Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 23

гр. София, 25.01.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 2358/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба с вх. № 7618/21.04.2021 год. подадена от С. С. В. от [населено място] чрез процесуалния представител адв. Р. Ш. – АК В. против Решение № 633/ 31.03.2021 год. по гр.В. д. № 239/2021 год. . на ОС- Варна , постановено в производство по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение неправилно , постановенo при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон , основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК.
Искането за допускане до касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК с доводи, че по въпросите: при преценка валидността на сделка с оглед накърняване на добрите нрави не следва ли моралните изисквания към поведението на публични личности, които участват в сделката да са по – строги, а освен това и ако насрещните престации по такава сделка формално са еквивалентни, не може ли същата сделка да е нищожна на основание друго от накърняване на добрите нрави, различно от еквивалентността? с довод , че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС по ТР № 1/2009 на ОСТК на ВКС и казуалната практика на ВКС , с Решение № 4 от 12.04.2016 г. по к.д. № 10/2015 г. на КС на РБ, Решение № 16 от 16.06.2009 г. по търг.д. № 430/2008 г. на II – т.о.
Искането се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и по въпроса : Законът допускал ли е през януари 2009 г, насред урбанизация на територия, да съществуват отделни поземлени имоти, представляващи някакъв вид „горски имот“? , без искането да е обосновано с доводи , съгласно изискванията на закона.
Иска се допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса : За да признае легитимиращо действие на АДС, не следва ли в него да е посочено конкретно уредено в закона фактическо основание, по силата на което собствеността върху актувания имот е придобита от държавата, и ако това конкретно фактическо основание не е отразено в АДС, не губи ли той легитимиращото си действие, тъй като собствеността не се придобива изобщо, а само по конкретно определен по закона начин? с доводи , че въззивното решение е постановено в практиката на ВКС с Решение № 321/14.10.2011 г. по гр.д. № 1167/2010 г. на I – г.о. и Решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр.д. № 3533/2016 г. на II – г.о.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и в приложното поле на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по въпроса : Как множество нарушения на цялата процедура по замяна, дори и ако всяко едно от тези нарушения поотделно не прави замяната нищожна, опорочават същата замяна: правят ли я нищожна обуславят ли друг порок, последиците на които са различни от нищожността, и ако е така – какъв е порока, какви са последиците му и може ли изрична воля на страните да сключат сделката, да сключат сделката, да спира извършените в процедурата процесуални нарушения?
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа и в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите : 1./ Може ли държавен служител, представляващ държавата при сделка да нарушава предписаната му от закона процедура, или волята му следва да се ограничи до сключване на сделката при точно изпълнение на законовите изисквания и какви са правните последици, ако държавният служител нарушава императивни законови изисквания ? 2/ Императивната разпоредба на чл. 15б, ал.7 ЗГ/отм./ постановяваща, че договор за замяна се сключва въз основа на влязлата в сила заповед, допуска ли възможност от гл.т. на закона , да се сключи договор за замяна преди влизане в сила на заповедта, било защото страните решават да се възползват от правилото на чл. 90, ал.2, т.1 АПК, било защото преждевременното сключване на договора поради особените обстоятелства е съставлявало единствената възможност за изпълнени на индивидуалния административен акт, било по друга причина и какви са правните последици в тези случаи ?3./ Може ли заповедта по чл. 15б, ал.7 ЗГ/отм./ да влезе в сила след сключване на договора за замяна, ако преди влизането ѝ в сила процедурата по замяна следва да се прекрати съгласно императивната разпоредба на § 12 ЗИДЗ и изобщо какви са правните последици, ако заповедта е влязла в сила, и преди влизането ѝ в сила, е влязло в сила изменение на закона, предвиждащо прекратяване на висящите процедури по замяна и в този случай има ли изобщо административен акт – действителна заповед, която да поражда действие, съответно права и задължения?
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите : 1./Прекратява ли се висящността на процедура по замяна по чл. 15б ЗГ/отм./ и осуетява ли се прилагането на разпоредбата на § 12 ЗИДЗГ със сключването на договора за замяна, ако тази процедура е извършена при множество нарушения, включително и договор за замяна е сключен при невлязла в сила заповед и непратен местен данък, или висящността не се прекратява, а съгласно императивното правило на §12 ЗИДЗГ, се прекратява самата процедура по замяна? 2./ Дали законодателят, приемайки промените на ЗГ/отм./ и постановявайки прекратяване на започналите процедури чрез разпоредбата на § 12 ЗИДЗГ/отм./, е допуснал възможността всяка от тези процедури да бъде законосъобразно ускорена чрез подписване на договор за замяна преди влизане в сила на заповедта по чл. 15б, ал.6 ЗГ/отм./, като по този начин се осуети прилагането §12 ЗИДЗГ ?3./ Постановява ли правилото на §12 ЗИДЗГ, прекратява на процедура по замяна, ако към момента на влизане в сила на ЗИДЗГ, по същата процедура е издадена заповед, но тя още не е влязла в сила?
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа приложното поле на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа по въпроса : Когато мандатът на областен управител се прекрати и поради това той губи правомощията като областен управител, не отпадат ли автоматично и правомощията делегирани от същия обл. управител на заместник областните управител и ако в такъв случай зам. обл. управител утвърди АДС, на основание делегирано правомощие от обл. управител, чийто мандат вече е прекратен, валиден ли е АДС, като легитимно утвърден ли е и може ли АДС да обективира напълно законно право на собственост на държавата ?
Искане в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа от касатора и по въпроса : какъв е порокът на сделката, когато тя е извършена и вписана, без да е изплатен дължимият местен данък и длъжностните лица по чл. 50, ал.1 ЗМДТ не са изпълнили задълженията си по същия текст при сключването и вписването ѝ – дали това я прави нищожна или води до други правни последици, различни от нищожността и какви са те?
Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се поддържа и в приложното поле на чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК- като очевидно неправилно.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника в касационното производство „Сий Сайд“ ЕООД, представлявано от управителя П. Ц., чрез адв. И. К. – САК , с който излагат обстойни съображения за неоснователност на искането да се допусне касационното обжалване , както и по отношение на релевираните основания за незаконосъобразност на обжалваното решение по касационната жалба на С. С. В. .
Съставът на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и като съобрази ограниченията за касационен контрол по чл. 280, ал.3 ГПК , намира, че касационната жалба се явява процесуално допустима само в частта, с която въззивната инстанция се е произнесла по заявения вещен иск - а именно този с правно основание по чл. 108 ЗС.
Заявената от търговско дружество „Сий Сайд“ ЕООД облигационна претенция , при условията на обективно съединяване на исковете, с правно основание чл. 59 ЗЗД, е с цена на иска под 5000 лв., поради което и постановеното въззивно решение не подлежи на касационен контрол- арг. чл. 280, ал.3 т.1 ГПК. Заявената касационна жалба , с която се релевират доводи за незаконосъобразност на въззивното решението в тази му част е недопустимо, поради което същата, в частта , с което въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния съд по заявения иск по чл. 59 ЗЗД , следва да бъде оставена без разглеждане.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 261248 от 16.11.2020 година, постановено по гр.дело № 2205/2018 година, по описа на РС - Варна, с която е било прието за установено , че търговско дружество "Сий Сайд" ЕООД, ЕИК[ЕИК] е собственик на на реална част с площ от 80.31 (осемдесет цяло и тридесет и една десети) кв.м. от имот с идентификатор № *** по КК на [населено място], при граници : север - масивна сграда; запад - навес; изток и юг - останалата част от ПИ ***; целият с площ от 21,704 декара (двадесет и един декара, седемстотин и четири квадратни метра), номер по предходен план 26013, ЕКАТТЕ 10135, находящ се в [населено място], местност „Т.“ , така както е описана на геодезическата скица, приложена към исковата молба - повдигната в син щрих, с който е посочена реалната част от имота, обозначена върху скицата с номера 36, 36.1 и 37, на основание договор за покупко-продажба по НА № 183, том II, дело № 229/2009 г., на основание чл. 108 ЗС.
След преценка на наведените доводи на страните, настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване не може да се допусне .
Съдебното исково производство е образувано по иска на „Сий Сайд“ ЕООД срещу С. С. с правно основание чл. 108 ЗС и искане да се признае за установено , че е собственик на реална част от 80.40 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № *** по КК на [населено място], при граници: север- масивна сграда; запад - навес; изток и юг - останалата част от ПИ ***, целият с площ от 21 704 кв.м., номер по предходен план *, ЕКАТТЕ 10135, находящ се в [населено място], местност „Т.“, съгласно описание по геодезическата скица, приложена към исковата молба - повдигната в син щрих, обозначена върху скицата с номера 36, 36.1 и 37, придобит на основание договор за покупко-продажба по НА № 183, том II, дело № 229/2009 г. на нотариус П. М., № * на НК, вписан с вх. peг. № 15340/05.08.2009 г. на СП – В. и да бъде осъден ответника да предаде владението на тази част, която владее без правно основание.
За да потвърди решението на първата инстанция по уважения ревандикационен иск, решаващият съд е приел, че с процесния недвижим имот с идентификатор 1*** по КК на [населено място] с площ от 21 704 дка е придобит от ищеца по делото „Сий Сайд“ ЕООД въз основа на договор за покупко – продажба обективиран в н.а. № 183, том II, дело № 229/2009 г. на нотариус П. М., № *на НК, вписан с вх. peг. № 15340/05.08.2009 г. на СП – В. от семейство Х., които от своя страна са придобили имота въз основа на договор за замяна между Държавна агенция по горите представлявана от председателя на агенцията сключен на 26.01.2009 година.
Въззивният съд е приел за неоснователни доводите на ответника- въззивник за незаконосъобразност на процедурата по замяна , обуславяща нищожност на договора за замяна, като е приел, че съобразно действащата към провеждане на процедурата по замяна правна уредба на чл.15б от Закона за горите( ЗГ) , сделката е допустима по писмено заявление, придружено от изискуемите документи, след което се изготвя проект за заповед . В случая , заповедта е издадена на 19.01.2009г., а договорът е сключен на 26.01.2009г., преди влизане в сила на заповедта. По тези доводи на ответника - въззивник съдът е приел, , че изменението в чл.15б от ЗГ/отм./, с което е наложена забрана за замяна на земи от държавен горски фонд освен в изрично изброените в закона случаи и предвиденото прекратяване на незавършените до влизане в сила на закона процедури по замяна, е обнародвано в „Държавен вестник“ на 23.01.2009 г., съответно е влязло в сила на 27.01.2009г. и не засяга сключеният договорът е сключен преди влизане в сила на заповедта, за да може да приключи процедурата по замяната, но това не го прави нищожен. Самият индивидуален административен акт е издаден в рамките на действащите законови възможности и данни същият да е обжалван и следователно е влязъл в сила, макар и след сключване на договора.
Въззивният съд приема, че сключения между договор за замяна от 26.01.2009 г. не е нищожен и на основание „ накърняване на добрите нрави“, доколкото същата сделката е може да се квалифицира като проява на недобросъвестност , нито като проявява в нарушаване на правен принцип, който може законодателно дори да не е изрично закрепен, но спазването му да е проведено чрез създаване на други разпоредби на действащото право.
За да се допусне касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, съгласно разясненията на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , правният въпрос по см. на чл. 280 , ал.1 ГПК следва да е обуславящ изхода на делото- т.е. да е част от предмета на спора по делото.
В дадения случай , ако се приеме , че в рамките на предмета на спора се включва и правоизклюващото възражение на ответника по иска , че търговско дружество „Сий Сайд“ ЕООД не е носител на правото на собственост , като защитимо субективно материално право, доколкото е закупил имота (НА № 183/2009 год. ) от несобственик – продавачите Я. и В. Х., оспорвайки валидността на предходна сделка – договор за замяна, въз основа на който договор същите лица се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място] с площ от 21 704 дка , то би могло да се приеме , че групата въпроси, касаещи доводите , че е налице отклонение от съдебната практика на ВКС по въпросите за нормите на Закона за горите, като приложимо обективно материално право , действало към момента на сключване на сделката по замяна на земи от горския фонд, имат характера на обуславящи изхода на спора правни въпроси.
