Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                  № 236                                                   Гр.София, 03 май  2010 г.                                                                                       В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети  април,  две хиляди и десета година, в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:           ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ЦЕКОВА  В присъствието  на прокурора БУМБАЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 158/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   С присъда № 37/12.02.10 г.,постановена по В. Н. О. Х. Д.588/09 г., ОС-Благоевград /БлОС/ е отменил оправдателна присъда № 3572/27.10.09 г., постановена по Н. О. Х. Д.135/09 г.от РС-Разлог и е признал подсъдимия Д. Х. Ж. за виновен в извършено от него престъпление по чл.343 Б,,ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години, при спазване разпоредбата на чл.66 НК. На основание чл.343 Г НК на подсъдимия е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и девет месеца, като е зачетено времето, през което той е бил лишен от това право по административен ред, считано от 06.02.09 г.до 27.01.10 г. Срещу така постановения въззивен съдебен акт е постъпила касационна жалба от подсъдимия чрез неговия защитник, в която са развити нарушения на чл.348,ал.1,т.1-3 НПК. Иска се присъдата на БлОС да бъде отменена и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд /не на второинстанционния/ за постановяване на законосъобразна присъда. Жалбата се поддържа и в съдебно заседание пред ВКС с всички изтъкнати в нея възражения. Представителят на ВКП намира, че атакуваната присъда следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изложените в нея доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на проверката по чл.347 НПК, намира за установено следното:   ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ за НАРУШЕНИЯ на ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА: Първото оплакване, което трябва да бъде обсъдено от касационната инстанция, доколкото, ако се счете за основателно, ще повлияе съществено върху изхода на спора, без необходимост от по-нататъшно вземане на отношение по другите доводи, е свързано с претенция за постановяване на атакуваната присъда при съществени нарушения на процесуалните правила- касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Твърди се, че към присъдата на БлОС липсват мотиви, което по силата на чл.348,ал.3,т.2 НПК е от типа на абсолютните процедурни недопущения. Казаното не отговаря на процесуалната действителност. Следва да се отбележи, че поначало към момента на депозиране на жалбата на подсъдимия е възможно да не е имало изготвени мотиви, след обявения диспозитив на присъдата от БлОС в съдебно заседание на 12.02.10 г. Това обаче не обяснява мотивировката по жалбата, относима към съдържанието на мотивите към присъдата. Като се имат предвид формата и същността на постановения от втората инстанция съдебен акт, за него се прилагат правилата на чл.317 вр.чл.308 НПК по отношение на срока на изготвяне на мотивите. Последните са налични в кориците на делото и в същината си са дали отговор на въпросите, на които трябва да се отговори според разпоредбата на чл.339,ал.1 и 3 вр. чл.305 НПК. Категорично, в контекста на коментираната проблематика, не може да се извлече извод за формално наличие на мотивировка, което да бъде оценено като липса на мотиви. Твърди се, че от анализа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателствени материали, не е видно какво е точното съдържание на алкохол в кръвта на касатора, въз основа на което е ангажирана наказателната му отговорност. А това е така поради неустановяване на точния час на извършената от органите на реда проверка и при допускане на нарушения на Наредба № 30/27.06.01 г. Макар и да не е изписано по нарочен начин, за да не направи извод, че се претендира необоснованост, която не е касационно основание, ВКС като инстанция единствено по правото, обмисляйки цялостното съдържание на жалбата, счита, че се атакува направена не по процедурните правила оценка на събраната доказателствена маса от страна на въззивния съд, която е довела до порочно формирана воля, ограничаваща процесуалните права на касатора и в частност правото му на защита- касационно основание по чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Внимателният прочит на материалите по делото сочи на неприсъствие на цитираното процесуално нарушение. БлОС е ценил всички събрани от долустепенния съд и от самия него доказателства, интерпретирал ги е в рамките на правомощията му, дадени по процесуалния закон и е извел съответните фактологически и правни изводи. Обстоятелството,че доказателствената съвкупност е преценена по неподходящ според Ж. начин, защото не отговаря на вижданията му за благоприятен за него изход на делото, би могло да предизвика обсъждане от страна на ВКС само в случай,че е налице порочна воля поради превратно тълкуване и/или изопачаване на доказателствени материали. Суверенно право на решаващите по фактите и правото съдебни органи е осмислянето на доказателствата, стига да бъдат дадени ясни отговори кои доказателствени материали стоят в основата на решаването на казуса, защо именно те, а при налични противоречия, на кои се дава вяра и по каква причина. В конкретния случай БлОС е взел отношение по всички релевантни въпроси, както са формулирани изискванията на чл.339 вр.чл.305 НПК. Направен е подробен разбор на гласните доказателствени средства, като информацията по показанията на свидетелите Ц, С. , М. и Н. , с анализ на същите поотделно и в съвкупност, е довела до извод, че първоначално подсъдимият е дал възможност да му се вземе кръв за изследване, която манипулация не е било възможно да се извърши, след което е отказал. Отказът му е опредметен с полагане на подпис в журнал, за който подпис е установено чрез графологическа експертиза, че е на Ж. Освен това, в показанията си свидетелите В също удостоверяват очевидното поведение на касатора на човек, управляващ автомобил и спрян за проверка след сериозна консумация на алкохол. Последната впрочем не се отрича от дееца, а се набляга на недъзи при констатиране на пияното му състояние по надлежен ред. В показанията си, депозирани при съпоставянето в очна ставка със свидетеля М, доктор Ц. е отразила, че дължимият по Наредба 30 протокол за медицинско изследване се съхранява или в болницата, или е предаден в полицията. Няма твърдения за неизготвяне на подобен протокол за Ж. Такъв е представен в съдебно заседание пред РС-Разлог, преди приключване на съдебното следствие и е приложен на л.74 и сл.от първостепенното съдебно производство. Няма основания да се приеме, както настоява защитата, че посоченият протокол не е бил създаден в деня на извършване на деянието, а по-късно, с оглед процеса. Второстепенният съд е отделил достатъчно внимание на часа на спиране на подсъдимия за проверка от страна на органите на реда и е изложил пространни аргументи, с които настоящият съд се съгласява. Както правилно е посочено в атакуваното съдебно решение, на л.6 от ДП е приложен акт за административно нарушение № 187/ 06.02.09 г., съставен на дееца на 06.02.09 г., видно от който е спрян за проверка в 01.40 ч. Подсъдимият не е отразил никакви възражения по въпроса. В цитирания вече протокол за медицинско изследване е посочен час на обследване на Ж. 00 ч. Тези факти се явяват достатъчни за приемане на часа на проверката, както е сторил БлОС. Изложени са и доводи за “разпечатка” от показанията на техническото средство Алкотест Дрегер 7410 с фабричен № 0* с който е извършена проверката на подсъдимия. ВКС се солидаризира с всичко, заявено от въззивния съд и не намира за нужно да го повтаря, предвид и аргументацията по жалбата. Само отново ще се посочи третираният вече невъзразен от Ж. акт за допускане на административно нарушение, съгласно който техническото средство е отчело 2,09 промила концентрация на алкохол.   ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ за НАРУШЕНИЕ на МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН: При законосъобразно интерпретиране на доказателствения материал, БлОС е извел и правилни изводи по приложението на правото. Съгласно чл.1, ал.2 от Наредба № 30/27.06.01 г.за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, употребата на алкохол се установява посредством използуване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. Алтернативността, заложена в Наредбата, дава възможност,както е и сторено в случая, да се извлече извод за алкохолна концентрация при касатора, единствено на основа показанията на техническото средство Алкотест Дрегер. Съгласно чл.2,ал.2 от обсъжданата Наредба, с лабораторно изследване се установява употребата на алкохол, когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство. В случая Ж. нито е отказал, нито физическото му състояние не е позволявало да бъде тестван с техническо средство. Освен това той не е оспорвал показанията на същото /а не е взета проба,която да е некачествена/, за да е необходимо назначаване на лабораторно изследване- чл.2,ал.1. Съгласно чл.4 от Наредбата, когато с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, длъжностно лице от службата за контрол може да придружи водача до лечебно заведение. В случая органите по контрол са се възползували от диспозитивното си право и касаторът е бил придружен до лечебно заведение- Център за спешна медицинска помощ, както указва разпоредбата на чл.7,т.2. Доктор Ц. е изготвила протокол за медицинско изследване, каквито са задълженията й по чл.10,ал.1 и 2 от Наредбата. В същия е отразено, че подсъдимият отказва съдействие за вземане на кръвна проба /факт,свързан с обсъдените доказателства/. Съгласно чл.11,ал.4 от Наредбата отказът на водача да бъде изследван се отразява от лекаря в протокола за медицинско изследване, което се удостоверява с подпис на изследвания и/или на свидетел. В случая е положен подпис на свидетел М. Най-елементарното граматическо тълкуване на нормата на чл.11,ал.4 при използуваната алтернативност на съюзите И/ ИЛИ, указва на възможност изследваният, какъвто Ж. се явява, да не се подпише /обратно на заявеното в жалбата становище, при оспорване на съставянето на протокола въобще/. С оглед казаното, законосъобразно на основание чл.6,ал.1 от Наредбата, при доказан отказ да даде кръв за изследване, употребата на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена на основа показанията на техническото средство-2.09 промила. В този смисъл въззивният съд е достигнал до правилен извод за спазване на надлежния ред на констатиране на алкохолна употреба и вярно ангажиране на наказателната отговорност на касатора по чл.343 Б,ал.1 НК. Липсва предпоставка да се приеме нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348,ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК. ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ за ЯВНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ на НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ: Макар и в касационната жалба да е визирана явна несправедливост на присъдата, от съдържанието е ясно,че наличното оплакване е за явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл.348,ал.5,т.1 вр. ал.1, т.3 НПК. БлОС подробно е изложил тезата си касателно наказанието, което трябва да бъде определено на подсъдимия и начина на неговото изтърпяване. В жалбата не се излагат някакви същностни доводи, които да наведат касационната инстанция на съображения, различни от изложените. Всички посочени фактори, обмислими като несъставомерни субективни елементи, са взети предвид от второстепенния съдебен състав и им е дадена вярна оценка. Няма съмнение, че предишно подобно поведение на дееца, санкционирано по съответен ред, не е посочено като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като Ж. се води неосъждан. Същото е маркирано при обосноваване на прекия умисъл с неговите особености. Що се касае до оплакването за явна несправедливост на наказанието лишаване от право на управление на МПС, предвид негова завишеност, възражението в жалбата е формулирано като оспорване на съставомерност, което означава липса на престъпление. При такава позиция касационната инстанция не следва сама да дири доводи, които да обосновават нуждата от скъсяване на времетраенето на лишаване от правоуправление. Поначало, предвид характеристиките на цялостното производство и ценимите фактори по смисъла на чл.348,ал.5 вр.ал.1,т.3 НПК, намаляване на наложеното на Ж. наказание би довело до необосновано снизхождение и не биха се реализирали пълноценно заложените в чл.36 НК цели.   Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 57/ 12.02.10 г.,постановена от ОС-Благоевград по В. Н. О. Х. Д.588/09 г.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/