Р Е Ш Е Н И Е № 603 С о ф и я, 27 д е к е м в р и 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 д е к е м в р и 2012 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1931/2012 година. Касационното производство е инициирано по протест на окръжна прокуратура-Монтана и е с предмет въззивната присъда от 17.09.2012 г., постановена по ВНОХД № 132/2012 г. от състав на окръжен съд-Монтана, която се атакува с доводи за наличие на касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1 от НПК, като се иска отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за правилното приложение на материалния закон. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения, доразвивайки ги в съдебните прения. Подсъдимият Г. В. С. от Монтана, чрез защитника си адв.Т.Г. от САК моли протеста да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната присъда съобразно пределите на чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе пред вид следното : С присъда от 06.07.2012 г., постановена по НОХД № 174/2012 г. на районен съд-Монтана подсъдимият Г. В. С. от Монтана е признат за виновен в това на 26.02.2012 г. в Монтана да е управлявал МПС – лек автомобил „Ауди”, модел „А 3” след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 1,2 промила – 2,15 промила и на основание чл.343б, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК е осъден на 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила, като на основание чл.343г от НК е лишен от правото му по чл.37, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца от влизане на присъдата в законна сила, като на основание чл.59, ал.3 от НК е приспаднато времето на лишаването му от правоуправление по административен ред с изземване на свидетелството му управление на 26.02.2012 г. Недоволен от присъдата, подс.С. я е обжалвал чрез защитника си адв.И.С. от АК-Монтана с оплакване за незаконосъобразността й заради неправилното приложение на материалния закон с искане за отмяната й и постановяване на нова, оправдателна присъда по предявеното му обвинение. С въззивна присъда от 17.09.2012 г. по ВНОХД № 132/2012 г. Монтанският окръжен съд е отменил първоинстанционната присъда, признал е подс.С. за невинен и го е оправдал по предявеното му обвинение. С касационен протест окръжна прокуратура-Монтана заявява несъгласието си с оправдателната въззивна присъда, навеждайки доводи за неправилното приложение на материалния закон, като претендира отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд намира, че протестът е подаден от страна в процеса, имаща право на жалба(протест), в законоустановения срок и има за предмет въззивна присъда, подлежаща на касационна проверка съгласно чл.346, т.2 от НПК и като такъв, за допустим, а разгледан по същество, същият е ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения : Възразявайки срещу приложението на материалния закон (визирайки съображенията на съда за нарушена процедура по документиране на отказа на водача С. да даде кръвна проба), прокурорът е пропуснал да забележи противоречивостта в мотивите на атакуваното решение, обяснимо с подаване на протеста преди запознаването му с тях. А тя е очевидна. Съдът на стр.2 от мотивите си излага фактическа обстановка, като „категорично установена от доказателствения материал”, която не се различава от тази по първоинстанционната присъда – управлявайки „Ауди”-то, подс.С. не спрял на подадения му сигнал от автопатрула, опитал да се скрие, но попадайки в паркинг без изход бил застигнат, изведен от автомобила и му била извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, показала наличие на 2,15 промила алкохол в кръвта му, но отведен в медицинско заведение, отказал за даде кръв за съответното изследване, който отказ „е вписан в журнала на спешния център, но не е издаден протокол от дежурния лекар”. В последното обаче съдът вижда непреодолимо нарушение на „прогласения от Наредба № 30/2001 г. ред за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС”, което според него е довело до недоказаност и несъставомерност на деянието като престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Утвърдено е в практиката и почиващо на закона (чл.1, ал.2 от Наредба № 30/2001 г.) разбирането, че обективният признак - наличие на алкохол в кръвта на дееца-водач на МПС над 1,2 промила - на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК се установява по два алтернативни, равнопоставени начини – с техническо средство и/или чрез медицински и лабораторни изследвания, спазването на които удовлетворява изискването за категоричност и еднозначност и изпълва с нужното съдържание законовата разпоредба „по надлежния ред”. Доколкото обаче може да възникнат усложнения