3 Върховен касационен съд на Република България НК, ІІ т.о. дело № 923/2010 год. Р Е Ш Е Н И Е № 4 гр.София, 28.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА със секретар София Симеонова изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА търговско дело под № 923/2010 година Производството е образувано по молба на [фирма], [населено място] за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски районен съд, ГО, 62 състав, постановено на 25 март 2010 год. по гр.дело № 8867/2010 год., с което е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 5 025,01 лева – неизплатена цена на закупена стока по издадени от ищеца десет броя данъчни фактури от 2005 год. ведно със законната лихва, считано от 24.02.2010 год. до окончателното изплащане, както и съответните съдебни разноски – 204 лева държавна такса и 500 лева адвокатско възнаграждение. В молбата за отмяна се правят оплаквания, че вследствие допуснати процесуални нарушения във връзка с призоваването, молителят-ответник по делото е бил лишен от право на участие и е нарушено правото му на защита в процеса. Иска се отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] със седалище [населено място] поддържа становище, че оплакванията са неоснователни и не е налице соченото основание за отмяна на постановеното съдебно решение. Върховният касационен съд, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, намира молбата за отмяна за основателна. Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК групира няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при разглеждане на делото. Хипотезите на чл.305, ал.1, т.5 ГПК се градят на важността на личната защита, която страната не е могла да осъществи поради лишаването й от възможност да участвува в делото вследствие нарушаване на съответни процесуални правила. Видно от представеното като доказателство към исковата молба удостоверение за актуално състояние, издадено на 12.06.2009 год. от агенцията по вписванията, в търговския регистър ответникът [фирма] е регистриран със седалище [населено място], район „В.”, [улица], безистена. Изпратеният от съда препис от исковата молба и приложенията към нея на посочения адрес не са били връчени, като на гърба на върнатото в цялост съобщение съдебният служител В. Иванова-призовкар към СРС е отбелязала, че по сведения на живущи в жилищната кооперация на същия адрес, преди повече от 5-6 години фирмата е освободила офиса и не е оставила друг адрес. Не са посочени имената на лицата подали тази информация на връчителя на съобщението. Освен това, в съобщението не е изписан целия адрес – липсва думата „безистена”. При тези данни съдът е приел, че исковата молба и приложенията са редовно връчени при условията на чл.50, ал.2 ГПК и след като е констатирал, че не е постъпил в срок отговор от ответника, с определение в закрито заседание на 05.03.2010 год. е насрочил делото за разглеждане в открито с.з. на 25.03.2010 год., като призовката за ответника е приложена в цялост към делото на основание чл.50, ал.2 ГПК. Без да изиска ново удостоверение за актуално състояние, за да се провери налице ли е евентуална промяна в адреса на ответника и без да се извърши ново призоваване, на проведеното на 25 март 2010 год., единствено съдебно заседание, съдът е приел, че ответното дружество е редовно уведомено по реда на чл.50, ал.2 ГПК, дал е ход по същество на делото и е постановил атакуваното решение, с което е осъдил ответника да заплати сумата – предмет на предявения иск ведно със законните последици. При тези фактически данни, неправилно първоинстанционният съд е дал ход на делото, като е приел, че ответника е редовно призован. Неправилно е приложена процесуалната разпоредба на чл.50, ал.2 ГПК, която се прилага само в случай, че търговецът е променил адреса си без да е изпълнил задължението за вписване на това обстоятелство в търговския регистър. Такива доказателства по делото липсват. Не е изискано ново удостоверение за актуално състояние за установяване на последния вписан адрес на ответното дружество, тъй като представеното удостоверение носи дата 12.06.2009 год. – половин година преди предявяването на иска пред съда. В молбата си за отмяна молителят сочи, че няма промяна в адреса на дружеството, седалището на което е в [населено място], район „В.”, [улица], безистена, на който адрес се намира и негов бюфет-павилион за бързо хранене с работно време от 8.00 до 20.00 часа, както и още едно помещение, което е отдал под наем. На същия адрес в сградата дружеството има метална пощенска кутия с табелка, на която е изписано името на фирмата. На този адрес е получена и представената като доказателство в настоящото производство покана за доброволно изпълнение от ЧСИ И. Ч. във връзка с образуваното изпълнително дело по издадения изпълнителен лист въз основа на осъдителното решение на СРС – предмет на молбата за отмяна. С оглед на изложеното, при липсата на данни за промяна в адреса на ответника, не е налице хипотезата на чл.50, ал.2 ГПК. При това положение, очевидно служителят на съда, който съгласно чл.42, ал.1 ГПК е следвало да извърши връчването на съобщенията не е изпълнил задължението си, поради което ответникът фактически не е бил редовно призован за проведеното съдебно заседание на 25.03.2010 год., нито са му били връчени редовно книжата по делото, за да подаде отговор и да ангажира доказателства по подадената срещу него искова молба съгласно чл.131 ГПК. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на ВКС-ТК счита, че вследствие на допуснатите процесуални нарушения на съда във връзка с призоваването на ответника-молител, същият е бил лишен от правото на участие и защита като страна по делото. Ето защо, налице е основание по смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на постановеното решение на Софийски районен съд, като съгласно чл.307, ал.3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При този изход в полза на молителя следва да му бъдат присъдени направените от него разноски в настоящото производство в размер на сумата 200 лева – адвокатско възнаграждение. Водим от горното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК влязлото в сила решение на Софийски районен съд, ГО, 62 състав, постановено на 25.03.2010 год. по гр.дело № 8867/2010 год. ОСЪЖДА [фирма] със седалище [населено място], [улица] да заплати на [фирма] със седалище [населено място], [улица], безистена, сумата 200/двеста/лева съдебни разноски за настоящото производство. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: