Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-противоречие с друго влязло в сила решение


Р Е Ш Е Н И Е

№ 240


София, 05.11..2012 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на трети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА


при секретаря Т.К.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 344/2012г.

Производството е по чл.307,ал.2 ГПК.
Образувано е по молба на И. Е. К.,гр.София, за отмяна на влязло в сила решение № 240/17.12.2010г. по гр.д.№470/2010г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №84/20.04.2010г. по гр.д.№ 700/2009г. на Районен съд – Радомир.
Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение с доводи, че е недопустимо и неправилно, поради наличие хипотезата на чл.303,т.4 ГПК. Твърди, че решението е постановено в противоречие с влязло в сила протоколно определение от 08.04.2009г. по гр.д.№641/2008г. на Районен съд – Радомир. С това определение поради отказ от спорното право е прекратено производството по делото, което е образувано между същите страни, за същия имот - УПИ ХVІІІ-451,кв.8а по плана на [населено място] и на същото правно основание. Определението по чл.233,изр.2 ГПК вр.чл.299,ал.1 и ал.2 ГПК има сила на пресъдено нещо, съставлява влязло в сила решение по смисъла на чл.303,ал.1,т.4 ГПК и е основание за отмяна на постановеното след него влязло в сила решение № 84/20.04.2010г. по гр.д.№700/2009г. на РС-Радомир.
Ответниците по молбата Е. Р. К., М. Р. К., С. Р. К. и В. Р. К. оспорват молбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното :
Молбата за отмяна е процесуално допустима.
С атакуваното решение е потвърдено решение №84/20.04.2010г. по гр.д.№ 700/2009г. на Районен съд – Радомир, с което е уважен предявеният от Е. Р. К. М. Р. К. и В. Р. К. срещу И. Е. К. иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК като е прието за установено, че ищците са собственици по давност и наследство на урегулиран поземлен имот, находящ се в населената и старозастроена част от [населено място], [община], с площ 980 кв.м., за който имот съгласно одобрения със Заповед № ІІІ-336/08.06.1964г. и Заповед № РД-4-74/13.12.1985г. от ДРП е отреден парцел ХVІІІ-451, в квартал 8а с граници: [улица], парцел ХVІІ-452 в кв.8а, парцел ХІХ-447 в кв.8а, парцел ХІХ-451 в кв.8а, ведно с построените в него масивна едноетажна жилищна сграда, застроена на около 90 кв.м., паянтова стопанска сграда, построена през 1942г., застроена на около 80 кв.м. С определение от 07.10.2011г. по гр.д.№264/2011г. на ВКС, І г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №240/17.12.2010г. по гр.д.№470/2010г. на Пернишкия окръжен съд.
Видно е от приложеното гр.№641/2008г. на РС-Радомир, че с определение от съдебно заседание, проведено на 08.04.2009г., е прието за безспорно между страните, че процесният имот се намира в квартал 8а и е прекратено производството по делото поради отказ от иска. Видно от исковата молба по същото дело, искът е с правно основание чл.124,ал.1 ГПК и е бил предявен от Е. Р. К., С. Р. К. и В. Р. К. против И. Е. К. за установяване правото на собственост на урегулиран поземлен имот, находящ се в населената незастроена част на [населено място] с площ 980 кв.м., за който съгласно Заповед ІІІ-336/1964г. и Заповед №РД—4-74/1985г. от ДРП на селото е отреден парцел ХVІІІ-451 в квартал 8б с граници: [улица], парцел ХVІІ-452 в кв.8б, парцел-447 в кв.8б, парцел ХІХ-451 в кв.8б.
Съгласно чл.303,ал.1,т.4 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Тази хипотеза в случая не е налице. Действително, както се приема и в правната теория, отказът от иска /от спорното право/ има правните последици на силата на пресъдено нещо /СПН/, с което се отрича претендираното от ищеца право. Така прикрепената към отказа от иска СПН пречи да се предяви отново същия иск. Но приравненият само по правни последици съдебен акт – определение за прекратяване производството по делото поради отказ от иска, не представлява съдебно решение по смисъла на чл.303,т.4 ГПК, чиято правилност може да бъде проверена в хипотезата на две противоречиви съдебни решения, постановени по съществото на материалноправния спор. СПН при отказ от иска и СПН, произтичаща от съдебно решение са различни, тъй като при отказа от иска не се постановява решение, а приравнените правни последици само задължават съда да обезсили постановеното решение, ако отказът от иска го предхожда. Тази проверка за допустимост на производството следва да бъде извършена по реда на инстанционния контрол.В настоящия случай при разглеждане на делото е било релевирано възражение за недопустимост на иска поради извършен отказ от спорното право, но с влязлото в сила решение е прието, че не е налице идентичност на имотите, предмет на двете дела. В производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение обаче молителят не може да се позове на отказ от иска и да иска отмяна на постановеното след този отказ решение като неправилно. Липсва пълно субективно и обективно тъждество по смисъла на чл.303,т.4 ГПК, тъй като липсва формирана сила на пресъдено нещо между същите страни и на същото основание в две противоречиви съдебни решения.
След като не е налице соченото основание за отмяна по чл.303, ал.1,т.4 ГПК, то молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.С оглед изхода на производството по отмяна на ответниците следва да се присъдят направените от тях разноски в размер на общо 2000 лева –адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.


Р Е Ш И :



ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Е. К.,гр.София, за отмяна на влязло в сила решение № 240/17.12.2010г. по гр.д.№470/2010г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №84/20.04.2010г. по гр.д.№ 700/2009г. на Районен съд – Радомир.

ОСЪЖДА И. Е. К.,гр.София, да заплати на Е. Р. К., М. Р. К., С. Р. К. и В. Р. К. разноски за настоящото производство в размер на 2000 лева.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: