5 определение по гр.д.№ 624 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 177 София, 18.04. 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА МИЛЕНА ДАСКАЛОВА като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 624 по описа за 2022 г. приема следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Б.“ АД срещу решение № 236 от 21.07.2021 г. по в.гр.д.№ 586 от 2021 г. на Бургаския окръжен съд, IV въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 260131 от 25.01.2021 г. по гр.д.№ 208 от 2020 г. на Бургаски районен съд за отхвърляне на предявения от „Б.“ АД срещу И. Д. Б., С. Б. Ч. и Б. Д. Б. иск с правно основание чл.270 ГПК за обявяване нищожността на решение № 147 от 09.01.2018 г. по гр.д.№ 615 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о. В жалбата се твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуален закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Поставят се следните правни въпроси: 1. Налице ли е нищожност на съдебното решение, когато то няма изискуемото по чл.236 ГПК съдържание, чрез което ясно да е изразена формираната от съда правораздавателна воля ? По този въпрос се сочи противоречие със следната практика на ВКС: решение № 668 от 15.11.2010 г. по гр.д.№ 1790 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 437 от 10.04.2021 г. по гр.д.№ 1209 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о. 2. Компетентен ли е съдът, сезиран с иск за нищожност на съдебно решение, да тълкува диспозитива на решението, предмет на претенцията или това е прерогатив единствено на състава, постановил съдебния акт ? 3. Налице ли е основание за прогласяване на нищожността на съдебно решение, когато в диспозитива на решението имотът е индивидуализиран чрез препращане към скици, в които пространствените предели на процесния имот не са идентични ? По втория и третия поставени въпроси се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Освен това се твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Ответниците И. Д. Б., С. Б. Ч. и Б. Д. Б. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение по иск за нищожност на решение за делба на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК, независимо от цената на иска. За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск за нищожност на решение № 147 от 09.01.2018 г. по гр.д.№ 615 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о., въззивният съд е посочил, че по принцип нищожно е съдебно решение, което е постановено от ненадлежен състав, извън пределите на правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, неподписано или абсолютно неразбираемо до степен, че волята на съда не може да се извлече, дори и чрез тълкуване на решението. В конкретния случай въззивният съд е приел, че процесното решение на ВКС по гр.д.№ 615 от 2017 г. не е нищожно- постановено е от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма и е подписано. Решението на ВКС не е неразбираемо относно това кой точно имот е допуснат до делба, както неоснователно е твърдял пълномощника на ищцовото дружество. Констатирано е, че в решението на ВКС допуснатият до делба имот е индивидуализиран като реална част с площ от 3 333 кв.м., находящи се в югоизточната част на имот с идентификатор 07079.604.181 по кадастралната карта на [населено място], означен на комбинираната скица на л.186 от гр.д.№ 4008 от 2014 г. на Бургаския районен съд към заключение на в.л.И. Б., съставляваща неразделна част от решението, идентична с имота по скица-проект № 35470 от 15.09.2011 г. на С.-гр.Б., находяща се на лист 51 от гр.д.№ 4008 от 2014 г. и скица към констативен акт за непълноти и грешки в кадастралния план на лист 52 по гр.д.№ 4008 от 2014 г. Съставът на ВКС бил посочил, че процесният имот е идентичен с имота по скицата-проект от 15.09.2011 г. и скицата към констативния акт, а не че границите на имота по комбинираната скица на в.л.инж.И. Б. са идентични с границите на имота по скицата- проект и по скицата към констативния акт. Според съда, несъмнено в решението на ВКС индивидуализацията на делбения имот по граници и конфигурация е съгласно комбинираната скица на в.л.инж.И. Б., находяща се на лист 186 от гр.д.№ 4008 от 2014 г., съставляваща неразделна част от решението. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице соченото от жалбоподателя основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения въпрос: Налице ли е нищожност на съдебното решение, когато то няма изискуемото по чл.236 ГПК съдържание, чрез което ясно да е изразена формираната от съда правораздавателна воля ? В посочените от жалбоподателя решение № 668 от 15.11.2010 г. по гр.д.№ 1790 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 437 от 10.04.2021 г. по гр.д.№ 1209 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о. е прието, че съдебно решение е нищожно, когато изразена в него воля на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Приетото в обжалваното решение не противоречи на тази практика на ВКС. В него съдът не е приел, че съдебно решение не е нищожно, когато е абсолютно неразбираемо. Напротив, приел е, че когато решението е абсолютно неразбираемо, то е нищожно, но че процесното решение на ВКС по гр.д.№ 615 от 2017 г. е разбираемо и в него волята на съда е достатъчно ясно изразена. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, това основание за допускане на касационно обжалване е налице в няколко случая: когато по приложимия към конкретното дело въпрос няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия; когато е налице неясна правна уредба, което налага тълкуването на закона от ВКС или когато са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, което налага промяна на вече даденото от ВКС тълкуване на закона. В конкретния случай, вторият поставен въпрос /Компетентен ли е съдът, сезиран с иск за нищожност на съдебно решение, да тълкува диспозитива на решението, предмет на претенцията или това е прерогатив единствено на състава, постановил съдебния акт ?/ не е свързан с приложението на неясна правна уредба. Разпоредбите на ГПК са ясни, а и практиката на ВКС по приложението на чл.270, ал.2 ГПК е непротиворечива в смисъл, че при преценката относно това дали е нищожно съдебно решение като абсолютно неразбираемо, изразената от съда воля в решението му може да бъде извлечена и чрез тълкуване на мотивите на това решение. Третият поставен въпрос /Налице ли е основание за прогласяване на нищожността на съдебно решение, когато в диспозитива на решението имотът е индивидуализиран чрез препращане към скици, в които пространствените предели на процесния имот не са идентични ?/ е неотносим към конкретното дело, по което съдът е приел, че допуснатият до делба имот е индивидуализиран по граници не съобразно двете посочени скици /скица-проект № 35470 от 15.09.2011 г. на С.-гр.Б., находяща се на лист 51 от гр.д.№ 4008 от 2014 г. и скица към констативен акт за непълноти и грешки в кадастралния план на лист 52 по гр.д.№ 4008 от 2014 г./, а съобразно една скица- скицата към заключението на в.л.И. Б., находяща се на лист 186 от гр.д.№ 4008 от 2014 г. на Бургаския районен съд и съставляваща неразделна част от решението на ВКС. Не е налице и соченото основание на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Решението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Не са налице и другите предвидени в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск с правно основание чл.270 ГПК, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 236 от 21.07.2021 г. по в.гр.д.№ 586 от 2021 г. на Бургаския окръжен съд, IV въззивен граждански състав. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.