2 Р Е Ш Е Н И Е № 576 гр. С., 30.09. 2010 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА ЕМИЛ ТОМОВ при участието на секретаря Р.И. . изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1803/2009 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на на Л. Б. А. и Ц. Т. А. с пълномощник адв. В. П. от САК , срещу решение №547 от 01.06.2009г по гр.дело № 1699/2008г. на С. апелативен съд , с което е оставено в сила решение от 17.03.2008г по гр.д. № 0966/2006г на С. градски съд .При основанията на чл. 26 ал.1 пр.1 и чл. 26 ал.2 пр. второ от ЗЗД , за нищожен е обявен договорът за покупко- продажба по нот. акт №144 т.І от 1998г ,сключен между касаторите като приобретатели и [фирма] за обект , по отношение на който ищецът Б. А. Ц. ,действащ като [фирма] е упражнил право по чл. 35ал.1 от ЗППДОбП(отм) и приватизационното административно производство по неговото предложение е висящо . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като недопустимо. Недопустим , лишен от правен интерес е уваженият с потвърденото съдебно решение установителен иск за обявяване нищожност на разпоредителната сделка ,сключена между ответниците. Няма перспектива ищецът да стане собственник на разпоредения имот по реда чл. 35 от ЗППДОбП(отм) . Поради необжалване на мълчалив отказ , административното производство по предложението му за преференциално на изкупуване на процесния магазин е приключило. Допълнителни съображения , включително оплаквания за незаконосъобразност по решаващите изводи за нищожност на сделката ,са развити в писмена защита на адв.В. П. Ответникът по касационната жалба Б. А. Ц. ,действащ като [фирма] и представляван от адв. Д. Б. е заявил отговор .Искът е допустим , за ищеца е открита възможността да закупи преференциално процесния магазин ,като правото му се реализира по предвидения специален административен ред , производството е висящо , понастоящем и към момента на атакуваното разпореждане, забранено от закона. Доводите на касаторите са неоснователни, цитира се изолирана практика и неправилно мълчаливият отказ се отъждествява с неизпълнение на административно-съдебно решение от органа. С определение №88 от 22.01.2010г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане , предвид противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос налице ли е висящо административно производство, свързано с правен интерес като положителна процесуална предпоставка при иск по чл. 26 от ЗЗД , когато неучастващо в сделката лице с признати по съдебен ред преференциални права по чл. 35 ал.1 т.2 от ЗППДОП (отм) атакува по исков ред , като нищожна , разпоредителна сделка за обект с открита процедура по негово предложение за приватизация , предвид факта , че същият не е подавал жалба срещу непроизнасяне на администрацията в хипотезата на чл. 35 ал.2 от ЗППДОП (отм) в двумесечен срок от влизане в сила на съдебно-административното решение, след връщане на преписката на органа с изрични указания от съда , съответни на императива на закона .По този въпрос обжалваното понастоящем решение на С. апелативен съд противостои на приетото с решение от 2003г по гр.д№268/2002г на П. относно последиците , които неподаването на жалба в този случай следва да произведе по отношение правата на преференциалния купувач. Ако на това основание административното производство се прецени от гражданския съд като приключило , както е прието в цитираното решение, за ищеца липсва перспектива да стане собственик ,а следователно и правен интерес да атакува сделката, сключена с трето лице ,или между трети лица ,за приватизирания обект. Върховен касационен съд приема за правилно разрешението, според което извод за приключило административно приватизационно производство по чл.35 от ЗППДОБП (отм) във връзка с § 17 от ПЗР на ЗПСК , не може да бъде направен при липса на указаното в съдебно-административното решение произнасяне на органа и въз основа на факта ,че в срока по чл.35 ал.2 от същия закон не е постъпвала жалба срещу „мълчалив отказ” . Съображенията за това са следните : По въпроса за правния интерес като положителна процесуална предпоставка при иск за обявяване нищожност на разпоредителна сделка , в която ищцовата страна не участва и с предмет имущество, което не е собственост на ищеца ,т.е извън случая , когато последният може да защити собствеността си с друг иск , а не като установява нищожност , трайно отстояваното в практиката на Върховен касационен съд разрешение е , че правният интерес от иска по чл. 26 ал.1,ал.2 от ЗЗД подлежи на положителна преценка тогава , когато прогласяването на нищожността по съдебен ред ще има за пряка последица установително действие спрямо имуществения патримониум на разпоредилия се отчуждител , свързано с материално право на ищеца , по отношение на конкретното имущество . Свързаното с правния интерес от иска материално право може да произтича от различни пораждащи го факти , но общият им признак е, че те следва да проявят правните си последици именно с оглед обявената по съдебен ред недействителност , а нищожната сделка,от своя страна,да препятства тази проява. Самите гражданскоправни последици , когато те са с имуществен характер и следователно обосновават правния интерес , могат да се явят произтичащи пряко (ex L.) от материалния закон , а може и да са предпоставка за законосъобразно развитие на друго отношение с мнимо разпоредилия се ответник ,за неотменимо изпълнение на конкретно задължение към ищеца с транслативни или учредителни за едно вещно право последици спрямо разпореденото имущество , което изпълнение да бъде получено или изискано по законен ред , след установяване на нищожността . Във всички тези случаи ,непротиворечиво и правилно се приема наличие на правен интерес. Няма колебание и при разрешението относно правния интерес да се иска обявяване на нищожността , когато ищецът има административно , а не облигационно правоотношение с разпоредилата се страна , разпоредено е имущество - общинска или държавна собственост , предмет на специална уредба в ЗППДОБП (отм) ; правният интерес е почерпан от преференциално право на изкупуване в полза на ищеца , упражнено по реда чл. 35 ал.1 т.2 от ЗППДОБП (отм) и когато това право е веднъж накърнено от незаконосъобразен , отменен по съдебен ред отказ на органа за реализирането му ,а на второ място е накърнено от разпоредителните действия на същия орган в качеството му на принципал и собственик , доколкото конкретните разпоредителни действия имат за проявна форма неправомерно включване на обекта в патримониума на еднолично търговско дружество с общинско имущество и сключване на атакуваната с иска сделка за покупко- продажба По настоящето дело не е повдиган спор относно правилността на практиката , която принципно не изключва правния интерес от иска при наличие на административното правоотношение по упражняването на едно преференциално право на изкупуване за ищеца , ако административният орган същевременно е разпоредител на приватизиращо се имущество и се атакува отчуждителната сделка ,чието сключване по гражданскоправен ред е предпоставено от действия или изискуеми разрешения на същия орган в качеството му на принципал , съответно има за предмет приватизиращия се обект , поставен под специален, ползващ ищеца правен режим на изключване за подобно разпореждане. Това разрешение дава съответно на вложеното в закона общо изискване за наличие на правен интерес за ищеца да се защити ,включително с иск , тогава когато е налице несъвместимо с материалния закон несъответствие между изискуемите , регламентирани от административното право действия на общината, обвързващи я да признае и да му прехвърли право на собственост при определени преференциални условия и нейните реализирани в сферата на гражданското право разпоредителни действия , несъмвестими с това публично задължение. Администриране, при което субектът на публичните задължения осуетява,оспорва или отлага дължимостта на крайния , положителен за ищеца гражданскоправен резултат в производството по реда на чл. 35ал.1 ЗППДОбП(отм) , под предтекст гражданскоправните последици от незаконните си действия , довели до сключване на атакуваната разпоредителна сделка ,обосновава правния интерес от иска за нищожност на същата . Решаващо за наличието на правен интерес в този случай обаче е и същественото условие административно производство , чието законосъобразно развитие следва да приключи с положително произнасяне по предложението на правоимащия от административния орган при условията на чл. 35 ал.1 т.2 от ЗППДОБП (отм) съгласно влезли в сила решения на административния съд , да е висящо. Противоречиви разрешения са налице по въпроса налице ли е условието , ако задължената да изпълни съдебното решение по чл. 35 ал.2 от ЗППДОБП (отм) администрация бездейства в двумесечния срок , предвиден изрично за това нейно задължение, а жалба срещу „мълчалив отказ”не постъпи. При аналогичен случай, с решение по гр.д. №268/2002г, влязло в сила на 23.09.2004г.,П. апелативен съд е достигнал до извод за липса на правен интерес по иска за нищожност поради приключило с отказ за ищеца административно производство, приемайки всяко бездействие на административния орган за мълчалив отказ, обуславящ обвързано със срок административно обжалване, в който смисъл е била формирана практика на Върховен административен съд при действието на З.(отм). При липса на жалба този въззивен съд е приел , че не е висящ въпроса за правата на ищеца в административното производство , доколкото последният не е обжалвал като мълчалив отказ бездействието на органа да му предложи изкупуване в изричния двумесечен срок по чл. 35 ал.2 от ЗППДОБП (отм) в изпълнение на съдебно решение. Тази практика на гражданския съд ,отразена в решение по гр.д. №268/2002гна П., е неправилна . Съгласно чл. 35, ал. 2 от ЗППДОбП (отм.) при наличие на влязло в сила съдебно решение за отмяна на изричен или мълчалив отказ за откриване на процедура за приватизация по ал. 1, т. 1 и 2 от същия закон, органът по чл. 3 е длъжен в двумесечен срок от датата на влизане в сила на съдебното решение да открие процедура, да извърши необходимите действия по предприватизационната подготовка и да предложи обекта за изкупуване на правоимащите. Както при действието на чл. 42 ал.2 от З.(отм) ,така и след влизането на А. в сила (Обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г.), неизпълнението на предписаните с тази норма действия представляват неизпълнение на произтичащо от закона задължение на административния орган по смисъла на чл. 257 от А. , тъй като задължението на СОбС в случая пряко произтича от разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗППДОП /отм./, във връзка с § 17 от ПЗР на ЗПСК и чл. 177 от А.. При положение ,че след отмяна на отказа и влизане в сила на съдебно-административното решение,към датата 09.08.2001г. приватизационната преписка на ищеца е висяща пред органа и следва отново да бъде разгледана , правоимащият е разполагал със средства за защита, включително обжалване, но упражняването им не е обвързано срока по чл. 37 вр . чл. 22 ал. 2 от З.(отм) ,тъй като препратката към чл. 13 от същия закон е неотносима при този вид административно бездействие. Задължението на административния орган да се произнесе по предложението съобразно съдебно указаното, не е тъждествено по последици с мълчалив отказ за произнасяне по първоначалното искане за приватизация. Гражданският съд не следва да приравнява по последици двата института ,когато в рамките на преценката за наличие на правен интерес изследва висящо ли е административното производство по преференциална приватизация, в случай на възражение ,че след влизане в сила на съдебното решение по чл. 35, ал. 2 от ЗППДОбП (отм) органът не е предприел изпълнение в двумесечния срок, а жалба на заинтересования срещу това бездействие не е постъпвала . Като е съобразил гореизложеното и не е уважил възражението на ответниците по иска , че липсата на жалба срещу бездействието в случая по чл. 35, ал. 2 от ЗППДОбП (отм.) била от естество да прекрати висящността на административното правоотношение , въпреки надлежно упражнено предложение за преференциално изкупуване и отменен от административния съд отказ то да бъде разгледано,С. апелативен съд е постановил допустимо и правилно решение. В настоящия случай , макар след влизане в сила на решението от 12.08.2000г по адм. д.№1113/1997г на СГС с потвърждаването му от ВАС на РБ на 09.08.2001г , органът да не изпълнява в двумесечен срок задължението си по чл. чл. 35, ал. 2 от ЗППДОбП (отм.), заинтересованият правоимащ [фирма] надлежно е упражнил необвързано от срока за обжалване по чл.22 ал.2 от З. свое право да изисква съответните действия , както и е прието с определение от 31.10.2007г по адм.д. №2773/2007г на Административен съд – София град , оставено в сила с определение от 16.05.2008г по адм.д. № 496/2008г на ВАС на РБ. В резултат на последващо упражненият съдебен контрол , с решение №№163 от 12.03.2009г СОбС е отменил предходното си решение по протокол №42 от 27.04.1998г , което именно решение е предпоставило разпореждане с атакуваната сделка по нот. акт № 141/1998г. В административния процес се съобразява обвързващата сила актовете , съставени за пораждане на вещни права и не се разрешават граждански спорове , поради което и обявяването на нищожността на разпоредителната сделка по съдебен ред има връзка с предпоставките ,все още подлежащи на преценка по същество от административния орган при реализирането на ищцовото правото на изкупуване по специалния ред на вече отменения закон , независимо от изхода по обжалването на решение №163, по протокол №35/12.03.2009г. на С. общински съвет в още неприключилото административно производство . Предвид изложеното на основание чл. 291 ГПК, касационната жалба е неоснователна в единствения си довод за недопустимост на съдебното решение по чл. 281 т.2 от ГПК. Съображения,оплаквания и отменителни основания извън посочените в касационната жалба, настоящият съд не следва да обсъжда. Като допустимо и правилно , обжалваното решение следва да бъде оставено в сила . Касаторите дължат разноски на ответната страна в размер на 1000 лева . Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №547 от 01.06.2009г по гр.дело № 1699/2008г. на С. апелативен съд Осъжда Л. Б. А. и Ц. Т. А. да заплатят на Б. А. Ц. сумата 1000 лева разноски в настоящето производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: