Р Е Ш Е Н И Е № 60148 гр.София, 22.06.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на седми юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА Членове: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Ани Давидова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 3531 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба на „КЕЙПИАР ТЕХНОЛОДЖИ” ЕООД, представлявано от управителя Ю. Т., чрез адвокат В. Г. от АК-Варна срещу решение № 1013 от 30.04.2020 г. по в.гр.д. № 2158/2019 г. на Апелативен съд София, с което се отменя решение № 808 от 04.02.2019 г. по гр.д. № 3102/2017 г. на Софийски градски съд и е отхвърлен частично предявеният иск на „КЕЙПИАР ТЕХНОЛОДЖИ” ЕООД против ЧСИ И. Т. Ч., на основание чл.74 ЗЧСИ, за сумата 25 000 евро, представляваща част от обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 807,50 евро, причинени от незаконосъобразни изпълнителни действия на частния съдебен изпълнител. Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос: Съставлява ли имуществена вреда събраната принудително от частен съдебен изпълнител парична сума от имуществото на лице, което е било конституирано като длъжник в изпълнителното производство само въз основа на договор за встъпване в дълг, т.е. без изпълнително основание?. Както е изяснено в практиката на Върховния касационен съд решение № 196/20.07.2012 г. по гр.д.№ 1555/2011 г., ІІІ г.о. и решение № 43/28.05.2019 г. по гр.д.№ 2474/2018 г., ІV г.о., частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. При иск предявен на основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ отговорността ще е налице, когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка. Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител. Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон. Противоправността, която е елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител. За възникване на отговорността на ЧСИ законът не предвижда обвързаност със събираемостта на вземането. В допълнение на поставения въпрос следва да се посочи, че съдебният изпълнител е обвързан от субективните предели на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, поради което извършените изпълнителни действия без изпълнително основание, т.е. при липсата на акт, подлежащ на принудително изпълнение, е нарушение на закона и основание да се ангажира неговата отговорност за вреди. Ето защо, когато едно лице е конституирано като длъжник в изпълнителното производство, без изпълнителен титул срещу него, събраната принудително парична сума от имуществото на това лице съставлява вреда, за която отговаря съдебният изпълнител. С оглед дадения отговор на въпроса, настоящият състав на Върховния касационен съд намира оплакванията в касационната жалба за основателни. Въззивният съд правилно е приел, че отговорността за вреди по чл.74 ЗЧСИ може да се ангажира само след констатирана материална и/или процесуална незаконосъобразност на действията или бездействията на частния съдебен изпълнител, както и връзката им с настъпилите неблагоприятни последици на засегнатата от принудителното изпълнение страна. Също така обосновано съдът е приел, че встъпването в дълг не е предвидено в закона основание за приемство на длъжника по изпълнителния лист, поради което действията на съдебния изпълнител, с които е конституирал дружеството (ищец по делото) като длъжник в изпълнителното производство и последвалите изпълнителни действия срещу него са незаконосъобразни. В нарушение на закона, обаче, въззивният съд приема, че събраната принудително сума, с което се намалява имуществото на дружеството не съставлява вреда. От данните по делото е видно, че с исковата молба ищецът твърди измамна схема при подписването на документа, въз основа на който е проведено принудително изпълнение срещу „КЕЙПИАР ТЕХНОЛОДЖИ” ЕООД, липса на изпълнителен титул и допуснати нарушения на основни принципи в изпълнителния процеса от ЧСИ И. Т. Ч., а в допълнителна молба от 25.04.2018 г. пред първоинстанционния съд изрично е била оспорена валидността на договора за встъпване в дълг, приет като доказателство по делото в открито съдебно заседание на 28.06.2018 г. При тези релевантни за спора обстоятелства, въззивният съд неправилно е приел, че договорът не е оспорен в срок и липсва задължение на съда да открие производство по оспорване истинността на документа. С исковата молба ищецът е заявил, че основанието, на което се позовава взискателят по изпълнителното дело, е опорочено поради осъществена измамна схема, както и че неправилно дружеството е било конституирано в изпълнителното производство без надлежен изпълнителен титул, за което следва да бъде ангажирана отговорността на частния съдебен изпълнител на основание чл.74 ЗЧСИ. С оглед допълнителната молба на ищеца, че договорът за встъпване в дълг не е подписан от законния представител на дружеството, исковата молба се е нуждаела от уточнение за спорните между страните обстоятелства, тъй като при направено в срок (с отговора на исковата молба) възражение на ответника, че след като сумата е реално дължима, то погасяването на същото задължение не може да се определи като вреда, релевираното оспорване на договора е относимо към доказване на това възражение. Според мотивите на решението, първоинстанционният съд не е бил длъжен да назначи вещо лице за това обстоятелство, но въззивнияг съд е постановил решението си въз основа на него, като е приел, че вземането на кредитора е погасено, поради което на длъжника не е причинена вреда, с което всъщност съдът е уважил възражението на ответника. Тези изводи са направени в нарушение на т.2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в което се приема, че обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор, при което втората инстанция не повтаря дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях, т.е. чрез собствените си действия въззивната инстанция следва да отстрани пороците по установяване на фактите и прилагането на правото. Предвид изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е приел, че договорът за встъпване в дълг от 21.10.2016 г. не е оспорен в срок. След като е посочил фактическите обстоятелства, на които основава твърденията си, че договорът, въз основа на което е предприето принудително изпълнение, не е подписан от управителя на дружеството, а дори да е подписан от него, той не е разбирал значението му поради осъществена измамна схема, ищецът своевременно е оспорил заявените пред първата инстанция обстоятелства, поради което съдът е бил длъжен да се произнесе по оспорването автентичността на договора по реда на чл.193, ал.1 ГПК. Пропускът на съда налага касиране на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който при повторното разглеждане следва да прецени всички доказателства по делото, направените доводи и възражения в рамките на заявените фактически обстоятелства, като съобрази направеното оспорване на договора за встъпване в дълг от 21.10.2016 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1013 от 30.04.2020 г. по в.гр.д. № 2158/2019 г. на Апелативен съд София. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.