Р Е Ш Е Н И Е № 136 гр.София, 12 юни 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на осемнадесети март, две хиляди и четиринадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Севдалин Мавров Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Петя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД № 277 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения Б. А. Б. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД № 393/2013 г. по описа на Окръжен съд-гр.Сливен. С решение от 03.10.2013 г., постановено по ВНОХД № 393/2013 г. по описа на Окръжен съд-гр.Сливен е изцяло потвърдена присъда № 24 от 19.06.2013 год., на Районен съд-гр.Котел, с която, осъденият Б. е признат за виновен в това, че през периода от 26.11.2012 г. до 06.02.2013 г., в [населено място], при условията на опасен рецидив и при продължавано престъпление, след като е разрушил здраво направена преграда за защита на имот е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1 216 лева от владението на Й. Б., Н. Ц., К. Д. и М. С., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като на основание чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 и чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години, което да бъде изпълнено при първоначален „строг” режим. С присъдата осъденият е оправдан за извършеното престъпление с предмет вещи на обща стойност 1 695 лева. С присъдата е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 07.02.2013 г. до привеждане в изпълнение на присъдата. С присъдата Б. е осъден да заплати разноски по водене на делото в размер на 283,07 лева. В искането се поддържа, че в хода на съдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като Б. е признат за виновен в извършването на престъпление и по отношение на движими вещи, които той не е отнемал. Правят се оплаквания и за това, че е нарушено правото му на защита, тъй като първостепенният съд не му е дал възможност да сключи споразумение с държавното обвинение, независимо от направените самопризнания, а и не му е дадена възможност да възстанови откраднатите вещи и делото да бъде решено при условията на диференцираната процедура по чл.371, т.2 НПК. С депозираните молба и молба-искане са направени оплаквания и за това, че осъденият е бил дискриминиран в хода на производството въз основа на своя етнос. Моли се приключилото наказателно производство да бъде възобновено, постановените първостепенен и въззивен съдебни актове отменени, а делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. В хода на касационното производство осъденият Б. моли да бъде възобновено наказателното производство. Защитата на осъдения поддържа искането, като поддържа, че са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, изразили се в отказ на първостепенния съд да проведе процедура по глава ХХVІІ НПК и това, че събраните доказателствени материали и конкретно самопризнанията на осъдения не установяват извършването на престъплението, за което той е признат за виновен и осъден. Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането е допустимо, но неоснователно на посочените от осъдения негов защитник основания. Твърди, че същото е основателно по отношение на отмереното на Б. наказание, като предлага същото да бъде намалено от четири на три години „лишаване от свобода”. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Настоящото искане е подадено в срока по чл.421, ал.3 НПК и с него се атакува съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Ето защо същото е допустимо и трябва да бъде разгледано по същество. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. Касационният съд не възприе оплакването, че решаващите съдилища са направили погрешен анализ на доказателствените материали. Напротив, първостепенният съд внимателно е обсъдил доказателствените източници и вярно е установил релевантните за изхода на производството факти. Правилно са анализирани показанията на свидетелите Ц., Г., Я., Д. и Ч. и са установени за кои от инкриминираните вещи съществуват безспорни доказателства, че са отнети от осъдения Б.. Показанията на тези свидетели кореспондират с част от останалите доказателствени източници, между които протокол за доброволно предаване, с който са приобщени част от отнетите движими вещи и с обясненията на осъдения Б.. При преценката на вида и стойността на отнетите предмети са съпоставени внимателно показанията на тези свидетели и обясненията на осъдения, както и останалите доказателствени материали и е направен обоснован извод по отношение на кои вещи обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. Ето защо, касационният съд прие, че атакуваните осъдителни съдебни актове почиват на подробен, внимателен и верен доказателствен анализ и оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата не могат да бъдат възприети. Касационният съдебен състав не възприе и доводите, отразени в искането и в рамките на касационното съдебно заседание, свързани с нарушаване на правото на защита на осъдения Б., като не му е дадена възможност делото да се разгледа по реда на съкратено съдебно следствие. Няма спор, че в съдебния протокол не е отразено по изричен начин, решаващият съд да е разяснил възможността делото да се разгледа по реда на глава ХХVІІ НПК, но основна предпоставка за провеждане на посочената диференцирана процедура е изразеното изрично признание на отразените в обвинителния акт факти. Това е основна позитивна предпоставка за развитието на това производство, която по това дело не е била налице. Видно от съдебния протокол от 18.06.2013 год., когато обвиняемия е депозирал обясненията си пред първоинстанционния съд, Б. е заявил, че отразеното в обвинителния акт не е вярно и е отрекъл отнемането на всички посочени в обстоятелствената му част вещи. При възприетата от осъдения позиция е невъзможно и недопустимо провеждането на съкратено съдебно следствие, което е и основание това оплакване да бъде преценено като неоснователно. Не може да бъде възприето и оплакването, че не е дадена възможност на Б. да възстанови предмета на престъплението и сключи споразумение с представителя на държавното обвинение. Това той е могъл да стори и на досъдебното производство и в съдебната му фаза, като нито е възстановил стойността на вещите, нито е направил каквото и да е изявление, в което да изрази желание за сключване на споразумение. Действително постигането на такова с представител на държавното обвинение е възможно, но не и задължително и разглеждането на делото по общия ред, при липса на каквото и да е обективно намерение на осъдения да сключи споразумение не може да бъде преценено като нарушение на процесуални правила – още по-малко съществено. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че липсват основания приключилото наказателно производство да бъде възобновено поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. При внимателен преглед на депозираните от осъдения искания може да бъде направен извод, че единствените оплаквания са свързани с допуснати в хода на приключилото наказателно производство съществени нарушения на процесуални правила. Липсват такива, относими към касационното основание чл.348, ал.1, т.3 НПК и конкретно справедливостта на отмереното наказание. В производстото по чл.419 и сл.НПК пределите на проверка се определят с искането, като липсва служебно начало. Ето защо въпроса за справедливостта на отмереното на осъдения Б. наказание е извън пределите на проверка и не трябва да бъдат обсъждани в рамките на производството. Доколкото в хода на касационното заседание представителят на държавното обвинение даде становище, че отмереното на осъдения Б. наказание е необосновано тежко, може да бъде отразено това, че при липса на конкретно оплакване за наказанието, то може да бъде променено само ако вида и размера му противоречат на правните устои на националното законодателство. В конкретното дело определеното на осъдения наказание е към минималния размер и е съобразено с наличието на няколко квалифициращи обстоятелства, многобройните му предходни осъждания и данните за личността на Б.. Ето защо същото не трябва да бъде редуцирано, тъй като не е несъвместимо с изискването за справедливост на наказателната санкция. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. А. Б. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД № 393/2013 год. по описа на Окръжен съд-гр.Сливен. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: