакване за нарушаване на материалния закон с довода, че инкриминираният документ не бил за „придобита квалификация” - според използваната в чл.308, ал. 2 НК терминология – и не можел да доведе „до получаване на правоспособност, тъй като обучението и оценяването по стандарта STANAG 6001 не било предвидено в Закона за висшето образование. Закона за професионалното образование и обучение, Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, както и в Закона за признаване на професионални квалификации. Под „документи… за придобита квалификация” НК има предвид всички документи, удостоверяващи, че дадено лице притежава знания и/или умения в една или повече области от човешкото познание, издадени от институция и/или лице, които имат това право. Няма значение кога, къде и как са придобити тези знания и/или умения, нито пък кога, къде и как могат да бъдат приложени. Не е спорно, че по силата на споразумение с НАТО, чийто член е Р България, в Министерството на отбраната са се провели от дирекция „Кадрова политика” изпити за определяне по стандарта STANAG 6001 нивото на владеене на английски език от военнослужащите, както няма спора и относно компетентността и длъжностното качество на лицата, провели изпитите и издали удостоверения на положилите ги успешно, вкл. на К. К. С. /всичко това в приложеното на л.50 от т.І на досъд. разследване писмо от МО, дирекция „Политика, сигурност и отбрана”/. Документите удостоверяват, че успешно положилите изпити лица притежават определена степен на знание по английски език и дава на лицата, притежаващи включително тези документи, правото да кандидатстват за участие в обявения в МО конкурс за щатната длъжност на асистент в НВУ „В. Левски”. С оглед на дотук изложеното не се налага коментар върху твърденията, изложени в жалбата като доводи в подкрепа на оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, че - е „призната виновност за съставяне на неистински официален документ… само и единствено /при/ наличие на … компютърно изображение”; - върху „инкриминираното… компютърно изображение” нямало „даже и в копие подпис, който да е положен” от подсъдимия; - се приемало „инкриминираното удостоверение /да/ представлява документ… подписан от длъжностни лица”, които в същото време, „нямали отношение към подписването му” /твърдението представя изопачено мотивите на с.6 от въззивното решение с цитирането на извадени от контекста на казаното фрази/.     Не са допуснати процесуални нарушения от изброените в чл.348, ал. 3 НПК. Няма вътрешно противоречие в мотивите към въззивното решение, нито в тези към първоинстанционната присъда, с приемането и на „факти за преправяне на официален документ”. Когато документът е неистински, е без значение какви обстоятелства отразява и тяхното обсъждане не само не противоречи на извода за неистинност на документа, но е и наложително за изясняване целта на съставянето му. Не е допуснато процесуално нарушение с приемане от двете съдебни инстанции на нови факти, неизвестни на подсъдимия от обвинението и затова довели до ограничаване правото му на защита. С. е осъден въз основа на доказателства, процесуалносъобразно установени при досъдебното и съдебно разследване. Че документът за владеене на английски език по стандарта STANAG 6001 е удостоверение за придобита квалификация и условие за заемане на конкретна длъжност, е посочено в обвинителния акт и за съставянето на такъв неистински документ подсъдимият е обвинен и осъден, така че с обсъждането от първата инстанция и на чл.4, ал.1 и 2 от Наредба Н-15 от 16. ХІІ.2005 год. на МО не е внесено никакво изменение във фактическата обстановка, предложена от държавния обвинител и приета за установена от двете съдебни инстанции. Не е явно несправедливо наложено на подсъдимия наказание. Във връзка с това оплакване ВКС ще се въздържи от коментар върху довода, че пренебрежителното отношение на дееца към „установения в страната правов ред” представлява „елемент от умисъла…обстоятелство, включено… в понятието за престъпление”, а срещу искането за определяне на наказанието по чл.55, вместо по чл.54 НК, е достатъчно да се възрази, че в случая липсва кумулативното изискване, най-лекото, предвидено в специалната материалноправна норма на чл.308, ал.2 НК, наказание да е „несъразмерно тежко” с извършеното от С. престъпление. Съобразявайки казаното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето н.о.   Р Е Ш И:   Оставя в сила решение № 98 от 23. Х.2009 год. по внохд № 99/2009 год. на Военно – апелативния съд. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: