РЕШЕНИЕ № 60056 София, 05.07.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев секретар Ангел Йорданов, в открито заседание на 26.04.2021 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 747 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 47 сл. ЗМТА. Образувано е по предявени от И. И. Г. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД искове по чл. 47, ал. 2 и евентуално по чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ. Ответникът оспорва исковете. I. По допустимостта на исковете. Исковете са допустими. Предявени са от надлежна страна в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение, а именно на 14.02.2020 г. с връчването на изпратената до ищеца покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 20198560401172, доколкото не се установява по-ранна дата на връчване или узнаване на арбитражното решение от ищеца. В приложеното арбитражно дело липсват доказателства арбитражното решение да е връчено на ищеца. Налице е известие-обратна разписка от 26.03.2014 г., съгласно което решението е изпратено от арбитражния съд на посочен в договора адрес на кредитополучателя, не доказва връчването на решението. Единственото отбелязване в известието обаче е за дата на връчване с подпис на пощенския служител, като липсва каквото и да било удостоверяване на опит за връчване, поради което това известие не може да обоснове извод за редовно извършено връчване на арбитражното решение. Освен това се установява, че в договора за кредит е бил посочен, и следователно известен както на настоящия ответник, ищец в арбитражното производство, така и на арбитражния съд, и втори адрес на ищеца. Не са налице данни арбитражният съд да е направил опит за връчване и на този адрес. Горните обстоятелства разкриват неизпълнение от страна на арбитражния съд на задължението по чл. 32, ал. 1 ЗМТА. Тази норма предвижда като условие за прилагане на фингираното връчване на уведомленията в арбитражното производство невъзможността да бъдат намерени седалището, местожителството, обикновеното пребиваване или адресът на получателя след старателно издирване. В случая неизпълнението на задължението по чл. 32, ал. 1 ЗМТА съставлява пречка да се приложи фикцията за уведомяване и решението да се счете за редовно връчено. Неоснователно е и позоваването на ответника на настъпило още през 2014 г. узнаване на арбитражното решение с връчването на покана за доброволно изпълнение в рамките на първоначално образуваното изп. д. № 20148560401962. Установява се, че по това изпълнително дело поканата за доброволно изпълнение е била изпратена до ищеца по пощата и според приложеното известие за доставяне е била връчена на майката на ищеца на нечетлива дата през м. септември 2014 г. От представеното удостоверение за раждане и неоспореното заключение на назначената почеркова експертиза обаче се установява, че подписът за получател в това известие не е бил положен от майката на ищеца, поради което следва да се приеме, че връчване не е налице. II. По същество. Няма спор, че в качеството си на физическо лице, ищецът има качеството на качеството на потребител на финансови услуги по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Липсват и данни договорът за кредит, във връзка с който е постановено атакуваното арбитражно решение, да е бил сключен от ищеца в рамките на търговска или професионална дейност. По силата на § 6, ал. 2 ЗИДГПК (ДВ, бр. 8/2017 г.) производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е и спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, ал. 1 ЗЗП, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл. 19, ал.1 ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж, ако производството пред него е висящо. Съгласно действащата разпоредба на чл. 47, ал.2 ЗМТА (§ 8, т. 5 ЗИДГПК, ДВ, бр. 8/2017 г.) арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. В производството по чл. 48, ал. 1 ЗМТА въпросът за валидността на арбитражното решение е процесуалноправен, следователно разрешаването му следва да е основано на действащата нормативна уредба, която посредством редакциите на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47, ал. 2 ЗМТА изрично регламентира забрана за разрешаване на потребителски спорове от арбитраж и прогласява нищожността на поставените по тях арбитражни решения. С влизане в сила на ЗИДГПК (ДВ, бр. 8/2017 г.) - § 6, ал. 2, производствата по неарбитрируеми - потребителски спорове се прекратяват и по тях е не може да бъде постановено арбитражно решение. Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС след законодателната промяна, това правило се прилага и по отношение на онези арбитражни решения по аналогични спорове, които са предмет на иск за отмяна, предявен в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, по който ВКС не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на изменението на процесуалния закон или по-късно. Според даденото от Конституционния съд тълкуване в т. 3 по конст. дело № 15/2002 г., защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първия стадий на процеса, а защитата по реда на чл. 47 ЗМТА е следващият факултативен стадий. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба заварените производства, намиращи се в първия стадий подлежат на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитрируемост на спора (чл. 19, ал. 1 ГПК вр. § 6, ал. 2 ЗИДГПК, ДВ, бр. 8/2017 г.). Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес е преминала в своя втори стадий при постановено арбитражно решение и това е заварено производство, следва ВКС да констатира този порок на арбитражното решение, като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем – потребителски - спор, тъй като, след като констатира нищожността на такова решение, ВКС не би могъл нито да го отмени, нито респективно да остави молбата за отмяна без уважение. По изложените по-горе съображения следва да бъде обявена нищожността на оспореното арбитражно решение на основание чл. 48, ал. 2 ЗМТА, като евентуалните искове по чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА не следва да се разглеждат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно направеното искане с представения списък по чл. 80 ГПК ответникът дължи на ищеца направените за настоящото производство разноски в размер на 545,66 лв. С тези мотиви съдът РЕШИ: Обявява за нищожно на основание чл. 48, ал. 2 ЗМТА арбитражно решение от 13.03.2014 г. по арб. д. № 2767/2014 г. на Арбитражен съд “Арбитер Юстициарум“ СНЦ. Осъжда „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на И. И. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 545,66 лв. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: