Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 104   С о  ф  и  я, 16 февруари 2010 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  10  ф е в р у а р и  2010  година в състав:                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                              ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                            при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Красимира Колова  изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 720/2009 година. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. И. З. от с. Б., област Бургас, в момента в затвора Бургас, против решение № 156/27.10.2009 г. по ВНОХД № 298/2009 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 93/29.07.2009 г. по НОХД № 861/2009 г. на Окръжен съд-Варна, с доводи за наличие на касационно основание по чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 и 3 от НПК и се иска изменяването му с преквалификация на инкриминираното деяние в такова по чл.196 ал.1 т.2 от НК и чувствително намаляване на размера на наложеното на жалбоподателя наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият лично и чрез процесуалния си представител адв. С от САК поддържа жалбата си и моли решението да бъде изменено съобразно направеното в нея искане.   Върховният касационен съд провери правилно на обжалваното решение съгласно правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 93/29.07.2009 г. по НОХД № 861/2009 г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия И. И. З. от с. Б., област Бургас, понастоящем в затвора Бургас, за виновен в това на 23.04.2009 г. в с. Б., област Варна, при условията на опасен рецидив да е отнел чужди движими вещи – сумата от 260 лв от владението на В. Б. И. от същото село, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване и на основание чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”а” и “б” от НК при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на 4 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален “строг” режим, което на основание чл.27 ал.2 от НК е присъединено изцяло към остатъка от групираните му наказания по други 6 броя НОХ дела от 2 години и 10 месеца и 2 дни. Присъдата е била обжалвана от подсъдимия З от защитника му с оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание и искане за намаляването му, но с въззивното решение тя е потвърдена като правилна и законосъобразна. С подадената лично от подс. З. касационна жалба се навежда за първи път оплакване за незаконосъобразност на присъдата и потвърждаващото я въззивно решение и на тази основа се поддържа и оплакването за явна несправедливост на наложеното му наказание, като се претендира инкриминираното деяние да осъществява признаците на “кражба”, а не на “грабеж”, за преквалификацията му в престъпление по чл.196 от НК и за намаляване наполовина на размера на наложеното му наказание.   Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че жалбата е подадена в срок, от страна, имаща право на жалба и има за предмет решение на въззивната инстанция, обжалваемо пред касационната инстанция, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: При протекло производство по реда на глава 27 от НПК, след признание на фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт съгласно чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК, подкрепено от доказателствената основа, съдът е възприел изложената от обвинението фактическа обстановка, която и в двете инстанции е коментирана еднозначно от страните, без израз на съмнение относно което и да е залегнало в осъдителната присъда обстоятелство. И сега, в жалбата си и в пренията пред ВКС, подс. З. голословно претендира деянието му да осъществява признаците на престъплението “кражба”, в частност на чл.196 ал.1 т.1 или 2 от НК, с оглед на отежненото му съдебно минало, като оспорва да е извършил грабеж по смисъла на чл.198 ал.1 от НК. Това си оплакване той не подкрепя с каквито и да е фактически или правни доводи, а и служебният му защитник не излага такива в писмената си защита, подминавайки това му оплакване и наблягайки на другото – за явна несправедливост на наложеното му наказание. ВКС намира, че е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Категорично е установено от показанията на пострадалата, че върху нея е упражнена сила от страна на подсъдимия, че е въздействано и върху психиката й с отправяне на заплахи, поради което деянието му изпълва с нужното съдържание основния състав на чл.198 ал.1 от НК и с оглед множеството минали негови осъждания – на квалифицирания състав по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”а” и “б” от НК. Поради липсата на касираното основание по чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК не може да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя за преквалификация в по-леко наказуемо престъпление осъщественото от него деяние. Не е налице и твърдяната несправедливост при осъждането му на 4 години лишаване от свобода. Не е аргумент формирането на един по-продължителен срок на бъдещия му престой в затвора, доколкото той е последица от 7 осъждания за престъпления от общ характер, включително и за грабежи, като за 6 от тях, намиращи се в съвкупност, е определено общо наказание, а инкриминираното деяние е осъществил в периода на изтърпяване на това наказание, което го очертава като деец с утвърдени престъпни навици.пражненото физическо и психическо насилие над пострадалата само потвърждава извода на съда, че е необходимо да му се въздейства по-сериозно, че престъпната му деятелност ескалира към все по-укорими и по-общественоопасни деяния, че следва за един по-продължителен период от време да бъде изолиран от обществото, за да преосмисли бъдещото си поведение сред членовете му. Наказанието е определено в конкретния случай с година под законовия минимум и няма основание за по-голямо смекчаване на същото, включително и заради недъга му, който очевидно не му пречи да върши тежки престъпления. И това оплакване се явява неоснователно и поради липса и на касационно основание по чл.348 ал.5 т.1 вр.ал.1 т.3 от НПК жалбата в цялост следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.   Водим от гореизложените съображения Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 156/27.10.2009 г., постановено от Варненския апелативен съд по ВНОХД № 298/2009 г. по описа на съда.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: