Р Е Ш Е Н И Е № 375 гр.София, 18 ноември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1863/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия В. С. П. против решение № 151/21.04.2011 год. по въззивно нохд № 259/2011 год. на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, І-ви състав. Поддържа се, че е постановено при нарушение на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на закона с осъждането по предявеното обвинение. Прави се искане за отмяна и признаване на подсъдимия за невинен или за връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата и мотивира искането си да бъде оставено в сила решението с липса на касационни основания от поддържаните. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 259/2011 год. потвърдил присъда № 20/02.02.2011 год. по нохд № 117/2010 год. на Благоевградския окръжен съд, с която признал подсъдимия П. за виновен в това, че на 08.07.2009 год. на гранично контролно- пропускателен пункт на граничен полицейски участък Петрич при РДГП-Смолян, изпълнявайки служебните си задължения, поискал облага – 250 евро, която не му се следва, от св.Ил.Н. и св.Я.Н., за да упражни влияние при вземане на решение от Н.М. в качеството му на длъжностно лице-старши полицай в гранично полицейско отделение гр. Петрич, при изпълнение на служебните си задължения, да извърши нарушения във връзка със службата му на чл.85, ал.1, т.2 ЗМВР, чл.93, ал.3 ППЗМВР, чл.22, т.4 от Инструкция № 1119/28.10.2004 год. на МВР, т.И „длъжностни задължения” от Длъжностната характеристика на старши полицай в гранично полицейско управление. На основание чл.304Б, ал.1, пр.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Осъдил подсъдимия да заплати и направените по делото разноски. Въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл.314 НПК и е извършил цялостна задълбочена проверка на обжалваната присъда не само с оглед доводите в жалбата на подсъдимия, но и изцяло на правилността й. Изложил е установената фактическа обстановка, за която е приел, че се основава на задълбочената проверка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал. По ясен и убедителен начин е заявил съгласието си с фактическите изводи на първоинстанционния съд като е приел подхода да не излага нови подробни съображения, каквито се съдържат в първоинстанционния съдебен акт. Това решение не указва на допуснато нарушение на процесуалните правила, определено в жалбата като липса на мотиви, защото съгласно волята на законодателя, изразена в чл.339, ал.3 НПК само в случаите, когато се постановява нова присъда, се прилагат изискванията на чл.305, ал.3 НПК. Доколкото е било необходимо да се отдели специално внимание във връзка с възражението на подсъдимия, че неправилно са направени изводи за виновно поведение въз основа на данни за провеждани от него разговори със свидетеля Н. от телефонен номер, на който не е бил абонат с индивидуален договор, въззивният съд е изложил подробни съображения за неоснователността им. Анализът на събрания доказателствен материал - писмени доказателствени средства от мобилния оператор, показанията на св.Н., заключението на вещите лица, изготвили и подробно обосновали изготвената от тях техническа експертиза, която не е оспорена от страните и е приета от съда, са го мотивирали да приеме като несъмнен извода, че подсъдимият е този, който е ползвал телефонния номер на посочените по обвинението дати. Затова и твърдението, че този извод е резултат само от оперативна информация, не се подкрепя от фактическа страна. Неоснователно се поддържа в жалбата, че оценката на показанията на свидетеля Ил.Н. и Я.Н. не е направена с оглед действителния им смисъл. Съдържанието на приетите като годни да установят обстоятелства от относимите към предмета на доказване показания на двамата свидетели, за които първоинстанционният съд е определил дадените пред съдия, са съпоставени с останалия доказателствен материал. Аргументирано е приел, каквато е и оценката на въззивния съд, че тези показания са логични и непротиворечиви и че по несъмнен начин установяват проведените с подсъдимия разговори във връзка с деня и сумата, която следва да предадат – 250 евро, за да може да излязат от България, независимо от наличието на наложена по предвидения ред забрана за св.Н., както и за възможността това да стане само на изходящо трасе, където е изпълнявал служебните си задължения св.М., предварително уведомен от подсъдимия за св.Н.. Обоснован е отказът при наличието на годен доказателствен материал, чиято оценка е задълбочена и правилна, да се направи различен извод за авторството само въз основа на показанията им, че не познават подсъдимия, че не са го виждали или че не са могли да го посочат при извършеното в нарушение на чл.171, ал.4 НПК разпознаване, нито това да е основанието показанията относно другите относими обстоятелства да бъдат отхвърлени като недостоверни. Това решение е обосновано мотивирано от първоинстанционния съд и правилно възприето в обжалваното решение. Поддържа се, че има неизяснени обстоятелства, които биха довели до различно решение на въпросите по чл.301, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Фактическите положения са правилно установени, не подлежат на касационен контрол и при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила във връзка със събирането, проверката и оценката на доказателствения материал касационната инстанция не може да замени решението по фактите на инстанциите по същество. Законът е приложен правилно като е квалифицирано поведението на подсъдимия по чл.304Б, ал.1, пр.1 НК. Изложени са подробни правни съображения, които настоящият състав изцяло споделя и не намира основание да ги повтаря или да мотивира с допълнителни аргументи законосъобразността на решението в тази му част От изложеното следва, че въззивният съд с решението си да потвърди осъдителната присъда по отношение на подсъдимия П. не е допуснал нарушение на процесуалните правила и на закона, които да бъдат определени като касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Затова и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 151/21.04.2011 год. на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, І-ви състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/