1 Р Е Ш Е Н И Е № 71 София, 28.02.2011година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 15 февруари две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 1025/2010г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 440 от 29.04.2010г., постановено по гр.д. № 188/2010г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд, № 41 от 15.07.2009г. по в.гр.д. № 57/2009г., с което е оставено в сила решение № 346 от 15.01.2009г. по гр.д. № 304/2007г. на Бургаския окръжен съд, с което са осъдени М. Л. Т. – Т. и А. Л. Т. да заплатят солидарно на Х. К. Л. и И. Л., граждани на Република Г., сумата 125 172 лв. на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по процесуалноправния въпрос за редовността на исковата молба, решен в противоречие с решение № 1516/2004г. ВКС, ІV г.о. с което е приета за нередовна искова молба в която не е посочено основанието за солидарна отговорност на ответниците, и по материалноправния въпрос налице ли е солидарна отговорност между ответниците М. Т. и А. Т., който въпрос е решен в противоречие с приложените решения № 1035/2005г. ВКС, ТК ІІ отд. и № 1131/2006г. ВКС, ТК, ІІ отд., в които е прието, че освен в определените от закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. Ответниците по жалбата И. и Х. Л. в представения от пълномощника им адв. Д. С. писмен отговор молят решението да се остави в сила. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: 1. По въпроса за редовността на исковата молба, който е решен в противоречие с решение № 1516/2004г. ВКС, ІV г.о., съгласно което искова молба е нередовна, ако в нея не е посочено основанието за солидарна отговорност на ответниците: Трайно съдебната практика приема, че правната квалификация на предявените пред съд претенции се определя от съда, въз основа на изложените в исковата молба фактически обстоятелства. Поради това правилно е изразеното в посоченото по-горе решение становище, че ищецът следва да изложи обстоятелства и относно искането за солидарно осъждане на ответниците. Настоящият състав на ВКС обаче не споделя виждането, че ищецът следва да посочи изрично кое от двете основания по чл. 121, ал. 1 ЗЗД за възникване на солидарна отговорност поддържа, тъй като това също е въпрос на правна квалификация, която ще даде съдът. За редовността на исковата молба е достатъчно ищецът да е изложил обстоятелствата от които счита, че възниква солидарност, или доводите си в тази насока, а съдът ще прецени дали тези обстоятелства действително осъществяват някоя от хипотезите на чл. 121, ал. 1 ЗЗД. Предвид дадения отговор на този въпрос ВКС намира исковата молба за редовна. Исковата молба е била оставена без движение от първоинстанционния съд с указание ищците да уточнят претенцията си за солидарно осъждане на ответниците, в изпълнение на което в молбата им от 14.01.2008г. са посочени обстоятелства, които според тях са основание за солидарната отговорност на ответниците. 2. По материалноправния въпрос налице ли е солидарна отговорност между ответниците в конкретния случай, решен в противоречие с посочената по-горе съдебна практика, че освен в определените от закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена: В посочените по-горе решения № 1035/2005г. ВКС, ТК ІІ отд. и № 1131/2006г. ВКС, ТК, ІІ отд. разпоредбата на чл. 121, ал. 1 ЗЗД е приложена според точния й смисъл. Разделността на дълговете и вземанията съставлява общо правило при множество на длъжници или кредитори. Съгласно чл. 121, ал. 1 ЗЗД солидарност възниква „само” в определените от закона случаи или при наличието на изрична уговорка между страните. Разширително тълкуване на чл. 121, ал. 1 ЗЗД е недопустимо предвид изчерпателното изброяване на изключенията от общото правило за разделност на дълговете. В настоящия случай искането за солидарно осъждане на ответниците е обосновано с обстоятелството, че исковата сума е получена от тях общо, без да е посочено някой от тях да е получил повече или по-малко от другия. Изложените от ищците обстоятелства не се включват хипотезите на чл. 121, ал. 1 ЗЗД за възникване на солидарна отговорност. Поради липса на законова разпоредба за солидарна отговорност в настоящата хипотеза и липса на такава уговорка между страните, следва да се приеме, че при уважаване на иска отговорността на ответниците е в условията на разделност. Като е осъдил ответниците да заплатят исковата сума солидарно, въззивният съд е постановил решението в нарушение на материалния закон, което налага неговата отмяна. Останалите оплаквания на касаторите са неоснователни. Извън доводите за недопустимост на решението поради нередовност на исковата молба и за липса на основание за солидарна отговорност, в касационната жалба се поддържат оплаквания за необоснованост на извода на съда за наличието на договорни отношения между страните по делото, а оттам и доводи, че сумата е получена при начална липса на основание, следователно вземането е частично погасено по давност. Обосновано въззивният съд е приел, че данните по делото сочат на договорни отношения между страните по делото. Всяко от плащанията, сумите по което са предмет на иска, е за финансиране от страна на германските граждани на строителството на къща в[населено място], ул. „23 септември” и придобиване от страните по делото на конкретно определени обекти в сградата. Самото предаване на всяка от сумите е извършено с документи, именувани „договори” с посоченото съдържание. Основанието за получаване на процесните суми от ответниците се установява и от обясненията на ответника Т., дадени по реда на чл. 114 ГПК /отм./. Както договорът от 22.0.2001г., когато е платена първата вноска, така и съдържанието на последващите договори за плащания на суми, сочат на сключване от страните по делото на договор за изработка. Поради неизпълнение от ответниците на задължението им да прехвърлят собствеността върху определените за ищците обекти, договорът е бил развален с отправената нотариална покана от ищците, и част от дадената в изпълнение на договора сума в размер на 20 000 евро е върната на ищците. Предвид изложеното неоснователни са доводите на жалбоподателите, че са получили сумите без правно основание. Правилно въззивният съд е приел за неоснователно възражението за погасяване на иска по давност по отношение на плащанията от 2001 и 2002г., тъй като в случая давността започва да тече от отпадане на основанието. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и за яснота да се постанови нов диспозитив без солидарно осъждане на ответниците. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Бургаския апелативен съд, № 41 от 15.07.2009г. по в.гр.д. № 57/2009г. и оставеното с него в сила решение № 346 от 15.01.2009г. по гр.д. № 304/2007г. на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТТА, относно СОЛИДАРНОТО осъждане на М. Л. Т. – Т. и А. Л. Т., и вместо това постановява: ОСЪЖДА А. Л. Т., ЕГН [ЕГН], от[населено място], ул. „23-ти септември” № 21 и М. Л. Т. – Т., ЕГН [ЕГН], от[населено място], [улица], да заплатят на Х. К. Л., гражданин на Република Г., роден на 29.09.1950г. в[населено място] и И. Л., гражданка на Република Г., родена на 04.09.1949г. в[населено място], и двамата с адрес[населено място], [улица], представлявани от пълномощника им адв. Д. Г. С. от АК Бургас, сумата 125 172 лв. /сто двадесет и пет хиляди и сто седемдесет и два лева/, съставляваща равностойността на 55 000 евро и 18 00 ДМ, както и 14 751,05 лв. /четиринадесет хиляди седемстотин петдесет и един лева и 5 ст./ лихва за забава за периода от 16.08.2006г. до 28.06.2007г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 28.06.2007г. до окончателното изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата част относно присъдените разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове: