Р Е Ш Е Н И Е № 202 гр. София, 12.09.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд - второ гражданско отделение в съдебно заседание на 07 юни през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Ани Давидова като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр.д. № 99 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 162/18.01.2012 г. от ответника О. с. „З.” [населено място], чрез ст. юрисконсулт З. И. за отмяна на влязло в сила решение № 184/02.07.2001 г. по гр.дело № 146/2001 г. на Петричкия районен съд, с което е признато за установено по отношение на Поземлена комисия [населено място], че наследниците на Я. Д. Л. б.ж. на [населено място], починала на 26.08.85 г. имат право да възстановят собствеността си върху ниви, находящи се в землището на [населено място] – нива от 2 дка, нива от 6.290 дка, нива от 5.390 дка, нива от 5.530 дка, нива от 3.730 дка, нива от 4.250 дка, всички в местността „И.”, нива от 1 дка. в м.”Б. М.-О.”, нива от 2 дка. в м.”Л.”. Молителят поддържа, че е налице ново обстоятелство – факта, че с решение № 376/01.12.2011 г. по н.дело № 375/2011 г. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдена присъда № 389/08.04.2011 г. по нохд № 169/2007 г. на Районен съд [населено място], с което е прието, че удостоверението, издадено от служителката от [община], послужило за доказване на правото на собственост върху процесните имоти е обявено като официален документ с невярно съдържание, който е от съществено значение за делото. Към молбата е приложен препис от решение № 370/01.12.2011 г. по н.дело № 375/2011 г. на Благоевградския окръжен съд, както и други писмени доказателства, на които молителят не се позовава с молбата за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна Г. К. Л., чрез адв. Г. Т. в писмен отговор е изразил становище за недопустимост на молбата за отмяна, съответно за неоснователност по същество. В съдебно заседание становището за неоснователност на молбата за отмяна е поддържано чрез адв.Т.. С определение № 166/02.05.2012 г., постановено по делото молбата за отмяна е допусната до разглеждане в съдебно заседание. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд състав на Второ гражданско отделение намира за установено следното: С решение № 184/02.07.2001 г. по гр. дело № 146/2001 г. на Петричкия районен съд е признато за установено по отношение на Поземлена комисия [населено място], че наследниците на Я. Д. Л.,б.ж. на [населено място], починала на 26.08.85 г. имат право да възстановят собствеността си върху осем ниви, находящи се в землището на [населено място] както следва: нива от 2 дка., нива от 6.290 дка., нива от 5.390 дка, нива от 5. 530 дка, нива от 3.370 дка, нива от 4.250 дка, всички в м.”И.”, нива от 1 дка в м.”Б. М.-О.”, и нива от 2 дка в м.”Л.”. Решението е влязло в сила на 08.08.2001 г. Съдът е приел, че ответникът по молбата за отмяна-ищец Г. К. Л. е син на Я. Д. Л., б.ж. на [населено място], починала на 26.08.1985 г. Прието е, че наследниците на Я. Д. Д./Л./ не са заявили за възстановяване в ОСЗ [населено място] описаните имоти. Като е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели съдът е приел, че от 1930 г. майката на ищеца Я. Л. е обработвала, а по-късно през 1957 г. внесла в ТКЗС описаните имоти, находящи се в землището на [населено място]. Прието е, че процесните ниви понастоящем се обработват от наследниците на Я. Л.. От правна страна съдът е приел, че предявеният иск с пр.осн.чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ е допустим – предявен е в срока по чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ и е налице правен интерес от търсената с него защита. Съдът е приел, че искът е основателен. За да направи извода е приел, че наследодателката на ищеца Я. Д. Л. е придобила собствеността върху процесните имоти на основание давностно владение с начален момент от 1930 г. До момента на внасяне на имотите в ТКЗС съдът е приел, че в полза на наследодателката е изтекъл предвидения в чл.34 от Закона за давността 20-годишен давностен срок. Прието е, че на наследниците на Я. Л. следва да се признае правото на възстановяване на собствеността върху процесните имоти, описани по-горе, находящи се в землището на [населено място]. От първоинстанционния съд е прието като доказателство Удостоверение, издадено от О. администрация кметство П./л.10/, в което е удостоверено, че в специална книга, съхранявана в ТКЗС, която не е прошнурована и подписана от длъжностни лица е отразено, че майката на Г. К. Л. Я. Д. Л. е внесла земя в ТКЗС през 1957 г. 32 дка. Удостоверено е, че в друга книга е записано, че същото лице е прието за член на ТКЗС с протокол № 5/03.09.1957 г. В решението, чиято отмяна е поискана това удостоверение не е обсъждано от районния съд. Видно от приложения към молбата за отмяна препис от решение № 370/01.12.2011 г. по внохд № 375/2011 г. на Благоевградския окръжен съд със същото е потвърдена присъда № 389/08.04.2011 г. по нохд № 169/2007 г. на Петричкия районен съд. С присъдата на районния съд подсъдимата В. Б. П. е призната за виновна в това, че през 2001 г. в [населено място], като длъжностно лице – старши специалист в общинска администрация П. в кръга на службата си е съставила официален документ – удостоверение, в който удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че Я. Д. Л. е внесла земя в ТКЗС през 1957 г. – 32 дка., както и че същата е била приета за член на ТКЗС с протокол № 5/03.09.1957 г., с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства и поради това на осн.чл.311,ал.1,вр.чл.54 НК на П. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на осн. чл.66,ал.1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Като взема предвид изложеното съдът намира, че в настоящият случай не се установява хипотезата на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Съгласно чл.303,ал.1,т.1 ГПК отмяна на решение може да се допусне, когато се установи наличие на новооткрито обстоятелство, което е съществувало до постановяване на решението, но не е било известно или не е могло да стане известно на страната при полагане на съответната дължима грижа при водене на делото. Н. обстоятелства са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Елемент от фактическия състав на чл.303,ал.1,т.1 ГПК е новите обстоятелства да са от съществено значение за делото. Влязлата в сила присъда № 389/08.04.2011 г., постановена по нохд № 169/2007 г. на Петричкия районен съд не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Присъдата е влязла в сила на 01.12.2011 г. – 10 години след влизане в сила на решението на Петричкия районен съд, чиято отмяна е поискана. Следователно не се касае до новооткрито обстоятелство, което е съществувало до постановяване на решението и което не е било известно на страната, въпреки положената дължима грижа при водене на делото. Отмяна е допустима при хипотеза на открити нови писмени доказателства - т.е. на новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Н. писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото. Влязлата в сила присъда на Петричкия районен съд не представлява ново писмено доказателство, което е от значение за решаване на делото, за да обоснове извод за наличие на хипотезата на чл.303,ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Съдът намира,че в настоящият случай не е установена и хипотезата на чл.303,ал.1,т.2 ГПК. Според чл.303,ал.1,т.2 ГПК отмяна на влязло в сила решение е допустима в случаите, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, върху който е основано решението. Налице е първата предпоставка - с влязла в сила на 01.12.2011 г. присъда № 389/08.04.2011 г. по нохд № 169/2007 г. на Петричкия районен съд е установена нестинност на документ – удостоверение, издадено от общинска администрация кметство П., с което е удостоверено, че майката на ищеца Г. К. Л. Я. Д. Л. е внесла в ТКЗС през 1957 г. 32 дка земя, както и че същата е била приета за член на ТКЗС с протокол № 5/03.09.1957 г. С оглед на така постановената влязла в сила присъда по надлежния съдебен ред е установена неистинност на документ. Не се установява втория елемент от фактическия състав на чл.303,ал.1,т.2 ГПК – влязлото в сила решение да е основано на този документ. Решаващите фактически и правни изводи на районния съд в решението, чиято отмяна е поискана не са обосновани с документа, неистинността на който е установена по надлежния съдебен ред. Като взема предвид изложеното съдът намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Петричкия районен съд на осн.чл.303,ал.1,т.1 и т.2 ГПК следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : Оставя без уважение молба с вх. № 162/18.01.2012 г., подадена от ответника О. с. „З.” [населено място], чрез ст. юрисконсулт З. И. за отмяна на влязло в сила решение № 184/02.07.2001 г. по гр.дело № 146/2001 г. на Петричкия районен съд на осн.чл.303,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: