Р Е Ш Е Н И Е № 178 София, 06 август 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. петнадесети април ………........... 2014 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Цветинка Пашкунова ........................ ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ............................... .. Даниела Атанасова ............................ при секретар .. Илияна Петкова .................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Руско Карагогов ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................. НОХД № .. 331 .. / .. 14 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК. В срок е постъпило искане от страна на осъдения Д. Д.. Иска се отмяна по реда на възобновяването на решение № 225 от 30.12.13 год., постановено по ВНОХД № 1222/13 год. по описа на Старозагорския окръжен съд. С решението е потвърдена присъда № 3 от 21.06.13 год. по НОХД № 479/12 год. на Чирпанския районен съд. Искането е на осн. чл. 422, ал. 1, т. 2, вр. чл. 348, ал. 1 т.т. 1-3 НПК. Не са посочени конкретни искания след възобновяване на делото. Искането се поддържа в съдебно заседание на посочените основания и доводи. Прокурорът счита, че не са налице условията за възобновяване на делото. Пледира искането да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилото искане, посочените основания и доводи и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното: С цитираната присъда Д. е признат за виновен в това, че на 24.09.10 год. на АМ „име”, в землището на [населено място], противозаконно е повредил чужда движима вещ – автомобилна гума, марка „марка” 385/65/22,5 на стойност 426.80 лв., собственост на Д. Т., поради което и на осн. чл. 216, ал. 1, пр. 2 и чл. 54 НК е осъден на ЧЕТИРИ месеца лишаване от свобода, търпими в затворническо заведение от закрит тип при първоначален строг режим, съобразно чл. 60, ал. 1 и чл. 62, т. 2 ЗИНЗС. Осъден е да заплати на Д. Т. 426.80 лв., представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.09.10 год. до окончателното им изплащане, както и разноски по делото за процесуално представителство в размер на 320.00 лв. Съдът се е произнесъл по разноските, направени по делото, държавната такса върху присъденото обезщетение и веществените доказателства. С въззивното решение присъдата е потвърдена. Всички доводи, развити в касационната жалба, са поставени пред инстанциите по фактите. Въззивният съд е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК. Посочил е основанията, поради които не ги приема. Посочил е защо не приема като основателен довода за неосъществено разпознаване на досъдебното производство. Приел е, че в компетентността на органите на досъдебното производство е да изберат съответните на казуса процесуално-следствени действия, които да използват. Настоящата инстанция споделя това, като счита, че с оглед събраните при разследването доказателства за авторството, това не е било необходимо. Освен отразеното в решението, следва да се посочи разпоредбата на чл. 348, ал. 4 НПК. Дори да се приеме, че формално е допуснато съществено процесуално нарушение, то същото не може да бъде отстранено при ново разглеждане на делото, поради което не съставлява основание за отмяна на присъдата. В съдебно заседание, пострадалият с категоричност посочва, че извършителят на деянието е Д.. Не отговаря на материалите по делото доводът, че са останали „нечути” от съда показанията на свидетелите М., В. и Л., пътували в колата на подсъдимия. Напротив. Същите изключително подробно са обсъдени в мотивите на районния съд на стр. 6-8 и е посочено, защо не се кредитират. Отношение по техните свидетелски показания е взел и окръжният съд /стр. 6/, като се е присъединил към извода, че са заинтересовани и противоречиви както помежду си, така и във връзка с останалия доказателствен материал. Същите логично са съпоставени с показанията на пострадалия Т., свидетелите С. и Д., приложения по делото фотоалбум, заключенията на стоково-оценителната и фоноскопната експертизи и писмените доказателства. В искането се твърди, че незаконосъобразно е отказано да се назначи по делото авто-техническа експертиза, която да установи, че подсъдимият не е нарязал гумите на МПС /ТИР/, а това е станало вследствие на ПТП. Искането е направено в съдебно заседание, проведено на 26.04.13 год. Съдът законосъобразно на л. 98 /гръб/ е отклонил искането, тъй като вещото лице е следвало да изготви заключение единствено на базата на свидетелски показания за евентуално ПТП, като негова би била преценката за тяхната достоверност. Окръжният съд е споделил решението на първата инстанция. Отказът на инстанциите по фактите е съобразен с разпоредбата на чл. 144 НПК. Експертизата не е била задължителна, съгласно чл. 144, ал. 2 НПК. От друга страна, извън компетентността на експертите е да преценяват достоверност на свидетелски показания. Във връзка с този довод, настоящата инстанция също приема, че не е законосъобразно назначаването на АТЕ, за да се установи по делото извършеното деяние и неговото авторство. На базата на разпоредбата на чл. 17 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, още районният съд е дал законосъобразен отговор за доказателствената годност на изискания по реда на НПК звукозапис от „Районен център 112” – [населено място], по който е изготвено, изслушано и прието в съдебно заседание заключението на фоноскопската експертиза /л. 78-82 д.п./. Възприетите от контролираните съдебни инстанции фактически обстоятелства водят до извод, че законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на Д. по чл. 216, ал. 1 НК. В искането не са посочени конкретни доводи във връзка с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НК, поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне. В санкционната част решението се атакува във връзка с твърдението, че Д. не е извършил инкриминираното престъпление. Доводи, касаещи явната несправедливост на наказанието не са развити в искането и в съдебно заседание. Наложеното наказание отговаря на степента на обществената опасност на извършеното и на дееца. При определянето му са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Пред настоящата инстанция не се изтъкват такива, които не са взети предвид или са подценени. Съдебното минало на осъдения /л. 53 и л. 54 д.п./ е наложило ефективно изтърпяване на наложеното наказание при определените от съда затворническо заведение от закрит тип при първоначален строг режим. Съгласно посочените съображения искането е НЕОСНОВАТЕЛНО и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от страна на осъдения Д. Й. Д. за възобновяването на ВНОХД № 1222/13 год. по описа на Старозагорския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................