Подкрепа на тезата за допустимост на направеното оспорване на сделка ( договора за замяна ), чиито съконтрахенти не са страни по настоящия спор , може да се намери в задължителните разяснения на ТР № 4/2009 год. на ОСГК на ВКС, прието на 09.04.2010 година. Там , с разясненията по т.2 се приема , че „когато по договор за замяна на недвижим имот по чл. 222 - 223 ЗЗД, сключен между общината и физическо лице, общината е получила като насрещна престация недвижим имот-публична общинска собственост, при иск по чл. 108 ЗС, предявен от физическото лице против трето лице, упражняващо фактическа власт върху прехвърления от общината по замяната имот, третото лице може да прави възражения по действителността на договора за замяна и вещнопрехвърлителния му ефект.“ В мотивната част на тълкувателното решение , ОС на Гражданската колегия приема , че съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Предявявайки по реда на чл. 108 ЗС иск за ревандикиране на една вещ, ищецът заявява, че притежава правото на собственост върху тази вещ, както и че желае да противопостави това свое право на лицето, което упражнява фактическата власт върху имота без правно основание. Няма спор , че рамките на организираната защита в такъв исков процес , и в съответствие с чл. 133 ГПК във вр. с чл. 131 ГПК по предявения срещу него иск, ответникът следва да изчерпи всички свои правопогасяващи и правоизключващи възражения. Разгледаната с тълкувателното решение хипотеза, макар само отчасти да не се покрива с тази по настоящото дело, обосновава възможността от страна на ответника да се оспори валидността на договор за замяна , когато сделката е сключена между държавата и физическо лице , от която сделка ищцовата страна- последващ приобретател черпи правото си на собственост , предмет на иска по чл. 108 ЗС , но само ако физическото лице се е разпоредило с имот- публична общинска собственост.
В настоящият случай, след като инстанциите , разглеждащи спора по същество са приели , че е допустимо по широко приложение на установената възможност решаващия съд да приеме и разгледа релевираните правоизклюващи възражения за недействителността на договора за замяна ( в рамката на доказване на придобивното основание на страната ищец) и ненастъпилия му вещнопрехвърлителния му ефект и в хипотезите , когато се касае до договор за замяна , по който физическото лице се разпорежда със своя частна безспорна собственост (в случая гори ) , без нарушаване на принципите на еквивалентност , то тези , заявени от С. В. като ответник възражения са част от предмета на делото.
Въпреки това , поставените въпроси не могат да обусловят извод за допускане на касационното обжалване. Най-общо формулираните от касаторa „правни въпроси“ в приложното положение на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по естеството си могат да бъдат възприети като доводи за допуснати нарушения на процесуални правила, на които доводи касационният съд може да отговори само и доколкото е допуснал касационно обжалване, в рамките на последващ инстанционен контрол.
А по конкретно, въпросите : при преценка валидността на сделка с оглед накърняване на добрите нрави не следва ли моралните изисквания към поведението на публични личности, които участват в сделката да са по – строги, а освен това и ако насрещните престации по такава сделка формално са еквивалентни, не може ли същата сделка да е нищожна на основание друго от накърняване на добрите нрави, различно от еквивалентността ? не могат да се приемат за обусловили изхода на спора ,след като не касаят същинския юридическия аспект на спора. Виждането на жалбоподателя , че определена категория лица следва да се третират различно ( в смисъл на по-високи морални изисквания ), не е проблем на гражданския спор, доколкото тези изисквания не са елемент от фактическия състав – арг. чл.7 ЗВСОНИ.
По този въпрос въззивното решение е постановено без отклонение от константната съдебна практика на ВКС, в която се приема, че „нееквивалентността на насрещните престации по един двустранен възмезден договор, наведена от ищеца като основание на иска му за недействителност/нищожност на договора, може да съставлява накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.“ В изложения смисъл, „накърняване на добрите нрави“ се приема , че е налице единствено при прекрачване на разумната граница на свободата на договаряне, при такава съществена нееквивалентност на насрещните престации, при която едната от тях е пренебрежимо малка в сравнение с другата – дотолкова, че с това се нарушават общоприети морални норми, въплъщаващи общественото понятие за справедливост.
Питането , направено с въпроса „ Законът допускал ли е през януари 2009 г, насред урбанизация на територия, да съществуват отделни поземлени имоти, представляващи някакъв вид „горски имот“? , не може да се квалифицира като въпрос , който може да уеднакви прилагането на закона , след като не става въпрос за прилагане на конкретна правна норма.
Въпросите : За да признае легитимиращо действие на АДС, не следва ли в него да е посочено конкретно уредено в закона фактическо основание, по силата на което собствеността върху актувания имот е придобита от държавата, и ако това конкретно фактическо основание не е отразено в АДС, не губи ли той легитимиращото си действие, тъй като собствеността не се придобива изобщо, а само по конкретно определен по закона начин ? е неотносим към предмета на спора , доколкото не държавата е страна по делото, а спорът за собственост не касае права на същата , нито може да се приеме , че някоя от страните има качеството на процесуален субституент на държавата.
Поставеният въпрос „ Как множество нарушения на цялата процедура по замяна, дори и ако всяко едно от тези нарушения поотделно не прави замяната нищожна, опорочават същата замяна: правят ли я нищожна обуславят ли друг порок, последиците на които са различни от нищожността, и ако е така – какъв е порока, какви са последиците му и може ли изрична воля на страните да сключат сделката, да сключат сделката, да спира извършените в процедурата процесуални нарушения?“ не може да обуслови исканото допускане на касационно обжалване доколкото същия не съдържа същинско искане за тълкуване приложението на конкретна правна норма , което да е в противоречие със съдебната практика на ВКС/ВС .Такъв въпрос би могъл да се постави само в рамките на разглеждан спор по същество и то при условие , че самата страна( тази с питането ) има конкретна теза за незаконосъобразно развитие на спорните правоотношение и иска постигане на определен правен резултат по делото.
Въпросите „Може ли държавен служител, представляващ държавата при сделка да нарушава предписаната му от закона процедура, или волята му следва да се ограничи до сключване на сделката при точно изпълнение на законовите изисквания и какви са правните последици, ако държавният служител нарушава императивни законови изисквания ? Императивната разпоредба на чл. 15б, ал.7 ЗГ/отм./ постановяваща, че договор за замяна се сключва въз основа на влязлата в сила заповед, допуска ли възможност от гл.т. на закона , да се сключи договор за замяна преди влизане в сила на заповедта, било защото страните решават да се възползват от правилото на чл. 90, ал.2, т.1 АПК, било защото преждевременното сключване на договора поради особените обстоятелства е съставлявало единствената възможност за изпълнени на индивидуалния административен акт, било по друга причина и какви са правните последици в тези случаи ?/ Може ли заповедта по чл. 15б, ал.7 ЗГ/отм./ да влезе в сила след сключване на договора за замяна, ако преди влизането ѝ в сила процедурата по замяна следва да се прекрати съгласно императивната разпоредба на § 12 ЗИДЗ и изобщо какви са правните последици, ако заповедта е влязла в сила, и преди влизането ѝ в сила, е влязло в сила изменение на закона, предвиждащо прекратяване на висящите процедури по замяна и в този случай има ли изобщо административен акт – действителна заповед, която да поражда действие, съответно права и задължения? макар и „от изключително значение за касатора „ нито могат да получат отговор в рамките на производството по чл. 288 ГПК, не могат да бъдат квалифицирани като въпроси по см. на чл. 280, ал.1 ГПК. С разясненията на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС ясно и точно са дадени разясненията какво е естеството на правния въпрос , който следва да бъде ценен от касационния съд в контекста на основанията по чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК. Ясно е , че така формулираните въпроси не отговарят нито на изискването за съдържание ,нито на целта на производството по чл. 288 ГПК.
Въпросите : Прекратява ли се висящността на процедура по замяна по чл. 15б ЗГ/отм./ и осуетява ли се прилагането на разпоредбата на § 12 ЗИДЗГ със сключването на договора за замяна, ако тази процедура е извършена при множество нарушения, включително и договор за замяна е сключен при невлязла в сила заповед и непратен местен данък, или висящността не се прекратява, а съгласно императивното правило на §12 ЗИДЗГ, се прекратява самата процедура по замяна? Дали законодателят, приемайки промените на ЗГ/отм./ и постановявайки прекратяване на започналите процедури чрез разпоредбата на § 12 ЗИДЗГ/отм./, е допуснал възможността всяка от тези процедури да бъде законосъобразно ускорена чрез подписване на договор за замяна преди влизане в сила на заповедта по чл. 15б, ал.6 ЗГ/отм./, като по този начин се осуети прилагането §12 ЗИДЗГ ?3./ Постановява ли правилото на §12 ЗИДЗГ, прекратява на процедура по замяна, ако към момента на влизане в сила на ЗИДЗГ, по същата процедура е издадена заповед, но тя още не е влязла в сила ? не могат да обусловят извод за допускане на касационното обжалване , доколкото не могат да бъдат квалифицирани като такива по чл. 280, ал.1 ГПК, съгласно разясненията на цитираното тълкувателно решение.
Въпросите :“ Когато мандатът на областен управител се прекрати и поради това той губи правомощията като областен управител, не отпадат ли автоматично и правомощията делегирани от същия обл. управител на заместник областните управител и ако в такъв случай зам. обл. управител утвърди АДС, на основание делегирано правомощие от обл. управител, чийто мандат вече е прекратен, валиден ли е АДС, като легитимно утвърден ли е и може ли АДС да обективира напълно законно право на собственост на държавата ?“ са напълно неотносими към спора за собственост на гражданско-правните частни субекти по изложените съображения.
На въпросите „ какъв е порокът на сделката, когато тя е извършена и вписана, без да е изплатен дължимият местен данък и длъжностните лица по чл. 50, ал.1 ЗМДТ не са изпълнили задълженията си по същия текст при сключването и вписването ѝ – дали това я прави нищожна или води до други правни последици, различни от нищожността и какви са те? отговорът , под формата на защитна теза , е следвало да се даде от самата страна, а в задълженията на решаващия съд е да изложи мотив дали приема тази теза, или не и защо .По тези съображения и този въпрос , наред с останалите , не може да обуслови извод за допускане на касационното обжалване.
Не може да се приеме за основателно и релевирания довод, че обжалваното решение е очевидно неправилно, поради което касационното обжалване не следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК .Очевидната неправилност, като основание за допускане на касационно обжалване, независимо от липсата на основания по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК , предполага съдебно решение на въззивния съд, произнесено в рамките на предмета на спора, но белязано от тежки пороци от гл. т. законосъобразното приложение на материални или процесуален закон, или при пълна липса на логична обвързаност на факти и приложена правна норма. Доколкото по отношение на обжалваното въззивно решение, без проверка по същество на релевираните доводи, процесуални пороци от упомената по-горе категория не се констатират, то и не може да се възприеме довода, че атакуваното решение на ОС - Варна е очевидно неправилно.

По изложените съображения, ВКС - състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 288 ГПК, състав на Върховният касационен съд- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. № 7618/ 21.04.2021 г. подадена от С. С. В. чрез адв. Р. Ш. от АК - В. против Решение № 633/31.03.2021 г по въззивно гр. дело № 239/2021 г. на ОС - Варна, в частта по заявения иск по чл. 108 ЗС.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба вх. № 7618/ 21.04.2021 година на С. С. В. чрез процесуаления му представител адв. Р. Ш. – АК – В. срещу въззивно Решение № 633 от 31.03.2021 година по в. гр. д. № 239/2021 година на ОС-Варна, в частта, с която е потвърдено Решение № 261248 от 16.11.2020 г. по гр.д. № 2205/2018 г. по описа на РС - Варна по заявения иск по чл. 59 ЗЗД, като процесуално недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и

ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази част.

В частта , с която касационната жалба е оставена без разглеждане определението подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 ГПК пред друг тричленен състав на ВКС.

На основание чл. 7 , ал.2 ГПК препис от настоящото определение да се връчи на процесуалния представител на касатора – адв.Р. Ш. от АК - В., на посочения служебен адрес.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за недопускане на касационно обжалване досежно въззивното решение по искa по чл. 108 ЗС, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :