Ключови фрази
Делба * недопустимост на съдебен акт * недопустимост на решение * нередовност на исковата молба * индивидуализация на недвижим имот


4
решение по гр.д.№ 3798 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е




№ 166

София , 22.10. 2019 г.




В ИМЕТО НА НАРОДА




Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3798 по описа за 2018 г. приема следното:


Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Т. Т. и Л. П. Т. срещу решение от 02.07.2018 г. по в.гр.д.№ 147 по описа за 2018 г. на Окръжен съд- Монтана, с която е отменено решение № 138 от 19.03.2018 г. по гр.д.№ 2149 от 2016 г. на Районен съд- Монтана и вместо него е постановено друго решение за допускане до делба на поземлен имот с идентификатор № ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-29 от 05.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес: [населено място], [улица], с площ 412 кв. м., бивш имот пл.№ ...., кв. ...., УПИ ..... по действащия регулационен план на [населено място], заедно с построената в него сграда с идентификатор № ....., с предназначение: жилищна еднофамилна, 1 етаж, със застроена площ 63 кв.м., между В. Г. Ф. и М. В. Д. (правоприемници на ищцата Ц. Н. Т.) с права 2/4 ид. ч., Н. Т. Т. и Л. П. Т.-1/4 ид. ч. и Р. Т. Т.-1/4 ид. ч.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал. 1,т. 3 ГПК.
В открито съдебно заседание пълномощникът на касаторите поддържа жалбата.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК и в открито съдебно заседание ответниците по жалбата Р. Т. Т., М. В. Д., Ц. В. Ф., Б. Г. Ф., П. Г. Й. и Ц. Г. Ф. /последните петима конституирани с определение № 140 от 21.06.2019 г. като наследници по закон на починалия в хода на делото пред ВКС съделител В. Г. Ф./ не вземат становище по жалбата.
С определение № 151 от 29.03.2019 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението по съмнение за неговата допустимост.

По допустимостта на решението съдът счита следното: Видно от исковата молба, първоначалната ищца Ц. Н. Т. /починала в хода на делото и заместена от наследниците си по закон В. Г. Ф. и М. В. Д./ е претендирала за делба на имота, оставен в наследство от родителите й. От представените по делото удостоверение за наследници изх.№ 747 от 12.04.2016 г. и нотариален акт № ..... от 29.08.1949 г., том ...., нот.д.№ ..... от 1949 г., находящ се на лист 87 от пърноинстанционното дело, се установява, че нейната майка И. З. К., по мъж К. е притежавала имот с площ от 360 кв.м., представляващ парцел ..... в кв. ..... по действащия към 1949 г. регулационен план на [населено място] /тогава [населено място]/. Видно от удостоверение изх.№ 94-Н-615 от 13.10.2009 г. на [община], находящо се на лист 91 от първоинстанционното дело, описаният в нотариален акт № ..... от 1949 г. имот към настоящия момент представлява част от парцел ..... от кв. ..... по действащия регулационен план на [населено място], одобрен за жилищно строителство.
Въпреки това, с обжалваното решение е допусната делба на имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена през 2006 г., който имот е с друга по-голяма от посочената в нотариалния акт № ..... от 1949 г. площ- 412 кв.м. и с други граници.
Така постановеното решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, в която делбеният имот не е описан съобразно актуалния му регулационен статут: парцел по действащия регулационен план на [населено място] /УПИ по действащия подробен устройствен план/ или имот в границите му по последния приложен дворищно-регулационен план на града, ако се установи, че последният действащ дворищно- регулационен план на [населено място] е имал отчуждително действие, но не е бил приложен в сроковете по пар.6, ал.2 и ал.4 ПР на ЗУТ и поради това неговото отчуждително действие е прекратено съгласно пар.8 ПР на ЗУТ.

Поради горното обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия:
1. Служебно допускане и приемане на съдебно-техническа експертиза, която да изготви скици и отговори на следните въпроси:
а/ Какви регулационни планове са били приети и действащи за местността, в която се намира имотът, описан в нотариален акт № ..... от 29.08.1949 г., том ...., нот.д.№ ..... от 1949 г. на И. З. К., по мъж К., след регулационния план, действащ към 1949 г., съгласно който имотът представлява парцел ..... в кв. ..... с площ от 360 кв.м.?
б/ Как е бил заснет този имот по всеки един от следващите регулационни планове на [населено място] и предвиждали ли са тези планове придаване или отнемане от този имот по регулация ?
в/ Кой е бил последният действащ дворищно-регулационен план на [населено място] /последният действащ подробен устройствен план на града/ и какво представлява имотът по нотариален акт № ..... от 29.08.1949 г. по този план ?
г/ Кой е бил последният приложен дворищно-регулационен план /по-конкретно, ако последният действащ дворищно-регулационен план е предвиждал придаване по регулация на част от имота- приложен ли е този план в сроковете по пар.6, ал.2 и ал.4 ПР на ЗУТ или неговото отчуждително действие е прекратено съгласно пар.8 ПР на ЗУТ/ и какво представлява имотът по нотариален акт № ..... от 29.08.1949 г. по този последен приложен план ?
д/ Към настоящия момент имотът застроен ли е или съществувалата в него жилищна сграда след пожара през 2017 г. вече не съществува като обект на собственост ?
2. Оставяне на исковата молба без движение и даване срок на ищците, след приемане на заключението на експертизата, да поправят нередовностите на тази искова молба, като индивидуалиризат процесния имот съобразно актуалния му регулационен статут. Тоест, вземайки предвид заключението на съдебно-техническата експертиза, ищците да посочат делба на кой имот конкретно претендират:
а/ на парцел /или УПИ/ по последния действащ регулационен план /или ПУП/, заедно с построената в него жилищна сграда;
б/ на поземлен имот в границите му по последния приложен дворищно- регулационен план, заедно с построената в него сграда;
в/ само на жилищната сграда със съответните идеални части от общото дворно място, ако от заключението на експертизата се установи, че дворното място понастоящем представлява парцел /УПИ/, съсобствен с други лица, собственици на други жилищни сгради в парцела или
г/ на незастроен парцел, УПИ или имот, ако се установи, че процесната жилищна сграда след пожара вече не съществува.
3. Даване на възможност на съделителя Р. Т. Т. в определен от съда срок да заяви поддържа ли подадената от него нотариално заверена декларация от 19.08.2015 г. и по-конкретно: признава ли, че брат му Н. Т. Т. и съпругата на Н.- Л. П. Т. са владяли и придобили по давност притежаваната от Р. Т. 1/4 ид.ч. от наследствения имот.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо гражданско отделение


Р Е Ш И :


ОБЕЗСИЛВА решение от 02.07.2018 г. по в.гр.д.№ 147 по описа за 2018 г. на Окръжен съд- Монтана.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Монтана.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.