около доказването на това обстоятелство, тъй като се касае за установяване на престъпление, то отстраняването им следва да стане с допустимите по НПК средства. Затова съдебната практика (и досежно „пияното състояние” на водач, предизвикал съставомерно ПТП), включително и тази на ВКС, не абсолютизира някои пропуски при изпълнение на разпоредбите на цитираната наредба, щом като има възможност за преодоляването им със способите на наказателния процес. Това има своето обяснение и в забраната да се постанови оправдателна присъда при неотстранено, но отстранимо съмнение относно съставомерен признак на състав на престъпление, ангажиран с фактите по обвинителния акт, което е свързано с принципа, а оттам и със задължението на съда да направи всичко необходимо за установяване на обективната истина по делото (чл.13 от НПК). Именно това си задължение съдът е загърбил, като по този начин е опорочил изводите си за несъставомерност на деянието на подс.С.. Главният факт в делото е установяване управляването на МПС от водача след употреба на алкохол с концентрация над 1,2 промила, като за установяването му законодателят е предвидил „надлежен ред” – в посочената наредба, доколкото за съставомерността на деянието като престъпление изисква категорично установена минимална концентрация. Установяването й с техническо средство може да бъде оборено с даване на кръвна проба, която също да се изследва по реда на наредбата, като доказаният отказ от вземане на такава затвърждава установеното с техническото средство, щом то е валидно направено. Именно това е проблемът в случая. От една страна, съдът приема, че такъв отказ е категорично установен, а после разсъждава как той е фиксиран само в някакъв си журнал, но не е отразен в протокол за медицинско обследване, съответно няма как, но защо ли не е подписан от освидетелствания или свидетел. Отказът на водач да му бъде взета кръвна проба по наредбата е факт, подлежащ на установяване с допустимите от НПК средства, в случая : чрез разпит на свидетелите, отразили констатацията в журнала, положили подпис в него, имащи преки впечатления за състоянието и изявленията на лицето (водача), включително и като се обсъди поведението му от спирането за проверка и отвеждането му в медицинското заведение, както и „опитът” му като водач на МПС да го управлява след употреба на алкохол, за което вече веднъж е наказван по административен ред. Отказът е възможен както пред контролния орган при връчване на талона за медицинско изследване, когато негово е задължението да го отрази с отметка и подпис върху талона, така и в медицинското заведение от лекаря, който следва да извърши предварителното му медицинско обследване – да снеме анамнестични и клинични данни за прием на алкохол и/или медикаменти, даващи отражение на бъдещите резултати от химичното изследване на кръвната проба. Когато обаче водачът (по една или друга причина) не е в състояние да бъде изпробван с техническо средство или да му бъде направено такова предварително медицинско обследване, то е достатъчно кръвната му проба да е взета по надлежния начин според наредбата, като възможните причини за неизпълнение на процедурата в пълен обем се установят, при оспорване, с допустимите от НПК средства. Всички тези съображения следва да се отнесат към атакуваната присъда с един извод : постановената оправдателна присъда е в разрез с приетите за установени правно релевантни факти, а мотивите за постановяването й - с изискванията на закона, спазването на които не е проверено с възможностите на процеса в конкретния случай. И ако окръжният съд е счел, че предоверяването на районния съд на отразеното в съответния журнал на медицинското заведение за отказа за подс.С. да даде кръвна проба е неоснователно, то той е бил длъжен да го отстрани с разпит на подписалите се лица, включително поради отказа на подсъдимия да дава обяснения и дали подписа в графа 4 на страница - копие от журнала не е негов (а сравнителен материал по делото има достатъчен) и оттам да приложи закона, който е следвало да бъде приложен. ВКС намира, че протестът на окръжната прокуратура е основателен и следва да бъде уважен, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг негов състав от стадия на съдебното заседание, като се допусне събирането на нови доказателства, съобразно изразеното по-горе, без то да е задължително за долната инстанция като указания по приложението на закона. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.4 вр.ал.3, т.3 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивната присъда от 17.09.2012 г., постановена по ВНОХД № 132/2012 г. по описа на окръжен съд – Монтана и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :