Р Е Ш Е Н И Е № 213 София, 19.12.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание деветнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Мария Михайлова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 852 по описа за 2018 г. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите В. И. М. и Д. Г. Д. против присъда № 6 от 14.06.2018 г. по в.н.о.х.д. № 84/ 2018 г., по описа на Варненския апелативен съд, с доводи за допуснати касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. В жалбата на подсъдимия В. И. М., подадена лично и друга – чрез служебния му защитник адвокат С. Б., се развиват съображения за недоказаност на обвинението и неправилно установяване на фактическата обстановка, поради което изводите за авторството били предположение, анализът на доказателствата бил вътрешно противоречив, не били предявени веществените доказателства. За нарушения на материалния закон се сочи липсата на изрично указание коя от алтернативните предложения в цифровата квалификация на чл. 116, ал.1, т. 6 и т. 12 от НК е осъден подсъдимия М., както и неправилно съотнасяне на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от НК към деяние, по което двамата подсъдими нямат предварително сговаряне и общ умисъл. Наказанието е окачествено като явно несправедливо, тъй като не били взети под внимание някои смекчаващи отговорността обстоятелства, чиято многобройност налага приложението на чл. 55 от НК. Прави алтернативни искания за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия М., за намаляване на наказанието или за връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. В жалбата изготвена от адвокат С. Г., служебен защитник на подсъдимия Д. Г. Д., се твърди, че деянието разкрива признаците на основния състав на убийство по чл. 115 от НК и материалният закон неправилно е приложен с квалифициращи признаци „особено мъчителен начин“ и „особена жестокост“. За процесуално нарушение посочва конструкцията на въззивната присъда. Несправедливостта на наказанието е обоснована с необходимостта от преквалификация на деянието по основния състав на чл. 115 от НК и неправилна оценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Касационната жалба съдържа алтернативни искания за изменение на въззивния акт и прилагане на закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление, за намаляване на наказанието и определянето му при условията на чл. 55 от НК, или за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият В. И. М. и служебният му защитник адвокат С. Б. поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Подсъдимият Д. Г. Д. и неговият служебен защитник адвокат С. Г. също поддържат жалбата по изложените в нея подробни доводи. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбите на подсъдимите за неоснователни, тъй като са реализирани всички съставомерни признаци от състава на задружното убийство, дейците са действали при общност на умисъла, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наказанията са справедливо определени. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилите жалби, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 90 от 11.12.2017 г. по н.о.х.д. № 1006/ 2017 г. Варненският окръжен съд признал подсъдимият Д. Г. Д. за виновен в това, че на неустановена дата в периода от 6 до 12 януари 2017 г., [населено място], умишлено умъртвил И. Й. К. по особено мъчителен начин и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 115 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от деветнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим и оправдал подсъдимия да е извършил убийството в съучастие с другия подсъд. В. И. М.. Зачел предварителното задържане на подсъдимия Д. с мярка за неотклонение задържане под стража от 20.01.2017 г. Със същата присъда първоинстанционният съд признал подсъдимия В. И. М. за виновен в това, че на неустановена дата в периода от 6 до 12 януари 2017 г., в [населено място], по хулигански подбуди причинил на И. Й. К. лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на единични ребра, довели до разстройство на здравето, неопасно за живота му, поради което и на основание чл. 131, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му определил наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим и го признал за невинен по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 12 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК да е умъртвил И. Й. К. по особено мъчителен начин и с особена жестокост, в съучастие с подсъдимия Д. Г. Д.. Зачел предварителното му задържане от 20.01.2017 г. Окръжният съд се разпоредил с веществените доказателствата и в тежест на подсъдимите възложил по равно разноските по делото. С присъда № 6 от 14.06.2018 г. по в.н.о.х.д. № 84/ 2018 г. Варненският апелативен съд отменил частично първоинстанционната присъда и признал подсъдимия В. И. М. за виновен по първоначалното му обвинение за това, че на неустановена дата в периода от 6 до 12 януари 2017 г., в [населено място], при опасен рецидив и в съучастие с подсъдимия Д. Г. Д., умишлено умъртвил И. Й. К., по особено мъчителен начин и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 и 12 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание доживотен затвор, за изпълнението на който определил първоначален специален режим. С отделен диспозитив признал и подсъдимия Д. Г. Д. да е извършил убийството в съучастие с подсъдимия В. И. М. по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. В останалата част потвърдил първоинстанционния съдебен акт. По доводите на жалбоподателите за нарушение на материалния закон. Подробни съображения са развити в писменото допълнение към жалбата на служебния защитник на подсъд. Д.. 1. Касаторът Д. счита, че неправилно е признат за виновен в убийство по квалифицирания състав на чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК, вместо по основния състав, тъй като признаците на особена жестокост и особено мъчителен начин нe са проявени от личния му принос в деянието. Доводът е неоснователен. Позовава се на приетата от въззивния съд индивидуализация на някои от наранявания по тялото на жертвата, причинени от съвместно нанесения от двамата подсъдими тежък побой, завършил със смъртен изход. Касаторът неправилно поддържа мнение, че след като финалните действия по задушаването на жертвата са причислени към другия подсъдим В. М., то собственият му принос в убийството не е по квалифицирания състав. И още – че ударите в областта на главата на пострадалия са с умерена сила, според експертното заключение, и затова не могат да реализират квалифициращите признаци. Тезата на подсъдимия Д. е построена върху неправилното разбиране, че наказателна отговорност носи само за някои свои изолирани действия, описани в мотивите като техен автор, а за останалите отрича съвместния принос с другия съпроцесник. На стр. 32 от въззивните мотиви апелативният съд е изложил конкретното участие на двамата извършители на убийството, доколкото част от техните действия са разкрити с помощта на събраните по делото гласни доказателства, докато за други от уврежданията по трупа доказателствата не са били достатъчни да установят тяхната персонализация по категоричен начин. Подробно са описани на телесните увреждания по трупа на пострадалия, намерен 10-15 дни сред деянието, тяхното разнообразие, локализация, сила на ударите и значението им за телесния интегритет и живота на умъртвения. Убедително е изведено задружното участие на двамата подсъдими в престъплението, а на следващите две страници от мотивите съдът е изложил позицията си по съставомерните признаци на чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК – нанесените множество удари, техният брой и интензивност, при които подсъд. Д. дори счупил на три парчета бастуна, с който удрял пострадалия, разкривали яростта и безцеремонността на двамата дейци, проявили бруталност, коравосърдечие и безразличие към живота; изпитаните непосредствено преди смъртта разнородни, интензивни и тежки увреждания в жизненоважни области довели до изпитаните от жертвата извънредни мъки, надхвърлящи обичайните за настъпването на престъпния резултат. Предприетото от двамата подсъдими и свид. Х. хранене в непосредствена близост до тялото на умъртвения не разкрива особената жестокост на дейците, както неправилно касаторът е упрекнал въззивния съд. Изложените на стр. 33 от въззивните мотиви правни изводи не разкриват вложеното в касационната жалба съдържание. Несъстоятелно е и твърдението на подсъд. Д., че неговите действия не са довели пряко до умъртвяването на пострадалия И. К.. Престъпното поведение на касатора е извършено съвместно с действията на другия съизвършител (подсъд. М.), защото двамата задружно са нанасяли удари по тялото на жертвата, като нито един от тях не е преустановил противоправните си действия преди настъпването на смъртта и не е възпрял другия съучастник. Съвместният побой е продължил до умъртвяването на жертвата. Затова и правилно апелативният съд е приел деянието за извършено при пряк алтернативен умисъл – всеки един от дейците е искал да осъществи или побой, или да умъртви набития. Смъртта не се е явила страничен, косвен резултат. В края на жестокия побой подсъдимият М. е довършил замисленото, удушавайки пострадалия. За настъпването на смъртта е допринесла и тежката гръдна травма, изразила се в множество фрактури на ребра двустранно и счупване на гръдната кост, а тези увреждания са отнесени към задружно осъществените от двамата дейци действия, в чиято съпричастност е признат за виновен и подсъд. Д.. Особената жестокост и особено мъчителният начин на умъртвяването не се изчерпват само с действията по задушаване. Гръдната травма е причинена от съвместния побой на двамата съизвършители, а тази травма също е допринесла за настъпването на смъртта на жертвата. Разкрити са множество предшестващи действия на двамата подсъдими по нанасянето на многобройни, разнообразни и интензивни удари по жизненоважни части на тялото на жертвата, които разкриват мъчително страдание на пострадалия И. К. и проявената при умъртвяването му жестокост от подсъдимите. Въззивният съд се е съобразил и с разбирането, изложено в т. 6 на ППВС № 2/ 1957 г., според което при общ умисъл от няколко лица нанасящи удари е налице съизвършителство, независимо от обстоятелството, че жертвата е починала от един смъртоносен удар. Не е налице ексцес на общата противоправна дейност в причинения тай-тежък вредоносен резултат, тъй като поведението на подсъд. Д. (включително ударите с дървен бастун по главата на пострадалия, счупените множество ребра двустранно, гръдна кост и други) разкриват прекия умисъл за убийство. 2. Подсъдимият Д. възразява и срещу въззивния извод за претърпени от пострадалия извънредни мъки, защото съдът не се позовал на експертното заключение на съдебните медици. Силата на нанесените удари, тяхната многобройност, насоченост, контактуваща повърхност и поражения за здравето на пострадалия К. са изследвани от апелативната инстанция, макар усърдието при разпита на вещите лица да не е разгърнато до очакваната от касатора и неговия защитник степен на изчерпателност. Възприети са писмените заключения и допълнението им в разпита на експертите пред първоинстанционния съд. Старателно са изяснени употребената от дейците значителна физическа сила за счупването на седем броя ребра вляво и още шест ребра вдясно, за умерената сила на ударите по главата и по долните крайници с бастун, който се счупил, за силното и продължително притискане на шията както и за останалите многобройни наранявания на жертвата. Конкретната величина на приложената за всяко увреждане физическа сила не може да бъде измерена по технически начин, както довод прозира в писменото допълнение към касационната жалба (л. 53 от касационното дело). Въззивният съд е възприел становището на вещите лица, че всички увреждания по тялото били причинени приживе, като пострадалият е имал усещания за болки, изпитвал е страдание и е осъзнавал случващото се с него. А особено мъчителният начин на умъртвяване е посочен като възможен и при множество удари, причиняващи изключително страдание на жертвата, според разяснението по т. 15 от ППВС № 2/1957, изм. с т. 9, б. „г“ от ППВС № 7/ 1987 г. 3. В писменото допълнение към касационната жалба подсъдимият М. излага доводи, относими към фактическа необоснованост, каквото основание не е сред предвидените в чл. 348, ал. 1 от НПК. Освен това, развитите съображения по своето същество не могат да подкрепят наведения довод за нарушение на закона. Становището на подсъдимия М., че не е извърши престъплението, в което е обвинен, не реализира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НК за неправилно приложен материален закон. До такъв извод може да се стигне при превратно възприемане на доказателствата по делото от въззивния съд, което реализира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, а така също и при неправилна юридическа оценка на иначе правилно установени факти. 4. Подсъдимият М. възразява и срещу неправилната квалификация на престъплението досежно формата на съучастие. Твърди, че двамата подсъдими не се сговорили предварително за убийството на пострадалия и нямат общ умисъл от субективна страна, защото побоят възникнал спонтанно и умъртвяването е инцидентен случай при незначителен повод. Доводът е неоснователен. Вярно е съждението, че подсъдимите не са извършили деянието при предварителен сговор, затова и признакът по 116, ал. 1, т. 9 от НК отсъства от правната квалификация. Но умъртвяването на пострадалия е осъществено съвместно от двамата подсъдими, като нанасяните от тях удари са извършени по едно и също време и място. Това е позволило на всеки от тях да възприеме собственото си поведение, но също така и действията на другия съучастник, всеки да осъзнае обществената опасност на предприетото насилие, а от съвместно причинените увреждания да предвиждат настъпването на общия съставомерен резултат. Всеки един от подсъдимите е желаел настъпването на смъртта на пострадалия К.. Свидетелят Х. не е участвал в деянието, наблюдавал е част от действията на подсъдимите и ги е описал, а останалите не е възприел, защото е бил зает с приготвянето на вечерята. Ето защо, задружно осъщественото от подсъдимите М. и Д. престъпно поведение е реализирано при общност на умисъла от субективна страна и изводите на въззивната инстанция за правната квалификация на престъплението и формата на съучастие по чл. 20, ал. 2 от НК са правилни и законосъобразни. 5. Неправилен е доводът на подсъд. М. за нарушение на закона с липсата на цифрово прецизиране на правната квалификация. И двамата подсъдими са признати съизвършители на убийство, квалифицирано с оглед начина на извършването му и изпитаните предсмъртни мъки от жертвата. Както в двете присъди, така и в мотивите към тях, квалифициращите признаци „по особено мъчителен начин“ и „с особена жестокост“ са ясно изведени и същите съответстват на правната квалификация по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК. Не е било абсолютно необходимо допълнителна детайлизация на цифровата квалификация на деянието, както счита касаторът. Възражението е неоснователно. Материалният закон не е нарушен, а обвинението и вътрешното съдийско убеждение за конкретния вид на извършеното престъпление са ясно посочени и затова не водят до накърняване на процесуалните права на подсъдимите, нито до проявление на друго от касационните основание по чл. 348 от НПК. По доводите на жалбоподателите за съществено нарушение на процесуалните правила. 6. Доводът за процесуално нарушение изложен в писменото допълнение към жалбата на подсъд. Д., е неоснователен. Варненският апелативен съд е отменил частично първоинстанционната присъда в частта, с която незаконосъобразно е приложен друг материален закон (по чл. 131 от НК) за деянието на подсъд. В. М., както и в частта, с която двамата подсъдими са оправдани за съучастие по чл. 20, ал. 2 от НК. С въззивната присъда нарушението на закона е отстранено, като двамата подсъдими са признати за виновни по първоначално повдигнатото им обвинение за квалифицирано убийство при съучастие. При изготвяне на съдебния акт от апелативната инстанция не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Въззивният съд е могъл да постанови друг диспозитив, с който да посочи съизвършителството на подсъд. Д. в убийството, вместо да признава същия деец за виновен по част от цялостната правна квалификация с новата присъда. За целта е било необходимо да се възползва от правомощието по чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК и да приложи закон за същото наказуемо престъпление, като измени първоинстанционната присъдата в осъдителната й част, да посочи изцяло цифровата правна квалификация на съучастническото убийство по чл. 116, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и теста на препратката към формата на съучастие на подсъд. Д.. Допуснатата непрецизност с въззивния акт не представлява съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3 от НПК, защото не е накърнило процесуалните права на подсъдимия да узнае в какво престъпление е осъден. 7. В писменото допълнение към жалбата на подсъдимия М. се прави доказателствен подбор в отличие от доказателствения анализ направен в мотивите на въззивната присъда. Касаторът оспорва изцяло приетата от апелативния съд фактическа обстановка по делото; доказателствената основа по делото, изградена изцяло на косвени доказателства; изводите за собственото му участие в убийството в противоречие на допълнителната съдебно-медицинска експертиза, разгледала конкретно поставена й задача за проверка на една от възможните версии по делото; резултатите от експертен ДНК-анализ; противоречия в доказателствата, но разгледани чрез установените факти по делото. Изложените от касатора съображения се отнасят до доказателствената оценка на фактическата обстановка, приета в мотивите на осъдителната присъда. Касационната инстанция няма правомощия да извършва самостоятелен анализ на доказателствата, събрани по делото, нито да установя нови факти, различни от окончателно приетите от въззивната инстанция. Проверката на касационния съд се отнася до правилното приложение на процесуалните правила при събиране, допускане и възприемане на отделните доказателства и доказателствени средства, както и до приложимото право. Затова с настоящото решение не могат да бъдат разгледани възраженията на подсъд. В. М. за необоснованост, за които в мотивите към въззивната присъда е даден отговор. 8. За процесуално нарушение от подсъд. М. се сочи още бездействието на съда за непредявени веществени доказателства по делото. В писменото допълнение на жалбата подсъдимият не уточнява към кой съд е неговият упрек. От съдебния протокол, изготвен в проведеното на 11.12.2017 г. заседание по н.о.х.д. № 1006/ 2017 г. на Варненския окръжен съд (с.7) е видно, че първоинстанционният съд е предявил на страните веществените доказателства, на основание чл. 284 от НПК. След извършеното процесуално действие участващите в процеса прокурор и двамата защитници на подсъдимите М. и Д. са направили изрични искания за приключване на съдебното следствие поради липса на други доказателствени искания (л. 159 от н.д.). По делото отсъстват възражения по начина на водене на съдебното заседание и не са правени искания за поправка на съдебния протокол. Нарушение на изискването по чл. 284 от НПК не е допуснато. Следователно, упрекът не се отнася до от първоинстанционния окръжен съд. Въззивното производство е протекло с разпит на подсъдимите, назначаване на съдебно-медицинска експертиза и изслушване на експертите по изготвеното от тях и прието по делото писмено заключение. В общо изявление, отразено в съдебния протокол на въззивната инстанция, процесуалните страни са заявили, че нямат други доказателствени искания (л. 104 от в.н.о.х.д. № 84/ 2018 г., по описа на Варненски апелативен съд), след което е пристъпено към съдебни прения. Подсъдимият М. и неговият защитник не са направили изрични искания за повторно предявяване на веществените доказателства. Няма и искания за корекции в съдебния протокол. При така извършената касационна проверка възражението на касатора за допуснато от апелативната инстанция съществено процесуално нарушение е несъстоятелно. Съгласно чл. 284 от НПК върху първоинстанционния съд тежи задължението да предяви на страните веществените доказателства по делото. Въззивната инстанция няма задължение да преповтаря извършеното вече процесуално действие, дори и в случаите на провеждане на въззивно съдебно следствие, освен ако не са събрани нови веществени доказателства – същите подлежат на предявяване преди приобщаването им по делото. По изрично искане на обжалващата страна въззивният съд може да предяви отново всички или част от веществените доказателства, събрани до постановяване на първоинстанционната присъда, но само ако намери за основателно подобно искане. В случая, искане пред Варненския апелативен съд за повторно предявяване на веществените доказателства не е правено и затова не е допуснато изобщо нарушение на чл. 284 от НПК. По доводите на жалбоподателите за явна несправедливост на наказанието. Исканията на подсъдимите М. и Д. за намаляване на наказанията им като явно несправедливи са основателни. 9. С първоинстанционната присъда на подсъд. Д. Д. е наложено наказание от 19 години лишаване от свобода. Въззивният съд е потвърдил присъдата в тази част, отказал е да удовлетвори направеното с протеста искане за увеличаване на санкцията, но не е коригирал неправилните съображения на окръжния съд. На с. 30 от първоинстанционните мотиви са изложени смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства. Като отегчаващи са посочени и такива обстоятелства, които са част от правната квалификация на деянието – „проява на особена жестокост и особено мъчителен начин за убития“. Пренебрегнато е императивното правило на чл. 56 от НК, според което не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление. Същите следва да бъдат изключени от обема от индивидуализиращи признаци, като наказанието на подсъдимия Д. бъде занижено. Неразбрано остава вложеното от окръжния съд съждение за „донякъде оказано съдействие за разкриване“ на убийството. Неясно е вътрешното убеждение на състава от Варненския окръжен съд за степента на съдействие, която да бъде приета за смекчаващо отговорността на подсъд. Д. обстоятелство. И дали уведомяването на полицейските органи за извършеното престъпление е достатъчно в преценката за личността на дееца и за определяне на справедлива санкция. От своя страна, апелативният съд също е допуснал нарушение, като е укорил подсъд. Д. за „негативните навици, придобити по време на дългогодишния му живот на бездомник, разкрива се промяна от алкохолен тип“ при обосноваване на изводите за потвърждаване на санкцията от 19 години лишаване от свобода. Използваните аргументи с основание са предизвикали възмущението и възраженията на подсъдимия в касационната жалба. Личностовата промяна, дори и причинена от алкохолна употреба, не представлява отегчаващо обстоятелство, което да наложи по-продължителен период на принудителна затворническа изолация от другите случаи, при които деецът няма промени в съзнанието му от „алкохолен тип“. Правилно защитата на подсъдимия възразява, че алкохолизмът е заболяване, а не престъпление и за него не следва да се предвижда наказание, а лечение. Но съдът не се е разпоредил с мерки по чл. 92 от НК. Освен това, по делото не е доказана пряката връзка между състоянието на дееца и предприетото от него противоправно деяние. Варненският апелативен съд е пренебрегнал дължимите от него като арбитър качества на справедливост и етичност. По недопустим начин е порицал подсъд. Д., че е бездомник и че начинът му на живот е довел до формирането на негативни качества – кои, съдът не е посочил. Защото наказание се налага за извършено престъпление, а не за бездомничество и негативни личностни качества. Липсата на жилище и на трудово занятие у подсъдимия не е основание за осигуряване на „продължителна специализирана намеса в хода на изолацията му от обществото“ (въззивни мотиви, с. 35). Изложените обстоятелства следва да бъдат изключени от общия обем от индивидуализиращи обстоятелства, послужил за определяне на наказанието. В извършения от съдилищата процес по определянето на санкцията му незаконосъобразно са взели участие такива обстоятелства, които не са присъщи за този процес. Това предпоставя потвърденото с въззивната присъда наказание за явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК. Касационният съд намери за необходимо да занижи размера на наказанието на подсъдимия Д. на шестнадесет години лишаване от свобода. Въззивната присъда следва да бъде изменена, на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК. Намаленото наказание на подсъд. Д. Д. не води до необходимост от промяна на първоначално определения строг режим за изпълнение на наказанието му лишаване от свобода. 10. Варненският апелативен съд е определил на подсъдимия В. М. наказание доживотен затвор за извършеното от него съучастническо убийство. Правилно е съобразил конкретните факти, очертаващи значително по-големия принос на този подсъдим в постигането на общо преследвания престъпен резултат. Затова е справедливо той да бъде наказан по-тежко от другия съпроцесник. Наложената от въззивната инстанция най-тежка редовна санкция измежду всички предвидени в чл. 37, ал. 1 от НК наказания обаче се оказва несъразмерна на тежестта на извършеното престъпление и на личността на дееца. Мотивите на съда се оказват недостатъчни да обусловят необходимостта от изпълнение на доживотния затвор от подсъдимия М.. Затова и подбраното за него наказание е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Апелативният съд е пренебрегнал някои законови положения, свързани с това най-тежко от редовните санкции, които съвременното наказателно право познава. Поначало доживотният затвор може да бъде наложен при изключително тежки престъпления, за които към момента на осъждането не може да бъде направена изобщо прогноза за поправяне на дееца. Наказанието преследва с предимство превантивните цели по чл. 36 от НК, без да изключва вероятността за отключване на поправителен процес, но такъв не е очакван (защото в противен случай като подходящо наказание би се явило лишаването от свобода). Доживотният затвор е допустим, но не е задължителен за приложение единствено при изключителна тежест на извършеното престъпление. Въззивният съд е направил този извод, но не го е мотивирал по убедителен начин, защото го е обосновал с присъщите за целите наказанието лишаване от свобода обстоятелства. Критериите за изключителната тежест на престъпление са три: 1) многобройност или изключителност на отегчаващите обстоятелства, а не само превес над смекчаващите; 2) липса на смекчаващи обстоятелства, които да обусловят друго по-леко наказание. Необходима е пълна липса на смекчаващи деянието обстоятелства, както и отсъствието на смекчаващи личността на дееца обстоятелства, заради които той е характеризиран отрицателно по принцип, а не само във връзка с конкретното деяние; 3) установените индивидуализиращи обстоятелства на деянието и дееца представят случая за съществено отклоняващ се от обичайно извършваните престъпления от същия вид. Изключителността представя конкретното деяние за необичайно опасно, за нетипичен случай. Личността на подсъдимия М. е разгледана през призмата на предходната му „богата съдимост“ (с. 37 от въззивните мотиви), но това обстоятелство не представя подсъдимия за непоправим. Последното му осъждане е през 2012 г., като преобладаващите престъпления са кражби и грабежи (съдимости с №№ 5-9), а деянията против личността, за които въззивната инстанция се е позовала, са против половата неприкосновеност и телесно увреждане, осъществени от подсъдимия като непълнолетен, като друг опит към изнасилване подсъдимият извършил след навършване на пълнолетие (съдимости с № № 1, 2, 3 и 4). Промените в резултат на алкохолната злоупотреба, както и рисковете на личността не представляват изключителни отегчаващи обстоятелства. Коментираната от вещите лица агресия у подсъд. М., възникваща при условия на фрустрация и алкохолно опиване, също не налагат доживотното изолиране на дееца, защото същият може да бъде поправен и превъзпитан с изпълнение на по-лекото наказание лишаване от свобода. Извършеното убийство не се отличава с изключителност и извънредна опасност от обичайните прояви на това престъпление. Затова и подбраното наказание доживотен затвор се оказва явно несправедливо. Апелативната инстанция не аргументирала изводите си за изключително по тежестта си престъпление, както и за непоправимостта на дееца. Начинът на живот на подсъд. М. като клошар в [населено място] не представлява обстоятелство, което да наложи принудителното му и доживотно изолиране в затворническо заведение, нито налага той да бъде държан далече от социалното общество. Изложените мотиви дават основание на касационния съд да намали наказанието на подсъд. В. М. от доживотен затвор на лишаване от свобода в размер на 18 години. Счита, че целите на наказанието по чл. 36 от НК, и най-вече: поправителният и възпиращият ефект на санкцията, могат да бъдат постигнати със срочно наказание лишаване от свобода. Въззивната присъди подлежи на изменение. Промяната в санкцията налага преуреждане на първоначалния режим за изпълнение на срочното наказание лишаване от свобода от специален в срог режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от НК. Воден от изложените съображения и касационният съд намери за необходимо да измени въззивния съдебен акт в частта относно наложените на подсъдимите Д. Д. и В. М. наказания, а в останалата част да потвърди въззивната присъда. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 4 и т. 1 от НПК. Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 6 от 14.06.2018 г. по в.н.о.х.д. № 84/ 2018 г., по описа на Варненския апелативен съд, като НАМАЛЯВА наказанието на подсъдимия Д. Г. Д. на шестнадесет години лишаване от свобода и НАМАЛЯВА наказанието на подсъдимия В. И. М. на осемнадесет години лишаване от свобода. ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от НК, първоначален строг режим за изпълнение на наказанието от осемнадесет години лишаване от свобода от подсъдимия В. И. М.. Оставя в сила въззивната присъда в останалата ѝ част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.