Р Е Ш Е Н И Е № 405 гр. София, 13.11.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1317 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Д. Б. М. против въззивно решение № 189/28.05.2013 г. на Софийски апелативен съд, НО, 5-ти състав, постановено по ВНОХД № 348/2013 г., с което е била изменена присъда № 360/30.11.2012 г. на СГС, НО, 14-ти състав по НОХД № 1300/2012 г. С тази присъда подсъдимият Д. Б. М. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а ал. 1, пр. 4 и 5 от НК за това, че на 22.07.2011 г., в гр.С., на [улица], без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – 1 бр. цигара марихуана с тегло 0, 24 гр. със съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол 3, 2 % на стойност 1, 44 лв., както и е разпространил (продал на В. П., А. Д. и Д. Г.) високорисково наркотично вещество – марихуана с тегло 0, 97 гр. със съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 3, 5 % на стойност 5, 82 лв., поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 2 години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв. На основание чл. 66 ал. 1 от НК изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода е било отложено за срок от 4 години. Приложен е бил чл. 354а ал. 6 от НК, както и в тежест на подсъдимия са били присъдени разноските по делото. С въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка, Софийският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда като е приложил чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК, намалявайки наказанието лишаване от свобода от 2 на 1 година, както и на основание чл. 55 ал. 3 от НК не е наложил по-лекото наказание глоба. Потвърдил е присъдата в останалата й част. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС от подсъдимия лично и от защитника му, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. По същество се твърди, че осъждането на подсъдимия за разпространение на наркотичното вещество е било основано върху показанията на тримата свидетели, които на ДП били разпитвани в една стая в противоречие с процесуалните правила. Пренебрегнати били данните, че наркотикът не бил намерен в подсъдимия и върху него нямало открити негови дактилоскопни следи. Явната несправедливост на наказанието се аргументира единствено с недоказаност на деянието за разпространение. Претендира се отмяна на въззивното решение в атакуваната му част. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан по обвинението за разпространение на наркотично вещество. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Доводите за недоказаност на деянието за разпространение на наркотично вещество (0, 97 гр. марихуана със съдържание на тетрахидроканабинол 3, 5 % на стойност 5, 82 лв.) чрез продажбата му на св. П. Д. и Г., са изцяло неоснователни. Прегледът на въззивните мотиви сочи, че обстоятелствата, свързани с правилното изясняване на авторството и начина на извършване на деянието са били проверени обективно и в тяхната цялостност. Оценката на доказателствените източници е проведена задълбочено и не се наблюдават съществени непълноти или превратни интерпретации. Показанията на св. П. Д. и Г. са били поставени в основата на осъдителните заключения, но това не е било направено произволно, а след изследване на тяхната последователност и вътрешна логичност, както и съпоставка с други данни, изведени от доказателствената съвкупност, които са подробно посочени. В обхвата на съдебните преценки са били включени само дадените от тези свидетели показания в съдебната фаза на процеса, които са били проверени от решаващия съд в присъствие на страните. Не личи те да са имали възражения по тяхната пълнота или да са изтъквани доводи за противоречия, които да са налагали прочитане на онези, които те са давали на ДП. Поради това всякакви аргументи за процесуални нарушения при провеждане на разпитите на тези свидетели на ДП се явяват безпредметни. Не са били пренебрегнати данните за липса на установени дактилоскопни следи върху хартиената сгъвка, в която е бил наркотика, както и че същият не е бил намерен у подсъдимия. Обратно, след обсъждането им и съпоставка с останалите налични по делото доказателства, е отдадена тежест и значение на изведените такива от посочената по-горе група при излагане на мотивирани съображения за това. При наличието на достатъчни по обем и тежест доказателства, сочещи, че подсъдимият е лицето, което е договаряло продажбата на наркотика и впоследствие е хвърлило хартиеното топче, съдържащо марихуана, в автомобила на свидетелите, правилно същият е бил признат за виновен за деянието разпространение по чл. 354а ал. 1, пр. 5 от НК. Доводът за явна несправедливост на наказанието също е неоснователен. Същият е бил аргументиран единствено с „пълна недоказаност” на деянието за разпространение, по който въпрос вече се изложиха съображения. Не се изтъкват, нито могат да бъдат изведени, допълнителни съображения за ревизия на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, което въззивният съд е намалил, прилагайки чл. 55 ал. 1, т. 1от НК, от 2 на 1 година, както и не е наложил кумулативното наказание глоба съобразно чл. 55 ал. 3 от НК. Липсват оплаквания във връзка с потвърждаването на изпитателния срок по чл. 66 ал. 1 от НК в размер на 4 години. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 189/28.05.2013 г. на Софийски апелативен съд, НО, 5-ти състав, постановено по ВНОХД № 348/2013 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.