Р Е Ш Е Н И Е №58 гр. София, 23 март 2016 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Искра Чобанова, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 165 по описа за 2016г. Производството по реда на чл.346 ал.1 и сл. от НПК е образувано по подадена жалба от подс.З. срещу присъда № 23/10.11.2015г. по ВНОХД № 579/2015г. по описа на Софийски апелативен съд,н.о.,2-ри състав. С тази присъда е отменена присъда № 33/20.02.2014г. по НОХД № 4445/2012г. по описа на СГС,н.о.,14-ти състав, деецът е признат за виновен да е извършил престъпление по чл.122, ал.1 вр.чл.2,ал.2 от НК, като е приложен институтът на абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1,т.4 от НК и не е наложено наказание, като подс.З. е оправдан по обвинението по чл.123 ал.1 от НК. В касационната жалба на подс.З. се изразява недоволство от така постановения съдебен акт, като се навежда касационно основание по чл.348, ал.1 т.1 от НПК за нарушение на закона.Счита, че следва да се приложи чл.354, ал.1,т.2 от НПК като се отмени присъдата и се прекрати наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК.. Алтернативно иска отмяна на присъдата в частта, в която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.122, ал.1 от НК и не е наложено наказание, като се потвърди присъдата в частта относно оправдаването по обвинението по чл.123, ал.1 от НК. В допълнение към касационната жалба се настоява, че престъпление било извършено , но от друго лице, което било установено като технически ръководител. Съгласно мотивите на въззивната инстанция причината от техническа страна били допускането от страна на техническия ръководител и строителния надзор на съществуването на необезопасени отвори, от субективна- неспазването на самия пострадал на изискванията за безопасност, а от организационна- на строителя Б.. В мотивите на САС деецът не бил посочен като източник на някоя от причините за възникване на злополуката. Задълженията за организиране и ръководене на правнорегламентирана дейност били посочени в длъжностната характеристика и в подзаконов акт, като работодателят според мотивите вменявал тези задължения с писмена заповед на друго лице, като такава заповед липсвала според мотивите на съда. Поради това не било обяснимо как деецът бил човекът, който извършва престъпление. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пред касационната инстанция моли да се остави жалбата без уважение. Частните обвинители С. И., Ш. Х., Е. Х.,Ю. И. и Х. И., редовно призовани, не се явяват и не дават становище. Тези касационни страни се представляват от повереник, който пледира за отхвърляне на касационната жалба на подс.З.. Оплакването за нарушение на материалния закон не било основателно, било установено, че не е имало осигурени условия за безопасност на труда. Повереникът заявява, че подсъдимия и без да е бил назначен на длъжността технически ръководител, е имал компетентността и правомощията да преустанови трудовия процес да осигуряване на безопасни условия на труд. Твърди, че подс.З. лично бил заявил в съдебното заседание, че желае съдът да се произнесе по същество и поради това не било неоснователно искането за прекратяване на наказателното производство. Подс.З. не се явява, представлява се от защитник, който поддържа касационната жалба и моли тя да бъде уважена. Твърди, че имало допуснато нарушение на материалния закон, като не било възможно при наличието на отклонение от правилата за безопасност на труда при правнорегламентирана дейност да се осъществи съставът на чл.122,ал.1 от НК, а само на чл.123 от НК. Защитата се съгласява с довода, че има извършено деяние, но то било извършено от технически ръководител. Поддържа и алтернативното си искане по чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: Касационното производство е второ по ред, след отменително решение № 97/22.06.2015г. по н.д.№ 129/2015г. на ВКС,ІІІ-то н.о. Настоящата касационна инстанция в пределите на своите правомощия не намери за налични и съответно основателни претендираните касационни основания от обжалвалата страна. Въззивната инстанция в логичната последователност на наказателната процедура и в изпълнение на императивната норма на чл.24, ал.2,изр.1-во вр.ал.1,т.3 от НПК е приела, че наказателното производство не следва да се прекрати. Времевия преглед показва, че изводите на втората инстанция по същество за изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване към 24.03.2015г., както е прието, са верни и недискусионни. Оправдаването на дееца по обвинението по чл.123, ал.1 от НК, което предвижда по-тежка санкция и за преследването на което давността не е изтекла, не подлежи на процесуална ревизия предвид липсата на съответна жалба или протест. Съображенията за приложимост на по-тежко наказуема правна квалификация на деянието също не могат да намерят място при касационното обсъждане, тъй като подобна правна възможност съобразно чл.287 от НПК, е пропусната при първото по ред разглеждане пред съда от първата съдебна инстанция. Подс.З. е използвал правната си възможност да поиска приложението на едната от двете алтернативи – да бъде прекратено наказателното производство поради изтеклата абсолютна погасителна давност за наказателно преследване или то да продължи, както предвижда чл.24, ал.2, изр.1-во от НПК. Избрал е именно втората алтернатива, като е поискал производството да продължи и съдът да се произнесе с присъда по виновността. Това изрично е заявено преди приключване на второинстанционното съдебно следствие при второто разглеждане на делото – л.158 от въз.п-во, стр.3 от съдебния протокол, съдебно заседание от 10.11.2015г., втори абзац. Съдът от втората инстанция се е произнесъл съгласно изричното искане за продължаване на наказателното производство. Тази възможност за подсъдимия е еднократна и не може да бъде подновявана с оглед евентуално неблагоприятния изход от така продълженото наказателно производство. Така или иначе изборът е бил предоставен само и единствено на свободната воля на дееца, решението му е суверенно, но не е допустимо то да бъде променяно с цел постигане на процесуална изгода. С този свой волеви избор деецът е задължил съдът да се произнесе по съществото на спора и именно това е сторено. В този смисъл настоящето му оплакване за нарушение на закона е неоснователно. Отправеното искане за прекратяване на наказателното производство е процесуално закъсняло – предмет на касационното обжалване е съдебен акт, който е последвал в изпълнение на процедурата по спазване на волята на дееца и не може да бъде пререшаван, освен в нарушение на чл.24, ал.2 изр.1-во от НПК, а очевидно смисълът на закона не е такъв. По отношение на второто оплакване за нарушение на материалния закон и неправилното му прилагане по чл.122, ал.1 от НК касационната инстанция намери, че то също е неоснователно. Съдът от втората инстанция е установил факти по делото, по които не възниква спор. Подс.З. е бил назначен във фирмата [фирма] с трудов договор № ..... на длъжност „организатор“, като в съответната и връчена срещу подпис длъжностна характеристика му се вменявали конкретни задължения по осигуряване на необходимите предпазни средства и инструктаж на обекта във връзка с охраната на труда и противопожарната защита, както и да не допуска извършване на работа при опасни и вредни за здравето условия на труд. Било установено също така, че пострадалият и работник в тази фирма Ю. И. си е тръгнал на 24.09.2007г. след смрачаване от пети етаж на обекта – УПИ- І 766,767,768,769 в кв.,местност „Л.“, който не бил осветен Бил намерен сутринта на следващия ден, паднал в асансьорна шахта. Именно от едномоментно падане от 12 метра, отговаряща височина на пети етаж, пострадалият получил травми, които се оказали несъвместими с живота. С неоспорените по делото доказателства било установено, че на пети етаж към този момент имало необезопасен отвор на асансьорна шахта. Изводите на съда от втората инстанция в тази насока следва да бъдат споделени, като касационната инстанция не намира основание да приеме, че пострадалият И. не е спазвал изискванията за безопасни и здравословни условия на труд, тъй като неговата дейност като мазач в закрито помещение не е изисквала специфични мерки. Получената травма е свързана с напускането на работната му площадка и на място, където той не е изпълнявал конкретните си трудови задължения. Личните предпазни средства са били неприложими, тъй като той не е извършвал трудова дейност, а е напускал строителния обект. Обезопасяването на отвора на асансьорната шахта на пети етаж не е било задължение на пострадалия. Няма никакво съмнение, че това е попадало сред задълженията на организатора по длъжностна характеристика, а именно подс.З., за което той е получавал възнаграждение. Разбира се, отговорността на други лица е възможна хипотеза, тъй като независимото съпричинителство не може да бъде изключено при едно типично непредпазливо престъпление. Инвеститор и главен изпълнител била фирмата на св.Б. – [фирма], а технически ръководител бил св.А. Г., за който се твърди, че е бил такъв на този обект до приключването на извършването на груб строеж на сградата. Отговорността на последния не е разисквана по време на това наказателно производство, но дори и наличието и не изключва тази на св.З.. Така или иначе обаче, настоящето наказателно производство е свързано с отговорността само и единствено на подс.З., и неговите действия. Въззивната инстанция е приела, че този подсъдим не е имал право да упражнява тази правнорегламентирана дейност, тъй като не е притежавал необходимото образование, квалификация, теоретическа и практическа подготовка, за да изпълни възложените му по трудов договор и посочени по-горе конкретни задължения като организатор и по същество единственото лице, натоварено със задължения по охраната на безопасността на труда. По време на въззивното производство са направени и други възражения, на които е отговорено подобаващо и по начало не следва да се преповтарят, пък и тези възражения на се релевират наново в касационното производство. Все пак трябва да се отбележи, че действително е без правно значение обстоятелството, че фирмата, работодател на подс.З. не е била вписана в централен регистър на строителя, съгласно §2, т.1 т ПЗР на закона за камарата на строителите.,а освен това срока това да бъде сторено, към момента на инцидента не е бил изтекъл. Липсата на назначен технически ръководител е установен факт, който обаче не може да изключи отговорността на фактическия изпълняващия задълженията по охрана и безопасност на труда, макар да е било възможно този факт да ангажира отговорността и на този, който не е изпълнил едно предписание на закона, дори и само по смисъла на чл.122, ал.1 от НК. Въззивната инстанция е дала съответен отговор на правнозначимите въпроси относно отговорността на дееца, естеството на неговите задължения и неговата трудова квалификация. Той следва да бъде изцяло споделен. Не е възможно да бъде ангажирана отговорността на дееца по по-тежко наказуема наказателноправна квалификация, но и не може априорно да бъде изключена неговата отговорност, тъй като той е назначен с трудов договор на описаната длъжност, получавал е възнаграждение именно и за това- да осигури охраната и безопасността на труда. Съгласявайки се с изпълнението на тази длъжност, той е бил задължен и е могъл да предвиди настъпването на възможните общественоопасни последици и в това се състои неговата наказателна отговорност за непредпазливото деяние. Тъй като тази негова отговорност не може, по процесуалните причини, които се изтъкнаха, да бъде ангажирана по нормата на чл.123 ал.2 от НК, то следва бъде субсумирана по общия състав на причиняването на смърт по непредпазливост по чл.122, ал.1 от НК, както е сторил и съдът от втората инстанция. В съзнанието на дееца (подс.З., пълнолетно и вменяемо лице, в случая и с висока степен на образование, макар и не в тази сфера, която се изисква) се открива, и съответно поради това той подлежи на санкция, най-общата представа, че след като не притежава качества да изпълнява професионално дейността, представляваща източник на повишена опасност, каквато несъмнено е строителството и ремонта над определена височина и свързаната с нея охрана и безопасност на труда, с положителност извършваната трудова дейност, която той организира, няма да бъде охранена с помощта на липсващите му знания, съответно да бъде безопасна. Обстоятелството, че работната площадка е била във владението на инвеститора и главен изпълнител по делото, различен от работодателя на подс.З. и че наетият пострадал И. е получил травмата на тази площадка, макар и да може да ангажира отговорността на собственика и на техническия ръководител на обекта, независимо от неговото работно местоположение (но все към фирма [фирма]), далеч не може да изключи отговорността на подсъдимия З.. Неговите задължения за организацията на работата на подс.И. ( в аспекта на охрана и безопасност на труда) не могат да бъдат анихилирани, заличени от съществуването на задължения на други лица, пък били и те организатори по начало на дейността на тази работна площадка. Неговата отговорност би могла да бъде изключена, ако работниците на фирма [фирма] са изпълнявали задълженията си под прякото ръководство и контрол на фирма [фирма], тоест са били командировани, което не се е случило, разбира се. Свидетелските показания в тази насока са достатъчно категорични ( за осъществявания надзор над работния процес от страна на дееца при измазването) и извлечените правни изводи от тази доказателствена съвкупност от въззивната инстанция са напълно правдиви и логични в посока на ангажиране на виновната отговорност на подс.З.. Правните доводи на въззивната инстанция относно осъществяване на престъплението по чл.122, ал.1 от НК от подс.З. чрез бездействие при предписано задължение за действие по охрана и безопасност на труда, са безспорни и неопровержими, поради което касационната инстанция намери доводите за липса на осъществен състав на престъпление за изцяло неоснователни. Вече се изтъкна поради какви причини не е възможно да се носи отговорност за действия относно професионално изпълнение на дължимо поведение, каквато професия не е имал право подс.З. да упражнява, поради което това не е необходимо да се повтаря. Във всички случаи подс.З. обаче е следвало да съзнава, че изпълнението на работните задължения на работниците, чиято дейност той е организирал, следва да бъде обезопасено, дори и в най-широк, общ план. Несъмнено той е можел да допусне, и е бил задължен от обстоятелствата да предполага, че при работа на такава височина, в тъмната част на деня, при липсата на осветление и при придвижване във вътрешни помещения, при които има незакрити отвори, наличната височинна опасност е налице. След като е надзиравал по един или друг начин тяхната дейност за изпълнението на договора със [фирма], най-малкото е можел да не допусне работа в тъмната част на денонощието. Правилно е прието, че деянието му съставлява престъпление, като единствената правна възможност е непредпазливото му поведение да бъде субсумирано под общата норма на чл.122,ал.1 от НК, като се игнорира ( по изложените процесуални пречки) поемането на задължения, чието упражняване не му е било позволено. Разбира се, степента на отговорност е поначало относима към индивидуализацията на наказанието, в случая обаче поради изтеклата давност деецът не се наказва и този въпрос не се поставя, като тази степен не следва да се обсъжда. В заключение касационната инстанция не намери твърдяната неправилност на присъдата в тази и част – по чл.122, ал.1 от НК. Предвид изложеното дотук, настоящият касационен съдебен състав намери, че в пределите на поискания касационен контрол и в рамките на касационните правомощия липсва основание за изменение или отмяна на атакуваната въззивна присъда, поради което тя в цялост следва да се остави в сила. С оглед на това и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 23/10.11.2015г. по ВНОХД № 579/2015г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: