3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 475 С. 10.07.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 6 юли две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Любка Богданова Мария Иванова като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 328/2012г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Р., живущ в САЩ, представляван от адв. К. П. Ш., против определението на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ с-в, № 808 от 09.04.2012г. по ч.гр.д. № 1153/2012г., с което е потвърдено разпореждането на Софийски градски съд, І ГО, І гр. с-в, от 26.10.2011г. по гр.д. № Е 1541/2011г., с което е върната исковата молба на Д. Р. и е прекратено производството по делото. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното. За да прекрати производството по делото Софийски градски съд е приел, че ищецът не е отстранил нередовността на исковата молба съобразно дадените с разпореждането от 15.03.2011г. указания относно изискванията на чл. 119, ал. 2 от Кодекса на международното частно право /КМЧП/. В. съд е потвърдил разпореждането на първоинстанционния съд с мотиви, че предявеният иск по чл. 118, ал. 2 КМЧП за признаване на чуждестранно решение в България, е допустим само при оспорване от страна на органа, пред който е предявено решението. В случая ищецът изрично заявява, че решението не е предявявано за признаване пред съответен орган, поради което следва да се приеме, че липсва правен интерес от воденето на иска по чл. 118, ал. 2 КМЧП и същият е недопустим. Освен това според разпоредбата на чл. 119, ал. 2 КМЧП към молбата се прилага препис от решението, заверено от съда, който го е постановил, и удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила, като тези документи трябва да бъдат заверени от Министерството на външните работи на РБ, а според ал. 3 на същия член, ал. 2 се прилага и в случаите на чл. 118 КМЧП. С исковата молба са представени документи, които не отговарят на изискването на посочения законов текст. Частният жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на въпроса изпълнени ли са изискванията на чл. 119, ал. 2 КМЧП, когато са представени скачените с апостил официални документи, преведени от заклет преводач и заверени от Дирекция К. отношения към Министерството на външните работи. ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение по така формулирания въпрос, който е от значение за решаването на делото и същевременно е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По поставения въпрос ВКС намира следното: Изискването на чл. 119, ал. 2 КМЧП преписът от решението на чуждестранния съд, заверено от постановилия го съд, и удостоверението от същия съд за влизането му в сила, да бъдат заверени от Министерството на външните работи на РБ, има за цел да гарантира автентичността на решението и представените документи. Това изискване е изпълнено, когато посочените документи са легализирани чрез удостоверението „A.” съгласно чл. 4 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, ратифицирана със закон от 38 НС на 25.05.2000г. и в сила за България от 30.04.2001г. Съгласно чл. 3 на посочената Конвенция единствената формална процедура, която може да се изисква за удостоверяване истинността на подписа, на качеството, в което е действало лицето, подписало документа, и при необходимост достоверността на печата или марката, поставени върху документа, е полагането на описаното в чл. 4 удостоверение от компетентния за това орган на държавата, от която произхожда документът. Следователно представените от държава, подписала или присъединила се към Конвенцията, документи с удостоверение „A.”, не е необходимо да бъдат заверени от Министерството на външните работи на РБ. По основателността на частната жалба. Частният жалбоподател прави оплаквания за материална незаконосъобразност и постановяване на определението в нарушение на съществени процесуални правила. Конкретните доводи са, че съдът неправилно е квалифицирал иска по чл. 118, ал. 2 КМЧП и не е обсъдил уточненията с допълнителната молба от 13.04.2011г., че представените документи съобразно правото на САЩ представляват надлежно заверен препис от решение и удостоверение за влизането му в сила. ВКС намира частната жалба за основателно поради следните съображения: Въпросът за правната квалификация на предявения иск е разрешен с влязлото в сила определение № 1511 от 09.08.2011г. по ч.гр.д. № 1782/2011г. на Софийски апелативен съд. След дадените с това определение указания на първоинстанционния съд, че предявеният иск е с правно основание чл. 119, ал. 1 КМЧП, а искането за признаване на решението е във връзка с този иск доколкото съдът представлява органът, пред който е предявено чуждестранното решение, СГС е върнал исковата молба поради неизпълнение на изискванията на чл. 119, ал. 2 КМЧП. Мотивите на въззивния съд, свързани с правната квалификация на предявения иск, са извън предмета на обжалваното пред него разпореждане и са неправилни предвид заявеното с исковата молба искане за допускане на изпълнението на чуждестранното решение. Съобразно дадения по-горе отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, неправилно въззивният съд е приел, че представените документи трябва да бъдат заверени от Министерството на външните работи на РБ. Неправилно освен това исковата молба е била оставена без движение за представяне на официален препис от чуждестранното решение, заверен от съда, който го е постановил. Представените копия от свързани с апостил решения и становище/заповед, заверени за вярност с оригинала от издалия ги орган, с нотариална заверка на подписа на лицето, удостоверило влизането в сила на решението на съда на окръг У., осъществяват изискването на чл. 119, ал. 2 КМЧП. Изложеното налага отмяна на определението и връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба на Д. Р.. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ с-в, № 808 от 09.04.2012г. по ч.гр.д. № 1153/2012г. ОТМЕНЯ определението на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ с-в, № 808 от 09.04.2012г. по ч.гр.д. № 1153/2012г. и потвърденото с него разпореждане на Софийски градски съд, І ГО, І гр. с-в, от 26.10.2011г. по гр.д. № Е 1541/2011г., с което е върната исковата молба на Д. Р. и е прекратено производството по делото. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба на Д. Р.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове: