Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * земеделски земи

РЕШЕНИЕ № _ _

           РЕШЕНИЕ

 

               №419

 

 

гр.София, 27.05.2010 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети май две хиляди и десета година в състав:

                        Председател:  Жива Декова

                                                                  Членове:  Олга Керелска

                                                                                       Ерик Василев

 

при участие на секретаря Найденова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 3361 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. Р., С. И. Т., П. И. Ц., Е. И. Я., лично за себе си и като пълномощник на М. И. П. , Я. Д. Г., Д. Г. Т. и Ж. Г. Г. срещу решението на Окръжен съд–Габрово № 286/28.12.2007 г. по гр.д. № 285/2007 г., с което се оставя в сила решение № 448 от 14.06.2007 г. по гр.д. № 2157/2006 г. на Районен съд – Габрово, с което са отхвърлени предявените срещу Т. Д. К. искове за собственост върху част от нива от 12040 кв.м., находяща се в землището на гр. Г., местност „Ш”, представляваща поземлен имот № 62 в кв.5 по плана на Северна индустриална зона, гр. Г., попадащ в УПИ *НПК „Т” по съществуващи стари реални граници, на основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 338 от 25.03.2009 г., тъй като поставеният въпрос във връзка с конкретния спор за процесуалния ред за защита на правото на собственост върху земеделски имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, в случай на завземане на част от имота е от значение за точното прилагане на закона.

Ответникът по касационната жалба Т. Д. К., чрез адвокат В е депозирал писмени бележки, в които са оспорени доводите в касационната жалба.

Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при проверка на въззивното решение на посочените в жалбата основания и поставения за решаване при допускане на касационното обжалване правен въпрос, за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното:

Въззивният съд е приел, че ищците са наследници на И. Г. Г. , починал 1975 г., който е притежавал нива, находяща се в землището на гр. Г., местност „Ш”, за която с решение № 110/09.03.1993 г. на ПК- гр. Г. е признато правото на възстановяване на 13000 кв.м, но предвид издаденото удостоверение по чл.13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, с решение № 5478/29.12.2005 г. на ОСЗГ – Габрово, на ищците е било възстановено правото на собственост върху същата нива с площ 12040 кв.м. Решенията на поземлената комисия за възстановяване правото на собственост има конститутивно действие , чрез което се индивидуализират земеделските имоти. Без да е разрешен спора за материално право и да е проведено производство за възстановяване на спорната част от имота, съобразявайки заключението на вещото лице, според което ответникът не е навлязъл в границите на възстановения имот, съдът е отхвърлил ревандикационния иск.

Касационната жалба на М. И. Р., С. И. Т., П. И. Ц., Е. И. Я., лично за себе си и като пълномощник на М. И. П. , Я. Д. Г., Д. Г. Т. и Ж. Г. Г., чрез адвокат Б адвокат Л. срещу решението на Окръжен съд – гр. Г. съдържа оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост. Изложени са съображения, че констатациите на вещото лице и специалистите на ОСЗГ са необосновани, което е основание за посочване на възстановения имот с площ от 12040 кв.м. Отделно се твърди, че правната възможност да се установи собствеността по предявения иск е същата като правен резултат, както и при евентуален иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. В писмените бележки се излагат допълнителни съображения, че възстановената собственост е общо 13000 кв.м. и част от нея е завзета без основание от ответника, поради което предявения иск следва да се уважи Претендират се направените разноски по делото.

Жалбата е неоснователна.

Правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила окръжният съд е установил фактическите обстоятелствата по делото и е направил законосъобразни правни изводи. Като доказателство за своето право на собственост ищците са представили решение № 5* от 29.12.2005 г. на ОСЗГ – Габрово, по силата на което на наследниците на И. Г. Г. е възстановена нива с площ от 12.040 дка, представляващ имот пл. № 62 от кв.5 по плана СИЗ –гр. Габрово, която е част от заявената за възстановяване нива от 13.000 дка.становено е, че ответникът е собственик на поземлен имот № 63 в кв.5, който е съседен на възстановения в стари реални граници имот на ищците, но той не е навлязъл в него. Според констатациите на вещото лице, направения от него оглед на място и по свидетелски показания, част от имота на ответника е върху бивш имот на наследодателя на ищците от преди образуването на трудовокооперативното земеделско стопанство.

Доводите на касаторите за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Правилно и в съответствие със закона въззивният съд е приел, че позитивното решение на общинските служби по земеделие (бившите поземлени комисии) са необходимо условие да легитимират ищците като собственици на поземления имот по реституция. Твърденията на ищците са, че правото на собственост върху земеделска земя им е възстановено и ответникът владее част от имота без правно основание (според доводите в касационната жалба никога не са освобождавали). От данните по делото обаче се установява, че само върху част от заявената за възстановяване нива от 12.040 дка наследниците на И. Г. Г. имат титул за собственост. Когато при колективизацията общият наследодател е притежавал право на собственост, но фактическата власт върху имота се осъществява през годините от ответника или неговия наследодател е налице спор за материално право, който следва да се разреши в производството по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. При спор за материално право, с установителния иск за собственост към предходен момент – при образуването на трудовокооперативното земеделско стопанство, ще се признае или отрече правото на ищеца върху конкретен имот, след което общинската служба по земеделие следва да прецени дали да възстанови собствеността върху земеделската земя на заинтересованите лице или да измени свое предходно решение, ако са налице условията за това.

Законосъобразно въззивният съд е приел в случая, че след като няма приключило административно производство за възстановяване правото на собственост и има спор за материално право, ищците не се легитимират като собственици за частта от поземления имот, която се владее от ответника, поради което предявения иск е неоснователен. Ответникът не е завзел част от имота на ищците, върху който е възстановено право на собственост, а доводите им за навлизане на ответника в наследствен имот, който е бил заявен за възстановяване, но не е възстановен с решение на органите на поземлената власт, са относими при разрешаване на спора дали материалното право на собственост принадлежи на техния наследодател.

На поставения за разглеждане правен въпрос следва да се отговори като се признае правната възможност и при липса на позитивно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ, ищецът да търси защита на правата си в исковия процес, но само доколкото се легитимира като титуляр на вещното право, предявеният ревандикационен иск ще бъде уважен.

Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решението № 286/28.12.2007 г. по гр.д. № 285/2007 г. на Окръжен съд–Габрово.

ОСЪЖДА М. И. Р., С. И. Т., П. И. Ц., Е. И. Я., лично за себе си и като пълномощник на М. И. П. , Я. Д. Г., Д. Г. Т. и Ж. Г. Г.да заплатят на Т. Д. К. ЕГН ********** разноски пред касационната инстанция в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.