Р Е Ш Е Н И Е № 44 Гр. София, 23 април 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП, К. СОФИЯНСКИ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 72/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия М. А. Т., чрез упълномощения му защитник, адв. С. Д., срещу въззивна присъда № 77/26.09.2017 г., постановена по в.н.о.х.д. № 1420/2017 г., по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив. В касационната жалба се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК. В писмено допълнение към жалбата се излагат аргументи в подкрепа на оплакванията за неправилно приложение на материалния закон и за явната несправедливост на наказанието. Сочи се, че приложимата и съответна на инкриминираните факти, правна квалификация на деянието е по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК. Извършеното деяние се оценява като маловажен случай на държане на високорискови наркотични вещества, по съображения за неголямо количество на наркотичното вещество, което е било за лична употреба на подсъдимия, както и с оглед изключително ниската степен на обществена опасност на дееца, който е изцяло положително характеризиран. Прави се искане за изменение на въззивната присъда с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление и преквалификация на деянието по чл.354а, ал.5 от НК. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия Т. поддържа касационната жалба по изложените в допълнението към нея съображения и с направеното искане за изменение на присъдата на въззивния съд. Счита, че окръжният съд не е отчел всички относими към преценката за маловажността на случая факти и обстоятелства по делото от значение за обществената опасност на деянието и дееца, поради което е направил неверни правни изводи за квалификацията на извършеното деяние. Подсъдимият Т., редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание пред ВКС. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура, в съдебно заседание пред ВКС, намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и счита, че въззивната присъда следва да се остави в сила. Сочи, че оплакванията на защитата са били обсъдени от въззивния съд по повод изложените съображения в обратна насока в протеста на прокурора срещу присъдата на първия съд и са получили верен отговор. Намира, че обстоятелствата от значение за квалификацията на деянието и наказанието на подсъдимия са били правилно отчетени от въззивния съд, който основателно е преценил, че не се касае за маловажен случай и аргументирано е обосновал становището си в тази връзка. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на подсъдимия основания и доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 167/ 19.05.2017 г. подсъдимият М. А. Т. е бил признат за виновен относно това, че на 12.02.2017 г. в [населено място], без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество, марихуана, с общо нето тегло 18.35 гр., със съдържание на активния компонент – тетрахидроканабинол, 11.8 тегловни поцента, на стойност 110.10 лв., престъпление по чл.354а, ал. 5, вр. ал.3, т.1 от НК, поради което и на осн. чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 / хиляда / лв, като е оправдан по обвинението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК. С присъдата, на осн. чл.354а, ал.6 от НК наркотичното вещество, предмет на престъплението е отнето в полза на държавата и съдът се е разпоредил с останалите веществени доказателства по делото. Съдът е възложил в тежест на подсъдимия Т. и разноските по делото, на осн. чл.189, ал.3 от НПК. С нова въззивна присъда № 77/26.09.2017 г., постановена по в.н.о.х.д. № 1420/2017 г., по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив, присъдата на районния съд е била отменена /въззивното производство е било образувано по протест на прокурора/, като деянието е било квалифицирано по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и подсъдимият е осъден на лишаване от свобода за срок от осем месеца, като наказанието е определено при условията на чл.58а, ал.1 от НК и изтърпяването му е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата на окръжния съд, на осн. чл.59, ал.2, вр. ал.1 от НК при изпълнението на наказанието е приспаднато задържането на подсъдимия по реда на ЗМВР, предмета на престъплението е отнет в полза на държавата, като направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия. Касационната жалба на подсъдимия Т. е подадена в законовия срок от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява основателна. Основното оплакване на подсъдимия е за неправилно приложение на материалния закон, като довода за явната несправедливост на наказанието е в пряка връзка с преценката за неговата основателност. Съдебното производство по делото е разгледано и приключило по реда на диференцираната процедура по чл.371,т.2 от НПК, под формата на съкратено съдебно следствие. Подсъдимият е признал фактите по обвинението и се е съгласил да не се събират доказателства за тяхното установяване в съдебната фаза, а съдът е постановил определение по реда на чл.372, ал.4 от НПК, с което е приел, че направеното признание се подкрепя в достатъчна степен от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и ще го ползва при постановяване на присъдата, без да събира други доказателства в негова подкрепа. Въззивният съд е отчел законосъобразното провеждане на диференцираната процедура / същата не е била оспорена в протеста на прокурора срещу първоинстанционната присъда / и също е постановил въззивната присъда в рамките на фактическите положения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Настоящият касационен състав намира, че спрямо установените правно значими факти / инкриминирани от обвинението и признати от подсъдимия /, материалният закон е приложен неправилно от въззивната инстанция, като деянието е квалифицирано по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и не е възприета квалификацията по чл.354а, ал.5 от НК, за “маловажен случай” на деянието по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Правната оценка на въззивната инстанция, основана на тезата, че от фактическите данни за количеството и стойността на наркотичното вещество, предмет на престъплението / 18 грама марихуана на стойност 110 лв. /, доброволното му предаване от страна на подсъдимия след лично съобщаване на полицейските служители, че в негово държане се намират забранени вещества, обстоятелството, че е предназначено за лична употреба, чистото съдебно минало на дееца, добрата му характеристика, трудова заетост, семейна ангажираност и липса на противообществени прояви не може да се направи извод, че извършеното деяние разкрива по –ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид, не може да бъде възприета. Както правилно е посочено в мотивите към присъдата, преценката за това дали дадено деяние представлява маловажен случай е комплексна и индивидуална във всеки отделен случай и се определя от фактите по делото, съотнесени към разпоредбата на чл.93, т.9 от НК. В текста на чл.93, т.9 от НК се съдържа легално определение на понятието “маловажен случай”, като съгласно трайната съдебна практика, маловажността на случая се преценява съобразно предписанията на тази правна норма. По смисъла на чл.93, т.9 от НК деянието представлява “маловажен случай” когато с оглед липсата или незначителността на вредните последици или на други смекчаващи обстоятелства се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид. От съдържанието на нормата се установява, че дали случаят е маловажен се определя не само от липсата или незначителността на вредните последици, но и от другите смекчаващи обстоятелства, при които е извършено деянието, като по-ниската степен на обществената му опасност в сравнение с обикновените случаи може да даде основание за разграничаването му от престъплението и приемане, че се касае за маловажен случай/ ТР № 58/1986 г. на ОСНК на ВС /. В същата насока е и ППВС № 6/1971 г., съгласно което маловажността на случая се определя от по-ниската степен на обществена опасност на деянието, изводима както от оценката на вредните последици от извършването му, така и от другите обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, /личността на извършителя, подбудите, начина на извършване на деянието/ преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Приложени към фактите по настоящото дело посочените критерии за преценка определят извършеното деяние като маловажен случай. Касае се за държане на сравнително малко количество марихуана, 18 грама, на неголяма стойност от 110 лв., / четири пъти по-ниска от минималната работна заплата за процесния период /, държано с цел лична употреба. Последното обстоятелство е от съществено значение за ниската степен на обществена опасност на деянието, която в този случай се определя от неголямата степен на засягане на обществените отношения, свързани с опазване на общественото здраве, които са защитени от инкриминираната правна норма. Тезата на въззивния съд, че обстоятелството, че наркотичното вещество не е било предназначено за разпространение е ирелевантно спрямо преценката за маловажността на случая, тъй като се касае до елемент от по-тежко квалифициран фактически състав на същото престъпление е принципно правилна, но няма пряко отношение към оценката на извършеното деяние. В случая ниската степен на обществена опасност на деянието се извежда не от този отрицателен факт, а от данните по делото, че наркотичното вещество е било за собствена употреба на дееца, което е в пряка връзка с неголямата степен на засягане на защитените обществени отношения. Положителната личностова характеристика на подсъдимия също е обстоятелство, определящо ниската обществената опасност на деянието . Деецът е с чисто съдебно минало, трудово, семейно и социално ангажиран, по отношение на когото може да се направи извод, че извършеното деяние се явява изолиран случай. Отделно от това, в хода на съдебното производство подсъдимият Т. е изразил критично отношение към извършеното и го е оценил негативно. Обстоятелството, че подсъдимият не е давал обяснения на досъдебното производство, не променя инкриминираните факти / приети за установени от съда с определението по чл.372, ал.4 от НПК /, съгласно които той по своя инициатива е съобщил на полицейските служители, че в негово държане се намира марихуана, която впоследствие е предал доброволно. В рамките на диференцираната процедура по чл.372, т.2 от НПК, по която се е развило съдебното производство, съдът е обвързан от фактите на обвинението и не може да ги променя, като е задължен да изгради правните си изводи в съответствие с тях. В заключение, цялостната преценка на посочените обстоятелства, характеризиращи извършеното деяние и подсъдимия като личност, както и тези относно моралната укоримост на извършеното, дават основание за извод, че същото се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от същия вид, което определя квалификацията му като „ маловажен случай“. С оглед изложеното относно това, че извършеното деяние представлява “ маловажен случай”, същото следва да се преквалифицира в по-леко, като приложимата правна квалификация е по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, в какъвто смисъл следва да се измени въззивната присъда, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, което е в правомощията на ВКС по чл.354, ал.2, т.2 от НПК. С изменението на правната квалификация на деянието се променя и съответното наказание, тъй като по отношение на извършеното са налице предпоставките на чл.78а от НК / деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, от престъплението не са настъпили имуществени вреди / за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, глоба, което няма пречка да се извърши от касационната инстанция в съответствие с тълкуването на правомощията й, възприето в ТР № 1/2011 г. на ОСНК на ВКС. Размерът на глобата следва да се определи на 1000 лв., при съобразяване с ограничението в чл.78а, ал.5 от НК. С оглед изложеното и на осн. чл.354, ал.2, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 77/26.09.2017 г., постановена по в.н.о.х.д. № 1420/2017 г., по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив, като преквалифицира извършеното от подсъдимия М. А. Т., деяние по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК и на основание чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага административно наказание глоба в размер на 1000 / хиляда / лв. Оставя в сила присъдата в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: