Р Е Ш Е Н И Е № 235 гр. София, 23 ноември 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ : АНТОАНЕТА ДАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Илияна Петкова и с участието на прокурора от ВКП Петя Маринова , като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 824/2016 г. по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура- Враца срещу присъда на Окръжен Съд- Враца, постановена по внохд № 161/16 от 23.06.2016 г., с която е отменена присъда на Районен съд – Враца, постановена по нохд № 13/2016 г. като вместо нея подс. В. М. В. е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 325 ал. 1вр. чл. 20 ал. 3 и ал. 4 от НК и на основание чл. 304 от НПК е оправдан. С протеста са релевирани касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК и се иска отмяна на присъдата и връщане на делото със задължителни указания. Прокурорът възразява срещу извода на съда, че не било установено, че подс. В. е осъществил състава на вмененото му престъпление. Сочи, че контролираната инстанция е формирала вътрешното си убеждение след неправилен анализ на доказателствената съвкупност, като е отказала да се довери на показанията св. М., който е бил осъден в друго производство като извършител за същото деяние. В протеста се твърди , че въззивният съд изобщо не е обсъждал част от доказателствата –а именно показанията на св. Й., К., К., Д., Т., С., П. и И И., като от друга страна неаргументирано е кредитирал обясненията на подс. В.. По този начин съдът бил допуснал съществено процесуално нарушение, което представлява основание за отмяна на атакувания акт. В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от ВКП не поддържа протеста и счита, че не са налице касационните основания посочени в него за отмяна на присъдата, тъй правилно подс. В. е бил оправдан, поради недоказаност на обвинението. Защитникът на подс. В. – адв. Д. моли въззивната присъда да остане в сила, като поддържа писмените си бележки представени по делото. ВКС след като изслуша доводите на страните в рамките на предоставените си правомощия по чл. 347 от НПК намери следното : С присъда № 15 от 21.03.2016 г. РС- Враца е признал подс. В. М. В. за виновен в това, че на неустановена дата през месец март 2015 г. в [населено място], в съучастие като подбудител и помагач умишлено склонил Х. Г. М. – действащ като извършител да извърши непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред на 17.03.2015 г. в механа „име“ като умишлено улеснил същия при извършване на деянието набавяйки му средството -1 брой флакон, съдържащ вещество наподобяващо на мирис газ- престъпление по чл. 325 ал.1 вр. чл. 20 ал. 3 и ал. 4 от НК. На основание чл. 78 а от НК го е освободил от наказателна отговорност с налагането на административно наказание глоба в размер на 2500 лв. Подс. В. е осъден да заплати направените по делото разноски. По жалба на подс. В. в ОС- Враца е било образувано внохд № 161/16 г., по което присъдата е била отменена изцяло и на основание чл. 304 от НПК подс. В. е бил признат за невиновен и оправдан в извършването на престъпление по чл. 325 ал.1 вр. чл. 20 ал. 3 и ал. 4 от НК. При определяне на рамките на касационната проверка , настоящият състав констатира, че в протеста прокурорът е направил собствен анализ на доказателствения материал , от който е извел друга фактология по делото/ различна от приетата от въззивната инстанция/. Тя не подлежи на проверка от настоящия съдебен състав. ВКС не е инстанция по фактите, а той извършва контрол върху процесуалната дейност на съдилищата по оценката на доказателствата и на начинът, по който те формират вътрешното си убеждение. Според ВКС приетите от контролираната съдебна инстанция факти са изведени при съблюдаване на процесуалните правила по събиране и проверка на доказателствения материал, който е бил обсъден задълбочено и обективно в съответствие с правилата на формалната логика. Дейността на въззивния съд по оценка на доказателствата е в съответствие с предписанията на чл. 13, чл.14 и чл. 107 ал. 5 от НПК. Съдебният състав е положил необходимите усилия за пълното и всестранно разследване по делото, като е събрал нови доказателства –разпитал е като свидетели К. и И. и е приел различна от първоинстанционния съд фактическа обстановка по отношение на следното : -че подс.В. живеел на съпружески начала със св. И. Х. - че тя дала заем от 400 лв. на св.М. и той и върнал само част от него -че по повод невръщането му в уговорения срок, подс. В. провел разговор на висок тон със св. М., -че св. К. и св. И. станали свидетели на това и -че при напускане на заведението, св. М. се заканил на подс.В., че ще го „подреди“ така, че ще го запомни. В останалата част, въззивния съд е възприел фактическата обстановка описана от първоинстанционния съд относно извършените от св. М. действия на 17.03.2015 г., за които последният се е признал за виновен. При съблюдаване на изискванията на НПК въззивният съд е анализирал съвкупния доказателствен материал, а не избрана част от него, както твърди прокурора, и е аргументирал убедително становището си за липсата на доказателства в подкрепа на обвинението срещу подс. В.. При оценката на доказателствата контролираната инстанция е съпоставила обясненията на подс. В. с показанията на допуснатите от нея свидетели - И. и К., които са потвърдили, че между подс. В. и св. М. е имало конфликт по повод невърнатия от св. М. заем на св. И. Х. и това довело до влошаване на отношенията им и до отправената от св.М. закана към подс. В.. Именно тези факти са останали в страни от вниманието на първоинстанционния съд, тъй като той е отказал да събира доказателства в тази насока, като е пренебрегвал задължението си по чл. 13 от НПК да извърши пълно и всестранно разследване по делото за да установи обективната истина по делото. Първоинстанционният съд е пропуснал да провери обясненията на подсъдимия, като по този начин не е изпълнил задължението си да събира доказателства в полза на подсъдимия. Отказът на първоинстанционния съд е бил незаконосъобразен, като аргументите му за това, са били свързани с твърдението, че искането е направено на по- късен етап от наказателното производство.Следва да се посочи, че подсъдимият има право да сочи доказателства по всяко време на процеса до приключване на съдебното следствие и за съда съществува задължение да се произнесе по тях, без да значение в кой момент в хода на разследването са били направени. Този пропуск е бил отстранен от въззивната инстанция чрез провеждането на разпит на двамата свидетели. Верният прочит на доказателствената съвкупност е позволила на въззивния съд да достигне до различни изводи както по фактите, така и по правото, с които настоящият съдебен състав се съгласява. Несподеляемо е становището на прокурора, че при формиране на вътрешното си убеждение въззивният съд е подходил избирателно и тенденциозно, като е игнорирал показанията на св. М. и св. К., които според него в достатъчна степен обезпечавали обвинителната теза на прокурора. Това не е така. Въззивният съд е обсъдил с нужното внимание показанията на св. Хр. М., спрямо когото е било водено наказателно производство за участието му в същото деяние, което е приключило със споразумение, в което той е признал участието си в инкриминирано деяние. Показанията му в качеството на свидетел / независимо от процесуалното му качество на обвиняем по друго производство/ са годен доказателствен източник и те не следва да бъдат изключвани от доказателствената маса, само поради този факт. Напротив, те наравно с останалите доказателства подлежат на преценка от съда по отношение на тяхната достоверност. Анализирайки ги, решаващият съд е приел, че не може да им се довери, тъй като е констатирал съществени противоречия между депозираните от него в хода на ДП и пред РС по отношение на хронологията на събитията и участието му в тях. Съдът е отчел различията в твърденията на този свидетел по отношение на значими за предмета на доказване обстоятелства: дали е получил пари от подс. В. за да изсипе течността, къде е скрил флакона с течност -в себе си или пред заведението, дали съзнателно е излял веществото или го е изпуснал пред входа и т. н. При спазване на правилата на формалната логика въззивният съд е защитил убедително позицията си за компрометиране на показанията на св. Х. М., поради което в по- голямата им част не са били ползвани за изграждане на вътрешното убеждение. Съдебният състав е използвал напълно законосъобразен подход при оценката на показанията на св. К., депозирани в хода на ДП и приобщени по реда на чл. 281 ал. 1 т. 1 от НПК, излагайки верни съображения за това, защо протокола за разпит от ДП пред съдия по реда на чл. 223 от НПК е годно доказателствено средство, което следва да бъде ползвано от съда, въпреки че на разпита не е присъствал обвиняем. Въззивният съд изчерпателно е обсъдил противоречията в доказателствата, като мотивирано е приел, че наличното косвено доказателство по делото / показанията на св. К./ не позволява извеждането на един, единствено възможен извод- а именно, че подс. В. е подбудил и подпомогнал св. М. да се снабди с веществото и да излее флакона с течност в заведението. При това положение след като съдът не е извършил превратна и едностранчива оценка на доказателствения материал по делото, то касационния състав няма основание да приеме, че при формиране на вътрешното му убеждение е допуснато съществено процесуално нарушение по см. на чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК. Не е налице нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Оспореното авторство на деянието беше предмет на разглеждане от съдебния състав, който изложи своите съображенията си по- горе, поради което не се налага същите да бъдат преповтаряни. Настоящият съдебен състав не намери основания да сподели доводите на прокурора за доказателствена обезпеченост на предложената от него теза за съпричастност на подс. В. в инкриминираната деятелност, тъй като липсват сигурни положителни доказателства за това. Възможни са различни хипотези, при които обвинителната теза остава неубедителна и незащитима със средствата на НПК. Недостоверните и тенденциозни показания на извършителя на деянието – Х. М. не са достатъчни за да обосноват приноса на подс. В. в осъществяване на престъплението, тъй като по делото се установява /от показанията на св. Х. , И. и К./ заинтересоваността му от това подс. В. да бъде компрометиран. Данните в показанията на св. К., също не съдържат нужната конкретика за съучастническата дейност на подс. В. и само въз основа на тях не би могло убедително да се защити обвинителната теза, тъй като те са косвено доказателство, което не я установява еднопосочно. В заключение следва да се посочи, че залегналите в протеста на прокурора твърдения са само част от възможните хипотези по делото, като негово задължение е било да предложи на съда и да защити пред него позицията си с конкретни и несъмнени доказателства, които да се превърнат във фактология на събитията по делото. Поради всичко изложеното дотук касационната инстанция не намери, че са налице касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК , с оглед на което и на основание чл. 354 ал. 1 т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 19 на Окръжен съд –Враца от 23.06.2016 г. на постановена по внохд № 161/16 г. по описа на същия съд. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1 2.