Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60

С., 22.02.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2602/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № V-71от 16.02.2021 г. по н.гр.д. № 257/2020 г. на Окръжен съд Бургас е отменено решение № 1463 от 10.06.2019 г. по гр.д. № 843/2017 г. на Районен съд Бургас в частта относно квотите, при които е допусната делба между И. Г. Р., П. Г. Д. и К. Г. Р. на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор .........по КККР на [населено място], с административен адрес на имота [населено място], [улица], ет.3, ап.ляв, с предназначение на самостоятелния обект : жилище, апартамент, с площ 98.21 кв.м, на едно ниво, и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............, с административен адрес [населено място], [улица], ет.5, ап.3, с предназначение на обекта- жилище, апартамент, със застроена площ 62.94 кв.м. В тази част е постановено друго, с което делбата е допусната при права както следва: 1851.66/3825 ид. части за И. Р., 986.66/3825 ид. части за П. Д. и 986.66/3825 ид. части за К. Р..
Първоинстанционното решение е отменено и в частта, с която е допусната делба между И. Г. Р., П. Г. Д. и К. Г. Р. по отношение на 227.60/569 ид. части от УПИ .......... в кв. 146 по плана на [населено място], с площ по скица 455.20 кв.м, представляващ ПИ с идентификатор ...........по КККР на [населено място], и по отношение на този имот искът за делба, предявен от К. Г. Р., е отхвърлен.
Потвърдено е първоинстанционното решение, поправено с решение № 3251 от 27.11.2019 г., в частта, с която е отхвърлено възражението на К. Г. Р. по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената част от наследството, останало от Г. П. Р., поч. през 2016 г. по отношение на следните имоти:
- а/ 114.59 кв.м от сутерена, обозначен в идейния проект на сградата като „ Склад Р”;
- б/ 1/3 ид. част от Сутерен „Г” с площ 38.10 кв.м, ведно с 2.22% ид. части от общите части на сградата;
- в/ тавански етаж-таванско помещение , означено с б. „Г” на площ 41.50 кв.м, описан по нотариален акт № ..., т....., дело № ......../94 г. ;
- г/ 33.33 ид. части от правото на строеж върху терена, в който е построена сградата, съгласно нотариален акт № ......., т........., дело № ........../1994 г. ;
- д/ апартамент „А”- десен, на втори жилищен етаж от сградата, изградена в УПИ .......... в кв. ..........по плана на ЦГЧ на [населено място], [улица], със застроена площ 98.23 кв.м;
- е/ магазин, находящ се на първия етаж /за търговски цели, обозначавани като втори партер/, в [населено място], [улица], с площ 19.74 кв.м, разположен на едно ниво, разположен в сграда № 1 в имот с идентификатор ..........., описан в нотариален акт № ........., т..........., дело № ........./2015 г. ;
- ж/ магазин № 2, находящ се на първия етаж /за търговски цели/, обозначен като партер, с площ 63.07 кв.м, разположен на едно ниво, който обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор .........., ;
- з/ 227.60/569 кв.м ид. части от УПИ .......... в кв. ..........с площ по скица 445.20 кв.м;
- и/ магазин „Г” с площ 53.34 кв.м, находящ се на партерния етаж от сграда, изградена в УПИ .......... в кв. ......с площ по скица 455.20 кв.м;
- й/ дворно място с площ 620/1120 кв.м от УПИ .............,.........в кв. ......по плана на [населено място], обл.Бургаска, ведно със сграда с идентификатор ..........., със застроена площ 79 кв.м, на два етажа, с предназначение- еднофамилна сграда;
- к/ поземлен имот № .........с площ 4.656 дка, находящ се в м.”К. път” в землището на [населено място], описан по нотариален акт № ........, т...., дело № ........./2016 г.;
- л/ лек автомобил марка „Т.”, модел „РАВ”, с рег. [рег.номер на МПС] ;
Потвърдено е първоинстанционното решение и в частта, с която е отхвърлен искът за делба, предявен от К. Г. Р. против И. Г. Р. и П. Г. Д. на описаните по-горе имоти и вещи.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от съделителя К. Г. Д. чрез неговия пълномощник адв. Н. А.. В касационната жалба са наведени доводи за недопустимост на решението, евентуално за неправилност на същото поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, тъй като съдът в двете инстанции не се произнесъл по предявения от него иск по чл. 30 ЗН, както и поради това, че по делото липсва доклад по чл. 146 ГПК. На следващо място сочи, че неправилно въззивният съд е приел, че наследодателят и съделителката И. Р. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност идеални части от дворното място, в което е построената сградата, поради което е направил и необоснован извод, че и върху построеното е възникнала съпружеска имуществена общност. Поддържа също, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест между страните във връзка с искането по чл. 30 ЗН и за установяване на твърдяната симулация на договорите за покупко-продажба, с които наследодателят се е разпоредил с част от притежаваните от него имоти, като прикриващи дарение, и изобщо не е обсъдил доводите му за нищожност на сделките .
В частта, с която са определени квотите на съделителите, при които да се извърши делбата на самостоятелния обект в сграда с идентификатор .............и на самостоятелния обект в сграда с идентификатор .............., въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от съделителите И. Г. Р. и П. Г. Д. чрез техния пълномощник адв. Л. А.. Жалбоподателите считат, че в тази част изводите на въззивния съд са направени при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и са необосновани. Поддържат, че правото на собственост върху допуснатите до делба имоти е придобито в режим на СИО от наследодателя и съделителката И. Р. на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, а не на основание договора от 09.02.1994 г. за учредяване на право на строеж на ЕТ „Й.- 90 срещу задължението на фирмата да построи сградата и предаде на учредителите обектите в нея, за които те са си запазили правото на строеж, тъй като строителят не е изпълнил задълженията си по договора, а сградата била построена със собствени на наследодателя и съпругата му и на другия съсобственик на терена средства.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че страните по делото са наследници на Г. П. Р., поч. на 04.05.2016 г. Съделителката И. Г. Р. е негова съпруга, а съделителите П. Г. Д. и К. Г. Р. са негови деца.
Въззивният съд е приел за установено, че дворното място в [населено място], [улица], в което е построена сградата, е било собственост на П. Р., поч. през 1977 г. През 1978 г. е извършена делба на имота между наследниците на П. Р.-Н. П., Д. П. П. и Г. П. Р., и К. К. М.. С влязло в сила решение по гр.д. № 1027/1978 г. на Районен съд Бургас в дял на Д. П. и К. М. съдът е поставил 4/10 ид. части от дворното място пл.№ ..........., равняващи се на 227.6/569 ид. части, заедно с южната стая от паянтовата жилищна сграда, полумасивна жилищна сграда от две стаи, полумасивен клозет в двора и дъсчена барака, при обща стойност на дела 5 044 лв., а в дял на Г. П. Р.-4/10 ид. части от дворното място, равняващи се на 227.60/569 ид. части, северната стая от паянтовата жилищна сграда, 1/2 ид. част от съоръженията и от трайните насаждения в двора, при обща стойност на дела 3 825 лв. За уравнение на дела на Н. П. наследодателят на страните по настоящото дело Г. Р. е осъден да заплати сумата 1 730 лв. Към 1978 г. Г. Р. е бил в брак с И. Р. /бракът им е сключен през 1973 г./. По делото не е било спорно, че паричното уравнение е било изплатено.
Като се е позовал на разясненията, дадени в т.3 от ППВС № 5/1972 г., въззивният съд е приел, че върху частта от имота, съответстваща на сумата, която Г. П. е заплатил през време на брака си с И. Р. за уравнение на дела на другата съделителка, е възникнала съпружеска имуществена общност. По този начин е определил, че 2095/3825 ид. части от имота са били индивидуална собственост на Г. Р., придобита по наследяване от неговия баща, а останалите 1 730/3825 ид. части са принадлежали общо на съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност.
През 1978 г. дворното място и сградите в него са били отчуждени по реда на З./ отм./. След отмяна на отчуждаването през 1992 г. със заповед на кмета на [община] правото на собственост е възстановено в патримониума на собствениците в същия обем, в който са били преди отчуждаването: 2095/3825 ид. части за Г. Р. по наследство и 1730/3825 ид. части за него и съпругата му в режим на СИО.
С договор, сключен с нотариален акт № ..., т...., дело № ..../1994 г. Г. Р. и Д. П. като съсобственици на дворното място, учредили на фирма „Й.-90” правото да построи в мястото със собствени средства една жилищна сграда, като собствениците на терена получат в собственост самостоятелните обекти в нея, така, както е уговорено с договора, а останалите обекти стават собственост на строителя.
След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е намерил за недоказано твърдението на ищците И. Р. и П. Д., че фирмата-строител не е изпълнила задължението си да построи сградата, поради което тя е била изградена със собствени средства на сем. Р. и на другия собственик на терена-Д. П.. Посочил е също, че доколкото по делото не е установено договорът за учредяване на право на строеж да е бил развален, влагането на собствени средства от собствениците на терена за довършване на сградата и на отделните обекти в нея няма вещноправно действие, а поражда само облигационни отношения между тях и фирмата-строител. Оттук е направил извод, че Г. и И. Р. са придобили правото на собственост върху обектите, за които са си запазили правото на строеж, с факта на изграждането им по силата на договора за суперфиция от 1994 г., като правата на съпрузите са съответни на притежаваните от тях в дворното място: 2095/3825 ид. части за Г. Р. на собствено основание и 1 730/3825 ид. части за него и съпругата му И. Р. в режим на СИО. След смъртта на Г. Р. обектите са станали съсобствени между И. Р., П. Д. и К. Р. при права 1851.66/3825 ид. части за съпругата И. и по 986.66/3825 ид. части за децата П. и К.. При тези квоти съдът е постановил да се извърши делбата по отношение двата самостоятелни обекта в сградата на [улица], съответно самостоятелен обект с идентификатор ..........по КККР на [населено място] и самостоятелен обект с идентификатор с идентификатор ...............
В тази част въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на релевираното от жалбоподателите И. Р. и П. Д. основание по чл. 280, ал.2, изр.3 ГПК. С оглед разясненията, дадени в т.4 от ППВС № 5/72 г., решаващият извод, че правата на всеки от съпрузите върху построеното с общи средства през време на брака в резултат на реализирано право на строеж са съответни на притежаваните от този съпруг права върху дворното място, поражда съмнение за очевидна неправилност.

По касационната жалба на К. Г. Р..
Иска се допускане на въззивното решение до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост поради това, че липсвал доклад по делото, както и поради това, че съдът не се е произнесъл по предявения от жалбоподателя иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената му част от наследството на Г. Р.. Така заявените от жалбоподателя доводи не сочат на вероятна недопустимост на въззивното решение.
На първо място следва да се посочи, че от данните по делото се установява, че съдът е изготвил доклад по делото със съдържанието по чл. 146 ГПК. Същият е обективиран в определение № 6110 от 24.08.2918 г. по гр.д. № 843/2017 г. на Бургаския районен съд /л.331-337 от делото/. Докладът е предявен на страните в проведеното на 13.09.2018 г. открито съдебно заседание и по него те не са направили възражения. Но дори и да не е бил изготвен такъв доклад, или изготвеният да е неточен или непълен, това не съставлява основание за недопустимост на постановеното решение. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т.2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, докладът е насочен да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права. Пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респ. извършването на непълен или неточен доклад, представлява нарушение на съдопроизводствените правила, което обаче не обуславя нито нищожност, нито недопустимост на първоинстанционното решение, тъй като докладването на делото по реда на чл. 146 ГПК не е насочено към обезпечаване на неговата валидност, нито е свързано с наличието на процесуалните предпоставки относно съществуването или надлежното упражняване на правото на иск. Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция.
Не обуславя недопустимост на въззивното решение и обстоятелството, че искането на жалбоподателя по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената част от наследството на Г. Р. е разгледано от въззивния съд като упражнено чрез възражение, вместо чрез иск, какъвто в действителност е бил предявен. В практиката на ВКС се приема, че правото по чл. 30 ЗН може да бъде заявено както чрез иск, така и чрез възражение, и че независимо от избрания от страната процесуален способ съдът дължи произнасяне по съществуването на това право със самостоятелен диспозитив, който и в двата случая се ползва със сила на пресъдено нещо относно спорното материално право. По настоящото дело безспорно искането на жалбоподателя за възстановяване на запазена част на основание чл. 30 ЗН е разгледано от съда и е постановен диспозитив по него, поради което не може да се поддържа, че в нарушение на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е би сезиран.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са развити и други съображения за допускане на въззивното решение до касационно обжалване: за това, че Бургаският окръжен съд не е посочил и определил доказателствената тежест по делото; че в противоречие с тълк.д. № 1/2020 г. е игнорирал изцяло служебното начало в процеса, като не е указал на страната, че носи доказателствената тежест за установяване нищожност на сделката, ако от нейното съдържание такъв извод не може да бъде направен, тъй като основанието за това не е явно, а скрито; че е игнорирал доказания по делото факт на неплащане на цената, посочена в нотариалните актове за спорните сделки; че не е разгледал основанията за нищожност на същите във връзка с твърдяната привидност; че не е разгледал и други основания за тяхната нищожност, едно от които е нарушение на добрите нрави; че не е разгледал нееквивалентността на престациите като основание за нищожност на тези сделки. По съществото си това са оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, които не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. Отделно от това, жалбоподателят не се е позовал на нищожност на сключените от общия наследодател Г. Р. договори за продажба поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, и тези основания не са обсъждани от въззивния съд, за да се приеме, че доводите, развити в т. 5, 7 и 8 от изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са във връзка с предмета на делото и са от значение за изхода на същото. Тезата на жалбоподателя е била, че договорите за продажба са недействителни на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД поради привидност, тъй като прикриват дарения, т.е. твърдял е наличие на относителна симулация, която кореспондира със заявеното от него в срока по чл. 343 ГПК искане за намаляване на даренията и възстановяване на запазената част по реда на чл. 30 ЗН.
По тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по подадената от К. Г. Р. касационна жалба.
Водим от гореизложената съдът

. О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № V-71 от 16.02.2021 г. по в.гр.д. № 257/2020 г. на Окръжен съд Бургас в частта относно квотите, при които е допусната делба между И. Г. Р., П. Г. Д. и К. Г. Р. на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор .............по КККР на [населено място], с административен адрес на имота [населено място], [улица], ет.3, ап.ляв, с предназначение на самостоятелния обект : жилище, апартамент, с площ 98.21 кв.м, на едно ниво, и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..........., с административен адрес [населено място], [улица], ет.5, ап.3, с предназначение на обекта- жилище, апартамент, със застроена площ 62.94 кв.м, и в тази част е постановено друго, с което делбата е допусната при права както следва: 1851.66/3825 ид. части за И. Р., 986.66/3825 ид. части за П. Д. и 986.66/3825 ид. части за К. Р..
УКАЗВА на жалбоподателите И. Р. и П. Д., че в седмодневен срок от получаване на съобщението следва да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 лв., като при неизпълнение на това указание касационната им жалба ще бъде върната.
След изпълнение на това указание делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № V-71от 16.02.2021 г. по в.гр.д. № 257/2020 г. на Окръжен съд Бургас в частта, с която е потвърдено решение № 1463 от 10.06.2019 г., поправено с решение № 3251 от 27.11.2019 г. по гр.д. № 843/2017 г. на Районен съд Бургас, с която е отхвърлено възражението на К. Г. Р. по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената част от наследството, останало от Г. П. Р., поч. през 2016 г. по отношение на описаните в диспозитива на решението имоти и вещи, и в частта, с която е отхвърлен искът за делба, предявен от К. Г. Р. против И. Г. Р. и П. Г. Д. на тези имоти и вещи, по подадената от К. Г. Р. касационна жалба.




ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: