Р Е Ш Е Н И Е № 516 гр. София, 17.12.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Р. Карагогов изслуша докладваното от съдия Чочева наказателно дело № 1697 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, вр. 423 ал. 1 от НПК и е образувано по искане на осъдения С. П. К. за възобновяване на ВНОХД № 1236/2010 г. на Старозагорския окръжен съд и отмяна на постановената по него въззивна присъда №119/01.06.2011 г., влязла в сила на 07.11.2011 г. С тази присъда е била отменена оправдателната присъда на Районен съд - Казанлък по НОХД № 307/2010 г. и вместо това подсъдимият К. е бил признат за виновен за престъпление по чл. 159г, пр. 1, вр. чл. 159б ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1 и 2, вр. чл. 159а ал. 2, т. 6, пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 и вр. чл. 29 ал. 1, б. „а”, извършено в съучастие с осъдения Д. С. С., за което е бил осъден да изтърпи наказание 7 години лишаване от свобода при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип и глоба в размер на 35 000 лв. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и от упълномощения му защитник, се сочи, че К. не е знаел за осъдителна присъда на въззивната инстанция, постановена в негово и на защитниците му отсъствие. Твърди, че той не е бил призоваван редовно за с. з. и не е бил щателно издирван, защитаван е бил от резервен защитник, въпреки че е имал упълномощен такъв, не е имало доказателства да се е отказвал изрично или мълчаливо от участие в процеса, вкл. не се е укривал. В тази насока поддържа, че е било нарушено правото му на справедлив процес съобразно изискванията на ЕКЗПЧ в аспекта за осигуряване на участие лично и чрез избран по негов избор защитник, поради което моли делото да се възобнови. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно. В с. з. пред ВКС се явява и осъденият Д. С., който лично и чрез защитника си моли делото да се възобнови по негово искане (депозирано в РС – Казанлък на 17.08.2012 г.) с цел отстраняване нарушение на материалния закон, свързано с определения му режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, който е следвало да бъде общ в затворническо общежитие от открит тип, а не строг в затвор. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване на осъдения К. е било депозирано на 03.08.2012 г. след привеждане в изпълнение на осъдителната присъда по ВНОХД № 1236/2010 г. (на 25.02.2012 г. – вж. л. 138, НОХД № 307/2010 г.), което е най-ранният момент за узнаването й. Съответно, то се явява подадено в 6 месечния срок по чл. 423 ал. 1 от НПК и е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Както е известно институтът за възобновяване при задочно осъждане е специфичен процесуален механизъм с компенсаторен характер, чието предназначение е да осигури ефективно упражняване на правото на лично участие и защита на осъдения в нов съдебен процес, когато това не е било сторено в проведения такъв в негово отсъствие. Поначало такова развитие на процеса е в конфликт с изискванията по чл. 6, т. 1, вр. т. 3, б. „с”, „d” и „е” от ЕКЗПЧ, съдържащи минималните гаранции за справедливост на наказателното производство в съдебната му фаза, сред които правото на лично участие и защита от адвокат по негов избор се откроява с фундаментално значение. За да не се допусне отказ от справедливо правосъдие, привеждането на този механизъм в действие е задължително, когато се установи, че 1) задочно осъденият не е бил надлежно информиран за обвинението, което прокурорът е повдигнал с внесения обвинителен акт (тъй като това е формалният акт, съдържащ фактическата и правна формулировка на наказателното обвинение и поставящ началото на съдебното производство), нито е бил призован за съдебното заседание или 2) задочно осъденият е бил информиран, но отсъствието му не се дължи на причини, които да определят по недвусмислен начин, че той се е отказал изрично или мълчаливо да упражни правото си на лично участие, знаейки за последиците от такъв процесуален избор По посочените въпроси вж. константната практика на Европейския съд по правата на човека по делата Колоца с/у Италия (Решение от 12 февруари 1985 г.) пар. 26-30, С. с/у България (Решение от 24 март 2005 г.), пар. 54-59, К. с/у България (Решение от 23 май 2006 г.), пар. 41-54, Сейдович с/у Италия (Решение от 1 март 2006 г.), пар. 81-95.. В съществената им част тези принципни положения са инкорпорирани в НПК, като съобразно сега действащата редакция на чл. 423 ал. 1 от НПК искането за възобновяване се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254 ал. 4 от НПК (надлежно връчване на обвинителния акт и призоваване за с. з., ведно с информация, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК) не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. От материалите по делото е видно, а и не се спори, че осъденият К. е знаел за образуваното срещу него ДП, както и за съдебното производство на първа инстанция пред Районен съд – Казанлък, което е започнало и приключило на 05.08.2010 г. в негово присъствие и на упълномощените му защитници с постановяването на оправдателна присъда по повдигнатото му обвинение. Всички възражения за нарушено право на справедлив процес и конкретно за лично участие и защита визират въззивната фаза по ВНОХД № 1236/2010 г., завършила с осъждането на подсъдимия по присъда на Старозагорския окръжен съд № 119/01.06.2011 г. От материалите по това дело е видно, че въззивното производство е било образувано на 17.09.2010 г. по протест срещу първоинстанционната оправдателна присъда, касаеща и двамата подсъдими. Съобщението за протеста е било изпратено на адреса на подсъдимия К. и получено на 07.09.2010 г. от лицето А. Д.. На 15.09.2010 г. защитникът му адв. С. А. е депозирала възражение. Делото е било насрочено за разглеждане в с. з. на 20.10.2010 г. и призовката за подсъдимия К. отново е била получена от лицето А. Д., като този път е посочено качеството й, а именно, че тя живее с него на семейни начала. За с. з. са били редовно призовани и защитниците на К. – адв. Х. Х. и адв. С. А.. В с. з. на 20.10.2010 г. подсъдимият К. не се е явил и производството е приключило при участие на упълномощените му защитници. С определение от 05.01.2011 г. обаче съдебният състав е констатирал, че обстоятелствата по делото не са били достатъчно изяснени, поради което е нужно провеждането на въззивно съдебно следствие – разпит на двамата подсъдими и на свидетели, поради което и е постановил възобновяването му и е насрочил делото за разглеждане в с. з. на 02.02.2011 г. Призовката на подсъдимия К. е била върната в цялост с отбелязване, че лицето е било търсено многократно, но по сведение на майката отсъства от града за неопределено време. Редовно призовани са били двамата му защитници. В с. з. на 02.02.2011 г. подсъдимият К. не се е явил, но е представил болничен лист, касаещ периода 02.02. - 06.02.2011 г. За него се е явила адв. А., която не е правила възражения по хода на делото. Доколкото окръжният съд е бил допуснал разпит и на подсъдимите, а К. не се е явил, делото е било отложено за 23.02.2011 г. Подсъдимият отново не е бил намерен на адреса му, а адв. С. А. е отказала да получи призовка поради липсата на връзка с подзащитния й. Редовно призован за с. з. е бил другия защитник на К. – адв. Х. Х.. В с. з. на 23.02.2011 г. не се е явил нито подсъдимия, нито упълномощените му двама защитници. Постановено е било призоваването му да се осъществи от ОЗ „Охрана”, както и да се изискат справки за актуален адрес и пътувания в чужбина. За следващото с. з., насрочено за 30.03.2011 г. отново са били призовани защитниците на К., които не са се явили, както и самият той, нередовно призован – неоткрит на адреса по местоживеене, като за него е получена информация , че е напуснал пределите на страната на 06.02.2011 г. през Аерогара – София. При това развитие съдът е назначил на К. резервен защитник по реда на чл. 94 ал. 4,вр. ал. 1, т. 8 от НПК, като отделно от това за следващото с. з. на 27.04.2011 г. е призовал и упълномощените му защитници, които отново не са се явили. Впоследствие, ход на делото е бил даден на 01.06.2011 г. в присъствие на резервния защитник на К. – адв. Д. Е., разпитан е бил един свидетел и подсъдимия С., след което е била постановена присъдата, съобразно която оправдателната такава на първа инстанция е била отменена и двамата подсъдими са били признати за виновни по повдигнатите им обвинения. Срещу присъдата са били подадени касационни жалби от резервния защитник – Е. и упълномощения такъв - адв. Х. Х., който е реализирал защитата на подсъдимия К. в с. з. пред ВКС по н. д. № 2180/2011 г. С решение № 445/07.11.2011 г. на ВКС, І н. о., въззивната присъда на Старозагорския окръжен съд е била оставена в сила. Изложените дотук обстоятелства съвсем ясно очертават, че липсва основание за възобновяване на делото по реда на чл. 423 ал. 1 от НПК и искането за това следва да бъде оставено без уважение. Подсъдимият К. е знаел не само за ДП и производството пред първата инстанция, но и за въззивното производство по НОХД 1236/2010 г., образувано по протест срещу първоинстанционната оправдателна присъда. Съобщението за въззивния протест, а също и призовката за датата на с. з. пред въззивната инстанция (на 20.10.2010 г.) са били получени на адреса по местоживеенето му в гр.К.,[жк], [жилищен адрес] който той не е променял, нито е уведомявал съда за такава промяна. Същественото в случая е, че К. е бил информиран и за последващия ход на въззивното производство и конкретно за възобновяване на съдебното следствие съобразно определението на Старозагорския окръжен съд от 05.01.2011 г. Вярно е, че за с. з. на 02.02.2011 г. призовката му е била върната в цялост с отбелязване, че е търсен многократно, но не е бил намерен, а майка му е заявила, че отсъства от града за неопределено време (вж. л. 28 ВНОХД), но знанието му за тази първа дата след възобновяването е в достатъчна степен изводимо от процесуалното му поведение – представил е болничен лист, касаещ заболяване за периода 02.02. – 06.02.2011 г. В с. з. се е явил е единият от защитниците му – адв. А., която дори е искала ход на делото да бъде даден. След това с. з. съдът е положил достатъчни по обем и съдържание усилия да уведоми К. за участие във въззивния процес, които обаче са останали безрезултатни явно поради заминаването му за чужбина на 06.02.2011 г. (или непосредствено след изтичане периода на болничния лист), установено с множество справки. За участие са призовавани редовно и неговите защитници, които не са се явявали, довело в крайна сметка до назначаване на резервен такъв и приключване на делото. Комплексът от така посочените дотук обстоятелства дават основание за извода, че К., макар и информиран за въззивното производство, вкл. след възобновяване на съдебното следствие, мълчаливо, но недвусмислено, се е отказал да упражни правото си на лично участие, напускайки пределите на страната и правейки невъзможно призоваването му, съзнавайки последиците от този свой процесуален избор, а именно, че делото ще бъде разгледано в негово отсъствие. Несъществено е обстоятелството, че той не е бил щателно издирван, като такова издирване е било постановено едва след промяна на мярката му за неотклонение в задържане под стража в деня на постановяване на въззивната присъда. Материалите по делото дават предостатъчна информация за усилията на окръжния съд да призове К. на адреса му по местоживеене, който той е напуснал, но не го е уведомил, а от друга страна заминаването му за чужбина е било убедително потвърдено на няколко пъти, видно от приложените справки, като и самият подсъдим не оспорва този факт. Липсва необходимост от допълнително произнасяне относно направеното от другия осъден Д. С. искане за възобновяване, основано на нарушение на материалния закон съобразно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК. То е било обявено за недопустимо поради това, че вече е била извършена проверка на въззивната присъда по касационен ред. В този аспект, единственият начин за корекция на твърдяното нарушение би могло да бъде постигнато чрез информиране на Главния прокурор (за което има данни съобразно писмо на ВКП от 03.12.2012 г.), чийто правомощия да прави искане за възобновяване в тази връзка (за изменение на режима в интерес на осъдения, когато в тази част присъдата не е била проверена по касационен ред по негова жалба) не са обвързани със срок. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения С. П. К. за възобновяване на ВНОХД № 1236/2010 г. на Старозагорския окръжен съд и отмяна на постановената по него въззивна присъда №119/01.06.2011 г., влязла в сила на 07.11.2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.