Р Е Ш Е Н И Е № 131/2017 г. гр.София, 10.01.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3538 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК. С определение № 317 от 06.07.2017 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивно решение № 167 от 26.05.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 207/2016 г. на Окръжен съд – Враца по въпроса относно вида на другарството – факултативно или задължително - по предявен от някой от съпрузите иск за собственост на вещ или имот, придобит в режим на имуществена общност. Касаторът А. И. М. чрез адвокат Г. П. от АК – В. поддържа, че въззивното решение е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли то да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от окръжния съд, евентуално – ВКС да разгледа спора по същество, като му се присъдят и разноските по делото. Ответникът по касация П. Т. Й., действащ като [фирма], не е подал писмен отговор и не взема становище по жалбата. Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК , намира следното: С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – чл. 273 ГПК, окръжният съд е обезсилил изцяло решение на Районен съд - Мездра № 199 от 28.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 663/2015 г. като недопустимо и е върнал делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав на съда с участие на всички надлежни страни в производството. Окръжният съд е посочил, че районният съд е бил сезиран от А. И. М. с три обективно съединени иска, а именно : (1) по чл. 108 ЗС за предаване на незастроените 60 кв.м. от собствения му УПИ І-109, кв. 16 по рег.план на [населено място] (целият с площ от 320 кв. м.); (2) по чл. 109 ЗС за осъждането на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост, като премахне всички свои подобрения и вещи в процесния парцел и преминава само през югоизточния вход, за да ползва собствения си южен магазин, също разположен в парцела и (3) ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за неоснователното ползване на собствените на ищеца 60 кв.м. от УПИ І-109 в [населено място] за периода от 29.10.2010 г. до 30.06.2015 г. В резултат от служебно извършена справка въззивният съд установил, че ищецът А. И. М. е женен за В. И. М.. Приел е, че съвместната собственост при съпружеската общност налага съвместна процесуална легитимация, а следователно и задължително необходимо другарство по искове, предявени от или срещу съпрузите за собственост или вещни права върху обща вещ. Посочил е, че районният съд е бил задължен служебно да конституира като страна в процеса и съпругата на ищеца. Като не е постъпил по този начин, първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустим ревандикационен иск. И тъй като уважаването на останалите обективно съединени искове (по чл. 109 ЗС и по чл. 59 ЗЗД) е обусловено от основателността на иска с правно основание чл. 108 ЗС, окръжният съд е намерил първоинстанционното решение за изцяло недопустимо. То е обезсилено, делото е върнато за ново разглеждане с указания за конституиране на съпругата на А. И. М. като ищец по делото. По основанието за допускане на касационното обжалване: С ТР № 3 от 29.06.2017 г. по тълк.д.№ 3/2016 г. на ВКС, ОСГК е разяснено, че по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. Разрешението е мотивирано с това, че със задължителното необходимо другарство се ограничава правото на иск, защото при отказ на задължителния другар да се присъедини като ищец към първоначалния ищец по делото, производството се прекратява, поради което то е уредено като изключение само в изрично предвидените от закона случаи. Сред тези изключения не попадат хипотезите на предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като липсва процесуалноправна норма, която да изисква задължителното участие на съпрузите – необходими другари. По основателността на касационната жалба: Изложеното по релевантния за спора правен въпрос налага извода, че въззивното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. При отсъствие на процесуалноправна норма, която да изисква задължителното участие на съпрузите – необходими другари, въззивният съд е приел, че участието на съпругата на ищеца в производството по предявените искове по чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД е условие за неговата допустимост. Така мотивираното решение за обезсилване на акта на районния съд и връщане на делото за ново разглеждане с участието на В. И. М. е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като липсва произнасяне на въззивния съд по основателността на претенциите, касационната инстанция не разполага с правомощие да се произнесе по съществото на спора, а следва да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Относно съдържащата се в мотивите на атакуваното решение на ОС констатация за липсата на данни за вписването на исковата молба, при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да съобрази разясненията, дадени с ТР № 3 от 19.07.2010 г. по тълк.д.№ 3/2009 г. на ВКС, ОСГК. По разпределянето на отговорността за разноските, включително за защитата пред ВКС, следва да се произнесе новия състав на въззивния съд съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 167 от 26.05.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 207/2016 г. на Окръжен съд – Враца. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: