РЕШЕНИЕ № 38 гр. София, 28.04.2017 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Симеон Чаначев Членове: Илияна Папазова Александър Цонев изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 356/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 73 ЗЧСИ. В това производство ВКС проверява допустимостта на жалбата и дали обжалваното решение страда от пороците, посочени в жалбата. ВКС е сезиран с жалба вх.№ 4108/06.02.2016г., подадена от ЧСИ В. Й., рег.№ 721, район на действие ОС В. и с жалба вх.№ 4181/08.12.2016г. по описа на КЧСИ, подадена от Министерство на правосъдието. Жалбите са допустими, подадени са в 14- дневен срок от съобщението и от легитимирани лица по чл. 73, ал.2 ЗЧСИ. В жалбата си ЧСИ В.Й. изразява становище, че снабдяването с изпълнителен лист не е дисциплинарно нарушение, сумите по изпълнителния лист са дължими, тъй като преценката е направена от съда с разпореждането за издаване на изпълнителен лист, начислените авансово такси по изпълнителното дело са дължими и са събрани от взискателя с ПКО и това е установено с извършена финансова проверка, евентуално дори да се приеме, че не са събрани таксите авансово, действието не е извършено виновно и размерът на несъбраните такси е малък, поради което не се налага дисциплинарно наказание; неправилно е определен вида и размерът на наказанието въз основа на останалите образувани дисциплинарни дела, за които няма данни как са приключили. Твърди явна несправедливост на наказанието и иска отмяна на решението на Дисциплинарната комисия. В жалбата на Министерство на правосъдието се изразява становище, че наказанието е явно несправедливо, тъй като имало образувани още 11 дисциплинарни производства срещу частния съдебен изпълнител, четири от които са свързани с начисляването и събирането на такси. Иска се изменение на наказанието в по- тежко- „предупреждение за временно лишаване от правоспособност“. С решение от 31.08.2016г., постановено по д.д. 20/2016г., Дисциплинарната комисия към КЧСИ е приела следното от фактическа и правна страна: В кантората на ЧСИ В.Й. е било образувано изп.д. 1085/11г. с взискател Н. Т. за плащане на издръжка от другия родител на двете и ненавършили пълнолетие деца. С молба от 27.11.2012г. взискателката е поискала изпълнителното дело да бъде изпратено на ДСИ, на което ЧСИ В.Й. е отказал и е прекратил изпълнителното дело с основание „загубване на доверието на взискателя в ЧСИ“. На 26.11.2012г. ЧСИ е съставил Постановление за разноски в размер на 953,10лв. и по повод прекратяването на изпълнителното дело е подал заявление по чл. 410 ГПК срещу взискателката Н. Т.. За разноските, направени в заповедното производство в размер на 325лв., ЧСИ В. Й. е поискал издаване на изпълнителен лист и искането е уважено от Районен съд Бяла Слатина. Вземането по изпълнителния лист ЧСИ е цедирал на В. Д. и по нейна молба е образувал пред себе си изпълнително дело 230/2015г. срещу Н. Т. на основание издадения в полза на ЧСИ В.Й. изпълнителен лист. С Постановлението за образуване на изпълнително дело, ЧСИ е начислил такси в общ размер 477лв. като е включил такси за вещо лице 120лв., опис 60лв. и транспортни разходи за опис 30лв., такси за връчване и изпращане по пощата на съобщение за прекратяване на делото. В поканата за доброволно изпълнение от 12.11.2015г. начислените такси са вече 488лв. и 13лв. допълнителни такси като задължението по изпълнителния лист за 325лв. е нараснало и достигнало 1202,56лв.. С постановление от 21.12.2015г., ЧСИ В.Й. е преизчислил дълга, като е заличил таксите за вещо лице, опис и транспортни разходи. От фактическа страна е прието също, че по последното изпълнително дело не са били събрани авансово такси, тъй като представеният в о.з. ПКО за платени авансови такси от взискателя, не се съдържа в кориците на делото и не кореспондира с издадените по делото сметки по чл. 79 ЗЧСИ на името на длъжника. Въз основа на тези факти, с решението си Дисциплинарната комисия е приела, че ЧСИ не е имал право да претендира разноски от взискателката, тъй като не е имал право да прекратява изп.д. 1085/11г. и действията му представляват злоупотреба с права- нарушение на чл. 79 ГПК, чл. 4 и чл. 2, ал.3 ЕК, а по изп.д. 230/2015г. неоснователно е начислил такси, които не са адекватни за изпълнението и са прекомерни- нарушение на чл. 2, 11 и 53 от ЕК и невнасяне на авансови такси по същото изп.д.- нарушение на чл.80, чл. 29 ЗЧСИ и т.29 ТТЗЧСИ. Дисциплинарната комисия е приела, че нарушенията са извършени умишлено и са системни, поради което е определила наказание „глоба“ в размер на 6000лв.. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни, тъй като по посочените в жалбите основания, не се констатират пороци на решението на Дисциплинарната комисия. По първото констатирано нарушение, правилно Дисциплинарната комисия е приела, че в нарушение на чл. 79 ГПК ЧСИ В. Й. е начислил такси и разноски по изп.д. 1085/2011г. в тежест на взискателя без да има основание за това, както и че подаването на заявление по чл. 410 ГПК за тези такси и разноски, представлява злоупотреба с права и нарушение на задължението за добросъвестност по чл. 4 от ЕК и на задължението за утвърждаване имиджа на професията по чл. 2, ал.3 ЕК. Съгласно чл. 79 ГПК, разноските по изпълнителното дело се възлагат на взискателя, при условие, че изпълнителното дело се прекрати на основание, посочено в чл.433 ГПК. В случая, ЧСИ е прекратил делото на основание „изгубване доверието в ЧСИ“, каквато хипотеза липсва в чл. 433 ГПК и като е възложил разноските на взискателя е нарушил чл. 79 ГПК. Подаването на заявление по чл. 410 ГПК от ЧСИ след нарушението на чл. 79 ГПК, представлява злоупотреба с процесуално право по чл. 3 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЧСИ, защото ЧСИ е знаел, че вземането му не съществува и е упражнил процесуалното право с цел създаване неблагоприятни последици за Н. Т.. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че разпореждането на съда за издаване на изпълнителен лист е задължително за Дисциплинарната комисия относно съществуването на вземането. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист не формирана сила на присъдено нещо. В производството за издаване на изпълнителен лист по чл. 406 ГПК, съдът проверява дали актът е редовен от външна страна и изискуемостта на вземането, но не разрешава правен спор със СПН. По второто и третото констатирани нарушения, правилно Дисциплинарната комисия е приела, че по изп.д. 230/2015г., ЧСИ В.Й. е начислил такси, които са неадекватни и несъразмерни за изпълнението, което е нарушение на чл. 2, 11 и 53 от ЕК и правилно е приела, че невнасянето на авансови такси по същото изп.д. е нарушение на чл.80, чл. 29 ЗЧСИ и т.29 ТТЗЧСИ. Нормалните разноски за това изпълнително дело биха били неповече от 90лв. с ДДС /за образуване, за П., запор и уведомление до НАП/, а ЧСИ е начислил 488лв. такси, включително за вещо лице, опис, транспортни разходи и прекратяване, без да е имало основание за това и е събрана безполезна информация за наличие на селскостопанска техника, изпратена призовка до вещо лице, която е таксувана, изпратени са уведомления до взискателя за насрочен опис на вещи, за който не е уведомен длъжникът и който не е проведен. Правилно Дисциплинарната комисия е приела, че по същото изпълнително дело не са събрани авансово такси от взискателя. Неоснователно е позоваването от жалбоподателя В.Й. на резултатите от извършената финансова проверка от МП по изп.д. 230/2015г.. Проверката е установила, че не са събрани авансово такси от взискателя по изпълнителното дело и препоръките на финансовия инспектор са били ЧСИ да спазва разпоредбата на чл. 80 ЗЧСИ. Неоснователно е позоваването от жалбоподателя В.Й. на представеният ПКО за авансово платени такси от взискателя. Този документ е без доказателствена стойност, защото е частен свидетелстващ документ, изходящ от ЧСИ, който не е бил приложен към изпълнителното дело, този документ противоречи на съставените сметки и издадени фактури по изпълнителното дело на името на длъжника. В становището си до К. на ЧСИ и обясненията пред финансовия инспектор, ЧСИ не излага твърдения, че таксите са били платени авансово от взискателя чрез ПКО, напротив обясненията са, че плащания са извършени само от длъжник и този документ /ПКО/ е бил представен едва на заседанието на Дисциплинарната комисия. Представеният ПКО противоречи на всички данни по делото, поради което е без доказателствено значение. Неоснователно е твърдението в жалбата на В.Й., че не е начислявал неадекватни и несъразмерни такси на изпълнението по изп.д. 230/2015г.. Корекцията на Постановлението за разноски е направено на 21.12.2015г., когато ЧСИ се е отказал от начислените такси за вещо лице, опис и транспортни разходи. В обясненията си от о.з. пред Дисциплинарната комисия, ЧСИ е заявил, че е редуцирал таксите след като е установил, че длъжника работи по трудово правоотношение. Видно от данните по изпълнителното дело, ЧСИ е установил това обстоятелство много по- рано от 21.12.2015г., т.е. преди 12.11.2015г. и въпреки това е изпратил Поканата за доброволно изпълнение на 12.11.2015г., която съобщава за наложения запор на трудовото възнаграждение и за начислени такси и разноски в размер на 488лв. и 13лв. допълнителни разноски, 76,56лв. ДДС и 300лв. адвокатско възнаграждение. Постановлението за дължими такси и разноски е редуцирано едва на 21.12.2015г., не поради фактите по делото, които са установени по- рано, а под страх от дисциплинарна отговорност. Неоснователни са двете жалби относно вида и размера на наказанието. За индивидуализацията на наказанието се вземат предвид характера на нарушението, вината, настъпилите неблагоприятни последици, предишни наказания и всички други обстоятелства от значение за определянето на вида и размера му. Правилно Дисциплинарната комисия е взела предвид, че нарушенията представляват злоупотреба с права, че с действията си ЧСИ В.Й. е целял увреждане на Н. Т., правилно е преценено, че формата на вината е умисъл, тъй като ЧСИ е знаел, че за прекратяване на изпълнително дело на основание „изгубване доверието в ЧСИ“, разноските не се възлагат на взискателя, но въпреки това е начислил такива и е предприел действия по събирането им, включително и принудителни такива и то чрез начисляването на нови неадекватни и несъразмерни с изпълнението такси, като целта е била увреждането на Н. Т. Правилно е преценена и опасността от настъпването на вреди за Н. Т. и за двете и ненавършили пълнолетие деца от умишлените действия на ЧСИ В.Й.. Обстоятелството „системност на нарушенията“ обаче не се установява от представената справка по делото, тъй като няма данни колко дисциплинарни наказания са наложени на ЧСИ В.Й., кога и за какви нарушения. Броят на дисциплинарните дела не са доказателство за тези обстоятелства. Съдът счита, че липсата на „системност на нарушенията“ поради недоказване, не обосновава явна несправедливост на наложеното наказание като се вземат предвид характера на извършените действия, умисъла и целенасоченото поведение срещу родителя на две ненавършили пълнолетие деца. Глобата над средния размер, определен в закона, поради утежняващи отговорността обстоятелства /умисъл, злоупотреба с права/ съответства на вида на нарушенията, недобросъвестното поведение на ЧСИ и накърнения имидж на професията. Жалбите са неоснователни, поради което решението на Дисциплинарната комисия следва да се остави в сила. Воден от горното, ВКС Р Е Ш И : Оставя в сила решение от 31.08.2016г. на дисциплинарна комисия на КЧСИ, постановено по д.д. 20/ 2016г.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Особено мнение по гр.д.356 по описа за 2017г. на Върховен касационен съд : Не съм съгласна с вида на определеното от мнозинството от съдебния състав наказание, както и с изложените мотиви за липса на доказателства за „системност” на извършените от частен съдебен изпълнител В. Й. нарушения. Съображенията ми са следните: Съгласно чл.69 от Закона за частните съдебни изпълнители - дисциплинарните наказания, подредени по тежест са : порицание, глоба от 100 до 10 000лв., предупреждение за временно лишаване от правоспособност и лишаване от правоспособност за срок от една до пет години. Съгласно чл.67 частният съдебен изпълнител носи отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и устава на камарата, а съгласно чл.53 от Устава, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства като се спазва принципът на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението. Изхождайки от тези принципи и главно с оглед по-долу изброените особености на конкретния случай, доколкото съдът е обвързан от искането, направено при сезирането, намирам, че определеното от мнозинството от състава наказание „глоба” е занижено и вместо него следва да бъде наложено, прецененото от законодателя като по-тежко наказание „предупреждение за временно лишаване от правоспособност”. Особеностите на случая, заради които считам за справедливо посоченото наказание са следните : - Частният съдебен изпълнител е злоупотребил с права на майка на две непълнолетни деца, която го е потърсила за помощ във връзка с реализиране на установено нейно вземане за издръжка, - Допуснатите нарушения не са формални, а от тях са причинени преки вреди, при това на лице, което е в нужда, - Деянието е извършено виновно /извършителят е знаел, че възлагайки разноските в тежест на взискателя нарушава чл.79 ГПК/, - Констатираните като извършени нарушения, за които следва да се определи наказание са три на брой - злоупотреба с права, начисляване на неадекватни и несъразмерни такси и невнасяне на авансови вноски, - Съдът прие за установено, че с поведението си В. Й. е нарушил няколко задължения, установени с Етичния кодекс - за добросъвестност по чл.4, за утвърждаване на имиджа на професията по чл.2 ал.3, както и по чл.11 и чл.53 от Етичния кодекс, - Всички установени нарушения са с имуществен характер и имат за последица придобиване на материална облага, - Нарушителят не е оспорил твърдението, изложено в жалбата на Министерство на правосъдието за наличие на образувани срещу него общо единадесет дисциплинарни производства, четири от които са свързани с начисляването и събирането на такси, - След служебна справка се установиха три постановени решения на ІІІ г.о. на ВКС – с № 102 от 10.07.2015г. по гр.д.№ 1136/2015г., № 308 от 12.01.2016г. по гр.№ 5207/2015г. и № 243 от 17.01.2017г. по гр.д.№ 3935/2010г., с които на частен съдебен изпълнител В. Й. са наложени наказания „глоба от 300лв.”, „предупреждение за временно лишаване от правоспособност” и „порицание” за допуснати нарушения на закона /по ГПК - непредприемане в разумен срок дължими действия за прекратяване на изпълнително производство/ и за начисляване на неадекватни и несъразмерни такси /по гр.№ 5207/2015г.и гр.д.№ 3935/2010г./ Касае е за влезли в сила наказания, които са налагани за извършени нарушения в три последователни години, поради което за мен е безспорно, че е налице „системност” в извършването им, - Посочените дела /а в мотивите на /по гр.№ 5207/2015г., съдът се е позовал и на влезли в сила решения по други дисциплинарни дела – дисц.д.№ 11/2013г., №17/013г. и № 2/2014г./ дават основание за бъде направен извод, че нарушителят не е формирал разбиране и критичност за извършеното, - Видът и характерът на допуснатите нарушения са такива, че засягат неблагоприятно престижа на професията и общественото доверие в нея. Категорично считам, че гореизброените решения, постановени от състави на Трето гражданско отделение на ВКС следва да бъдат съобразени, независимо, че не са представени по делото, а служебно са станали известни на настоящия съдебен състав, тъй като те не са новост за страните по делото /Изброяването им в настоящите мотиви не съставлява процесуална изненада за страните/. Всички участници в настоящето производство са участвали лично или чрез процесуалните си представители в производството по посочените дела, вземали са становища и са ангажирали доказателства, поради което те са им известни. Съдия : /Илияна Папазова/