Р Е Ш Е Н И Е № 290 гр. София, 02 юли 2015 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 704 по описа за 2015 г Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители и граждански ищци Н. Б. К. и Б. И. К. срещу решение на Пловдивски апелативен съд № 34 от 9.03.2015 г, по ВНОХД № 516/14, с което е потвърдена присъда на Пазарджишки окръжен съд № 40 от 5.09.2014 г, по НОХД № 108/14. С първоинстанционната присъда подсъдимата Р. Н. Кокарчева е призната за виновна в това, че на 14.12.2013 г в [населено място], умишлено е умъртвила Х. Б. К., с оглед на което и на основание чл. 115 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъдена на девет години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, със зачитане на предварителното задържане, както и да заплати на Н. Б. К. и Б. И. К., на всеки един от тях, обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 40 000 лв, заедно със законните последици, като исковете са отхвърлени до пълните им предявени размери от по 100 000 лв. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Изтъква се, че наложеното наказание е занижено и оттам, явно несправедливо. Сочи се, че при определяне на дължимите обезщетения за неимуществени вреди е допуснато нарушение на чл. 52 ЗЗД. С жалбата се иска да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ПАС, с оглед влошаване положението на подсъдимата. Иска се и пререшаване на въпросите относно гражданската отговорност чрез уважаване на исковете за вреди в пълните им предявени размери. Претендират се разноските, направени от жалбоподателите пред въззивната инстанция и пред настоящата такава. В съдебно заседание на настоящата инстанция повереникът на жалбоподателите пледира за уважаване на жалбата. Частните обвинители и граждански ищци молят да бъде уважена жалбата. Защитата счита, че жалбата е неоснователна. Подсъдимата се присъединява към становището на защитата си. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Жалбата е частично основателна. Отговорността на подсъдимата е реализирана при условията на чл. 55 НК, макар и да не са налице кумулативните предпоставки на посочената хипотеза. Не е отдадено дължимото значение на високата степен на обществена опасност на деянието, произтичаща от нелепата смърт на човек в разцвета на силите си / на тридесет и пет години /, баща на три деца, които ще понесат негативите на израстване без бащина обич и подкрепа. Въззивният съд е направил верния извод, че убийството е извършено при пряк умисъл / за разлика от първата инстанция, която е счела, че умисълът е евентуален /, но не е отчел това обстоятелство при отмерване на наказанието / убийството при пряк умисъл е с по-голяма степен на обществена опасност в сравнение с убийство при евентуален умисъл /. При индивидуализацията на наказанието не е взето предвид, че за подсъдимата са събрани отрицателни характеристични данни: че е свадлива по характер и е склонна да „решава” проблемите си чрез саморазправа. Мотивът на престъплението - да бъде „наказан” пострадалия, е проява на тази й склонност. Извън лошите характеристични данни, мотивът има самостоятелно правно значение като обстоятелство, отегчаващо наказателната отговорност. На следващо място, неправилно е прието, че е налице съпричиняване. Несъмнено, с поведението си на процесната дата, пострадалият е поставил началото на конфликта, което може да се отчете при индивидуализация на наказателната отговорност в насока на смекчаването й, но не попада в обхвата на съпричиняването, поради следните съображения: Известно е, че при съпричиняване на престъпните последици следва пострадалият със своето поведение да е допринесъл за тяхното настъпване. В случая, поведението на жертвата, изразило се в словесен конфликт и отправяне на закана за разрушаване на постройката, в която е живял на семейни начала с дъщерята на подсъдимата, не е криело риск за неговия живот. Действия от такъв характер не биха имали за своя последица причиняване на смърт, за да се изследва въпроса за приноса на пострадалия. Съществувал е правомерен начин за потушаване на скандала, например, чрез отправяне на сигнал до органите на МВР, компетентни да възстановят реда. Подсъдимата обаче е решила да преустанови конфликта чрез неправомерно поведение / нанесла е удар с нож на пострадалия, с което е осъществила състава на престъплението по чл. 115 НК /. Ето защо, в настоящия казус липсва съпричиняване на резултата, а поведението на жертвата може да бъде оценено единствено като смекчаващо обстоятелство. На следващо място, наличието на множество смекчаващи обстоятелства / чистото съдебно минало на подсъдимата, проявената критичност и частичните й самопризнания / не може да се приравни на „многобройност” по смисъла на чл. 55 НК. Неправилно е прието, че липсата на криминална регистрация е смекчаващо обстоятелство. Както наличието на такава регистрация не може да се цени във вреда на обвиняемия / поради презумпцията за невинност /, така и липсата на такава не може да се цени в негова полза / гражданите имат задължение да спазват законите на страната /. Не е налице и втората кумулативна предпоставка на чл. 55 НК: предвиденото в закона най-леко наказание / десет години „лишаване от свобода” / не е несъразмерно тежко на извършеното. Това е така, защото отегчаващите обстоятелства имат голяма относителна тежест, в какъвто случай минимумът на санкцията по чл. 115 НК не се явява надхвърлящ необходимия обем наказателна репресия. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че наказателната отговорност на подсъдимата следва да се реализира при хипотезата на чл. 54 НК. Като е счел, че е справедливо наказание, наложено при хипотезата на чл. 55 НК, въззивният съд е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. За отстраняване на нарушението е необходимо обжалваното решение да бъде отменено в наказателноосъдителната му част и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на П. / с оглед влошаване положението на подсъдимата /. Жалбата е неоснователна относно релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, касаещо произнасянето по гражданската отговорност. Това е така, защото обезщетението, в размер на 40 000 лв, присъдено в полза на всеки един от родителите на починалия, е съобразено с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД. Взето е предвид, че пострадалият е имал собствено семейство и е живял отделно от родителите си, макар и да не е прекъсвал емоционалните си връзки с тях. Следователно, присъдените обезщетения за неимуществени вреди биха могли да репарират претърпените от наследниците на починалия болки и страдания, произтичащи от загубата на техния син. С оглед на изложеното, решението, в частта относно гражданската отговорност, е правилно и законосъобразно и следва да остане в сила, а искането за пререшаване на въпросите по чл. 45 ЗЗД не може да бъде удовлетворено. Що се отнася до искането за присъждане на разноски на жалбоподателите, то следва да бъде отправено до съда, компетентен да се произнесе при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е частично основателна и следва да бъде частично уважена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 и т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение на Пловдивски апелативен съд № 34 от 9.03.2015 г, по ВНОХД № 516/14, в наказателноосъдителната му част, и ВРЪЩА делото, в тази част, за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на въззивния съд. ОСТАВЯ в СИЛА решението в гражданскоосъдителната част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: