Р  Е Ш Е Н И Е                                         №270                      София, 20.05.2010 год.                       В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и десета година, в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ                                            ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА                                                                  ВЕСЕЛКА МАРЕВА   при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1162 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано и по касационна жалба на М. И. Ц. и С. И. С. против решение № 269 от 24.07.2009 г., постановено по гр.д. № 511 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Велико Т. , с което е отменено решение № 17 от 27.03.2009 г. по гр.д. № 38/2009 г. на Районен съд- Е. в частта за допускане на съдебна делба на ПИ № 3* находящ се с. И., общ. Елена с площ от 2132 кв.м. с трайно предназначение на територията-урбанизирана, в който са построени двуетажна жилищна сграда, плевник и стопански постройки и е постановено друго за отхвърляне на предявения от М. И. Ц. , С. И. С., М. Т. Н., Д. П. Н. и В. С. Д. против В. С. Т. иск за делба на този имот. В касационната жалба са наведени доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, поради неизясняване позициите на страните, небоснованост на фактическите изводи и неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за допускане на съдебна делба, ведно с присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба В. С. Т. оспорва същата, като претендира направените разноски. С определение № 120 от 8.02.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочената част на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречиво разрешаван правен въпрос по отношение предпоставките за придобиване по давност на правата на останалите сънаследници. В настоящия случай въззивният съд е приел, че процесният имот е бил на общия на страните наследодател С, починал на 5.03.1981 г., но е придобит по давност от В. С. Т., чрез осъществяване на фактическа власт върху същия постоянно, непрекъснато, несъмнено спокойно и явно за себе си повече от 10 години от смъртта на наследодателя – владял е и е ползвал имота само за себе си и намерението му да го държи е било изрично демонстрирано на останалите наследници и то не е било никога оспорвано за всичките тези години, посрещал е останалите като гости и те винаги са били добре дошли на помените на общите наследодатели и никога не са спорили собствеността му. В мотивите на окръжният съд липсват констатации чрез какви действия е демонстрирана промяната в намерението на В. Т. да упражнява фактическата власт върху имота само за себе си, което е в противоречие с практиката по решения № 315 от 13.04.2009 г. по гр.д. № 6445/2007 г., ВКС, ІІІ г.о., № 194 от 14.03.2009 г. по гр.д. № 6225/2007 г., ВКС, ІІІ г.о., № 1* от 23.10.2008 г. по гр.д. № 4664/2007 г., ВКС, ІІ г.о., № 956 от 5.11.2008 г. по гр.д. № 5956/2007 г., ВКС, ІІІ г.о., № 1* от 3.11.2008 г. по гр.д. № 3941/2007 г., ВКС, ІV г.о., № 1* от 16.12.2008 г. по гр.д. № 4157/2007 г., ВКС, ІV г.о., № 140 от 17.03.2006 г. по гр.д. № 797/2005 г., ВКС, І г.о. и № 223 от 5.04.2006 по гр.д. № 14/2006 г., ВКС, І г.о., постановени по реда на чл.218а и сл. ГПК /отм./, според които наследникът, който се позовава на придобивна давност, следва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е владял частите на сънаследниците, като промяната в намерението не трябва да остане скрита, а трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия, които да станат достояние на наследниците и да доказват несъмнено, че наследникът, който упражнява фактическа власт, отрича техните права върху вещта П. е практиката по приложените към касационната жалба и посочени по-горе съдебни решения. По своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на владение, което да е явно /да не е установено и поддържано чрез насилие или скрит начин/ и непрекъснато. Самото владение е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. Съгласно презумцията на чл.69 ЗС предполага се, че този който упражнява фактическа власт върху вещта я държи за себе си, докато не се установи, че я държи за другиго. Когато фактическата власт е придобита на правно основание, то упражняващият се явява държател и в този случай презумцията на чл.69 ЗС е опровергана, а съответно в тежест на този, който се позовава на придобивна давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. Разглеждано в посочения контекст наследяването, като правен способ за преминаване на имуществото на едно починало лице към неговите наследници, се явява правното основание за упражняване на фактическата власт. Когато към наследяване са призовани повече от едно лица, които са приели наследството, между тях възниква наследствена имуществена общност /съсобственост по наследяване/. Вътрешните отношения между сънаследниците по ползването на общата вещ се уреждат съгласно правилата на чл.31 ЗС. В тези случаи сънаследникът, който упражнява фактическата власт върху определена наследствена вещ има качеството държател на правата на останалите сънаследници. За да започне в негова полза да тече придобивна давност е необходимо завладяването на тези права да е демонстрирано чрез действия, които недвусмислено да отразяват намерението за своене и отричане правата на останалите сънаследници. По основателността на касационната жалба: Спорът е висящ по отношение иска за делба на ПИ № 3* находящ се с. И., общ. Елена с площ от 2132 кв.м. с трайно предназначение на територията-урбанизирана, в който са построени двуетажна жилищна сграда, плевник и стопански постройки. Не е спорно между страните, че в този имот е живял наследодателя им С. Т. Б. , починал 1981 г. Ответникът по иска В. С. Т. е навел възражение, че този имот не е бил на общия наследодател, а е придобит от него чрез давностно владение в продължение на повече от десет години. За установяване собствеността по делото са ангажирани само гласни доказателства. Всички свидители, включително и ангажираните от В. С. Т., твърдят, че дворното място и къщата са били на общия наследодател С, в нея живеел със съпругата си и децата си /трима сина и две дъщери/, като през петдесетте години на двадесети век двама от синовете и дъщерите били напуснали и в имота останал само В. Т. и съпругата му, които се грижили и за наследодателите и след тяхната смърт продължили да го ползват. При тези данни следва да се приеме, че процесният имот е бил собственост на общия наследодател С съответно след неговата смърт на 5.03.1981 г. е преминал по наследство към синовете му И. С. Т. , Т. С. Т. , В. С. Т. и дъщерите му И. С. П. и В. С. Д.. Б. е, че и след този момент фактическата власт е упражнявана от В. С. Т., но при липса на други данни следва, че тя е придобита на правно основание – наследяване – и съответно е налице държане, което не би могло да доведе до придобивна давност независимо от продължителността си. Липсват твърдения или данни в свидетелските показания В. Т. да е извършил действия, които да обективират завладяване правата на останалите сънаследници. Осъществяването на ремонт и поддръжка са търпими действия, свързани със запазване на вещта и ползването й, във връзка с които между съсобствениците възникват облигационни отношения съгласно чл.30, ал.3 ЗС, но които не отричат правата на останалите сънаследници и в този смисъл не установяват явно завладяване на тези права, а съответно неоснователно се явява наведеното от В. С. Т. възражение за придобивна давност. В обобщение въззивното решение в атакуваната му част се явява необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за допускане на съдебна делба на имота между страните по делото при следните права в съсобствеността: по 1/10 ид.ч. за М. И. Ц. и С. И. С. и по 2/10 ид.ч. за М. Т. Н., Д. П. Н., В. С. Д. и В. С. Т.. С оглед изхода на настоящото производство В. С. Т. следва да възстанови направените от касаторите във въззивното и касационно производство разноски в размер на 530.00 лв. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 269 от 24.07.2009 г., постановено по гр.д. № 511 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Велико Т. , с което е отхвърлен предявения от М. И. Ц. , С. И. С., М. Т. Н., Д. П. Н. и В. С. Д. против В. С. Т. иск за съдебна делба на ПИ № 3* находящ се с. И., общ. Елена с площ от 2132 кв.м. с трайно предназначение на територията-урбанизирана, в който са построени двуетажна жилищна сграда, плевник и стопански постройки и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА съдебна делба на поземлена имот №№ 3* находящ се с. И., общ. Елена с площ от 2132 кв.м. с трайно предназначение на територията-урбанизирана и с начин на трайно ползване – ниско застрояване, при граници: ПИ № 32682.355.11, № 32682.355.10, № 32682.355.4, 68429.74.155, № 6* С. З. С. , С. И. С. и път, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда, плевник и стопански постройки между съделителите при права в съсобствеността: М. И. Ц. – 1/10 /една десета/ идеална част, С. И. С. – 1/10 /една десета/ идеална част, М. Т. Н. – 2/10 /две десети/ идеални части, Д. П. Н. – 2/10 /две десети/ идеални части В. С. Д. – 2/10 /две десети/ идеални части и В. С. Т. – 2/10 /две десети/ идеални части. ОСЪЖДА В. С. Т., с. И., община Е. да заплати на М. И. Ц., гр. В., ул.”Г” 3 „В”, ап.11 и С. И. С., гр. Д., ул.”Е” № 70, ет.2 разсноски за въззивното и касационното производство в размер на 530.00 /петстотин и тридесет/ лева. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: