Р Е Ш Е Н И Е №411 София,22 декември 2015година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ :БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря :Марияна Петрова и в присъствието на прокурора :Пенка Маринова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1282 по описа за 2015 година Срещу решение по внохд.№205/2015 г. на Апелативен съд гр. Пловдив е подадена касационна жалба от подсъдимия В. Р. А.. В съдебно заседание жалбата ,с оплаквания за съществени процесуални нарушения ,нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието се поддържа от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно ,при спазване на процесуалните правила ,а наложеното на подсъдимия наказание достатъчно и справедливо. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 5.08.2015 г. постановено по внохд.№205/2015 г. на Апелативен съд гр. Пловдив, е изменена присъда по нохд.№515/2015 г. на Окръжен съд гр. Пловдив ,като е увеличен размера на наказанието наложено на подсъдимия В. Р. А. за престъпление по чл.330 ал.2 т.3 вр. с ал.1 НК вр. с чл.18 ал.1 НК и чл.58 а ал.1 НК вр. с чл.54 ал.1 НК на три години лишаване от свобода.Увеличен е и размера на наказанието определено по чл.23 ал.1 НК на три години лишаване от свобода.В останалата й част ,с която подсъдимия е признат за виновен в това ,че на 5.01.2015 г. в [населено място] е направил опит да запали сграда със значителна стойност –„Д. д.”-1 248 800 лв.,която е с историческа и художествена стойност,собственост на Мюсюлманско настоятелство гр. Пловдив , и деянието е останало недовършено по независещи от волята му причини -престъпление по чл.330 ал.2 т.3 вр. с ал.1 НК вр. с чл.18 ал.1 НК , признат е за виновен и в извършване по същото време и на престъпление по чл.194 ал.1 НК , присъдата е потвърдена. ПО ЖАЛБАТА на под.В. А. : Защитата на подсъдимия счита ,че за да увеличи наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл.330 ал.2 НК , съдът се е „позовал на твърдяното в протеста формално признаване от страна на А. на фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт ,за да ползва привилегията на закона”,което ни било вярно ,тъй като молбата за провеждане на съкратено съдебно следствие била подадена до прокуратурата още на 16.03.2015 г. ,преди „написване” на обвинителния акт ,т.е. било налице „осмисляне” на извършеното от страна на А. и направени съответните изводи.В жалбата се спори и извода на съда ,че опита за палеж бил довършен ,защото –„дизеловото гориво е трудно запалимо и макар да е залята стената на джамията ,ако дизеловото гориво бе лесно запалимо ,нямаше да има толкова множество палени клечки кибрит... предмет на запалване са били само двете пластмасови саксии ,едната от които не се е запалила ,а другата горяла малко време и била угасена от свидетел”.Съда приел по предположение ,че горенето на тази саксия е начало на пожар в джамията.Оплакването за явна несправедливост, произтича според защитата от изложените „съображения”. Доводите са неоснователни и това е така защото : Производството пред първоинстанционния съд е протекло по правилата на Глава двадесет и седма НПК ,в хипотезата на чл.371 т.2 НПК.В съдебно заседание на 27.04.2015 г. по нохд.№515/2015 г. на Окръжен съд гр. Пловдив, подсъдимия А. е заявил –„признавам изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт .Съгласен съм да не се събират доказателства за тези обстоятелства”.Това заявление на подсъдимия е предхождано от искане на защитата на подсъдимия за провеждане на съкратено съдебно следствие по Глава двадесет и седма НПК ,в хипотезата на чл.371 т.2 НПК. Съобразно ТР №1/2009 г. на ОСНК на ВКС , разрешаващо въпросите по т.н. съкратено съдебно следствие в т.8.1. е прието : – „постигайки по благоприятно материално правно третиране ,подсъдимия е длъжен да понесе и съответните тежести.Той доброволно и съзнателно сам се е лишил от процесуалната възможност да релевира обстоятелства ,оспорващи фактическото обвинение и да претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания....Допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт”. Предвид горното настоящия състав на Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,намира че направените интерпретации от защитата по фактите в касационната жалба няма как да бъдат обсъждани ,тъй като нямат нищо общо с обстоятелствата от значение изложени в обвинителния акт. Неоснователно и оплакването за нарушение на закона ,с поддържане на тезата за „недовършен опит на престъплението по чл.330 ал.2 НК”.Напротив подсъдимия е направил всичко възможно да запали Д. дж. в [населено място] ,и това че не са настъпили обществено опасните последици на извършеното ,очевидно се дължи на намесата на трима граждани ,които успели да отдръпнат горящата саксия от стената на сградата и така да предотвратят запалването на сградата.В този смисъл въззивния съд е изложил подробни съображения ,които Върховният касационен съд споделя изцяло ,поради което не ги преповтаря. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното от въззивния съд наказание.При определяне размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на подсъдимия въззивния съд е съобразил всички обстоятелства от значение ,приел е че наказанието следва да се определи при условията на чл.54 НК ,констатирал е пропуски в първоинстанционния съдебен акт по отчитане на обществената опасност на деянието и дееца ,които е коригирал ,определил е наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода ,което на основание чл.58 а ал.1 НК е редуцирал с една трета.Така определеното наказание е достатъчно и справедливо и не е в нарушение на чл.348 ал.5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение , намира постановеното решение при спазване на процесуалните правила и закона ,а касационната жалба на подсъдимия А. изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№205/2015 г. на Апелативен съд гр. Пловдив , с което е изменена присъда по нохд.№515/2015 г. на Окръжен съд гр. Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :