Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                           № 76                                      София, 13 февруари  2009 година                                         В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на десети февруари две хиляди и девета година, в състав:                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова                                                        ЧЛЕНОВЕ:     Фиданка Пенева                                                                                               Севдалин Мавров                                                                                   при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Ат. Гебрев изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 17/2009 г.   Касационното производство е образувано по искане на осъдения Д. Д. за възобновяване на нчд № 480/2008 година, по описа на Плевенския окръжен съд, с правно основание по чл. 420 ал. 2, вр. 422 ал. 1, т. 5 НПК. В искането се твърди, че в наказателното производство по реда на чл. 451 ал. 1, т. 2 НПК, по което присъствието на осъдения в съдебното заседание е задължително, Плевенският окръжен съд е разгледал делото в нарушение на процедурата за призоваването му. Даден е ход на делото, на основание чл. 269 ал. 3, т. 1 НПК, без да е налице тази хипотеза, именно поради нередовното призоваване на осъдения. Иска се отмяна по реда на възобновяването на определението на ВТАС, с което е изменено определението по ч н д 480/2008 година, по описа на Плевенския окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, при което да се отстрани визираното в искането процесуално нарушение. Пред касационната инстанция, осъденият, редовно призован, не се явява. Изпраща като процесуален представител упълномощения за производството пред ВКС адвокат Л от Плевенската адвокатска колегия. Последният поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения и предложения за отмяна атакуваните съдебни актове. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становището и доводите на страните и в пределите на правомощията си намери следното: Преди всичко, така като е основано искането за възобновяване на частното наказателното производство – чл. 420 ал. 2 НПК, то се явява процесуално недопустимо, тъй като атакуваното определение постановено по реда на чл. 451 ал. 1, т. 2 НПК, не попада в обсега на нормата по чл. 419 НПК „Актове, които подлежат на проверка” по глава тридесет и трета НПК. Освен изрично изброените определения, в чл. 419 ал. 1 НПК са посочени и определенията по чл. 341 ал. 1 НПК. Атакуваното определение за замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода, е от категорията на определенията, които подлежат на въззивна проверка по реда на чл. 341 ал. 2 НПК. Последната разпоредба има предвид всички определения и разпореждания, извън изрично посочените в алинея първа на същия член, при условие, че обжалването е предвидено изрично в този кодекс. В конкретния случай, обжалването на определенията по замяна на наказанието пробация с наказанието лишаване от свобода е предвидено в чл. 452 ал. 3 НПК. От съдържанието на искането за възобновяване и по – конкретно, от соченото като съществено процесуално нарушение - разглеждане на делото в отсъствие на осъдения без да се налице изискванията на чл. 269 ал. 3, т. 1 НПК, настоящият състав счита, че са налице условията за прилагане по аналогия на друго процесуално основание за разглеждане на делото по същество - това по реда на чл. 423 ал. 1 НПК „Възобновяване на наказателното дело по искане на задочно осъден поради неучастието му в наказателното производство.” Поради изложеното и при така преквалифицирано основание на искането на възобновяване, то е процесуално допустимо. По същество е и основателно. Наистина, на Д. Д. е било наложено наказанието пробация с протоколно определение № 21/30.01.2002008 година по чнд № 3539/2007 година, по описа на Плевенския районен съд, постановено по реда на чл. 306 ал. , т. 1 НПК. със следните пробационни мерки – 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години, 2. периодични срещи с пробационен служител за срок от три години и безвъзмезден труд в полза на обществото – 320 часа за срок от три години. Със същото определение е постановено наказанието пробация по н о х д № 516/2005 година, по описа на РС-Троян, със следните пробационни мерки - 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, периодични срещи с пробационния служител за срок от 6 месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото по 150 часа за две поредни години, да се изтърпи отделно от описаното по-горе. Освен това, със същото определение, освен че е приспаднато на основание чл. 25 ал. 2 НК изтърпяното наказание по групираните пробационни мерки, изрично е постановено, да се приспадне от пробационната служба „фактически изтърпяното наказание по н о х д № 516/2005 година по описа на РС-Троян”. По отношение на последното, от предложението на В. Т. – председател на пробационния съвет в гр. П. е видно, че Д. Д. е изтърпял това наказание /по н о х д № 516/2005 година/, за периода 8.12.2005 г – 8.06.2006 година, т. е. преди да започне да търпи групираното наказание от 3.07.2006 година. Следователно, осъденият следва реално да изтърпи три години с пробационните мерки -„задължителна регистрация по настоящ адрес”, -„периодични срещи с пробационен служител и - 320 часа безвъзмезден труд в полза на обществото. По отношение на последната мярка, буди недоумение отразеното в предложението на В. Т. , че „от часовете безвъзмезден труд е отработил първите 320 часа считано от 3.07.2006 година до 3.07.2007 година. За втората година от 3.07.2007 – 3.07.2008 година е отработил 206 часа от наложените 320 часа. За третата година часовете безвъзмезден труд не са отработени.” Очевидно, в предложението не е отчетено групирането на тази най-тежка пробационна мярка, което стои в основата на противоречията между осъдения и пробационната служба, довели до приложените заповеди за наказването му по реда на чл. 141л ал. 1, т. 1 ЗИН. От цитираната информация се налага извода, че Д. е положил повече безвъзмезден труд от наложения, след групирането на тази мярка и приспадането на фактически изтърпяното. Като е бил лишен от правото да участва в производството по замяната на наказанието пробация с лишаване от свобода, му е ограничено и правото да възрази срещу предложението на пробационния служител. Съдът, от своя страна не е направил служебна проверка на това, кореспондира ли предложението с представените доказателства. Служебно назначения защитник е изпълнил задължението си и е пледирал да не се уважава предложението именно по причина, че отсъствието на осъдения прави невъзможно установяването на причината за неизпълнение на пробационната мярка. Извън посоченото до тук, по конкретното възражение във връзка с нередовното призоваване на осъдения, при проверката се констатира, че наистина в производството пред първата инстанция не е приложен реда за призоваване по чл. 178 ал. 2 и 4 НПК, както и на разпоредбата по връчване на книжата – чл. 180 ал. 4, вр. ал. 2 НПК. Отразеното върху невръчената призовка от длъжностното лице при Плевенския окръжен съд „лицето не се отзовава на оставените съобщения” е аргумент, че в посочения съд тези длъжностни лица не познават реда за призоваване и връчване на книжа по новия НПК. Настоящият състав намира, че нередовното призоваване на осъдения го е лишило от основното му процесуално право да участва в производството по чл. 451 НПК, да прави възражения и да представя доказателства, както и да се защитава срещу искането за замяна на по-лекото наказание с по-тежко. Тези обстоятелства са довели до съществено ограничаване на правата му като страна в процеса, респ. до съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 3, т. 1 НПК. Това налага въззивното и първоинстанционното определение да се отменят по реда на възобновяването, а делото да се върне на Плевенския окръжен съд, за ново разглеждане от друг състав, при което да се отстранят процесуалните нарушения посочени по-горе. Поради изложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ч н д № 480/2008 година по описа на Плевенския окръжен съд; ОТМЕНЯВА определение № 664/4.11.2008 година по ч н д № 480/2008 година на Плевенския окръжен съд и това с което същото е изменено - № 69/9.12.2008 година по в н ч д № 304/2008 година на Великотърновския апелативен съд и ВРЪЩА делото на първостепенния съд, за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия – призоваване и връчване предложението на пробационната служба на осъдения Д. Д.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.             ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: