10 Р Е Ш Е Н И Е № 341 гр.София , 26 януари 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП КРАСИМИРА КОЛОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1111/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е инициирано по жалба от упълномощения пред тази инстанция защитник на подс. С. Д. С. – адв. Р. И., срещу въззивно решение № 115 от 18.06.2015г. по внохд № 150/2015г. на Варненски апелативен съд, с позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. С присъда № 9 от 21.04.2015г., постановена по нохд № 31/2015г. по описа на Търговищки окръжен съд, НО, подсъдимият С. Д. С. е признат за виновен в това, че през периода 12.05.2008г. – 30.03.2013г. в [населено място], като длъжностно лице – управител на [фирма] [населено място], не положил достатъчно грижи за възложената му работа – не предприел действия по изпълнението или прекратяването на договор за изработка от 12.05.2008г. сключен между [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] и от това са последвали значителни щети в размер на 3 000 000 лева за [фирма] [населено място], поради което на основание чл. 219, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 1 800лв. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от пет години, считано от влизането на присъдата в сила. Подсъдимият С. Д. С. е признат за невинен в това: деянието да е извършено при условията на продължавано престъпление; да е умишлено; да е извършено и в [населено място]; да е извършено чрез неполагане на достатъчно грижи за запазване на повереното му имущество в процедурата пред Търговския арбитражен съд при Национална юридическа фондация – [населено място], като не е предприел процесуална активност за предявяване на насрещен иск по чл. 307 от ТЗ и за упражняване правото на възражение по чл.111, б. „б“ от ЗЗД за погасителна давност; както и да е причинена от деянието щета в размер над три милиона лева и е оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл. 219, ал. 3 от НК, както и по чл. 26, ал. 1 от НК, както и за разликата от 6 290 583,70лв. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и по разпореждането с веществените доказателства. Присъдата е била предмет на въззивна проверка само по жалба от защитника на подсъдимия. С решение № 115 от 18.06.2015г. по внохд № 150/2015г. на Варненски апелативен съд, НО, присъдата от 21.04.2015г. по нохд № 31/2015г. на Търговищки окръжен съд е била потвърдена изцяло. В касационната жалба срещу въззивното решение издържано и систематично се аргументират заявените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон се състои в претенцията за неправилност на извода в атакуваното решение на апелативния съд за това, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК. Развива се подкрепяща аргументация – че макар подсъдимият да е имал качество на „длъжностно лице“, то не е достатъчно, за да е той годен субект на престъпление по чл. 219, ал. 1, пр. 5 от НК, понеже трябва да му е възложено да изпълнява конкретна работа, а в случая на подс. С. не е била възложена конкретна работа по изпълнение на договора между [фирма] и [фирма]. Посочва се, че престъплението по чл. 219, ал. 1 от НК е резултатно увреждащо престъпление, а в конкретния случай наличието на установено по основание и размер вземане към дружеството, чиито управител е бил подсъдимият, не е равнозначно на причинена значителна щета на длъжника, като такава би била налице, само ако вземането бъде събрано по предвидения в закона ред, а в случая кредиторът не е пристъпил към събирането му и партимониумът на дружеството –длъжник не е засегнат. Въз основа на изложените доводи се претендира несъставомерност на деянието, вменено във вина на подс. С., от обективна страна, като се иска неговото оправдаване. Като самостоятелно нарушение на материалния закон в жалбата се релевират и съображения за неправилна преценка относно периода на осъществяване на изпълнителното деяние, основани на това, че бездействието на подсъдимия след уговорения в договора срок за изпълнение на поръчката, е ирелевантно, като след този срок прекратяването на договора е било невъзможно, а и не е налице обвинение за бездействие по отношение на заплащане на размера на уговорената неустойка. Въз основа на тези доводи се прави алтернативно искане – за оправдаване на подс. С. да е осъществил състава на престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК в периода след 30.09.2008г., преквалификиция на деянието във връзка с чл. 2, ал. 2 от НК и съответно – редукция на наложените на подсъдимия наказания. Аргументирано е и оплакване за явна несправедливост на наложените на подс. С. наказания, в условията на алтернативност с първите оплаквания и свързаните с тях искания. В тази връзка се претендира, че не са отчетени смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, които е следвало да бъдат оценени като многобройни такива по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК. Свързаното с тези доводи искане е за индивидуализиране на наказанието на подсъдимия в рамките на възприетата правна квалификация по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК и редуциране на наложените му наказания. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. С. – адв. И., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Излага допълнителна аргументация във връзка с наведените оплаквания. Представителят на ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Подс. С. С. заявява, че е невинен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Преди всичко следва да бъдат очертани пределите на касационната проверка. Те са ограничени само в рамките на правилното приложение на материалния закон с осъждането на подс. С. за престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК и явната несправедливост на наложените му за това престъпление наказания. С въззивното решение е потвърдена изцяло първоинстанционтата присъда, включително и в оправдателната й част. Доколкото в тази й част присъдата не е била протестирана и е била предмет на въззивен контрол само по жалба от подсъдимия, и предвид недопустимостта за влошаване на положението му при липса на съответен протест, потвърдената с атакуваното въззивно решение оправдателна част на първоинстанционната присъда не може да бъде предмет на касационен контрол и е влязла в сила. Извършената от ВКС проверка за наличието на сочените в жалбата от защитника на подсъдимия касационни основания, сочи на извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на касационната жалба. В рамките на установената фактическа обстановка, която не се и оспорва от жалбоподателя, е приложен материалният закон, който е следвало да бъде приложен. Правилно съдилищата по същество са приели, че с поведението си подс. С. С. е реализирал състава на престъпление по чл. 219, ал.1 от НК, като през периода 12.05.2008г. – 30.03.2013г. в [населено място], като длъжностно лице – управител на [фирма] [населено място], не положил достатъчно грижи за възложената му работа – не предприел действия по изпълнението или прекратяването на договор за изработка от 12.05.2008г. сключен между [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] и от това са последвали значителни щети в размер на 3 000 000лв. за [фирма] - [населено място]. Обективната и субективна съставомерност на извършеното от подсъдимия е правилно аргументирана в мотивите на атакуваното въззивно решение. Субект на безстопанственост може да бъде само длъжностно лице, като съобразно с възприетото в ППВС № 7/1976г., „субект на престъплението по чл. 219, ал. 1 от НК може да бъде само длъжностно лице, на което е възложено ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество, или такова длъжностно лице, на което е възложена работа както в предприятие, така и в учреждение, кооперация или обществена организация“. Подс. С. С. е имал качество на „длъжностно лице“ па смисъла на чл. 93, ал. 1 , б. „б“ от НК, като апелативният съдебен състав е изложил съображения за това качество на подсъдимия /л. 44 - 45 от решението/, изводими от обстоятелствата за това, че подсъдимият С. по силата на дружествения договор, вписан в Търговския регистър, е управлявал и представлявал [фирма], поотделно и заедно с другия съдружник – свид. Н.. Не могат да бъдат възприети като основателни възраженията в касационната жалба за това, че на подс. С. не е била възложена конкретна работа по изпълнението на договора, сключен на 12.05.2008г. с [фирма], въз основа на които се оспорва съставомерността на деянието, като се твърди, че подсъдимият не е годен субект на престъпление по чл. 219, ал. 1, пр. 5 от НК. Вярно е, че за да е деецът годен субект на престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК, не е достатъчно длъжностно качество по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК, а е необходимо на това длъжностно лице да е възложено ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или да му е възложена работа. За да възприеме като неоснователни възраженията на касатора, настоящият състав съобрази, че по силата на дружествения договор на [фирма] /чл. 27 – чл. 30/, подс. С. като управител, е следвало да организира и ръководи дейността на дружеството, да решава въпросите, които се отнасят до осъществяване на предмета на дейност на дружеството, да осигурява стопанисването и опазването на имуществото на дружеството и т.н. Тези негови задължения произтичат от дружествения договор и очертават дължимия мащаб на неговото поведение именно в длъжностното му качество. По силата на дружествения договор и вписването в Търговския регистър, изпълнението на правомощията на управител се осъществявало от двамата съдружници и управители заедно и поотделно, което сочи, че всеки един от тях поотделно е отговарял за изпълнение на регламента на дружествения договор. Вярно е, че този обем права и задължения съставлява общ мащаб на дължимата грижа, само че по отношение на подс. С. правилно решаващите съдилища са приели за установена отговорността му за изпълнение на процесния договор от 12.05.2008г. с [фирма] и в този смисъл са счели, че на него, като управител на дружеството /изпълнител по сключения договор за поръчка/, е възложена работа, в рамките на общите му правомощия за ръководство и организация на работата на дружеството, именно по изпълнение на задълженията по сключения договор и осъществяване на действията, дължими по този договор от представляваното от С. дружество. Този извод е верен, като се съобразят обстоятелствата, изводими безпротиворечиво от свидетелските показания, включително и от обясненията на подсъдимия, за това, че именно на него като управител е било предоставено оперативното ръководство на дружеството, като другият съдружник и съуправител не е извършвал действия по ръководство и организация на работата на дружеството, както и обстоятелствата, че именно подс. С. лично е преговарял с представляващия [фирма] и е сключил договора за поръчка, като управляващ и представляващ [фирма]. Посочените обстоятелства сочат на правилност на извода в атакуваното въззивно решение, че подс. С. е годен субект на престъпление по чл. 219, ал. 1, пр. 5 от НК, понеже по силата на разпоредбите на дружествения договор и със сключването на договора за поръчка /като представляващ дружеството, еднолично/, именно за подсъдимия е възникнало задължението за организиране на изпълнение на този договор. Тук не става въпрос за възлагане на конкретна работа във връзка с изпълнение на договора, както се сочи в касационната жалба, а за произтичащи от дружествения договор и сключения договор за изработка задължения за подсъдимия, свързани с организацията на изпълнението на този договор и обезпечаване на интересите на дружеството във връзка с тези договорни отношения. Именно на плоскостта на тези задължения правилно от инстанциите по същество е направен извод за неполагане от страна подс. С. на достатъчно грижи за възложената му работа – за изпълнение на договорните задължения по договора с [фирма]. Подсъдимият е дължал да организира изпълнението на сключения договор съгласно условията в него, включително и за срока за изработване на изделията, бил е длъжен също така, с оглед дължимата грижа за стопанисване на имуществото на представляваното от него дружество, да предприеме предвидените в договора действия за прекратяването му предвид липсата на изпълнение. Както правилно е прието от въззивния съд, подс. С. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението чрез бездействие, като не е организирал изпълнението на договорните задължения и не е поискал прекратяване на договора на основание клаузата по т. 5.1 от същия – при отказ на изпълнителя от поръчката, което е бил длъжен да стори, с оглед на предвидените в договора последици от неизпълнение, като в случая е без значение причината за неизпълнението на договорните задължения. Контролираният съд правилно е приел, че е налице изискуемата от състава на престъплението причина връзка между деянието и резултата, понеже последиците са следствие именно от неположените достатъчно грижи от подсъдимия, при очертаното дължимо от него поведение. Без основание в касационната жалба се оспорва съставомерността на деянието, като се твърди, че не е налице причинена значителна щета на дружеството, като доколкото престъплението е резултатно увреждащо, е било необходимо да се установи, че такава щета е настъпила и тя не може да бъде идентифицирана с наличие на установено по основание и размер вземане към [фирма]. Тезата, че за да е причинена щета, е необходимо да е извършено плащане към кредитора и не е налице реално намаляване на патримониума на представляваното от С. юридическо лице, не намира опора в обективно установените факти по делото. Това е така, понеже поведението на подсъдимия е каузално по отношение на настъпило реално засягане на партимониума на дружеството, управлявано от него, което е с конкретно стойностно изражение – 3 000 000лв. Установените факти са за това, че с решение от 25.03.2013г. на Търговския арбитражен съд при НЮФ [фирма] е било осъдено да заплати на М. А. /физическо лице, на което вземането на [фирма] е било цедирано/ сумата от 3 000 000лв., представляваща част от неустойка с общ размер 9 222 686,70лв., дължима за периода от 01.10.2008г. до 18.03.2013г. въз основа на т. 6.1 от договора за изработка от 12.05.200г. между [фирма] и [фирма], като след като на подсъдимия бил връчен препис от решението, същият разпоредил задължението да осчетоводени, което било сторено. На 10.04.2013г. подс. С. подал молба за откриване на производство по несъстоятелност на управляваното и представлявано от него дружество, като образуваното дело било прекратено поради изявлението на другия съдружник, но по образуваното впоследствие производство по несъстоятелност по молба от М. А. като кредитор, с решение от 28.06.2013г. била обявена неплатежоспособността на [фирма] с начална дата 31.03.2013г., а с решение от 25.06.2014г. дружеството било обявено в несъстоятелност. С оглед на посочените обстоятелства се налага извод, че дружеството, управлявано и представлявано от подс. С., е било осъдено да заплати на А. цитираната сума като част от неустойка и че на 25.03.2013г. е направено счетоводно записване, с което е заведено задължението на дружеството. На практика, с осчетоводяването на това задължение, представляващо пасив за дружеството, е налице засягане на неговия патримониум, понеже този пасив е пропорционално обвързан с активите. Според решението за обявяване на неплатежоспособността на дружеството, до възникване на това задължение, дружеството не е срещало затруднения при обслужване на текущите си задължения, понеже е разполагало с достатъчно краткотрайни активи, но след осчетоводяване на това задължение, дружеството е следвало да пристъпи към осребряване на дълготрайните си активи. Следователно, наличието на установено по основание и размер задължение, осчетоводено в баланса на дружеството - длъжник, съставлява засягане на патримониума му, като е довело на практика до намаляване на активите му. Състоянието на баланса на дружеството е съставлявало основанието за обявяване на неплатежоспособността му – понеже дружеството – длъжник не е било в състояние да изпълни изискуемото парично задължение, а в крайна сметка – и до обявяването му в несъстоятелност. Аргументацията на решаващите съдилища досежно субективната страна на деянието – извършването му от подс. С. при форма на вината самонадеяност, няма основание да бъде критикувана. Изложените аргументи сочат на неоснователност на претенцията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Не може да бъде уважено искането за оправдаване на жалбоподателя, тъй като това би било възможно само при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, а настоящият случай не е такъв. В рамките на установените факти, поведението на подс. С. се субсумира под престъпния състав на чл. 219, ал. 1 от НК. Другото алтернативно направено оплакване в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон е свързано с неправилна преценка относно периода на осъществяване на изпълнителното деяние, като се претендира, че бездействието на подсъдимия след изтичане на уговорения срок за изпълнение на възложената работа е ирелевантно, понеже той не е могъл нито да изпълни договора, нито да го прекрати, а се касае само до бездействие по отношение на заплащане на размера на уговорената неустойка, за което липсва обвинение. Съображенията на защитника не могат да бъдат възприети като основателни, а и те са намерили аргументиран отговор във въззивното решение /л. 45-46/. Не търпи укор възприетото от решаващите съдебни инстанции, че началната дата на продълженото престъпление, осъществено чрез бездействие, е датата на сключване на договора за поръчка, понеже след нея се е дължало изпълнението му. Правилно е възприета като крайна дата тази, на обявяване на неплатежоспособността на [фирма], с който факт и предвид уговореното в т. 5.1, договорът е прекратен. Липсват фактически и правни основания договорът да се счита прекратен преди началото на производството по несъстоятелност на дружеството. През целия този период подсъдимият е бездействал по отношение на изпълнението или прекратяването на договора. Не е вярно, че след изтичане на срока за изпълнение на поръчката не е било възможно нито тя да бъде изпълнена, нито да бъде прекратен договора. Това е така, понеже по силата на договора, за [фирма] е възникнало задължение за изработка и предаване на възложителя на уговорените като вид и количество облекла, което не е било изпълнено на падежа – 30.09.2008г. Само че с неизпълнението договорът не е бил прекратен на това основание и е продължил да бъде в сила. Валидността на договора и след настъпване на падежа обосновава и възможността той да бъде прекратен на уговорените в него основания, което не е сторено от подсъдимия. Следователно, правилно и обосновано от инстанциите по същество е прието, че съставомерното бездействие на подс. С. е продължило за приетия период. В тази връзка, не може да бъде възприета и тезата на защитата, че след датата на падежа, бездействието на подсъдимия е било по отношение на заплащане на уговорената неустойка. И след датата на падежа за изпълнение, договорът е бил валиден и от подсъдимия се е изисквало изпълнение или прекратяването му. Поради изложените съображения, не са налице основания по чл. 354, ал. 1, т. 3 от НПК за изменение на атакувания съдебен акт по отношение на периода на извършване на престъплението и свързаното с това искане за приложение на по-благоприятен закон. Претенцията в касационната жалба за явна несправедливост на наложените на подс. С. наказания, свързана и с претенция за неправилно приложение на материалния закон при определяне на наказанията, не може да бъде възприета като основателна. Законосъобразно и правилно наказателната отговорност на подсъдимия е реализирана в хипотезата на чл. 54 от НК, доколкото не са констатирани обстоятелства, които в своята съвкупност да обосноват извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко за така извършеното престъпление, и съответно, не са налице основания да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1 и ал. 3 от НК. Решаващите съдилища са извели като смекчаващи вината обстоятелства, тези, свързани с личността на подсъдимия – чисто съдебно минало и положителни характеристични данни. Към отчетените данни за личността на подс. С. ся отнесени и тези, свързани с работата му като управител на дружеството и осигуряване на дейността му, така че твърдението в касационната жалба, че те не са били взети предвид, не е основателно. Не могат да бъдат съобразени като смекчаващи вината обстоятелства причините за неизпълнение на договора за поръчка, не само, защото те не са несъмнено установени, но и понеже нямат отношение нито към деянието, нито към личността на дееца. Вярно е единствено посоченото в касационната жалба, че извън вниманието на съдилищата е останало обстоятелството, че подсъдимият е депозирал обяснения, с които е съдействал за изясняване на обстоятелствата по делото, но на това обстоятелство не може да се отдаде съществена тежест, още повече, че не става въпрос за самопризнания. Изложените съображения аргументират правилност на отказа на въззивния съд да определи наказанието в хипотезата на чл. 55, ал. 1 и ал. 3 от НК, понеже правилно и изчерпателно установените смекчаващи вината обстоятелства нямат характер на изключителни или многобройни. С оглед на изискванията в чл. 54 от НК правилно е осъществен процесът на индивидуализация на наказанията на подс. С. за така извършеното престъпление и не са налице основания за смекчаване на наказателно правното му положение. Не могат да бъдат възприети и оплакванията за несъобразеност на наложеното кумулативно с наказанието лишаване от свобода наказание глоба, с имущественото състояние на подсъдимия, понеже то е индивидуализирано значително под средния размер. Следователно единният логически процес на определяне на наказанието за така извършеното престъпление е довел до правилен извод при отмерването му спрямо подс. С. – три години лишаване от свобода, както и на размера на кумулативно наложеното наказание. Така определените като вид и размер наказания, включително и с отлагането на изпълнението на наказанието лишаване от свобода по реда на чл. 66 от НК, са в унисон с целите по чл. 36 от НК, понеже са адекватни за постигане на целите за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, както и изразяват негативната обществена оценка за престъпното деяние и са в състояние да въздействат предупредително и възпитателно върху останалите членове на обществото. Поради това, както искането за определяне на наказанието за извършеното от подс. С. престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК по реда на чл. 55 от НК, така и искането за намаляване на размера на наложените на подсъдимия наказания, не могат да бъдат удовлетворени. По изложените съображения касационната инстанция намери подадената жалба от защитника на подс. С. С. за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 115 от 18.06.2015г., постановено по внохд № 150/2015г. на Варненски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.