Р Е Ш Е Н И Е   № 242   София, 01 юни 2009 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на ...двадесети май......  две хиляди и девета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :ГРОЗДАН ИЛИЕВ                                                             ЧЛЕНОВЕ :ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                                        ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…НАДЯ ЦЕКОВА……и в присъствието на прокурора …..АНТОНИ ЛАКОВ..........….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 232 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Производството е образувано по искане на осъдените М. Г. А. и В. Г. К. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на решение № 87/ 26.03.2009 г. по внохд № 325/09 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е изменена присъда № 13/ 13.01.2009 г. по нохд № 1118/08 г. на Пловдивския районен съд. Сочат се допуснати от съдебните инстанции съществени процесуални нарушения при установяване на фактите по делото, довели до неправилното осъждане на искателите в противоречие с разпоредбата на чл.303 ал.2 НПК. Изложени са и доводи за неправилно приложение на материалния закон при квалификацията на деянията по чл.325 ал.2 НК, както и за явна несправедливост на наказанията. Иска се делото да бъде върнато за ново разглеждане от Пловдивския районен съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт намери за установено следното:   С присъдата подсъдимата М. А. е призната за виновна в извършване на две престъпления по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 НК и е осъдена на осем месеца лишаване от свобода за телесната повреда на Р. С. и на четири месеца лишаване от свобода за телесната повреда на С. П. Оправдана е частично по обвинението за съучастие с К. при нанасяне на телесната повреда на С. Призната е за виновна и по чл.325 ал. 2 вр. ал.1 НК, като е осъдена на пет месеца лишаване от свобода. На осн. чл.23 НК е определено общо наказание от осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66 НК за срок от три години. Със същата присъда подсъдимият В е признат за виновен за престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 НК, като му е наложено наказание пет месеца лишаване от свобода, условно, с три годишен изпитателен срок. Признат е за невинен по обвинението за нанесена лека телесна повреда на Р. С. в съучастие с подс. Апостолова. Двамата подсъдими са оправдани по обвинението, че са извършили престъплението по чл.325 ал.2 НК в съучастие помежду си. С решението Пловдивския окръжен съд изменил присъдата като увеличил наказанието на подс. К. на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.67 ал.3 НК, през изпитателния срок на условното осъждане, наложил на двамата подсъдими и наказание пробация с изтърпяване на двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца.   Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в срока по чл. 421 ал.3 НПК. По същество е частично основателно.   По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения. В подкрепа на това оплакване са изложени доводи, че както първоинстанционният, така и въззивният съд не са формирали вътрешното си убеждение в съответствие с изискванията по чл.13 и чл.14 НПК, като не са обсъдили противоречията в гласните доказателствени средства и не са посочили защо се доверяват на едни от тях и отхвърлят другите. Върховният касационен съд намира оплакването за лишено от фактическо основание. Мотивите към присъдата съдържат подробен анализ на всички свидетелски показанията, които са съпоставени както помежду им, така и с обясненията на подсъдимите. Обсъдена е версията на двамата подсъдими, че са били предизвикани и провокирани от пострадалите и е отхвърлена като несъстоятелна, поради противоречието й с останалите писмени и гласни доказателства. Изложени са подробни съображения кои доказателствени средства са приети за достоверни и защо не са кредитирани други, като при анализът на доказателствата съдът не е допуснал извращаване на тяхното съдържание. Вътрешното съдийско убеждение е формирано при спазване на изискванията на процесуалния закон за обективно, пълно и всестранно изследване на доказателствата по делото. При проверката на присъдата, Пловдивският окръжен съд също е изложил подробни съображения защо намира, че фактическата обстановка е правилно изяснена от районния съд, като е отговорил и на направените с въззивната жалба възражения за необоснованост на присъдата. Не е необходимо отново да се преповтарят аргументите на съдилищата за безспорната установеност на правнорелевантните факти и доказателствената пътека, по която те са изяснени, които този съд намира за задълбочени и убедителни. Още повече, че в голямата си част искането преразказва свидетелските показания и мотивите към съдебните актове, без да се конкретизират доказателствени средства, за които се твърди, че не са обсъдени или са тълкувани превратно. Неоснователно е и възражението за нарушено право на защита, тъй като първоинстанционният съд бил ползвал показанията на част от свидетелите, дадени пред съдия на досъдебното производство. Приобщаване на тези показания към доказателствената съвкупност е процесуално допустимо, защото към момента на провеждане на разпитите на свидетелите, подсъдимите не са били привлечени към наказателна отговорност и не е било необходимо да бъдат призовани- те лично или техни упълномощени защитници. Ето защо настоящият касационен състав прие липса на процесуални нарушения при постановяване на присъдата и решението, които да са основание за отмяната им.   По оплакването за нарушение на материалния закон. При установените по делото факти, които не подлежат на преоценка, първоинстанционният съд правилно е приел, че подсъдимата А. е осъществила две престъпления по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 НК. В искането липсват възражения по посочената правна квалификация, извън вече обсъдените и отхвърлени доводи за допуснати процесуални нарушения, които според защитата са довели до осъждането й по обвинение, недоказано по несъмнен начин. Основателни са оплакванията за неправилно приложение на материалния закон по отношение приетата квалификация по чл.325 ал.2 НК. Върховният касационен съд намира, че установени факти по престъпната дейност не сочат на квалифицирания състав на престъплението хулиганство. Хулиганските действия са с изключителен цинизъм или с изключителна дързост, когато са особено нагли и безсрамни и в изключително груба форма засягат интересите на обществото или на личността и упорито не се прекратяват от дееца. С тях в по-висока степен се засягат защитените обществените отношения, скандализира се обществото и се нанася тежко оскърбление на чувствата на гражданите. В този смисъл е ППВС № 2/74 г., изясняващо признаците на квалифицирания състав на чл.325 ал.2 НК. Разгледаният случай не е такъв. Нито изречените от двамата дейци обидни думи, нито действията им надхвърлят по интензитет обичайното при този род скандали поведение. Липсват изключителния цинизъм и дързост на хулиганската проява, поради което деянието покрива обективните и субективни признаци на обикновения състав на чл.325 ал.1 НК, в каквато посока следва да се преквалифицира извършеното. Двамата искатели са неосъждани, не са причинили имуществени вреди и деянието е наказуемо с лишаване от свобода до две години или пробация, както и с обществено порицание. Налице са основанията по чл.78а ал.1 НК за освобождаването им от наказателна отговорност. Същото не се отнася до двете престъпления по чл.131 ал.1 т.12 НК поради ограничителната разпоредба на чл. 78а ал.6 НК. По оплакването за явна несправедливост на наказанието.   Върховният касационен съд не споделя виждането на въззивната инстанция, че за поправянето на М. А. е необходимо изпълнението на пробационни мерки в рамките на изпитателния срок на условното осъждане. Данните за личността й, приети и обсъдени като смекчаващи вината обстоятелства, както и семейното й положение на разведен родител с малолетно дете, за което полага грижи, сочат на ниска степен на личната й обществена опасност. За поправянето и превъзпитанието й към спазване на правовия ред се явяват достатъчни проведения съдебен процес и осъждането й. Наложените пробационни мерки следва да бъдат отменени.   При тези съображения и на основание чл.425 ал.1 т.3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение                 Р Е Ш И :   ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по внохд № 325/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. ИЗМЕНЯВА решение № 87/ 26.03.2009 г. като: Преквалифицира деянията, извършени от подсъдимите М. Г. А. и В. Г. К. от престъпления по чл.325 ал.2 НК в такива по чл.325 ал.1 НК и на основание чл.78а НК ГИ ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност. Отменява решението в частта му, с която на осн. чл.67 ал.3 НК на подсъдимата М. Г. А. са наложени пробационни мерки в изпитателния срок на наказанието лишаване от свобода. Връща делото на Пловдивския окръжен съд за налагане на наказание глоба по чл.78а НК на двамата подсъдими.         ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: